"Нова Зора" - брой 18 - 3 май 2011 г.

Сподели във Facebook
Крокодилски сълзи за геноцида
Между министерството на Дянков и Здравната каса си имат закачка. Бирниците казват, че здравнонеосигурените българи са вече 1,9 млн. души, от Здравната каса им опонират, че не са чак пък толкова. Колко според тях са гражданите без здравни прави, началствата от касата не казват.
По всяка вероятност обаче цифрата 1,9 е най-близо до истината. Още миналата есен синдикатите биха тревога, че при управлението на ГЕРБ хората без здравни осигуровки са се увеличили от 1,2 млн. на 1,6 млн. души. Преди около два месеца премиерът Борисов заяви, че неосигурените са достигнали 1,7 млн. души. И в чисто негов си стил ги напопържа, че не си плащат вноските. Явно министър-председателят и неговата свита дори не разбират простичкия факт, че българите “икономисват” здравните си осигуровки не от нехайство, а от немотия.
Автор: Асен ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...
Тишина от лявата страна на барикадата
  • За някои актуални проблеми на лявата коалиционна политика
  • С наближаване на предстоящите избори се засилва интересът към процесите в „лявото” политическо пространство, към поведението на неговите главни играчи. Към тази категория отнасям и симптоматичната статия на Юри Борисов във в. „Дума” от 16.04.т. г. В нея между другото се казва: „резултатите от предстоящите избори ще зависят преди всичко от политическата кондиция на съответната партия, от качествата на нейните кандидати, от волята им за победа и не на последно място - от искреността и самочувствието, които внушават на обществото. Който поставя електората на партията в някакво математическо уравнение, изначално е сбъркал. Решава нерешима задача”.
    Без да анализирам подробно това твърдене, мога да кажа, че в него има скрит намек - политиката и в конкретния случай изборите, не подлежат на научен анализ. Боя се, че твърдението е твърде съмнително. Дори ако вземем само една от зависимостите, за които говори авторът – „политическата кондиция на партията”, и ще се уверим, че тъкмо тя се обуславя от твърде много „наука”. Зная, че политиците въобще не обичат науката, зная, че те се смятат за априори научени, зная, че е безполезно да се говори с тях по този въпрос и въпреки това, макар и телеграфно, ще се опитам да засегна проблема „лявата” коалиционна политика.
    Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    Адът се отваря на Ада тепе
    На т. нар. български политици никога не им е пукало за околната среда, отдавна се разбра. Но това, което очаква Крумовград, наистина граничи с екологичен апокалипсис.
    На 9 февруари т. г. правителството даде на “Болкан минерал енд майнинг”, дъщерно дружество на печално известната канадска фирма “Дънди”, 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището “Хан Крум”, над родопското градче, с площ 19 кв. км. Освен хълма Ада тепе, където са най-големите доказани залежи (около 27 т злато), концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. Така че цял Крумовград настръхна, с изключение на шепа екзалтирани фенове на Волен Сидеров.
    Автор: Константин ВРАНОВ>> Пълния текст...
    Държавата абдикира и от "Арсенал"
    Правителството на ГЕРБ явно е решило да се отърве и от последната държавна собственост. След “Кремиковци” вече е обявен и търг за “Булгартабак”. А за капак - и Алма матер на българската военна индустрия - завод “Арсенал” в Казанлък, където държавата има 36% от акциите. Според експерти, най-вероятно ще минат в ръцете на сегашния директор Николай Ибушев. Оставяме настрана въпросът дали такъв сектор, какъвто е военната промишленост, въобще трябва да се приватизира.
    Още повече, че “Арсенал” “милостиво” ни бе оставен от изпълнителите на програмата “Ран-Ът”. По-долу ще видим защо. В случая става дума е за поредната (и може би последна) измама, наречена приватизация по български. Неведнъж сме писали, че цялата история с ремедетата и приватизационните бонове бе велика заблуда. Случаят с “Арсенал” обаче е направо христоматиен.
