"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
"Шумим, братци, шумим"
  • За превъплъщенията на един вестибюлен патриот
  • Минчо МИНЧЕВ

    След като повече от година и половина пребиваваше като патерица на куцукащия в управлението на държавата ГЕРБ и се гушеше в полусенките на мизансцена, тези дни Волен Сидеров отново бе изведен във фокуса на прожекторите. С енергичността на човек, чиито ръце дълго са били вързани, белият вожд се поразкърши, нададе боен вик и пое на щурм срещу вятърните мелници на своето трескаво въображение. За тези, дето не са го чували досега, той би бил може би не само новоявеният образ на новия Левски, за какъвто се представя, но и новият рицар на печалния образ. За тези обаче, дето са яли попарата на този нов “мечтател безумен, образ невъзможен” и знаят, че брадвата му никога не удря два пъти на едно и също място, араламбенето му на 9 март т. г. ще да изглежда твърде симптоматично. И наистина, обект на сидеристката атака се оказа една покойница отпреди близо век – омразната за всеки българин Османска империя. Нея Сидеров възкачи на позорния стълб, нея – какво прозрение – той обвини в геноцид над българския народ от падането на Царевград Търнов през 1393 г. до разорението на тракийските българи през 1913 г.

    С очи, от които би могло да се палне цигара, Сидеров громеше от парламентарната трибуна мерзкото дело и костите на покойницата, и също като при речта на Иванчо Йотата, въздухът трепереше. “17 май – заяви Сидеров – трябва да бъде ден за почит на паметта на жертвите от турското робство”. Дотук добре, само дето не се разбра защо. И по-точно, защо точно сега тази подир дъжд качулка? И дали не са прави турците, когато казват: “Да му имам на българина ума, дето му идва отпосле”.
    В крайна сметка само 39 депутати подкрепиха искането на “Атака”, като 17 от тях бяха от ГЕРБ, други 42-ма от управляващата партия се въздържаха, а БСП и ДПС гласуваха “против”. От Синята коалиция участие в дебата не взе никой, но четирима от техните депутати гласуваха “за”, а един “против”.
    Извън сухата статистика обаче остана да виси въпросът кой всъщност надува патриотичната гайда на българския националист, а той само мърда пръстите? Него ние няма да го питаме, защото каквото и да ни каже, истината не може да е по-различна от онова класическо “шумим, братци, шумим”.
    Волен Сидеров дълго време държа исо на Бойко Борисов, роля весма неблагодарна и опозоряваща. Защото да се изживяваш като български националист с главно “н”; да си проглушил ушите на цяла България, че си новият Левски; да си си разкъсвал ризата с викове “Долу руско-турското робство”, в позата на Ленин, качен върху броневика; да се обявяваш за единствен и най-верен защитник на българите, и в същото време да крепиш най-людоедската правителствена политика на изтребление на българския народ от всички управлявали от 20 години насам, не е нищо друго освен самоизобличение и самоопровержение, равносилно на политическа смърт; на позорно завръщане на позициите, откъдето си тръгнал. А Волен Сидеров, както всички знаем, тръгна от безродните страници на в. “Демокрация”, чийто главен редактор бе; пое по пътя на славата от позицията на онази политическа сила на синята идея, чиито дейци и негови другари с апломб обявяваха, че ако ще границата (с Турция) да мине на Вакарел, те трябва да вземат властта. И години оттогава, и особено от 2005 г. насам, Волен Сидеров се интересува именно от проблема за властта и разбира се, със свързания с нея келепир. Какво тук значат някакви си шменти-капели като принципи и морални норми, лекарства и болници, училища и академии, бази и контингенти зад граница, демографски колапс и деиндустриализация на България?! Ама нямали хората хляб, нямали мост, нямали река, ще им замажем очите с някое друго обещание, и мост ще им построим, и река ще им прекараме. Първо обаче “Атака” ще даде подкрепата си за един Изборен кодекс, който да укрепи във властта всички партии, управлявали досега България. Да осигури властта на ГЕРБ и на “Атака”, както той си въобразява, чрез административния ресурс, с който разполагат в момента. Ще подкрепи и един финансов кодекс, колкото да доудуши и без това едва кретащата икономика на България. Иначе защо сме на власт, ако не можем да я използваме. Ама било недемократично! Ние сал едната демокрация любим! Бае ти Ганю да е добре, това е демокрацията. Митко да е в Европарламента, Капка по-често в Париж, а аз на трибуната. Че като я подхвана Османската империя, само на еничари, паши и бейове ще ми стане.
    Извън иронията и шегата обаче е видно, че нашенският поп Гапон има да изпълнява нова роля. Нему се възлага да бъде изразител на нечии тревоги и недоволства от проскърцващите турско-американско-израелски отношения в контекста на Големия Близък изток. Неговите делириуми трябва да подскажат на господата Ердоган и Давутоглу, че трябва да са по-сговорчиви, защото в подопечната територия на г-н Уорлик виреят такива националистически глухарчета-сидерчета, че ако от Вашингтон духнат, в Анкара ще се скъсат да кихат от ливадна алергия. И после - Европа през крив макарон, въпреки че бате Бойко дори в програмата на ГЕРБ е записал, че голямата външнополитическа задача на партията му е да бъде гарант за европейското бъдеще на Турция.
