"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Гилотината на ГЕРБ, наречена изборен кодекс
Тодор ПРЕДОВ
доктор по право

След идването си на власт през 2009 г. ПП ГЕРБ обяви, че поема цялата отговорност за управлението на държавата и даде заявка за втори мандат, а по-късно премиерът лансира в публичното пространство идеята, че партията ще управлява 30 години. Видя се, обаче, какво и колко може ГЕРБ.
България затъва в блатото на все по-откровената управленска немощ и некомпетентност. Икономическият и общественият климат са във все по-задълбочаваща се зависимост от провалите във финансовата и бюджетната политика. Изчерпан бе и ресурсът от пи-ар акциите на правителството в борбата с организираната престъпност и пропагандния шум на поставените в пряка зависимост от властта медии.

Похарчен бе натрупаният от предишни правителства финансов резерв. Стагнацията става все по-силна, перспективата – все по-нерадостна. Какво предприема в защита на своята власт управляващата партия, която стремително губи доверие в обществото? ГЕРБ предприема законотворчество, което да й създаде необходимите предпоставки за задържане във властта и укрепване на нейните позиции в една част от обществото, която нито е най-представителната, нито най-надеждната. Всичко това, естествено, се прави под маската на благородни чувства и цели: подготвя се кодекс за финансова стабилност, а в условията на приближаващия изборен цикъл бе приет и изборен кодекс.
За финансовия кодекс за стабилност тук само ще кажем, че ако бъде осъществен, изходът и за нацията, и за държавата е един: смърт без право на възкресение; смърт икономическа; смърт духовна; смърт държавостроителна.
Изпълнението на програмите за изтребление на българския народ произтича пряко от влиянието на световните финансови институции, които в правителството държат ключовата позиция на министър на финансите и вицепремиер в лицето на Симеон Дянков. Темата е огромна и важна, но доколкото е все още намерение, засега ще я отминем.
По-важно е завършеното законотворчество по т. нар. изборен кодекс. Необходимо е да бъде осъзната цялата сериозност на проблема от всички, които се борят срещу щастието да бъдат управлявани от ГЕРБ и не искат да се примирят с предизвестения от Б. Борисов хоризонт за тридесетгодишен български райх.
Според втория брой на изданието „Юридически барометър”, за последните шест месеца от 2010 г., правителството е приело 103 закона, а други 231 са допълнени и изменени. На подобна “ударна” дейност може само да се завиди. Друг е въпросът за качеството, за което на свой ред говорят множеството допълнения и изменения, дори непосредствено след приемането им.
През 2010 г. партия ГЕРБ работи с усилени темпове и по измененията на изборното законодателство с оглед предстоящите избори, в края на 2011 г., за президент и вицепрезидент, както и за кметове и общински съветници. В резултат на това е изработен изборен кодекс, който замени отделните изборни закони. Нищо лошо. Само че цялата философия на закона и съответните правни норми са насочени към едно – спечелване на предстоящите президентски и местни избори от партия ГЕРБ, при това по възможност „служебно”, за да се подготви плацдарм за спечелване на изборите за Народно събрание и за членове на Европейския парламент през 2013 г., което пък осигурява заявения втори мандат.
Проектът, оповестен в края на 2010 г. в публичното пространство, е приет от Народното събрание с малки изменения и допълнения (Обн. ДВ бр. 9/28.01.2011 г.). Тук се спираме само на някои основни положения, за да се убеди всеки непредубеден читател, че законът е крайно рестриктивен и основно е насочен към повсеместно укрепване властта на управляващата партия ГЕРБ. Ето фактите и съответните правни норми.
Първо: политическите партии, които желаят да участват в изборите, трябва да се регистрират самостоятелно в Централната избирателна комисия (ЦИК) съгласно чл. 82. Онези от тях, които желаят да съставят коалиция от партии, следва да сторят това след самостоятелната си регистрация, в рамките на 10 дни. За регистрацията на всяка партия се изисква представянето на 11 вида документи. Най-съществените са: списък с имената, ЕГН и саморъчните подписи на не по-малко от 7 000 избиратели, подкрепящи регистрацията, за всеки отделен избор; заверено копие от броя на Държавен вестник, в който е обнародвано решението за регистрацията на партията; банков документ за внесен безлихвен депозит от 10 000 лв; удостоверение от Сметната палата, че през последните три години са внасяни финансови отчети на партията; Устав на партията, заверен от Софийски градски съд; удостоверение от Софийски градски съд за спазване на изискванията на чл. 19а от ЗПП, т.е. че редовно са провеждани заседания (конгреси) на техния ръководен орган, съгласно устава на партията; удостоверение за новооткрита банкова сметка, по която ще се обслужва кампанията.