    Автор: Валентин ХРИСТОВ>> Пълния текст...
    Кой е работодател на МВР?
    Наскоро станахме свидетели на нов връх на лицемерието на днешното българско правителство. Негови актуални изразители станаха министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов и главният секретар на министерството Калин Георгиев. Беше разгласено, че на българските граждани по селата ще се дават мобилни телефони, за да съобщават за кражби и нападения. Каква наглост! Като че ли сега не се знаят кои са извършителите. Всъщност тази манипулация за оневиняване на престъпното бездействие на МВР е част от един по-широкообхватен план за смазване на съпротивителните инстинкти на народа. Какви са фактите?
    Известно е, че след убиството на някой изявен престъпник МВР заявява, че той е добре познат на органите и нищо повече. Сякаш МВР е бюро за познанства и статистика.
    Автор: Георги ХРИСТОВ>> Пълния текст...
    Минало незабравимо, но повторимо:
    политика, политика, разсипаха България!
    Странно и многолико нещо е политиката, а същото важи и за политиците, защото политиците правят политиката, но и тя тях оформя. Една от най-коварните й характеристики е, че дори и да не се интересуваш от нея, тя се интересува от теб.
    Спомням си в детските ми години, някъде 1955-1960 г., имаше в родното ми село един неполитизиран човек, който обаче често посягаше към виното и тогава с шише в ръка, ентусиазиран, държеше речи на определени от него си места. Любимият му израз бе: “Политика, политика -разсипаха България”! Кой я разсипа, кога... не ставаше ясно. Негови набори обаче разказваха историята му в Беломорието. Войник бил, когато цар Борис Трети починал. Полкът строен, имало и германски офицери, траурни знамена и слова. Командирът си нямал работа и обявил, че ако иска, някой от войниците нека каже нещо по случая. Тогава нашият човек, пак малко пийнал, излиза, казва каква голяма загуба е за България смъртта на Царя-обединител, как му е мъчно и на него и завършил: “Мамка му на Хитлер и на германците дето отровиха царя?!” Историята мълчи за това как се е отървал само с бой и карцер! Може би оттогава е намразил политиците и политиката.
    Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
    "Брацигово падна подир славни битви"
    135 години минаха от времето на величавия подвиг и саможертвата на българите през 1876 г. Сред всички, вдигнали се на бой за свобода, Брациговският район се отличава като един от най-добре организираните, с изключително високо подготвени отбранителни позиции и настъпателни действия в район от 5 до 10 км извън центъра.
    Още в детските си години съм слушал разкази за онова време. Прадядо ми по майчина линия Илия Дънеков е член на Революционния комитет, водач и стотник на въстаниците от село Жребичко. Другият ми прадядо е бил заточен след въстанието.
    Районът обхваща 7 селища. Ето какво е било стопанското състояние и броят на населението според някои данни от 1875 г. Село Брацигово – 3 054 жители, има църква, мъжко училище с 300 ученика, девическо със 150 ученички; село Бяга – 485 българи, 240 турци, има църква, училище с 20 ученика; село Аликочово (Капитан Димитриево) – 475 души, училище с 45 ученика; село Радилово – около 1000 души, има църква, училище с 40 ученика; село Козарско – 550 души, има църква, училище с 60 ученика; село Жребичко – 400 души, има църква, училище с 20 ученика; село Ясъ Кория (Равногор) – 542 души, има църква, училище с 66 ученика.
    Автор: Илия ДЪНЕКОВ>> Пълния текст...
