|
|
"Нова Зора" - брой 43 - 30 ноември 2010 г.
| Болно време |
|
Все по-ниско ляга облачното небе над България. Ливнаха дъждове, плъзнаха ноемврийски мъгли. Почти като в стих на Верхарн, няма го само вятърът: “Да сте виждали вятъра на кръстопътя на петстотин пътя?”
И душата се надига на пръсти, наднича зад стъклата на централи и канцеларии, рее се над площади и върхари, занича в други тревожни очи, прислушва се в ускорения ритъм на други сърца. А въздухът е гъст като стопен шоколад и само стипчивият вкус на станиол между зъбите те кара да усещаш електрическата аномалия на някаква невидима волтова дъга между небето и земята. Синоптиците не съобщават подобни явления, а още по-малко ги обясняват. Най-често ни обещават слънце по пладне и градуси над нулата сутрин. И човек се радва, слуша, а сърцето му леденее. Болно време. Виделите и патилите само клатят глави и повтарят – нещо има да става, не я бива хавата.
|
|
|
| Защо сме бедни и защо изчезваме като народ?Корпоратократичният модел на управление - главен фактор за кризата на съвременната цивилизация |
|
Вече няколко десетилетия – от началото на седемдесетте години на 20 в. – в западните страни, на първо място в САЩ и Великобритания, - господства доктрината на либералния фундаментализъм (наричан още монетаризъм), т.е. на неограничения от нищо капиталистически пазар във всички сфери на живота. Тя се основава на идеите на главния теоретик на либералния монетаризъм Милтън Фридман – носител на Нобелова награда за икономика за 1976 г. и основател на Чикагската икономическа школа. Заедно с неговия съмишленик Фридрих фон Хайек те са провъзгласени за „първожреци” на тази свръхиндивидуалистична и космополитна (глобална) икономическа доктрина с претенции за истинност от последна инстанция и общосветовна (мондиалистка) валидност.
|
|
|
| Кога ще го стигнем Средновековието? |
|
Ужас! През мрачните средни векове нямало Бойко Борисов, та вместо да закриват болници, хората откривали болници. Ето някои позорни факти в тази насока:
Функциите на средновековните болници далеч надхвърляли рамките на обикновеното лечебно заведение. В началото те били дело на манастири, църкви, епископи и приемали не само болни хора, но поемали грижата и за поклонниците и скитниците, приютявали просяците. Болниците били под специалното покровителство на църковната институция. По правило болничното помещение се намирало в самия Божи храм, в съседство с олтара. От края на 12 век започнали да основават болници и светски лица – феодали и заможни граждани. В тези случаи лечебницата и храмът са вече отделни сгради. От втората половина на 13 в. започва комунализирането на болниците. През следващото столетие градските власти вече участват в тяхното управление и даже да ги вземат в свои ръце. Успоредно с това се променят и функциите на болниците – те се превръщат в благотворителни учреждения. Променя се и месторазположението им – вместо в покрайнините на града вече ги строят в неговия център, даже на пазарния площад, където се намират кметството и главната църква.
|
|
|
| Без памет няма бъдеще |
|
В тясната стаичка на стара пирдопска къща се е събрала евакуираната в градеца софийска интелигенция: баща ми – магистър фармацевт, д-р Фридман (чието име съм запомнила, защото не беше българско) и още няколко души. Както разбирам от разговора им – доколкото едно 10-годишно дете може да разбере - сутринта официално са съобщили, че немските войски превзели Сталинград – названието се е запечатало в главата ми. Нашите познати често се скупчваха вечер пред радиоапарата „Тулан”, днес допотопно изкопаемо, и човъркаха нещо по задния капак (пломбата). Опитваха се „да хванат” и неразрешени „вълни”. Сред шумове и пращене понякога се долавяха откъслени думи на български: „Говори радио Лондон”. Тайнствените действия на големите ме привличаха неудържимо и аз кротко се скатавах в някое ъгълче. Онази късна есен чух общо възклицание: „Значи нашето радио лъже!” Доста по-късно съобразих, че чуждата станция е опровергала съобщението за падането на Сталинград.
|
|
|
Равносметката - 4Какво стана между 10 ноември 1989 г. и 10 ноември 2010 г.
и какво е неговото идеологическо оправдание? |
|
Богатството също е свобода, защото предполага възможности, но една голяма част от населението няма тази свобода. Нещо повече, ако днес разликата между най-богатите 10 % и най-бедните 10 % от населението на страната е близо 7 пъти, т.е. два пъти и половина по-голяма отколкото през 80-те години, то това е индикатор и за гигантско неравенство в свободата. Нарастващите маси, живеещи в гета, необразовани, увълчени хора не са свободни, а послушен електорат, който е готов да продаде за 10-20 лева гласа си. При днешната ситуация би ли могъл Желю Желев да се изучи и да стане доктор и дори президент? Щеше да пасе овцете във Веселиново, или по-вероятно да работи като общ работник в Гърция или Италия, а не да разсъждава сега колко несвободен бил някога.