Тези документи означават редовен организационен живот, спазване стриктно на разпоредбите на Закона за политическите партии и съответен административен и финансов ресурс, както и преодоляването на трудни административни бариери, непосилни за много от политическите партии.
За регистрацията на коалиция в ЦИК (чл. 91) се изискват: удостоверение за самостоятелна регистрация на всяка партия; решение за образуване на коалиция от партии, подписано от лицата, представляващи партиите; образец от подписите на лицата, представляващи коалицията; удостоверение за новооткрита банкова сметка на коалицията и образец от печата (ако има такъв).
Второ: в общинските избирателни комисии (ОИК) могат да се регистрират само онези партии и коалиции, които са регистрирани от ЦИК (чл. 94). Партиите от състава на една коалиция, регистрирани в ЦИК, не могат да се регистрират самостоятелно в ОИК, нито да влизат поотделно, извън коалициите от партии, в която са регистрирани в ЦИК, в други коалиции от партии на територията на общината (чл. 94, ал. 2).
Това означава, че в общините се възпроизвежда само моделът, създаден в ЦИК от регистрираните партии и коалиции. Законът все пак допуска създаването и на местни коалиции от партии (чл. 94, ал. 1 и чл. 95, ал. 5, вр. § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби), но също само от партии, които са регистрирани в ЦИК, за участие в местните избори за кметове и общински съветници. Заявленията от партиите и коалициите, регистрирани за участие в местните избори става чрез подаване на заявление до ОИК (чл. 95, ал. 1). За всеки отделен вид избори се представя отделно заявление. Заявленията се подават от централните ръководства на партиите и коалициите (чл. 95, ал. 2), придружени с три документа. Когато се регистрира местна коалиция от партии, различна от регистрираната в ЦИК, документите са седем, като задължително се представят документи за самостоятелна регистрация на всяка от партиите в ЦИК за участие в местните избори. Кандидатите за кметове и общински съветници могат да се регистрират само от една партия или коалиция. Независимите кандидати не могат да участват в кандидатските листи на партии и коалиции. Допускат се до двама застъпници за един кандидат за кмет или общински съветник. Всичко това облагодетелства партиите, които ще се явяват самостоятелно на изборите.
Трето: съгласно § 18 на Преходните и заключителни разпоредби на закона (ПЗР), се правят промени в Закона за административно-териториалното устройство на Република България, като в чл. 16, т. 1 думите „150 души” се заменят с „350 души”. Това означава, че в населените места с население до 350 души, които са поне над 1500, няма да се провеждат избори за кметове и общински съветници. Кметовете ще се назначават от областните управители. Познайте от коя политическа партия ще бъдат назначените кметовете на тези малки населени места и чии интереси ще обслужват?!.
Четвърто: с § 19 от ПЗР са направени множество, при това съществени, промени и в Закона за местното самоуправление и местната администрация. Създава се нов чл. 39а, със следното съдържание: „Кметовете на райони в Столичната община и градовете с районно деление се избират с тайно гласуване от общинския съвет по предложение на кмета на общината за срока на пълномощията на общинския съвет. Кметовете на райони трябва да отговарят на условията по чл. 4, ал. 5 от Изборния кодекс.”
Освен София (24 района) с районно деление са и градовете Пловдив (6) и Варна (6). С тази поправка партия ГЕРБ цели да овладее основните големи градове на страната. Но както в малките населени места, така и в най-големите български градове фактически няма да се проведат избори. И в двата случая назначенията на кметове – от областните управители или избрани от общинския съвет, ще бъдат тясно партийни. И ако в малките населени места, доведени до безпрецедентно намаляване на населението в резултат на системно провежданата геноцидна политика през последните двадесет години, особено през епохата ГЕРБ, има изгледи да се предложат кандидати за кметове от ляво ориентирани партии и независими кандидати, то с приетата поправка тази възможност се отнема.
