|
|
"Нова Зора" - брой 19 - 10 април 2011 г.
| В навечерието на кървавия хаосПоредната смърт на Осама - елемент от предвоенната обстановка |
|
Тези дни отново бяха пуснати в световен оборот изрази от типа „световен тероризъм”, „глобален тероризъм”, „ислямски тероризъм” и др. Поводът бе акцията на американските морски командоси, т.нар. тюлени. Босът на “Ал Каида”, световноизвестният Осама бин Ладен, бе разстрелян от американския спецназ в собствената му вила в Пакистан и неговото ДНК на мига бе хвърлено на акулите в океана. Къщата на терорист №1 бе в строго охранявана зона на пакистанската военна академия, намираща се на 65 км от Исламабад. Медийното ехо на събитието продължава да отеква в глобалните медии.
Интересно бе да се проследи как нашите медии отразиха спецоперацията на щатските „тюлени”. За разлика от предишни години, в големите ни национални медии бяха допуснати да коментират събитието изключително и само „политкоректни” по американските стандарти коментатори, претендиращи за някакъв вид удобна „експертност”. Няма как да не направи впечатление, че става дума за един „компактен и селектиран” екип за бързо реагиране от „говорещи глави”. Също като „цветарка”, той обиколи почти всички големи електронни и печатни медии и като „сладкопойна чучулига” повтаряше една и съща версия на случилото се с Осама бин Ладен.
Въпросните български „експерти” в нито един момент не дадоха в анализите си поне един различен от официалната американска версия коментар. Алтернативни мнения все пак се прокраднаха, в интерес на истината, от Христо Смоленов в едно дадено за информационно-аналитичнен сайт. Той сподели достатъчно опорни точки за размисъл на по-интелигентните читатели.
|
|
|
| Мълчанието на медийните агнета |
|
“Големите пари могат да вдигнат голям шум във вестниците. Но могат да купят и голямо мълчание.” Тези думи принадлежат не на друг а на американския писател Реймънд Чандлър. Че и у нас вече също е така, се убедихме през миналата седмица. А медийното затъмнение беше толкова плътно, че трябва да обясним по-подробно за какво става дума.
Част от читателите може би си спомнят, че освен БПЦ, навремето правителството на Филип Димитров се опита да разцепи и мюсюлманското вероизповедание. И освен патриарх Максим, “уволни” и тогавашния главен мюфтия Недим Генджев. Той се оказа обаче не по-малко костелив орех от православния архиерей, само че избра друга тактика на борба – тази на съдебните процеси. И в продължение на цели 20 години успяваше да докаже пред съда, че е незаконно отстранен от поста си и следователно без неговото съгласие и участие никой друг мюсюлмански форум и избраното от него ръководство не са легитимни.
|
|
|
| ЕНФ – оръжието за спасение |
|
До президентските и общински избори остават няколко месеца. След тях ще се заредят и други. Както унило вървят нещата, надеждата, че Единният национален фронт ще участва със своя листа, като голямо обединяващо движение и автентична организация на всички леви и патриотични сили, излъчвайки свои кандидати – почти ни е напуснала. Защо, има ли обективни и субективни причини за това? Да, има, но те са само субективни. Тъй като отдавна съществуват обективни предпоставки, факти и условия, натежали от социално-икономически и обществено-политически събития и такива с с антинароден характер. Ала субективният фактор, в лицето на неадекватните вегетиращи ръководства на многото политически минипартии с псевдореволюционната си фразеология от крайно левия разпокъсан спектър, не само че не се включиха идейно и практически за изграждането на ЕНФ, заедно с всички прогресивни сили, но и всячески спъваха и пречеха. А висшето ръководство на най-значимата и голяма партия, каквато е БСП, е за, и дава одобрението си за един такъв ЕНФ. Дава го, но на думи. А на дело – досега стои извън него. БСП има силата и влиянието да даде мощен обединяващ тласък в изграждането на ЕНФ, в непримиримата борба, с десните необуржоазни антинародни сили, марионетки на глобалния евроатлантически монополно-картелен капитал, който ни заробва.
|
|
|
| Валидиране анфас |
|
Уважаеми г-н Главен редактор, пиша Ви с молба да отразите във Вашия вестник едно епохално събитие. Епохално за българското маркоиздаване. Но също така, магистрално и за българския манталитет като цяло.
