"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Възмутен съм
Инж. Ангел КАЛАЙДЖИЕВ
с. Долна махала, Пловдивско

На 3-ти март като гост на БНТ прехваленият историк и отметник проф. Божидар Димитров направи коментар по случай националния празник, от който останах силно възмутен. В този коментар той се опита да омаловажи ролята на Русия за освобождението на България от турско робство. Според него не била малка и заслугата на великите сили – Англия, Германия и Франция, които били решили въпроса на Цариградската конференция. Аз бих попитал господина, защо тези Велики сили не обявиха война на Турция, а това направи Русия, която с цената на стотици хиляди жертви ни освободи от петвековното турско робство? Мнозина русофоби ни втълпяват, че Русия е имала имперски интереси. Може и да е имала такива, но те са съвпадали с нашите интереси. Европейците, г-н Димитров, не само че не ни помогнаха, но с подписания Берлински договор, който отмени Санстефанския, откъснаха изконните български земи в Одринска Тракия, Македония и Добруджа и ги раздадоха на съседите, благодарение на което сега граничим с нашите земи. Същата съдба имат и родните земи на моите родители и дядовци в плодородното Драмско поле. Тези земи, г-н Димитров, с благословията на тези европейци, останаха под турско робство и след 1878 г. Баща ми е живял под турско робство и макар малолетен, е бил принуден да носи турски фес. Пак благодарение на тях след Балканската война 1913 г. тези земи са дадени на Гърция. Така нашите предци сменят само поробителя. Новите поробители провеждат асимилационна политика спрямо българското население. Годината 1913 е жестока. Започват гонения и кланета, каквито не е имало и през турско. Много хора, между които и моят дядо, са били заточени на остров Крит, където били избити. Принудени са били да бягат и се спасяват във вътрешността на България. По силата на някакво споразумение през 1918 г. се връщат отново по родните места, а през 1925 г. отново ги гонят. През 1941 г. земите са присъединени към България и бежанците се връщат отново там, в плодородното село Долно Броди, разположено на средата на пътя между Драма и Серес. Това обаче трае само 4 години. През 1944 г. ги изгонват окончателно, без повече да се завърнат там.
Г-н Димитров, Вие се опитахте да поставите въпроса за възмездяването на имотите на тракийските бежанци, чийто потомък сте, като условие за приемането на Турция в ЕС. В това няма нищо лошо, но защо се огънахте? Защо Вие, като историк обаче, не поставихте и въпроса за възмездяване на имотите и на бежанците от Беломорска Македония? Те също оставиха там всичко, без да получат нищо от Гърция.
Така че, г-н Димитров, не изопачавайте истината. А тя е, че Великата славянска и православна Русия ни освободи от петвековния гнет. Западът наложи Берлинския договор, с който ни разпокъса, като упражни натиск върху Русия да се съгласи с него. Да не споменаваме и Ньойския договор от 1919 г.

Нагоре
Съдържание на броя