"Нова Зора" - брой 42 - 23 ноември 2010 г.

Сподели във Facebook
Ньой 1919 - дългият път на горестта
В края на Първата световна война българските войници проливат кръвта си на Добруджанския и Южния фронт за освобождението на българските земи, изправени сами срещу многобройните сили на Съглашението. След намесата на САЩ във войната изгледите за отстояване на позициите и последваща победа изглеждат все по-неосъществими.
На 29.09.1918 г. се подписва примирие - капитулация в Солун и три дивизии, разположени западно от скопския меридиан, поемат по пътя на заложничеството. След Солунското примирие сто хиляди заложници, бащи и синове, обезоръжени, обосели, мокри, кални и гладни, свели глави, мълчат и вървят. Няма по-страшно мълчание от това на героите с наведени глави. И по-съкрушителна картина от гордите български полкове и дивизии, които безоръжни вървят към Битоля. В най-трудния път. В най-дългия път. Пътят на горестта!
Автор: Вяра ДЯНКОВА>> Пълния текст...
В името на единението на руския свят
През ноември тази година се навършват 90 години от Изхода* на армията на ген. Врангел от Крим. В европейската част на Русия приключва Гражданската война. Руският Изход си остава най-голямата трагедия на руския народ – прекъсва се вековната нравствено-духовна връзка у нацията. Руският народ за десетилетия остава разпънат между „червени” и „бели”, изровена е пропаст на непреодолима вражда и този разрив не е преодолян и до днес.
След краха на съветската система руското общество и потомците на руските емигранти правят крачки един към друг, но въпреки това недоверието до голяма степен остава да съществува. Голяма част от руското общество продължава да живее в съветския стереотип, продължава да смята руската емиграция за нещо чуждо, неродствено и дори враждебно. От друга страна, мнозина от представителите на руската емиграция не вярват в окончателната раздяла на днешна Русия с болшевизма, пренасят старите обиди и щампи от болшевишка Русия към съвременна Русия.
Автор: Олга РЕШЕТНИКОВА>> Пълния текст...
Не хлебом едином...
Посещението на Владимир Путин в България и този път не предизвика очаквания изблик на демократична енергия. Не се забелязаха стройни редици от персонални жертви на Путин да дефилират скръбно по бул. “Руски”. Спретнат и вдъхновен митинг на Орлов мост в София с транспаранти на тема Путин-гоу-хоум също не беше проведен. А какви възможности само имаше!
Мартин Димитров можеше да скача с бънджи в знак на протест срещу “руския тоталитаризъм на Балканите” и за да е по-демократично, въобще.
Иван Костов пак не се самозапали, противостоейки чрез това дори на самото съществуване на Русия. Коритаров и не понечи да си направи харакири...
Автор: Валентин ВАЦЕВ>> Пълния текст...
Голата истина
  • България все още оцелява благодарение
    на паричните преводи от емигрантите
  • През 2010 г. в България ще влязат общо 1,6 млрд. долара от работещи в чужбина сънародници. Това означава, че статистическият българин, включително пеленачетата, получава финансова помощ за около 220 долара. Страната ни е сред европейските държави, в които емигрантските пари формират значителен процент от БВП. През последните години броят на емигрантите надхвърля 1,2 млн. души, т.е. 16 на сто от населението. При това – става дума най-вече за квалифицирани специалисти, а не за черноработници, какъвто е случаят с гурбетчиите от Арабския свят или Турция. Катастрофален е броят на лекарите, напуснали България. Главните направления на българската емиграция са Испания, Германия, Гърция, Италия, Великобритания и САЩ. Дори изследванията на “Отворено общество” показват, че паричните трансфери от българите в чужбина са по-големи от сумите, усвоявани от страната по линия на еврофондовете.
    Автор: “Зора”>> Пълния текст...
    Изборът трябваше да е друг
    След като ни показва дни наред по телевизиите крещящо незаконните палати на митничари, дедесари, политици и прочие бандити, властта възседна булдозера и срина къщиците на бургаските рибари.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Без давност за приключеното
  • Свидетелство от първо лице
  • На 11 ноември т. г. Българската телевизия излъчи филма „Приключено по давност”. Сценарист и режисьор на филма е кинодокументалистката Малина Петрова. Вехти „политици” от миналото нищиха темата за пожара в бившия сега партиен дом. Остарели, но неуморими, Желю Желев, Константин Тренчев, Димитър Луджев, Петко Симеонов, Петър Бояджиев, Ивайло Трифонов и др. повече от час разказваха все същите неща, с които ни облъчват вече 21 години. Във филма се появяват също и Александър Лилов, ген. Атанас Семерджиев и ген. Любен Гоцев.
    Нямам намерение да коментирам откровенията на участниците. Това е трудна тема с много неизвестни, нужна е сериозна изследователска работа и анализаторски способности и отсъствие на всякакви партийни пристрастия и емоции. Искам само да разкажа онова, което тогава видях със собствените си очи и чух със собствените си уши, защото няма как да изтрия от паметта си датата 26 август 1990 г.
    Автор: Емил МИТРЕВ>> Пълния текст...
    За кого работи правителството?