Междувпрочем Желев признава в едно свое интервю по случай 20-годишнината от 10 ноември, че свободата всъщност била свобода да можеш да излизаш в чужбина. Малко след това обаче добавя, че в резултат на това излизане в чужбина Западът е успял да отмъкне 300 000 български висшисти и само от това загубите на България са 75 млрд. долара. Оставям настрана целия останал грабителски процес. Това се оказва т. нар. свобода. Превръщаш страната си в разграден двор. Обират всичко, каквото могат, другото разрушават. А някакви малоумни идеолози, някои от тях за жълти стотинки, други от глупост стоят в средата и персевират „Аз съм свободен!”, „Аз съм свободен!”...
|
|
|
| Доказателството за 11.09.2001пресконференция в националния прес-клуб, Вашингтон, 13.10.2010 г. |
|
Моето име е Ричард Гейдж и съм член на Американския институт по архитектура (АИА). Работил съм като дипломиран архитект 22 години и съм основател на неправителствената организация „Архитекти и инженери за истината относно 11.09.2001”.
В групата, подписали петицията, сега участват повече от 1270 архитекти и инженери, които имат зад гърба си общо 25 000 години строителен и технически опит. Пресконференцията на подписалите се и подкрепящите декларацията се провежда на 65 места в света и в 30 държави.
Днес ние сме тук, за да ви информираме, че официалните разследвания по повод на случилото се на 11/09 са дълбоко неверни, да не кажем нещо по-лошо, и че ние открихме доказателството за това. Защото съдебната експертиза на научните факти, които установихме, имат дълбоко смущаващи последици.
|
|
|
В подземието на новите октоподиНадвисва заплаха за демократичното развитие на България
В пространството между Цветан Цветанов
и Джеймс Уорлик се случват събития с важни последици |
|
Не мога да се освободя от усещането, че полемиката, която се вихри в медиите около интервюто на немския журналист Юрген Рот в „Дойче веле”, като жанр спада към водевила. В интервюто той казва неща, които, ако са верни, ни връщат към кървавия свят на Шекспировите хроники, а ако са плод на въображение и на политически комбинаторики, представляват материал за сюжет, сравним с фарсови отпечатъци от нелепиците и апокалиптичните фантазии, от аномалиите и деформациите в съзнанието на героите от романите на Ф. М. Достоевски.
След като съдът на България отхвърли твърдението на вицепремиера Цветан Цветанов, че съществува криминална групировка „Октопод”, играла главната негативна роля по време на двайсетгодишния преход, начело с бившата барета Алексей Петров, сега вицепремиерът излиза с ново обвинение. Той преподрежда модела „октопод”: от поръчител и изпълнител на „октоподни” задачи баретата Алексей Петров е понижен в „изпълнител”, като ролята на поръчителя се поема от бившия главен прокурор на републиката Никола Филчев.
|
|
|
| НАТО - приказка без край |
|
На 19 и 20 ноември т.г., след дълго очакване и нетърпение, се състоя срещата на високо равнище на НАТО в Лисабон. Коментарите в световните медии са най-различни. Палитрата от оценки е като дъга след дъжд. Една голяма част от тях взаимно се изключват. Съветът Русия-НАТО (СРН), състоял се на 20-и ноември, също даде повод за лавина от тълкувания. Кой какво точно е казал и как да го разбират простосмъртните, ако не са експерти по темата, но следят информационния поток в световните медии?!
По установена традиция, официалните държавни институции в Европа, Руската федерация и САЩ правят политкоректни коментари за резултатите от срещата на върха в португалската столица. На първо четене има нещо, което би трябвало да направи впечатление даже и на сънливите дипломати по света. В риториката на Северноатлантическия съюз по отношение на Русия в новата стратегическа концепция наречена „НАТО-2020” е елиминирано понятието „противник”. От няколко дни вече става въпрос за „истинско стратегическо партньорство”. Възниква елементарният въпрос: а разширяването на НАТО до 20-и ноември т.г. имало ли е задачата да се бори с т.нар. противник? И какво и как коментирахме до този момент? Разширяването на НАТО до 20-и т.г. обслужвало ли е определени геополитически интереси? Ако е обслужвало, чии са били тези интереси?
|
|
|
| Добре дошли в царството на абсурда |
|
„Далавера, мутри, менте – с тези думи българите най-често асоциират периода на прехода”, отбелязва агенция Ройтерс на 8 ноември 2009 г. Но това не е характерно само за тях.