В най-големите градове пък се „цака” с друга карта. Ще се изберат фактически мажоритарно три кмета, които ще назначат съответно 36 районни кметове в градовете, където живее почти половината от населението на България! Под предлог за спиране на т. нар. политическо номадство, ако общински съветник напусне партийната си група или бъде изключен от състава й, той губи мястото си в комисиите и като представител на съответната група и други изборни длъжности в общинския съвет. При тези хипотези общинският съветник става независим общински съветник и не може да бъде приет за член на друга група. И още нещо, забранява се по време на мандата образуването на групи от независими общински съветници, както и да се сливат или разделят съществуващи групи. Хватката е желязна! Ето какъв „демократичен” изборен кодекс е приет с гласовете на ГЕРБ и „Атака”! На другите, по-незначителни промени, пак в този дух, не се спираме.
Пето: избори се правят с пари. И то с много пари. Печели този, който има парите и най-важното, брои бюлетините. В официално посочените квоти в кодекса за допустимите средства, които може да се използват в изборните кампании, отново се наблюдават диспропорции в интерес на провежданата изборна политика от управляващата партия, която има и парите, а косвено ще брои и бюлетините. Но въпреки това са показателни цифрите, които са удвоени (чл. 155, ал. 1 и ал. 2). Така за изборите за народни представители се допуска финансирането от партиите и коалициите от партии, да не надхвърля 4 000 000 лева (при 2 000 000 за отминалите избори през 2009 г.). При изборите за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент и за общински съветници и кметове, финансирането е до 8 000 000 лева. Общата сума за финансиране на предизборна кампания на една кандидатска листа не може да надхвърля 2 000 000 лева. В допустимото финансиране на изборите за общински съветници и кметове също се прокарва известна неравнопоставеност, защото в общините с население до 30 и 60 хиляди души цифрите са 25 000 лв. и съответно 50 000 лева. В проекта тези суми бяха съответно 60 000 лв. и 120 000 лева. С увеличаване на населението в общините се наблюдава увеличаване и на допустимото финансиране, както и на значително по-малките корекции от първоначално определеното в проекта на кодекса. Така в общините с население над 500 000 и над 1 000 000 души допустимото финансиране е 500 000 лв. и съответно 1 000 000 лева, като за гр. София е 1 500 000 лв. (чл. 155, ал. 4). За предизборна агитация при произвеждане на избори за кметове на кметства се предвиждат съответно до 2 000 лв. при население до 1 000 души, до 6 000 лв. при население до 3 000 души и до 10 000 лв. при население над 3 000 души. И тук горепосочената тенденция се запазва.

Спряхме се на най-фрапиращите примери от Изборния кодекс. Предстои тежка битка за местната власт, в която се включва и партия „Нова Зора”. Тя зависи в изключително голяма степен от партийните структури и тяхното влияние в обществото, както и от личните качества и авторитет на издигнатите кандидатури за кметове и общински съветници.
Много сериозно внимание трябва да се отдели за работа сред негласуващите досега по различни причини. Голямо изпитание чака и участниците в изграждания Единен национален фронт, които трябва да работят в същата насока. Партиите които влизат в него следва да се регистрират самостоятелно в ЦИК и едва тогава, в 10-дневен срок, да създадат официално предизборна коалиция, която отново трябва да се регистрира в ЦИК. После следват регистрациите в ОИК по места.
Работата е огромна и без достатъчен административен капацитет и финансов ресурс, изпълнението на изискванията ще бъде много трудно. Вече е важен всеки ден и всеки час, а скоро ще започне и обратното броене.
Парламентарно представените партии вече започнаха своята предизборна борба и агитация, без да очакват официалното обявяване на предизборната кампания. Трябва да последваме техния пример. Затова са нужни голям ентусиазъм, изключителна енергия и жертвоготовност за постигане на положителен резултат. Надяваме се, че с общи усилия това е възможно. Нужно е, ако трябва да докажем, че искаме промяна и сме готови да платим цената за нея!

Нагоре
Съдържание на броя