    Левите противоречия
    Както нееднократно подчертах, през първото десетилетие на 21 в. БСП, като брой на гласувалите за нея българи, стана второразредна партия, за разлика от ролята си през последното десетилетие на 20 в. За соцпартията гласуваха един милион души, докато през предишните времена партията печелеше парламентарните избори с два и над два милиона гласа. Такова огромно снижаване на гражданското доверие може да се обясни както с вътрешнопартийни причини, така и с въздействия „отвън”. За тревожния спад на влияние с 50 % само за четири години (1997-2001 г.) допринесоха допуснатите грешки в моделирането на лявото пространство след 10 ноември 1989 г.; откъсването на партията от реалния живот; илюзорните представи за коалиционни съюзници и опоненти; двойнственото поведение по стратегически важни аспекти на националната действителност и външната политика, но и по тактически проблеми на всекидневието; процесът на „самоизяждане”, на безумни по своето естество „чистки” вътре в партийните редици, на солидаризиране с автори на криминалния преход, на гнусливо сбогуване с периода на социализма и пр., и пр.
    Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    Безпилотните гарвани на смъртта
    Появата на това футуристично оръжие стана възможна в резултат на върхови постижения в областта на електрониката, телемеханиката, лазерните и космическите технологии, телевизията, оптиката, изчислителната техника и други сложни области на знанието. Съединените щати, които са най-напред и в това отношение, пазят като зеницата на очите си своето научно и техническо преимущество. Дори техните английски съюзници, които имат “специални отношения” с големия задокеански брат, са изпратили операторите си за управление на няколкото закупени от САЩ безпилотника “Рийпър” в базата ”Крийч”, откъдето са командват и американските “гарвани на смъртта”. Тоест, Англия все още няма нито техническите възможности, нито американско доверие, за да действа от своя територия със закупените в Америка машини. Такива са реалностите на днешния свят, такава е и военната самостоятелност на Европа.
    Ако се абстрахираме от моралните, юридическите и другите хуманитарни аспекти на темата за безпилотниците, като се ограничим с техническите им характеристики, вероятно ще трябва да се възхитим на творческия гений на човека, който би направил чудеса, стига да се насочи не към мрачното царство на смъртта, а към зелената градина на живота. В района на Пакистан-Афганистан, където американските безпилотници се използват най-отдавна и най-масово, те не са под контрола на армията на САЩ, нито на “коалицията на желаещите”, а на Централното разузнавателно управление, може би защото военните летци първоначално подценяваха възможностите на апаратите без екипажи. Както често се случва, хората от разузнаването се оказаха по-далновидни.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    In memoriam
    за Христо Цачев
    На 28 април тази година изпратихме нашия скъп приятел Христо Цачев. Изпратихме го за последно, откъм тази страна на битието, и също така по Великден – двойно потвърждение за неговата праведност, като добавим и лекото му отлитане оттук – също като гълъб...
    Христо Цачев живя сложно и многопластово, житейският му и професионален път бе изпълнен с цветни и сиви периоди, със сполуки и тежки загуби, но и с много радост – от близките му, от приятели, от колеги, от царството на четириногите – също... Искрящото му чувство за хумор бе невероятно, фино и неуморимо. Паметта не му изневери докрай – можеше с часове да рецитира стихове от български особено от руски поети, вероятно това бе школата на руската гимназия в София, която си остана училище за елитни интелектуалци, въпреки натиска на времето и политиката.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Русия – помощно стопанство на Европа?
    Преди всичко да си изясним що е то „помощно стопанство”.
    Много хора вероятно помнят практиката от съветски времена - съществуването на „шефски” и помощни стопанства, при което задачата на помощните стопанства бе да произвеждат нискотехнологична продукция (мляко, месо, зеленчуци, яйца) за „шефските”, заети с производството на по-високо технологична продукция.
    Едва ли е необходимо да се споменава, че тези спомагателни стопанства са били фактически безправни пред „шефските” по линия на стопанската политика.