Двадесет години след падането на берлинската стена Би Би Си организира глобално социологическо проучване, анкетирайки 29 000 души в 27 държави с въпроси за отношението им към капитализма. От тях само 11 % отговарят, че той работи добре, докато 23 % смятат, че това е една фатално погрешна система – така мислят 43 % от французите, 38 % от мексиканците и 35 % от бразилците. В 22 държави мнозинството от анкетираните смятат, че правителствата трябва да преразпределят богатството, за да има по-голямо равенство. Навсякъде – с изключение на Турция - мнозинството от населението смята, че правителствата трябва да бъдат много по-активни в регулирането на икономиката. Седем от десет запитани египтяни смятат, че краят на Съветския съюз е нещо негативно.
|
|
|
| Трайната преданост на експертите на прехода |
|
Неотдавна на българския пазар се появи книгата на Достена Ангелова Лаверн “Експертите на прехода”, с оригинално заглавие „Невидимата ръка на прехода”. Родена през 1974 г. в Пловдив, днес Достена Лаверн живее в Страсбург, далеч от неразбориите на сбърканата ни държава, което й позволява с очите на “любопитна чужденка” да анализира онова, което ние наричаме „преход към демокрация и пазарна икономика”. И още спорим дали този преход е завършил и ако да, кога?
През 2008 г. нашата сънародничка защитава докторска дисертация по политическа антропология в Париж и точно тази дисертация, без първата част – описанието на терена, - днес е представена на вниманието на мислещия български читател от изд. “Изток-Запад”. При това Достена Лаверн не акцентира толкова на същността на самия преход, колкото на митовете за него, разказвани от една категория „мислители”, представящи се на обществото като непогрешими тълкуватели, автори, ръководители и стимулатори на промените след 10 ноември 1989 г. За сведение само - Лаверн е завършила с отличен Националната гимназия за древни езици и култура в София и американската гимназия „Гладстоун” в Портланд, САЩ. Владее пет езика, включително гръцки, руски, английски и френски. Магистър по съвременна история и доктор по политическа антропология в Училището за академични изследвания по социалните науки в Париж, тя работи като журналист в списанието за култура на френския всекидневник „Ла Дерние Нувел д’Алзас”. Президент е на Националния Делфийски комитет във Франция и многократен програмен директор на международни програми и фестивали за литература. Достена Лаверн е автор на поетични книги, есета, критика, научни статии, литературни и философски преводи.
|
|
|
Заседание на
Централния политически съвет
на ПП „Нова Зора” |
|
На 20.11.2010 г. от 10.00 ч, в гр. София, ул. „Пиротска” № 3, ет. 2, в централния офис на партията, се проведе разширено заседание на ЦПС на ПП „Нова Зора”, с участието на областните и общинските председатели/координатори на партията, съгласно решение на ЦИБ, взето на заседанието му от 19.10. 2010 г.
|
|
|
| Интервю с чучело |
|
До нас има градинка със стари дървета и лятос гоня жегата, като се нагласям под сянката на един кестен. И днеска пак там, току бях седнал на пейката, гледам Стою, ходил да пазарува в бакалията, зърна ме и се запъти към мен. Още отдалече се развика: “О, Круме, добре дошъл! Твоята баба ми каза, че зет ти та закарал на бани къде Казанлъшко. Как си сега добре ли си, помощ има ли?” Такъв си е Стою, знаем се от 40 години и затова не се докачам кога ми вика като на глух. Някога той ме докара в града да започна работа във “Ве и Ка”-то и съм му доста благодарен. Викам му, поседни да са видим, ако не те чака баба Яна, а той на шега отвръща: “Не бой се, тя някой път дава фира и не помни дали съм жив, пък ти да ма чака. Умряло чака ли са! Казвай сега как прекара там?”
|
|
|
Дискусионен клуб „Нова Зора”
Програма за месец декември |
|
7 декември - Защо сме бедни и защо изчезваме като народ
лектор - Ленин Миланов
14 декември - Правен анализ и коментар на Ньойския и Ангорския договори
лектор - проф. Борислав Йотов
21 декември - Дискусия по повод 131-годишнината от рождението на Й. В. Сталин
лектор - проф. Евгений Гиндев, автор на трилогията “Векът на Сталин”
Място на провеждане: клуба на ПП "Нова Зора" в София, ул. Пиротска 3
Начало: 18:00 ч.
|
|
|
|
Зора е!
|
|