"Нова Зора" - брой 46 - 21 декември 2010 г.

Сподели във Facebook
ДЕМОНТАЖ на българската държава и народ
Отново изскочи темата за досиетата и Държавна сигурност. Този път посланиците и дипломатите - агенти на ДС и военното разузнаване, се оказаха във вихъра на медийното „цунами” в нашата страна. Шумът в медиите е невероятен. „Експерти” от всякакъв калибър налазиха микрофони и камери. Все пак, за да се направи сериозен анализ на това, което става в момента в българската дипломация, задължително трябва да си припомним какво се случи през последните 18 месеца в страната ни като цяло. Съвсем кратката равносметка показва следното:
• битовата престъпност се върна на нивото от началото на 90-те
• перманентно се вдигат цените и режийните разходи за ток, отопление и т.н.
• тотално доразрушаване на селското стопанство. Със случая „Калина Илиева” във фонд “Земеделие” е срината перспективата за финансиране на селското стопанство от фондове на ЕС
• замразяване ръста на заплатите, пенсиите и стипендиите
• перманентно повишаване на цените на лекарствата
• страната се превърна в рай за контрабандисти на цигари
• корупцията и шуробаджанащината процъфтяват
• върви пълномащабна кампания по турцизиране на българо-мохамеданите и циганите
Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
Разголената дипломация
Малко неочаквано моята тиха професия на дипломат през последните дни се оказа в центъра на вниманието и на световните, и на българските медии. А истината е, че дипломатите не обичат да се говори за тях. Тяхната работа би трябвало да е незабележима, защото те са гости, макар и официални, от своята страна в страната на пребиваване.
Дипломатите са хора на мира, на разбирателството, на джентълменството, на взаимните жестове. Затова добрият дипломат трябва да знае много неща за страната, в която живее - нейният език е само началото на дългия списък, който го прави годен за работа. Дипломатът трябва да обича страната, в която съдбата и външният му министър (а понякога и президентът) са го изпратили, да вижда хубавото в нея, да се опитва да обяснява спорните моменти в отношенията с нея по начин, който не я злепоставя. По същество чуждият дипломат и местните власти работят с една цел, теглят една обща каруца – а тя е желанието да се разширяват икономическите и всички други взаимни отношения.
Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
Заложна къща
В някакъв вестник попаднах на интересна снимка. От лявата й страна се виждаше опашка от хора пред заложна къща. От дясната – каса на EVN. Добре го е измислил родният либерализъм! Отляво залагаш телевизора или вековния сватбен пръстен, който се е предавал в семейството ти пет-шест поколения - вдясно внасяш придобитите по този начин просяшки пари в касата на кожодерите от чужбинското “електроразпределително дружество” EVN, което вече толкова години се гаври с цяла Югоизточна България.
Не съм виждал друга фотография, която да представя така точно съдбата на народа ни сега. Къде ти тук нормално битие, плодотворен труд и пълноценна почивка! Къде ти тук културни блага, духовност, традиция, семейни сантименти! Целият ти живот е подчинен на една-единствена цел – да оцелееш, като сложиш нещо в стомаха, да погасиш надутите сметки, които се сипят в пощенската ти кутия като из ведро, за да не останеш без светлина и топлина, та да продължиш да дишаш и влачиш хомота. Смачкан, подигран, унижен от някакви алчни чужбински навлеци, дето никога не са посели у нас нищо, но пък сега жънат до шушка всичко наред. А някакъв си руски литератор утопист бе казал, че “Човек – това звучи гордо!”
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
СТАНОВИЩЕ
на Асоциацията на разузнавачите от запаса (АРЗ)
и Национална асоциация сигурност (НАС)
С огласяването на имената на 192-ма български дипломати, от които 33-ма души - ръководители на мисии, работили и работещи за националната сигурност на България, бе нанесен поредният удар на българската държавност. За сетен път приетият от т.нар. политически елит антинационален Закон за досиетата доказа липсата на държавност и на национално отговорно поведение в България.
