"Нова Зора" - брой 10 - 8 март 2011 г.

Сподели във Facebook
Боли ни за родината, когато я хулят
Мартин РАЛЧЕВСКИ

В редакцията на вестник “Нова Зора”се получи имейл от наш сънародник, който живее в Англия. Мартин Ралчевски е поразен от телевизионния репортаж на английския журналист Майкъл Палин. И не само поразен, а оскърбен и обиден заради изкривения образ на днешна България, представен на инородната публика. Но какво да кажем оттук, от мястото на което сме се родили и възнамеряваме да продължим да обитаваме?! Едва ли някой си е давал ясна сметка до какво дъно ще ни завлекат експериментите на “прехода”, на “новия цивилизационен избор”, на евроатлантическите ценности? Българинът, който е запазил – по чудо! – непомътен разума си от “демократичните промени”, с кожата си усеща накъде бутат каруцата поредица от управляващи екипи. Българинът, който се съпротивлява на политиката на “туземната ни неоколониална администрация” по формулата на анализатора Иван Ценов, се опитва да се съпротивлява. Българският гражданин, бил той шоп, тракиец, северняк, циганин или вярващ в Пророка, наистина се опитва да съхрани малкото останало му от някога добре уредената балканска държава. И не е заслужил дългогодишната гавра, която упражняват над него всякакви чуждестранни покровители, инвеститори и прочие назначени колонизатори. Пресен е споменът от репортажите по телевизията и в пресата за посещението на кралската особа принц Чарлс, който пощипваше бузките на циганетата в Столипиново, същото правеше и г-жа превъзходителството Ейвис Боулън, същото правеха повечето от представителите на “Великите сили” в България. Дори и самият Джеймс Уорлик го прави! Ами не сме ли днес наистина във времето на Десетилетието на ромското включване, по инициатива на Джордж Сорос и прословутото му “Отворено общество”?
Забележителен е този лозунг за “включването”, само дето неизречената му част е “и на българското изключване”! Защото след т. нар. промени и цигани, и българи са под ярема на едно и също робство – непознато досега, безпощадно и коварно.
В този смисъл видяното по английската телевизия за България придобива обобщения образ на целокупната ни Родина, описана в тъмни краски, отблъскващо и манипулативно, с хладна “журналистическа” визия и деформирана фактология. Ама тези британски журналисти не виждат ли какво строителство на магистрали и бродове кипи у нас? Нима пред очите им има само “некачествен човешки материал”? Ами нали оня ден ни тупаха по рамото, че аха-аха, преборваме дори и организираната престъпност?!
Очевидно е, че образът на България пред Европа и света съвсем не се нуждае от фанфари и пищни церемонии, от живо пушечно месо в далечни земи. България има нужда от квалифицирани, отговорни и лишени от корист управници, които да спасяват останките от разбитата ни хилядолетна материална и духовна същност.
Но ето какво ни пише самият г-н Ралчевски.

"Зора"


Здравейте, аз се казвам Мартин Ралчевски, живея в Англия и съм писател. Поводът да се свържа с вас е предаване по английската телевизия, от 15-и февруари тази година. Беше излъчен едночасов филм, който представи България в ужасна светлина. Предполагам, че и други българи са го гледали и може би вече сте получили информация по случая, но ще се радвам да се възползвате от онова, което ви изпращам.
От текста става ясна ситуацията, в която бях поставен, и защо умишлено изчаках да минат две седмици от събитието - за да видя дали ще получа отговор от Майкъл Палин. Такъв до днешна дата не е дошъл?! Според мен на подобни обиди трябва да се реагира своевременно, но беше редно да оставя толеранс от време за отговор. И вие като редакция го знаете.
С уважение и поздрав от “слънчева” Англия

