"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Поредният идиотизъм в здравеопазването
или как отново хиляди онкоболни останаха без скъпоструващи лекарства за неопределено време
Антонина ДИМИТРОВА
Димитровград

Поредното безумие на любимото ни правителство от ГЕРБ и лично на здравния министър, вече е в ход. Нови правила за получаване на скъпоструващите медикаменти от онкоболните сътвори министърът на здравеопазването. Като казвам скъпоструващи, веднага ще уточня, че само единият препарат - „Золадекс” в зависимост от предписаната дозировка, варира между 230 и 700 лв. за една доза. В новините по тв “Европа” преди няколко дни излезе съобщението, че Сметната палата проверявала НЗОК за отпуснатите лекарства и естествено, търсела злоупотреби, т.е. „под вола теле”. А през това време на болните се налага истинско ходене по мъките и чакане за лекарства, които трябва да приемат на точно определен период от време, във фиксиран ден от месеца.

На всеки пациент химиотерапевтите с голямо търпение и загриженост обясняват, че за да получи лекарството си, което трябва да приеме днес и сега, първо се изисква да мине през всички контролни изследвания и прегледи, няма значение, че ги е преминал само преди месец. Подготвят необходимите бележки с искане за прегледи и кръвна картина и изпращат пациента по кабинети и лаборатории. Междувременно пред кабинетите се оформят солидни опашки от чакащи, повече от които са и работещи хора. Събрали всички резултати, отиват да ги представят при началника на химиотерапевтичното отделение, след което се връщат при личния си лекар, за да поискат направление за онколог(при положение че са диспансеризирани в онкологичния център и се водят на лечение там след първоначалното направление за преглед, операция и т.н.), изчакват 1-2 дни, за да получат протокола си от онкологичния център, следва ходене в РЗОК за заверка на протокола, издаден от онколозите. И там става ясно, че документите се отправят в София – в НЗОК за одобрение и заверка и когато бъдат върнати, а няма гаранция, че това ще се случи в рамките на месец, пациентът си ги получава обратно и отива при личния си лекар да му изпише нужното за лечението лекарство.
Пациенти от цялата област пътуват по няколко пъти до областния град, за да минат целия този трънлив бюрократичен път до получаване на животоспасяващото лекарство – това са безумни разходи за път, нерви, стрес, и рискове за здравето в условията на грипна епидемия, които би следвало максимално да се избягват от хора, подложени на химиотерапия.
Но и това не е всичко. Тази одисея, оказва се, ще се повтаря на всеки шест месеца, с разликата, че документите пътуват до София и обратно само първия път. Междувременно на пациента се налага да извади някоя от горепосочените суми и да си закупи лекарството, защото докато чака, изпуска приема на една, а нищо чудно и на две дози от него, което за болните с онкологична диагноза е жизненоважно, а за евентуалните рискове от пропуснатия прием може само да се предполага.
Във фоайето на онкологичния диспансер, срещу кабинета на управителя, откъдето в цялата тази бъркотия почти не минават болни, за да ги видят, са нахвърляни едни дребни листчета, на които е написано указанието с много ситни букви и в него между другото се споменава, че в началото на тази нелека и дълга във времето процедура, за първия месец лекарства все пак са осигурени на диспансеризираните. Да, да, ама не! Химиотерапевтите са сериозно притеснени, защото се оказва, че вътреболничната аптека не е снабдена. Фармацевтът в аптеката – възрастен господин – любезно обяснява, че от много години работи там и е видял какво ли не, но такъв хаос и безхаберие от страна на управляващите вижда за първи път. И всичко това, защото министърът е решил да рови за злоупотреби.
Един общопрактикуващ лекар се изрази красноречиво, че от здравното министерство искали „да ограничат употребата” на безплатните лекарства. Какво означава това ли? Че ще ограничат броя на пациентите, които ще могат да се ползват от тях или ще принудят болните да си закупуват сами скъпоструващите лекарства, при положение че правото им да ги ползват безплатно е гарантирано? Гарантирано ли? А ако пациентът не може да си позволи такива суми? Кой тогава ще носи отговорност за живота и здравето му? Защото този път лекарите са направили всичко необходимо. Вината в случая не е тяхна. Този път други не са си свършили работата. Явно не им е останало време от скандали, подслушвания и досиета. И не че тези препарати ги няма въобще! Има ги, произведени са, но се намират в аптечната мрежа, а не в болничните аптеки, откъдето би следвало да се получават. Което иде да подскаже нещо, за което просто не ми се отваря устата...