След унищожаването на специалните органи, за да може да се „приватизира” безнаказано националното богатство, и след обезкръвяването на българската армия и свеждането й до численост, колкото по времето на Ньойския диктат, бе нанесен и фатален удар срещу Министерството на външните работи – основния инструмент за провеждане на външната политика на България.
Автор: АРЗ и НАС>> Пълния текст...
За някои позабравени неща от близкото минало
Отдавна е забелязано, че днешните политици ползват така наречения политкоректен език, в който основополагащи термини и категории са обвити в мистика, заменени са с „приемливи” словосъчетания и думи, с които се променя драстично смисъла на първоначалните понятия и от тях се изтръгва главното им значение. Това интелектуално варварство е особено характерно за официалните „леви” политици и функционери. Осмислят историческата реалност от гледна точка на „модерна”и това е причината масово да се запъват пред императивите на съвременността. Поначало те не обичат термини като “класи”, “класова борба”, “революция”, “капитализъм”, “диктатура на пролетариата”, “социализъм”, “комунизъм”. От тези термини ги хваща, образно казано, уртикари , защото са политкоректни и еволюционисти. Какво пък, няма лошо, ако мнозинството от народа правилно се ориентира и умее да различава кой е „свой” и кой е „чужд”.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Бунтуване срещу себе си
Ученици се бунтуват за допълнителна ваканция. Ново двайсет на фона на поредицата протести в духовната сфера и здравеопазването. Само че това „двайсет“ е доста по-различно. Първо: това са непълнолетни граждани. Второ: целта на „бунтуването“ е несериозна. Трето: правилата се нарушават не от „работодателя“ - просветните власти, а от „работниците“, в случая учениците, чието основно задължение е да ходят на училище.
Това, което ме изненадва в този слчай, не е толкова актът, предприет от т. нар. тийнейджери. Изненадва ме лекотата, с която обществото ни поглежда към тези ученически своеволия. Защото напускането на класните стаи, демонстративната арогантност пред обществените институции, неприличните крясъци, хвърлянията на сурови яйца (по общината в Сливен) би трябвало наистина да ни разтревожат. Министерството на образованието явно е изненадано и предпочита боязливо да изчаква. Ако някой се опитва да оправдае подобни прояви и отстъпи пред тези неоправдани искания, а опити за това има и сред учители, и сред родители, не бива да забравя, че явлението ще се мултиплицира и ще се развие след време с още по-голяма сила. Ще последва отказ въобще да се влиза в определени часове в училище, ще започнат да се искат оставки на учители и директори, ще има опити и за силово налагане и корекции при оценяване на знанията на учениците.
Автор: Таньо КЛИСУРОВ>> Пълния текст...
Тревога за съдбата на българското земеделие
Ангел Георгиев Димов е роден на 9 декември 1940 г. в с. Караджово, Пловдивско. Завършва Селскостопанския техникум в Садово и Висшия селскостопански институт в Пловдив. Трудовият му път започва като бригадир на животновъдно стопанство в родното му село, след което десет години е младежки организатор в Пловдивска област и в Република Коми. От 1973 до 1991 г. е на работа в Института по международни отношения и социалистическа интеграция в Москва. В Института за международни икономически и политически изследвания защитава кандидатска (1973) и докторска (2003) дисертация. Бил е народен представител в 36-ото и 37-мото народно събрание. От 1997 г. е на работа в Икономическия институт на БАН, преподава в Аграрния университет в Пловдив. През 2006 г. е избран за почетен гражданин на родната му община Садово. Председател е на Социалистическа партия Български път.
Професор Ангел Димов е автор на три 3 монографии, съавтор е на още шест, както и на две студии. Най-значимите му научни трудове са: Икономическа характеристика на българските и западноевропейските земеделски стопанства (2002), Възможности за прилагане механизмите на Общата аграрна политика на Европейския съюз в българското земеделие (2004), Възможности за специализация и адаптиране на българското селскостопанско производство към Общия пазар на Европейския съюз (2006), Глобалната капиталистическа криза (2009) и Българските “царски имоти” (2010).
