"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
За третата национална катастрофа
Евгений ГИНДЕВ

Едва ли щях да пиша по този проблем, ако преди няколко дни не бях получил като подарък книгата на Костадин Костадинов “Трета национална катастрофа” (издание на „Фондация ВМРО”, Варна-София, 2011). Причината е, че по въпроса съм писал много и на различни места, пък и в. „Нова Зора” му отделя подобаващо място. Но също така е факт, че в общественото пространство проблемът не е популярен, замълчава се, говори се приглушено и средствата за масова информация занимават народа с измислици и глупости от българските оръженосци на световната конспирация (виж поредната упорито налагана пародия със 100 най-влиятелни жени в България??! Защо да не очакваме с повишен интерес и появата на номинация за 100-те най-влиятелни лица с нетрадиционна сексуална ориентация? - тук ни очакват много изненади).

Най-общо казано, книгата на К. Костадинов е посветена на обезбългаряването на България, на деградирането на българската държава, на унизителното състояние на българския език, на пълната незаинтересуваност на българския етнос от собственото му положение и състояние, да не говорим за своето бъдеще. Това е тревожно и жалко, но какво да се прави, щом сами сме се докарали до това положение.
Книгата е написана на основата на съществуващия официален статистически материал и като знаем стъкмистиката в българската статистика, може да сме сигурни, че истинската картина е много по-страшна.
Ето няколко цитата от книгата: „За последните двадесет години българската нация загуби повече от 2 милиона българи”; „Във все по-големи части от страната българският език се превръща в екзотика”; „Все по-малък става броят на общините, в които българите са мнозинство”; „След десет години основната част от активното работоспособно население няма да може да чете”; „България се циганизира. Очаквам да се окаже, че броят на българите по етнически признак, е паднал под 80 %”; „Във възрастовата група до 7 години българчетата са малцинство”.
Нека да се надяваме, че авторът Костадин Костадинов ще направи необходимите добавки след обнародване на резултатите от последното преброяване на населението. Тези резултати ще трябва да се четат много внимателно и да се прави задълбочен сравнителен анализ, защото неизбежно ще бъдат налице значителни деформации, произтичащи от предварително възприети „европейски препоръки”, лишени от всякакви научно защитени основания. От тези препоръки първата е принципът на самоопределението.
Самоопределям се, означава, че аз сам определям какъв съм – негър или ескимос, англичанин или турчин. Излиза, че ако реша, може да се самоопределя и като марсианец. Това, както и да е – луди има всякакви. Но как се самоопределят маса от хора? Чрез гласуване? – Глупаво. Чрез консенсус? – Същото. Тогава?
Остава някой „външен” да го направи, или самоопределилата се маса да си извоюва това право. Следователно опираме до извънсистемни (външни) арбитри (други „самоопределят”) или до сили, които сами по себе си нямат общо със самоопределението като волеизява. Остава самоопределението да се третира като политически конструкт и да се решава като политически въпрос и с политически средства.
Самоопределение на народите се извършва само и единствено от природно-историческия процес. Има обща солидарна борба за оцеляване на географската сцена и за да бъде тази борба ефикасна и победоносна, трябва разпръснатото множество хора по света да се сплотят временно около подходящи структури (политически и държавни). Характерът на тези структури се определя от съотношението на силите в световен мащаб. Всяко малцинство, което се затваря в себе си и непрекъснато се оглежда да не загуби своята самобитност, губи всички шансове за гражданска и личностна реализация за своите членове в политическата държава.
Масовото прилагане на принципа на самоопределението маскира общата етническа картина и не позволява да се прецизират рисковете, опасностите и заплахите за всяка човешка общност. Напоследък това много добре се оценява от водещите европейски държави и доведе до официалното констатиране на края на мултиетническия европейски модел. Последните събития в Северна Африка още повече усложняват европейската етническа картина.
За учудване въпросите за етническата безопасност не вълнуват българските политици, пък и мнозинството от народа. Работата е там, че фаворизирането на самоопределението може да доведе и довежда до така наречения етнически експанзионизъм, при който етническото малцинство се мъчи да приложи принципа на държавно равнище. Етническият експанзионизъм е опит за завладяване на територии чрез постигане на числена доминация с помощта на неограничена раждаемост – така постъпиха албанците в Косово, такава е малцинствената тенденция днес в Европа. Изнежените, морално деградирали и сити европейци на подобна тенденция не могат да противопоставят нищо. Не можем и ние, българите. Няма да бъде чудно, ако след някое и друго десетилетие президентът на държавата България Али бен Манго великодушно призове поданиците за толерантно отношение към... българското малцинство.
