"Нова Зора" - брой 11 - 15 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Всички обичат властта, освен поданиците й
Петко ПЕТКОВ

Когато всички хвалят държавата и правителството – от Вашингтон, до Брюксел, - а пък над 120 българи в разтърсената от гражданска война северноафриканска държава Либия отказват да бъдат „спасени”, има нещо сбъркано. Дали повредата е в “нашия телевизор”, т.е. в рекламата, или е в “чипа” на управляващите и на поданиците? Или животът в страната, ръководена от Бойко Борисов, е по-страшен от смъртта, която витае в размирния арабски свят?
Отговора го дават българските гастарбайтери: тези, които предпочетоха режима на Кадафи и несигурността, която ще последва, пред тази, в която съществуват гражданите в „евроатлантическа” България; както и тези, които са се установили или възнамеряват да се установят в истински „бели”, сиреч уредени държави. Макар да не одобряваме техния „материализиран „патриотизъм”, опитваме се да ги разберем: никой не иска децата му да раснат в нищета, социална и физическа несигурност и страх от полицейски и бюрократичен произвол. Само дето ни е обидно, че държавата, която праща самолети да спасяват бежанците, струпани по либийско-тунизийската граница, не се ползва с доверието на собствените си поданици. Затова, види се, с трите самолета, изпратени да евакуират българите от Триполи, у нас се върнаха едва 150 души, а вторият аероплан докара само една българка!
Можеш да отнемеш, но не можеш насила да дадеш на хората нещо, което не желаят, пък било то и спасение. Сякаш нашите сънародници по-лесно се разделят с живота, отколкото с имуществото и с относителното си благополучие... Непоследователността и импровизациите на българските власти просто им дават допълнителни аргументи да си останат в страната на Кадафи, или по най-бързия начин да се спасяват в трети страни. Въпреки похвалите на Уорлик за „политическата воля” на правителството на ГЕРБ, което „поправя” грешките на своите предшественици, строи магистрали и метро, открива спортни обекти и детски градини и се бори с престъпността така, че и трафикът на наркотици е започнал да заобикаля България. Злите езици твърдят, че се дължи на повишената доходност на контрабандата с цигари, но това е друг въпрос.
Ако обаче хората, на които правителството изпраща „спасителни” самолети, отказват да се качат, или още при завръщането си на летище София декларират, че са готови веднага да се върнат в Либия, възниква въпросът кой има нужда от спасяване? Дали заминалите на гурбет и туризъм в Северна Африка, или тези, дето още не са напуснали България? И дали заработените, но неполучени пари в Либия, или паспортите, които работодателите държат в касите, са достатъчна причина българите да стоят там, въпреки избухналата гражданска война?
Закъснялото признание на бившия либийски министър на правосъдието, че не българите, а режимът на Кадафи е причинил епидемията от СПИН в Бенгази (за която невинните български медици бяха осъдени на смърт, после на доживотен затвор), би трябвало да ги вразуми.
На практика обаче, то пося илюзията, че и след гражданската война в Либия ще има препитание. За това помага и обстановката в България, която само на Уорлик и на кабинета Борисов изглежда оптимистична.
Впрочем, сравнението с Либия не е в полза на България: нито от гледна точка на социалната, нито от гледна точка на физическата сигурност на гражданите. Който е гледал телевизионните кадри от мача „Левски” – ЦСКА, на 26.02.2011 г., може да си помисли, че тези баталии са част от случващото се в Либия. Липсваха само бомбардировки от въздуха! Но в деня, в който МВР и БФС обсъждаха мерки за борба с футболното хулиганство, ето че „респектираната” престъпност задигна посред бял ден колата на сина на министъра на културата. Барабар с внучката на Вежди Рашидов, която любезно бе свалена на стотина метра от местопроизшествието. По-късно колата бе намерена паркирана сред незаселени още жилищни блокове, непокътнат бе дори лаптопът на задната седалка... Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов веднага обвини съдиите, които пускат под парична гаранция автокрадците рецидивисти, но е очевидно, че някой му се подиграва.
Държавата, която се натиска за Шенген, не може да гарантира дори сигурността на министерските семейства! Какво остава за жителите на крайните квартали и селата, които биват ограбвани и понякога убивани за един мобилен телефон, златен пръстен или 20 лева от пенсията? Щом избират такива управници, вероятно си заслужават участта. Друг народ отдавна да е прогонил и Цветанов, и Симеон Дянков, който при цялото стягане на коланите „откри”, че излизаме от кризата, понеже заплатите през миналата година били нараснали със 7 %. Става дума за заплатите в частния, не за заплатите в публичния сектор и за пенсиите, които собственото му правителство държи замразени втора година въпреки скока на цените. Министърът, разбира се, не се сети и за това, че през миналата година доходите от заплати са намалели с над 1 млрд. лева; нито, че през същия период, според официалната статистика, са изгубили работата си 150 000 наемни работници (според синдикатите те са над 300 000 души).