От неговото перо са излезли стотици научни и научно-популярни статии в българския и чуждестранния печат. Ангел Димов е автор на приетия от Народното събрание през 1995 г. Закон за защита на земеделските производители, по силата на който бе създаден Държавен фонд “Земеделие”. В края на декември писателят Кирил Момчилов се срещна и разговаря с учения за съдбата на българското земеделие.
Проф. Ангел ДИМОВ пред в. “Нова Зора”>> Пълния текст...
Добре дошли в Царството на абсурда
По-нататък започва най-веселото. Тази структура също не ходи в казиното, а предоставя на друга компания да „играе”, като купува акциите й. В крайна сметка залогът в казиното се прави от десетия поред посредник, но залогът не зависи от него самия или близките му, а едва ли не от икономиката като цяло, защото всички си препродават абстрактни хартийки. И когато една абстракция започне да се срутва, тя повлича със себе си всички останали. Ето така от виртуалния сумрак кризата попада в реалния ни свят.
В коя държава това царство на абсурда е най-силно развито? В САЩ. Тук цялото население е борсов играч, всички препродават един на друг ценни книги. И при всяка поредна препродажба на „въздух” отново се случва магическото увеличаване на брутния вътрешен продукт на САЩ. Когато експертите, разбиращи колко е странна тази ситуация, говорят за неизбежния крах на американската икономика, либералите се подсмихват. Икономиката на САЩ, казват те, това са 20 % от световната икономика. Да, наистина е така. Но любезните господа забравят да уточнят едно нещо - тези 20 % имат само парично изражение, а не натурално. Ако издухаме праха от хартийките, под който няма нищо, реалността не е впечатляваща.
В кривото огледало на съвременния финансов свят нищо не е „като хората”. Така например, ако аз взема от вас 100 долара на заем, а вие ми дадете срещу тях акция (разписка), после пък вие вземете 100 долара от мен на заем срещу разписка (акция), в икономиката нищо не се случва. Парите не са станали повече. Но така е в нормалния живот. А във финансовия живот са се случили множество събития: на пазара са се появили две ценни книги, и БВП на САЩ се е увеличил с 200 долара. Та точно от такова тесто е омесено тяхното икономическо превъзходство.
Автор: Николай СТАРИКОВ>> Пълния текст...
С любов и страхопочитание към литературата
70 години от рождението на Любомир Стаматов
Поради самата си природа словесното изкуство е може би най-сложното, най-богатото измежду всички изкуства, стремящо се да обхване многостранно действителността и да създаде един повече или по-малко цялостен образ на света. Иначе казано, литературата, като съвкупност от изразителни и изобразителни възможности, се докосва до почти всички вълнуващи ума и сърцето на човека проблеми – естетически, нравствени, социално-политически.
Всичко това без друго изисква от един литературовед множество и различни познания и умения. Той трябва да притежава достатъчна ерудиция по отношение на литературните факти, явления и процеси, а също и способност да ги систематизира, за да изгради убедителни концептуални тези. Винаги обаче съм смятал, че любовта към литературната наука не е достатъчна. Особено важно е литературоведът да не престава да обича самата художествена литература, да живее с нея и тя да бъде за него не просто някакво средство за придобиване на научни степени и звания, а вътрешна, интимна, съкровена цел.
Автор: Петър ВЕЛЧЕВ>> Пълния текст...
Как западната "помощ" почерни Черна Африка
  • Всяка прилика с положението в България не е никак случайна
  • “Най-доброто, което може да направи Западът за Африка, е да престане да й помага”, призовава в книгата си “Смъртоносната помощ” чернокожата икономистка Дамбиса Мойо.
    И наистина. През последния половин век, бият се в гърдите наднационалните банки и западните държави, ние изляхме на юг от Сахара кредити за над 1 билион долара. Срещу съответните лихви, разбира се. Никой обаче не посочва колко билиона долара са измъкнали западните лихвари от Черна Африка. Но резултатите от тяхната “помощ” са повече от ясни: за времето от 1980 до 1998 г., когато кредитният процес достига апогея си, делът на мизерстващите жители на Черния континент се е увеличил от 11 на 66 процента!
    По данни на западните медии>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!