Трябва ли една международна обида да се премълчава? Отговорът е ясен, разбира се, че не. Има ли обаче кой да реагира? Слава Богу, все още има!
Благодаря на в. “Нова Зора” за предоставената ми възможност да изразя позицията си, която всъщност би трябвало да не е частно мнение, а държавно дело.
Защо пиша тези редове? Държавата е Великобритания, датата – 15 февруари, 2011 г., 20.00 ч, програмата: ‘‘Yesterday’’. Предаването е “Michael Palin’s New Europe” (“Новата Европа, на Макъл Палин”)
Знаете ли кой е Майкъл Палин?
Майкъл Палин е английски актьор и журналист с добра репутация, който прави репортажи за различни части на света. Общественото доверие към него е високо, а предаванията му - популярни. Да си призная честно, рядко имам възможност да гледам телевизия, почти винаги е телевизорът е “узурпиран” от децата ми... Но на 15-и февруари (вторник) тази година, се случи така, че имах възможността да погледам. Превключвайки по каналите вниманието ми се спря на телевизия ‘’Yesterday’’. Водещият Майкъл Палин току що бе започнал пътуването си от Англия до Турция. По-точно, от Лондон до Истанбул. Останах на тази програма, защото пътешествието предполагаше и преминаване през България.
Палин показваше на зрителите най-интересното (според него) от всяка страна. Предаването изглеждаше обещаващо. Палин не правеше паралел между отделните държави, а само показваше плюсовете и минусите, всъщност показваше предимно плюсовете. Посещава стари квартали, кокетни ресторанти, интервюира известни личности, а преводачките му - все хубавици. Когато влезе в Румъния, за моя изненада, показа изненадващо положителни картини. “Както виждате, Румъния е не само красива, но и модерна страна – обясни той. – Отдавна няма нищо общо с комунистическото си минало. Пазарната икономика е установена напълно и тук практически може да се намери всичко...”
Доста пресилено, не мислите ли? От Румъния премина в Сърбия. После в Македония, и дойде ред и на България. Разбира се, пътят бе обиколен, но това си има цел. Няма да се спирам отделно на тези държави, за да не отегчавам читателя. Само ще спомена, че думите, които Палин каза за Сърбия и Македония, в общи линии, не се различаваха от тези за Румъния.
И ето ни в най-важната част от филма, най-важна за нас, българите.
“Влизаме в България”, обявява Палин, а аз инстинктивно увеличавам звука. “България е известна най-вече с това, че тук живеят много цигани – продължава той. – В тази страна циганите са около половината население”. Това ме накара да онемея. Но да оставим емоцията и да видим какво стана после. Палин е в София. Той пътува към дома на Азис. Срещата с него протича по следния начин. Палин пита: “Ти си от цигански произход, нали?” Азис отговаря положително. Палин: “И си най-известният циганин в държавата?”
Отварям една скоба - държа да подчертая, че през целия филм Палин употребява думата “циганин” (на английски “gipsy”), a не “ром”!
Азис пак отговаря утвърдително. Палин: “А как се чувстваш? Има ли дискриминация към теб?”. Азис: “Определено, да”. Палин: “Защо? Какво не харесват хората у теб, та ти си музикант. Не си политик.” Азис: “Този цвят на кожата ми не е тен. Такъв съм се родил. Това явно винаги ще е трън в очите на някои”. След този отговор на Азис интервюто изведнъж приключва.
Следващият кадър показва как Палин влиза в Пловдив. “Този град е известен с това – обяснява той, – че в него живеят най-много цигани. Много повече в сравнение с другите градове на страната. Наричан е още циганският град”.
Палин демонстративно се качва на разнебитена каруца, сякаш няма друг транспорт в този град, и преминава през квартал “Столипиново”. Музикалният фон е кючек, а кадрите, които се виждат, са потресаващи. Потресаващи са дори и за нас, българите. Така че не е трудно да предположите какво ще си мислят англичаните.
Малка каручка с изнемощял, недохранен кон, препълнена догоре с различни железа. Кончето едва крета, а господарят му го налага жестоко с дървена тояга. После камерата се насочва към панелен блок, където през един от прозорците се подава... глава на кон. По улицата тече вода от канализацията. Навсякъде е пълно с боклуци. Палин спира пред някакво открито заведение и си поръчва безалкохолно. Около него танцуват десетки цигани. Облечени са ужасно. Наоколо минават единствено каруци. Чуват се викове. Палин се усмихва. “Какво работят тези хора?”, пита той. “Повечето не работят нищо”, отвръща преводачката и съпричастно се усмихва.
Оживлението около чуждестранния гост е голямо. Палин отпива глътка безалкохолно и се обръща с шепот към камерата: “Да се махаме от тук”.
Следващият кадър показва как Палин се качва в камион ТИР и обяснява на шофьора, че иска да отиде в Истанбул. В Турция, първия град, в който спира, е Едирне. Тук посещава някакъв замък. После влиза в просторна джамия, а преводачката се хвали, че сградата е шедьовър на изкуството. Палин е видимо впечатлен. Следва Истанбул. Тук преводачката обяснява с гордост, че много векове подред градът е бил столица на Източна Европа. Тя не пояснява, че това е било по времето, когато е съществувала християнска Византия. Тоест - в друга държава, много преди Турция да се появи. Както и че градът тогава се е казвал Константинопол, а не Истанбул. Подробност, която знаят и децата.