Архитектът на пакта за финансова стабилност сякаш живее в някаква паралелна реалност, откъдето не се забелязва, че олиото в Холандия е три пъти по-евтино от това у нас. Според лидера на ДСБ Иван Костов, България е в жестока стагнация, а цените се надуват изкуствено, понеже някакъв тайнствен монопол пречи на вноса на по-евтини продукти, изкривявайки пазарната логика. Презумпцията е, че ако такъв монопол съществува, той непременно е свързан с управляващите, подобно на цигарената контрабанда. Ако не друго, правителството на ГЕРБ можеше да провери поне истинността на тази констатация на Командира. Но министърът на земеделието Мирослав Найденов “отвърна на удара” с нова хрантутническа агенция, наречена иронично БОРЦЕН. Ще се занимава с пестицидите в йорданските, македонските и турските домати и краставици, с качеството на хлебната, по-точно на фуражната пшеница в хляба, или с налагането на БДС в колбасите, хляба и млечните произведения. Резултатът е един - стоките с етикет БДС поскъпват.
Вицепремиерът Дянков не се посвени да рекламира „успехите” на правителството в сферата на финансовата дисциплина и борбата с контрабандата, въпреки че ако пазаруваше от Женския пазар, сигурно щеше да забележи „търговци”, предлагащи на висок глас цигари без бандерол. Неотдавна, за да натрие носа на Цветанов, министърът на финансите изтъкна, че в сектора „Сигурност” харчим 2,5 пъти повече от средното за Европа. Част от тази сума можела да се пренасочи за образование. Сякаш Дянков няма никакво отношение към бюджета, в който е фиксиран въпросният разход?! В едно обаче е прав: парите, които МВР пилее щедро за подслушване и пиар акции с нищо не повишават нашата сигурност. Обратното, генерират само скандали и корупция!
На свой ред вицепремиерът Цветан Цветанов „продава” успехите на МВР в борбата с организираната престъпност, докато обикновените жители на градовете и селата пищят от „неорганизираната престъпност”, наричана още „битова”. Хората треперят за живота си, а Цветанов им говори за „операции” срещу „Наглите” или „Октопода”, или за разкрити „къртици” в ДАНС и МВР. Параноята му стигна дотам, че служителите в сектора на сигурността ще минават през детектор на лъжата веднъж на всеки шест месеца! А защо не и всеки ден? Все едно, че са с мярка за неотклонение „полиграф”?
Озадачават и похвалите на Уорлик относно политическата воля на правителството да се заеме и с корупцията и организираната престъпност. Ако чак на 19-ия месец от поемането на властта правителството се кани „да се заеме” с престъпността, какво му пречеше да го направи още в началото на мандата? Или от подслушване по митници и болници не им остава време?! „Съпътстваща жертва” на тази мания стана дори премиерът Борисов...
Скандалът със специалните разузнавателни средства (СРС), забъркан от ДАНС и МВР, стигна до Европейската комисия и Европейския парламент, а на 22.02.2011 г. бе обсъден и в Съвета за национална сигурност към президента на Република България. Съветът не излезе с обща декларация, но постигна „съгласие” част от стенограмата от продължилото над пет часа заседание да бъдат публикувана. Преди това, от изявления на участници в заседанието като Волен Сидеров, останахме с впечатлението, че е заседавал не конституционен орган, а циганското мешере! Но опасностите, които надвисват над Отечеството не са една и две.
Първо, заплашва ни нова енергийна криза, поради нарушения добив и експорт на черно злато от Северна Африка и Арабския полуостров. Цената на суровия петрол стигна по едно време 120 долара за барел, и тъй като с нея е свързана цената на природния газ, веднага ни наказаха с нови, по-високи цени на бензина, газьола и другите продукти, добивани при преработката на черното злато, като в перспектива ще ни натресат и по-високи цени на тока, парното и водата. Петролът повлече нагоре и цените на останалите стоки и услуги: включително, на хляба, месото, млякото, транспорта, лекарствата и т.н. Тепърва ще теглим последствията от шикалкавенето на правителството по проектите „Бургас–Александруполис”, „Южен поток” и АЕЦ „Белене.” За ужас на русофобите, зависимостта на България и на цяла Европа от руските енергоносители ще нарасне. Диверсификацията на енергийните доставки, особено за България, се оказа поредният блъф, какъвто, междувпрочем е и европейският газов проект „Набуко”.