Един министър преди време беше заявил, че онкоболните са така или иначе обречени и няма нужда да се дават пари за скъпото им лечение. Но не е точно така. Защото въпреки всичко медицината в последните години напредна и даде живот и надежда на мнозина. Защото вече има много форми на рак, които са напълно лечими и с много оптимистична прогноза за болния, стига лечението да се провежда последователно и отговорно, без да се прекъсва. Един премиер стигна чак до Америка, за да заяви от там, че в България е останал само „лош човешки мат’риал”, който явно не се нуждае или не заслужава вниманието и грижата на държавата си. Нека обаче да им припомним на такива, че има вече няколко случая, в които онкоболни осъдиха българската държава за безотговорно отношение към тях. Четейки подобни новини, винаги съм се питала защо държавата? Как може да осъдиш чрез една чужда съдебна институция своята Родина? Замислих се и друго. Осъждайки държавата в Страсбург, кой в крайна сметка плаща за тези процеси и за обезщетенията на спечелилите? Нали държавата, това сме ние – нейните граждани?! Значи ли това, че всички подобни дела лежат на гърба на невинния данъкоплатец, т.е. на потърпевшите от нечия безотговорна политика? Ако тя обаче продължи в същия дух, ще има още процеси. Но те не трябва да бъдат срещу държавата. Защото се нагледахме и наслушахме на неопределени отговорности и вини. Време е за конкретика. Време е да се осъди нечие правителство и даже конкретен министър. Да се поведат дела срещу определени народни избраници, които са гласували подобни антинародни и антихуманни „мерки срещу корупцията и злоупотребите”. И осъденият лично да плаща за своята безотговорност със съдраните от гърба на трудовия българин пари. Проверки, разбира се, трябва да има. Защото и злоупотреби има на всички нива. Но защо пациентите трябва да са потърпевши? И какво пречи на системата да функционира нормално дори по време на подобни проверки? Трудно ми е да изчисля колко милиона икономиса правителството на ГЕРБ от лекарствата на онкоболните. Не е трудно обаче да се досетим къде ще отидат тези „спестени” милиони от здравето и живота на хиляди българи. Не е трудно да се досетим също, че отново в НЗОК няма да има пари, макар че всеки работещ редовно внася осигуровки. И че за всичко винаги ще е виновно предишното правителство.
Че ще продължи закриването на болници и медицински центрове „поради несъответствие с международните норми”, но пари няма да се инвестират за такива здравни заведения, които да съответстват, особено ако са държавна или общинска собственост. Че все по-често ще ни се налага да доплащаме медицински услуги и медикаменти, въпреки осигуровките, които потъват в бездънна яма, или по-точно в нечии бездънни джобове. Подобна ситуация е предпоставка за мащабна корупция, с която иначе правителството „се бори”, скандализирайки обществото ни с гръмки наименования на полицейски операции – съвсем като в американски екшън. Липсва само мегазвездата Уорлик. А дали наистина липсва?
Но не е никак забавно! Защото случващото се носи белезите на национално предателство, на жесток геноцид спрямо българския народ и откровено вони на глобален фашизъм. Защото българската нация се топи като мартенския сняг; или масово измира, или стяга куфарите и отлита с еднопосочен билет в неизвестна посока. А тези, които оставаме, продължаваме да бъдем третирани като чужди и нежелани в собствената ни Родина. Защото българската държава, в лицето на нашите политици, продължава да се държи с нас като най-лошата мащеха. Нашенският Рамбо все още се изживява като недосегаем и безалтернативен, но за разлика от филмовия герой, много скоро ще му се наложи да чуе оценката за своите „подвизи” точно от „лошия човешки мат’риал”, който преди година и половина вкупом се втурна към урните да му даде вота си и го натовари с големи отговорности. И той не се справи. Затова заслужава участта на всички досегашни политически мумии – наказателен вот и... нека вярваме, този път най-после справедливо възмездие. А ние, които оставаме тук, ще продължаваме борбата за живота си! За правата си! За човешкото си достойнство! За вярата си! За нашата България, която загубихме! Да си я върнем отново! Да я възкресим от пепелта, в която я хвърлиха наши и чужди рушители. Да я построим наново! За да останат тук и нашите деца и внуци, и да живеят по-щастлив живот от нашия, да бъдат по-здрави, по-силни и по-успешни от нас.

Нагоре
Съдържание на броя