Палин е очарован. Той с почуда се пита защо тази страна все още не е член на Евросъюза. Риторичният му въпрос остава да виси в пространството, но у зрителя се поражда усещането, че точно това би било най-правилното.
Филмът свърши и импулсивно скочих от канапето, за да запиша подробностите – датата, програмата, автора. След това проверих и разбрах, че Палин е правил и преди филм за България (през 2007 г.). Тогава е било включено и Бялото братство (с кадри от Рила планина) и пак са били показвани циганите от “Столипиново”. Дали пък това не е тенденциозно? Било е само преди 4 години. И защо се повтаря сега?
Поколебах се как да постъпя. Можех да пропусна случилото се. Да го оставя просто така, да изтече. но исках да споделя усещането си, разбира се, че е болезнено. В наши дни май повечето събития са болезнени. А добрите новини са като бели лястовици – никакви ги няма.
У мен логично възникна въпросът защо този уважаван английски журналист и актьор направи такова представяне именно на България? В България има толкова стойностни неща за показване. Азис и “Столипиново” ли са най-емблематичните за страната ни? Защо не показа лошото лице на Румъния, на Сърбия, на Македония? Всички сме, така да се каже, от едно котило и добре се знаем. Какво толкова прогресивно видя в Турция?
Няма съмнение, че този филм бе манипулация. Тиха и долна пропаганда срещу България. Каква е неговата цел? За съжаление, не мога да отворя. Не ми се иска да вярвам, че съществува заговор срещу България и че има цел страната ни да бъде асимилирана, а навярно и заличена, както писа наскоро един известен български всекидневник. Според мен, и надявам се, това е по-скоро субективното мнение на един недобронамерен англичанин. Но уви, той не е единствен. Като се има предвид часът на излъчването и популярността на програмата, сигурно поне още 5 милиона англичани вече мислят като него.
Какво може да се направи по този неприятен повод? Дали някой политик ще прочете моя текст, изпълнен с болка? И ако го прочете, дали ще направи нещо? Или след като се увери в достоверността му, как ще реагира? Май всички знаем отговорите на тези въпроси. Такива статии не достигат до онези, от които зависи нещата да се случат.
Какво можем да сторим ние, обикновените хора? Да напишем например на Майкъл Палин нещо от рода на: “Г-н Палин, не бяхте прав. България е страна със славно минало и култура, с отруден, но честен народ. Тя не е това, което показахте...”
Мислите ли, че изобщо ще му обърне внимание? И по-точно - че изобщо ще му обърнат внимание, ако е подписано от някакъв непознат чужденец?
Но въпреки това аз реших да опитам и му написах следното:
“Уважаеми г-н Палин, на 15. 02. 2011 от 20.00 до 21.00 по телевизия ‘Йестърдей’ гледах Вашия филм ‘Нова Европа’. Аз се казвам Мартин Ралчевски, живея в Девън, Великобритания, и съм писател. Надявам се поне поради този факт да вземете под внимание писмото ми и да получа отговор. В първия ми роман ‘Безкрайна нощ’ главният герой е млад англичанин, който тръгва да обикаля света. В четвъртия ми роман - “30 паунда”, главният герой също е англичанин. Този роман е по реални събития. Споменавам тези подробности, за да Ви обърна внимание, че някои от героите в романите ми са англичани, което означава, че аз не само живея във Вашата страна, но я и обичам.
Какво направихте обаче Вие? Във филма си Вие се подиграхте с моята родина. И което е по-лошото – вие го направихте за втори път. През 2007 г. сте направили подобен филм. Предполагам, че знаете, че България е по-стара държава от Великобритания. България има собствена писменост, много преди вие да имате такава. България е била християнска нация, когато вие сте били още езичници. Днес България има повече висшисти на глава от населението отколкото Великобритания. България има блестящи учени. България има прекрасни курорти, зимни и летни. В България, примамени от нейните природни красоти, живеят около 4 000 англичани. В България има прекрасни исторически сгради. Има живо наследство. Тоест България съвсем не е само циганска държава. В България има много неща за показване. Циганите не са лицето на страната. Мога да пиша още много, но не искам да Ви отегчавам.
Моля Ви да ми отговорите, защо направихте този тенденциозен филм, който представя страната ми в такава гротескна светлина? И каква беше целта ви, защото определено филмът ви е манипулация?
Очаквам отговора Ви, където предпочитате – на електронната ми поща, на телефона ми, домашен или мобилен, или на пощенския ми адрес.
С огорчение, Мартин Ралчевски”

Разбира се, отговор не получих. Наивно беше да очаквам такъв. Наивно и същевременно тъжно.
Но остава надеждата. Не само англичаните, но и ние, българите, видяхме този филм. И не сме съгласни с него! И на много от нас още ни пука, боли ни за Родината, когато я хулят. А това е знак, че България е жива. Поне аз усещам нещата по този начин и вярвам, че е така.
Дано да не греша.

Нагоре
Съдържание на броя