Второ, задава се огромна бежанска вълна, поради неизбежния хаос след свалянето на диктаторите в Тунис, Египет, евентуално в Йемен и Либия, както и на правителствата в Бахрейн и други петролни емирства. Италия се задъха при някакви си 5000 души бежанци от Северна Африка, акостирали на о-в Лампедуза, и поиска помощ от ЕС. Обещаха й, но германците, французите и британците няма да си мръднат и пръста, ако Балканите бъдат залети от потоци африкански и азиатски бежанци и имигранти. Премиерът Борисов обещава, че ще бъде усилена граничната охрана, но дори на турските биволи е ясно, че югоизточната ни граница е напълно отворена: интегрираната система за гранично наблюдение тепърва ще се доизгражда, а система за възпрепятстване на нелегалното преминаване не съществува. Докато възстановим телените заграждения, може да ни няма!
Искахме Шенген, а получихме потупвания по рамото и една непосилна задача: с цената на всичко да спираме и задържаме в лагери бежанците от Африка и Азия. За сведение, срещу тези нашествия гърците искат да издигнат нова Берлинска стена по протежение на цялата гръцко-турска сухопътна граница. У нас няма нито средства, нито кураж да повторим подобен пример. Щом роми разпънаха катун в градинката пред „Кристал” в София и никой не смее да ги изгони, колко му е бежанци от Северна Африка или Средния изток да превземат нашата столица?!
Трето, с потока от бежанци, както предупреждават арабистите, спокойно могат да се придвижат активисти на „Ал Кайда” и други ислямистки терористични организации, които ще ни изкарат през носа фиктивните „изгоди” от участието в иракската и афганистанската авантюри на Вашингтон.
Четвърто, осуетеното от сърбите отбелязване в Западните покрайнини на 138-годишнината от гибелта на Васил Левски показа колко нетрайна е основата на нашата балканска политика. И по-специално тази към нашите западни съседи. Но така ще бъде, когато фалшиви патриоти като Сидеров превръщат и поклоненията пред националните герои в партийно шоу. Като дразнят Сърбия, тези авантюристи направо дърпат дявола за опашката, познавайки отлично трагичното състояние на Българската армия, където се подготвя ново „преструктуриране”, сиреч съкращения, и по американско настояване се режат „излишните” преносими зенитно-ракетни комплекси (ПЗРК) „Стрела 2М”.
С прашки ли ще сваляме нарушителите на въздушното ни пространство? Управляващият „политически елит” забравя, че вече не сме 1912 г., когато учещите се или работещи в чужбина български младежи се завръщали, за да освобождават поробените братя от Странджа, Тракия и Македония. В днешния меркантилен свят подобно „пиянство” не може да се повтори дори с българите в арабските страни. Напротив, от България може да избягат и тези младежи, които отдавна съжаляват, че са останали. И без това повечето от тях не са хващали автомат. Дотук ни докараха „реформите” в годините на прехода: старите да не могат, младите да не искат да защитават Отечеството! Заради държавата, управлявана от некадърни и корумпирани политици, които се само назовават „политически елит”. Скандалът с имотните придобивки на вицепремиера Цветанов не е изключение, но стана нарицателен заради наглостта на министъра и тези, които го прикриват. Щом за НАП е важно приходите да са декларирани, а не как са спечелени, както и да няма изтичане на данъчна информация за управляващия „елит”, ясно е как ще завърши и ревизията на тъста и тъщата на вицепремиера Цветанов.
Докато Бойко е на власт, Цецо и роднините му ще са под политически чадър. Експроприация на незаконно придобитото от министъра и неговите тъст и тъща е възможна само при друго правителство, излъчено от друга управляваща партия или коалиция. Както казва гражданинът от комедията на Аристофан „Жените в народното събрание”: „Човек със ум да предаде имота си! За нас това е чуждо: трябва, бога ми да вземаме, а не сами да даваме”.
Самият Цветан Цветанов оповести по Би Ти Ви, че проблемът с корупцията бил в управлението! И кой управлява днес? Не е ли собствената му партия ГЕРБ?..

Историята на българския преход е история на грабежа и отчуждението: между гражданите поотделно и между тях като цяло и държавата, наречена България. Жалко, че за разлика от гърците и арабите, българите изразяват отвращението си от управниците не като ги свалят, а като отиват да работят и живеят в други страни. Включително, в Либия на Кадафи. Както показва преброяването на населението и демографските прогнози, българската нация се топи (за 10 години сме намалели с 600 000 души). Какъв ли ще е майчиният език, който преобладаващо ще се говори у нас след 50 години? Цигански, турски, арабски, китайски или английски? А съвсем скоро чествахме 133-годишнината от Освобождението на България!

Нагоре
Съдържание на броя