    Това, че “Атака” спешно се нуждае от освежаването си като националистическа сила, бе само първият план от акцията на Сидеров. ГЕРБ също получи дивиденти. Двоякото гласуване на депутатите му осигури някоя и друга заблудена червена точка сред патриотично настроените избиратели. Изявленията на шефката на комисията по еврофондовете Моника Панайотова, че в 21-ви век България е съюзник с Турция в НАТО и има полза от стабилен съсед, може би поотрезви някои горещи глави и ги накара да се замислят над втората част от нейното изказване, че Турция трябва да се реформира и модернизира и ние (сиреч ГЕРБ) подкрепяме европейската й перспектива. Именно тази позиция разкрива и цялото лицемерие на Сидеров, защото не може с пяна на уста да искаш осъждането на Османската империя, а в същото време да поддържаш партия, която подкрепя членството на нейната наследничка в Европейския съюз и да се правиш, че не разбираш, че за България турското членство е фатално, колкото летящия нож на гилотината към нашето българско гърло.
    Лицемерието не може да се извини с незнание. Затова Сидеров трябва да чете. Тази “патриотична позиция” и отговорност, легнала върху плещите на ГЕРБ, е изписана черно на бяло. Тъкмо тя стана повод “Нова Зора” категорично да се обяви, още далече преди изборите, срещу възможността ГЕРБ да управлява България. И ние предупредихме според възможностите си българския народ, че ако Бойко и Костов спечелят, България ще загуби. Не само клип, и листовка издадохме по този повод, и я нарекохме “Вместо некролог за България”. Странното е, че Сидеров, който винаги творчески е усвоявал прозренията и идеите на “Нова Зора”, представяйки ги най-вече като свои, не е забелязал нашето предупреждение. Впрочем, забелязал го е, но само наполовина, колкото да препъне Костов и да отстрани Синята коалиция като крепител на това людоедско управление, и да натовари в съзнанието на българския народ патриотичната кауза с позора на своето крепителство.
    Връщайки се към отношенията между Америка и Турция, както впрочем и между Израел и Турция, трябва да открием на подозрително неинформирания Сидеров, че те не само охладняха. Няма да е пресилено, ако кажем, че те са значително изострени. Факт, който е убегнал от вниманието на Моника Панайотова, но от нея повече не може и да се очаква. Именно конфликтът между Турция и довчерашните й съюзници направи не само възможно, но и желано неговото изпълнение в българския парламент. Без американското “да” на Дж. Уорлик, Бойко Борисов просто би му теглил шута като на игрището в Бистрица и разгърденият юнак щеше да загуби и ума, и дума.
    На сериозните читатели на “Нова Зора” им е известно отдавна, че в положението, в което Сидеров се намира, не може да се очакват изненади. Той е готов да изпълни всякакви наказателни поръчки, стига с това да поосвежи поовехтелия си образ на непримирим националист. Иначе Сидеров твърде отдавна прилича на осмомартенски гербер, подарен с неискана клетва за вярност към жена, която пренебрежително го е поставила в суха ваза. Финансовите далавери и обвръзки на Сидеров с депутатите от парламентарната група са на път да разцепят “Атака”, а четирима от тях вече подготвят напускането си. Повод за разрива са т. нар. заеми от по 150 хил. евро, за които всеки от тях е подписал гаранция. Въпросните документи гарантирали “верността” на избраниците към лидера им Сидеров. Но както твърди мълвата, заемите вече били изтеглени, а самите депутати отдавна са станали длъжници с над 300 хил. лева плюс лихвите. Според агенция “Медиапул” първи решили да се вдигнат на бунт Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев. Те дори провели среща със Сидеров в присъствието на юрист и поискали “заемите” да бъдат анулирани.
    Депутатите от “Атака” подозират, че поне 50 техни съпартийци са подписали подобни “декларации за вярност”. В същото време из кулоарите на парламента битува мълвата, че Волен Сидеров вече не смятал да е лоялен към ГЕРБ. Лидерът на “Атака” бил отправил ултиматум към Борисов или да се спрат новините на турски език по БНТ, или атакистите ще спрат да гласуват с мнозинството. Отсега обаче е ясно, че ако парламентарната група на “Атака” се разпадне, който и да се отцепи от нея, ще отиде при Бойко Борисов (справка РЗС и СДС). Тъй че идиотското управление ще продължи да се крепи. Изглежда, затова Борисов е отказал да изпълни претенциите на Сидеров, а той театрално е избухнал. Причината според нас обаче е малко по друга. От ГЕРБ вече не угаждат на атакистите, защото само преди няколко седмици са си гарантирали подкрепата на шестима независими депутати. Освен това за Бойко Борисов и партията му било по-добре да скъсат с т. нар. националисти заради неодобрението на ЕНП. Според запознати нервите на лидера на “Атака” са опънати не само заради разправиите с премиера. Доколкото го познаваме, заплахата да се раздели с няколко депутати ще да го е извадила от релсите. Затова е предприел и контраход. Сидеров депозира в Народното събрание предложение за промяна в Закона за политическите партии. Искането му е, ако депутат напусне парламентарната група, да остава без държавна субсидия. По този начин парите от субсидията ще вървят с партията, а не с народния представител. Но дори и да се приеме това предложение, което е малко вероятно, проблемите на Сидеров няма да свършат. “Атака”, която в 2005 г. се роди като бастард от грехопадението на един лъженационалист като него, който никога не е имал нещо общо с великата идея за съюз на българските патриоти, и който се превърна в неин осквернител и похитител, не можеше да не стигне дотук. Национализмът е кауза на вдъхновените от величието и покрусата на Отечеството души и сърца. И никаква маломерност, низост и хамелеонщина на нейни случайни спътници не може да я помрачи. Впрочем, в канализацията на историята са потъвали къде-къде по ербап мишоци от днешните дребни гризачи на вестибюлния патриотизъм, според крилатия израз на И. Велева...

    Нагоре
    Съдържание на броя