Друг важен момент, който не можем да отминем, е цивилизационният резонанс на малцинствения проблем в чужбина. Нашите „братя” по съюз правят и невъзможното да убедят Европа, че ромите са лицето на България. Самите роми са главната причина за това, защото навсякъде ги възприемат като българи, а тяхните кокошкарски истории на всички са омръзнали, но че с тяхния „башибозук” се спекулира по най-долен начин, си заслуга чисто европейска. На 9.03.2011 г. в. „Дума” съобщи, че по Би Би Си отново е бил показан в най-гледаното време документалния филм на Майкъл Пейлин за българските роми, за който в. “Нова зора” писа в миналия брой. Филмът показва на англичаните България чрез циганските гета. Такъв подбор на проблемите в България едва ли изисква коментар – английската „любов” към нашата страна е известна от векове. Аз съм виждал емигрантските гета в Манчестър и мога такъв филм да изтипосам, че англичаните няма да познаят страната си. Но за съжаление, в тях е и ножа, и хляба. Сиреч, техни са и медиите, и злата воля на предпоставената цел.
Трябва да се подчертае специално и още една важна прогноза – практическатата невъзможност за окончателно решаване на проблема при днешното морално-етическо състояние на обществото и то не само в България. Става дума за налагания нов поглед върху ролята на жената в обществото. Всички приказки и действия насочени към равенство между половете извън социалната сфера, трябва да се признаят за антиприродни и, следователно, за дълбоко реакционни. От гледна точка на природноисторическия процес, на жената е възложена изключителната роля за възпроизводство на вида и рода. От тази роля няма по-голяма и възвишена. И тя е неотменима. Възможна е достатъчна социална еманципация, но тя е недостижима при съществуващата обществено-политическа система – нужен е друг социален ред.
Какво може да се направи за съхраняването на българският държавообразуващ етнос при днешните дадености?
Могат да се направят много и различни неща: тактически, оперативни и стратегически. Иска се нещо много малко и същевременно много трудно – наличието на българска политическа воля. Иска се идването на власт на политици с българско национално съзнание, с български дух и „самоопределили” се като българи, политици тачещи и съблюдаващи природните закони. Днешните политици и днешната власт за тази цел не стават!
Нужни са, като начало, малко неща, които не изискват никакво финансиране и никакви стратегически инвеститори.
1. Може да се започне със закон за българския език. Кой и защо не желае 20 години приемането на такъв закон?
2. Всички чиновници назначавани или избирани на национални, държавни и общински длъжност да дават гражданска клетва. Като основа може да вземем гражданската клетва на САЩ, която се полага от 1795 г.
„Тържествено се заклевам (1) да спазвам Конституцията на Съединените щати; (2) да отхвърля и да отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност към какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин; (3) да бъда истински верен и предан на САЩ; и (5) (а) да воювам в името на Съединените щати, когато законът го изисква, или (б) да отслужвам тилова военна служба във въоръжените сили на Съединените щати, когато закона го изисква, или (в) да извършвам трудова дейност от национално значение под цивилно ръководство, когато закона го изисква”.
Същата клетва да се изисква и от всеки получаващ българско гражданство допълнително с изпит по българска история (пак според американския модел).
3. Нужно е масово наличие на детски ясли и детски домове и държавна конфискация за тази цел на дворците и сараите на днешните плутократи (само от сараите на Доган какъв детски дворец може да стане!).
4. Всички бездомници, крадци, бандити, мародери, затворници и други безполезни граждани на страната, да бъдат събрани в комуни по израелски образец или по образеца на Ф.Д. Рузвелт възприет след „Великата депресия”, където да се самоизхранват с общественополезен труд по магистрали, пътища, жп линии и екологични мероприятия.
Другите важни неща, като забрана на публичната разюздана полова агресивност, забрана на еднополовите бракове, редуциране на олитературизирането на половите извращения, законово преследване на всякакви „меки” и „твърди” наркотици, заедно с решаване на традиционните въпроси по здравеопазване, образование и култура, ще оставим за по-нататък.
Българите са заплашени от изчезване не защото са тъпи и без историческо чувство, а защото в този исторически момент са безотговорни. Заобиколени сме от недоброжелатели и сме хипнотизирани от умели, зли и могъщи геополитически играчи, които не подбират средства за постигане на набелязаните цели. Най-близката е заместване на националните държави с махали, лесно управляеми и безопасни за окончателна световна доминация на либералния капитализъм. За новите еснафи това не е страшно. Ще живуркат нейде свряни в дебрите на Балкана, ще хрупкат генномодифицирана храна, ще пият вода пречистена от собствените им фекалии и ще се чифтосват без разлика на пола. Ще живеят в демократичен либерален свят и ще славят своите вампирски богове. Така бодро ще крачат към своя Армагедон, защото друго не ги очаква.
Някъде бях чел, не помня къде, че живота на човека е непрекъсната борба с маймуната в него, тази маймуна, която му пречи да работи, твори и живее с мечти надхвърлящи повелите на пълния корем и на комфорта. Маймуната в човека може да стои на два крака само с помощта на патерици и да се очудва как човекът стои изправен без патерици. Нейната победа е падането на човека на четири крака, това е победа на животинското начало. Да направим и невъзможното, за да останем изправени!
От сърце пожелавам читателски успех на книгата на г-н Костадин Костадинов. нейното появяване, а най-вече позицията на нейния автор, е една надежда, че не са се свършили достойните синове на България и че Отечеството ще пребъде въпреки всичко!

Нагоре
Съдържание на броя