    Аналогична ситуация, само че в по-голям мащаб, се наблюдава и във взаимоотношенията между Русия и Европа. За никого не е тайна, че Русия е доставчик на нискотехнологична по съвремените мерки продукция (нефт, газ, метали и т.н.), в полза на “шефското” европейско стопанство, с всички произлизащи права (по-скоро липсата им) на „помощното” спрямо „шефското”. Така че дотук определихме термините „помощно” и „шефско” стопанство и разбрахме, че взаимоотношенията Русия–Европа имат отношение на „помощно” към ”шефско”. Сега да продължим и да видим какво следва от това.
    Автор: Виктор МЕХАНОВ>> Пълния текст...
    Електорална слана за "сините листа"
    Един столичен ежедневник окачестви процесите в дясно като “листопад в синьо”. И наистина, претендентите за баш войвода, който да атакува през октомври кабинета на “Дондуков 2”, окапват със скоростта на есенни листа.
    Автор: Д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    Седя си на стола и гледам новините
    Г-н Премиер, мога да Ви обещая две неща, че ще бъда кратък и ясен в следващите редове.
    Седя си на стола и гледам новините. Чувам невероятно нещо. Бойко Борисов бил най-ниско платеният министър-председател в Европейския съюз. За миналата година годишният му доход възлиза само на 32 000 лева.
    Понеже не дочувам вече добре, реших да попитам комшиите. Няма грешка. Те същото са чули. Сядам отново на стола и изпадам в състояние на „смешен плач”. Очите ми се напълниха от радост, а сърцето ми бие на мъка и не се съобразява с мен. Пийнах малко студена вода и се посъвзех. Вземам молива и започвам да смятам. Проверявам написаното – няма грешка. Доходите на моя министър-председател са само с 0,3 пъти по-високи от пенсиите на Желю Желев и Петър Стоянов и малко повече от три пъти от тези на един български пенсионер. Какво щастие, си казвам! Нашият министър-председател стои най-близко до народа си в сравнение с другите от Европейския съюз.
    Автор: В. КАДИЕВ>> Пълния текст...
    Клуб „Нова Зора” и в Димитровград
    На 19.04. 2011 г. в Димитровград се откри официално клуб на ПП „Нова Зора”. Клубът се оказа тесен за събралите се домакини – членовете на Общинската организация на партията, симпатизантите, читателите на в. „Нова Зора” и за дошлите да уважат събитието гости. В студеното време словото на председателя на партията г-н Минчо Минчев сякаш стопли сърцата на всички присъстващи. Той разговаря откровено с всеки, отговори на въпросите по коалиционната политика на партията, големите енергийни проекти, състоянието и перспективите пред българското общество и нация.
    В уютната конферентна зала на Клуба на дейците на културата бе организирана среща с представители на хасковската Областна федерация на потребителите, ПП „Екогласност” и други обществени организации. Сред гостите бяха г-н Емил Георгиев – председател на ПП „Екогласност” и областен председател на Федерацията на потребителите, г-н Тодор Тодоров – зам.-председател на общинската организация на БСП, г-жа Стоянка Шопова – представител на Комунистическа партия на България, г-жа Мария Георгиева от Отечествен съюз, г-жа Елена Петкова от Демократичен съюз на жените, г-н Калпачков от Тракийско дружество „Капитан Петко войвода” и др.
    Автор: Антонина ДИМИТРОВА>> Пълния текст...
    Към клеветниците
    Юрий Алексеевич Хренов е роден през 1940 година в Грузия. Занимава се с журналистика от 1969 г., работил е в агенцията по печата “Новости”, във в. “Известия”. Юрий Хренов е главен редактор на списание “Российская федерация-сегодня”, издание на Държавната Дума и Съвета на федерацията на Русия, от 1994 г.
    Освен публицист Юрий Хренов е и поет, белетрист и автор на сценарии за филми. Носител е на Орден за заслуги пред Отечеството - II степен, Орден на Светия благоверен княз Даниил Московски - III степен, на Почетна грамота на Съвета на федерацията и др.
    Автор: Юрий ХРЕНОВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!