На 11 май тази година предстои валидиране на пощенска марка, посветена на г-н Соломон Паси, деликатно озаглавена “20-годишнина от основаването на Атлантическия клуб в България”.
|
|
|
| Парад на суетата и мизерията |
|
В продължение на малко повече от седмица ни заля такава лавина от събития, че направо се ошашавихме: от сватбата на британския престолонаследник принц Уилям с Кейт Мидълтън, до убийството на „Обществен враг” №1 на Америка и свободния свят Осама бин Ладен. Междувременно, на 6-и май, Деня на храбростта и празника на Българската армия, в София се проведе първият от 20 години военен парад без бойна техника, ако изключим няколкото вертолета, които в този ден трябваше да прелетят над скромните редици. И Господ се възмути от тази демонстрация на безсилие, та прати дъждовни облаци! След толкова „военни реформи” стигнахме до положението дори джипове да няма на парада. Ракетите, танковете и бронетранспортьорите са нарязани, джиповете са на трупчета или в Афганистан, а самолетите са опасни за употреба. Кога ще бъдат закупени нови и дали няма да са трета ръка, един Господ знае. А гордостта на ВМС, бившата белгийска фрегата, наречена „Дръзки”, отплава към Либия, за да осуетява снабдяването по море на режима в Триполи с оръжия и боеприпаси.
|
|
|
| Механизмът на ограбването |
|
Озверели от липсата на нарастващи печалби, капиталистите от всички калибри и браншове стръвно се втурнаха в гонитба, особено след като към края на миналата година националната статистика обяви известно неголямо – и крайно съмнително! – “нарастване на икономиката” (макар и не във всички сектори). Правителството побърза да провъзгласи “край на кризата и начало на растеж”! В крайна сметка нарастването на БВП за 2010 г. се оказа съвсем семпло - само 0,2 (при очаквано 0,7 %от правителството). Както вече посочихме, това нарастване е съмнително, най-вероятно е постигнато чрез манипулация на статистическите данни заради „стъкмяване” на положителен годишен резултат. И е плод по-скоро на известно „изсветляване” на икономиката, особено в търговията и туризма. В тези сектори през миналото лято НАП най-масирано проверяваше оборотите там. Разбира се, тук пръст има и инфлацията, водеща до увеличаване на финансовите резултати дори и при намаляващи обеми на продажбите.
Ето тук, както се казва, е „заровено кучето”! Подканени от отдавна очаквания знак „свише”, търговците се развихриха и цените хукнаха нагоре с рекордни темпове. Както можеше да се очаква, тон дадоха търговците на горива, които само за една година увеличиха цените с цели 21 %! Последваха ги и енерго-разпределителните дружества (ЕРП), които след дълги пазарлъци и кандърми също си изкрънкаха поредното повишение от средно 5,0 %, влязло в сила от средата на миналата 2010 г.
|
|
|
| Хроника на геноцида |
|
Не беше толкова отдавна, когато всичко в медицинската помощ у нас беше надолу с главата. Хората влизаха болни в лечебните заведения и излизаха от тях излекувани.
Благодарение на здравната реформа на ипонеца Бойко обаче сега вече всичко е нормално – пациентите както си влизат болни, така и си излизат още по-болни. А някои и с краката напред.
|
|
|
| Темида пак се изложи |
|
Отдавна никой не вярва в обективността на българския съд. Особено ако ответникът е прекалено могъщ. А в България едва ли има нещо по могъщо от прословутите енергоразпределителни дружества, поне към днешна дата. Те държат в мъртва хватка както шепата истински български индустриалци производители - доколкото още ги има, и народът като цяло. Затова нищо чудно няма, че Върховният административен съд намали близо пет пъти глоба, наложена на компанията ЕВН, която снабдява с ток Югоизточна България. Това съобщи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на 4 май. ЕРП-ето бе санкционирано с 337 347 лв. през юни 2010 г. понеже оказвало натиск върху бургаската фирма “Яна” за изкупуване на електропровода, като обвързало сделката със собствените си задължения да плаща такса за достъп до съоръжението. Това бе определено от антимонополния орган като злоупотреба с господстващо положение.
|
|
|
| Певец на ЗлатиятаБългария ще намери сили да роди отново своите герои |
|
Уважаеми антифашисти, другари, изправени пред този паметник на нашата родна земя, ние си спомняме, че преди 135 години, тук, през нашата Златия, премина Ботевата чета, проляла кръвта си за освобождението на българския народ от петвековното турско робство. В този район, на запад от тук, е паднал първият Ботев четник, наричан и досега от населението в нашия край Стоян войвода. Спомняме си, че преди 67 години в Оряховската Златия, през пролетта на бурната 1944 г., в сражение с фашистките поробители, геройски загинаха 30 партизани и ятаци – верни синове и дъщери на народа.
Ние си помним, че основите на този величествен паметник са споени с кръвта на Певеца на равнината, на Златията, младия писател Васил Воденичарски. Споени са с кръвта на партизаните на водената от него група - Дафинка Чергарска, Лазар Драйчев, Петър Костов, Стефан Ликов.
|
|
|
Левите противоречия - 10
БСП, коалиционни партньори, бъдеще |
|
След загубата на изборите за парламент през юли 2009 г. БСП неоправдано изпадна в нокдаун, сви се в ъгъла на политическите конфликти, приемаше безропотно нападките и клеветите, държеше се като виновен ученик, възприел като справедливо своето наказание. Едва след четири или пет месеца ръководството на социалистите вдигна глава, противопоставяйки собствени аргументи за упадъчната държавна политика на новата власт. Откроиха се грешки на Станишев и при моделиране на ръководните органи на партията, както и при подреждане на листите на “Коалиция за България” на изборите през 2009 г.
Иначе според мен упоритият като нрав Станишев показва странно равнодушие, когато се наложи да изрече тежка дума по кардинални въпроси на националното и партийното развитие. Той беше наясно, че голяма част от партийния елит вече е амортизирана и покварена, че няма авторитет по места, че трябва далеч по-смело да бъдат издигани младите кадри, налагани от него, че е нужно да подаде ръка и на честни, талантливи ръководители, близки до Виденов и Лилов, но не го правеше. Може би от обломовщина, може би защото беше поел обещание, но най-вече защото не искаше да попада в конфликтни ситуации, да си разваля достлука с този или онзи национален или местен ръководител. Така реанимира, в качеството им на български и европейски депутати, не малко фигури, символи на неокариеризма, обявили се след изборната ни загуба за негови непримирими критици.
|
|
|
| Сбогуване с Иван Славков – Батето |
|
Иван Славков, аристократът от Ючбунар, никога няма да бъде забравен, защото имаше голямо сърце, неподражаем дух, бликащо чувство за хумор, беше широко скроен, братски откровен и до почуда одухотворен.
Той направи добро на хиляди хора и не е причинил зло никому. Само това е достатъчно, за да обясним огромната обич към него, която изпитваха хора от “всякой пол и занятие”. Професионалните му качества действаха като ядрено гориво за колегите му и от телевизията, и от спорта... пък и навсякъде, където се озовеше! Но над всичко това беше любовта му към България.
Ненаситен за живота, Иван Славков си остана такъв докрай. Достойно ест за такива личности!
|
|
|
| В името на загиналите и живите войници |
|
На 9 май т. г. се навършиха 66 години от края на Втората световна война в Европа и победата над нацистка Германия. В рамките на 1945 г., с капитулацията на Японската империя, завършва и самата война. Тя беше спечелена от световна коалиция, начело с три държави: Съединените американски щати, под ръководството на президента Франклин Делано Рузвелт, Обединеното кралство, под ръководството на министър-председателя Уинстън Чърчил, и Съюза на съветските социалистически републики, под ръководството на Председателя на съвета на народните комисари на СССР, народният комисар по отбраната на СССР, председателя на Държавния комитет по отбраната на СССР, секретаря на ВКП (б), Върховният главнокомандващ на всички въоръжени сили на Съветския съюз Йосиф Висарионович Сталин.
Въпреки че за войната като че ли всичко е казано, интересът към нея не намалява. Значи има измерения, които я правят непрекъснато актуална, значима, поучителна и нужна като ориентир в днешния ден. Последиците от нея не са отшумели, все още живеем под нейната сянка, все още дори мислим с нейните категории – холокост и геноцид; престъпления срещу човечеството и съд над провинилите се политици; омиротворяване и мироналагане; агресия и възмездие; нов световен ред; сфери на влияние и сфери на жизнени интереси; национализъм и расизъм...
|
|
|
| Трофеен германски албум |
|
Колекция правел войника
от мънички фотоетюди:
подвижно бесило, талига,
димяща на пътя безлюден;
цветя в овъглените шепи,
парцалена кукла в окопа...
До нея - широките степи...
И старец с размахана сопа.
|
|
|
|
Зора е!
|
|