    Помните ли какво възмущение предизвика „Негово Величество” Симеон Сакскобургготски, когато каза, че работи за тези, които са Му гласували! Защото по конституция и президентът, и премиерът, и правителството са на всички граждани: ляво, дясно или либерално мислещи. Е, имаше един „президент на всички седесари”, Петър Стоянов, за който стратегическата цел на България бе не добруването на нейните граждани, а членството в НАТО като „цивилизационен избор”. Той беше наказан с най-тежкото за политиците наказание – забвението.
    На България очевидно не й е писано да има истинско правителство на всички граждани. Защото на 10 ноември 2010 г., 21 години след началото на „демократичния преход”, правителството на Бойко Борисов се отметна от заявеното в началото на годината намерение да обложи с данък лукс собствениците на прекалено богати дворци, скъпи коли и яхти. И това бе сторено след заседание на ПГ на ГЕРБ на 9 ноември, на което депутатите „убедиха” финансовия и икономическия министри в безсмислието на този данък.
    Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
    Добре дошли в царството на абсурда
    Всеки от нас познава свойството на парите да изчезват бързо и лесно. Като пясък между пръстите, като вода в решето – има много метафори за баналния процес на движението на парични средства от един джоб в друг. "Криза. Как се прави това"Но да оставим на поетите и белетристите да се занимават с това, нас ни интересува нещо различно: причините за наличието или липсата на средства в икономиката. Не е тайна, че именно парите са причина за възникналия глобален проблем. И затова той се казва световна финансова криза. Но тук свършва и истината за кризата. По-нататък става дума за причините. Ако гледаш телевизия, може да си кажеш, че целият свят - едновременно, - е полудял. Само преди година-две всичко си беше наред. Е, не съвсем, но пък не и лошо. И внезапно, като лавина - криза, всички индекси падат, банкрут. Хората се вълнуват, искат да разберат защо така. И им се дава обяснение – финансовата криза е предизвикана от ипотечната криза в САЩ.
    Що е то ипотека? Това е възможността да вземеш жилище на кредит. Банката плаща сумата, а бъдещият му притежател поема отговорността да погасява дълга с лихвите за десет, двадесет и пет или повече години. На Запад ипотечните кредити са разпространени отдавна, ипотеката действа в САЩ още когато в СССР се опитваха да строят социализъм. Но по-интересното е, че там никога не е имало ипотечна криза. Версията на анализаторите е, че изведнъж огромен брой американци не смогват да изплащат финансовите си задължения към банките. Банките вземат жилищата на длъжниците и ги обявяват за продажба. Но защо изведнъж все пак? Продават къщата, но почти никой не купува, това на свой ред има две последици. Първо, пада цената на недвижимото имущество, второ, ипотечните агенции не успяват да реализират имуществото на длъжника и сами стават длъжници, а после банкрутират.
    Автор: Николай СТАРИКОВ>> Пълния текст...
    Равносметката - 3
  • Какво стана между 10 ноември 1989 г. и 10 ноември 2010 г.
    и какво е неговото идеологическо оправдание?
  • „Далавера, мутри, менте – с тези думи българите най-често асоциират периода на прехода”, отбелязва агенция Ройтерс на 8 ноември 2009 г. Но това не е характерно само за тях.
    Двадесет години след падането на берлинската стена Би Би Си организира глобално социологическо проучване, анкетирайки 29 000 души в 27 държави с въпроси за отношението им към капитализма. От тях само 11 % отговарят, че той работи добре, докато 23 % смятат, че това е една фатално погрешна система – така мислят 43 % от французите, 38 % от мексиканците и 35 % от бразилците. В 22 държави мнозинството от анкетираните смятат, че правителствата трябва да преразпределят богатството, за да има по-голямо равенство. Навсякъде – с изключение на Турция - мнозинството от населението смята, че правителствата трябва да бъдат много по-активни в регулирането на икономиката. Седем от десет запитани египтяни смятат, че краят на Съветския съюз е нещо негативно.
    Автор: Проф. Васил ПРОДАНОВ, дфн>> Пълния текст...
    Един опасен прецедент
  • Престъпление срещу националната сигурност на България
  • По данни на Националния осигурителен институт към 31 юли 2010 г. за периода юли 1999 – юли 2010 г. България е изплатила 358,754,295.90 лв. български пенсии на лица, напуснали България и заселили се трайно в Република Турция. До края на 2010 г. се очаква тази сума да достигне 400 милиона лева!
    Еднопосочното изплащането на български пенсии става по силата на „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за изплащане на български пенсии” („Споразумение”), подписано на 4.11.1998 г. в Анкара от министър-председателя Иван Костов, утвърдено с Решение № 39/1.02.1999 г. на Министерския съвет и в сила от 1 март 1999 г.
    Автор: Христо ТЕПАВИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Посоката е вярна - Единен национален фронт!
    От петнайсетина години насам сред българското общество се наблюдават странни феномени. Когато по телевизията се появяваше американският посланик Монгмомъри или неговият колега Пардю, на българина направо му домъчняваше за съветския посланик, който гостуваше на синия екран само в навечерието на 7 ноември. В последно време обаче феноменът прие още по-странни форми – достатъчно е на екрана само да се мерне посланик Уорлик, и на нашенеца просто му се приплаква за Монтгомъри и Пардю.
    В този случай обаче обяснението е доста просто – г-н Уорлик е толкова симпатичен и тактичен, че ни вдига кръвното повече от всички досегашни американски посланици, взети заедно. Телевизор ли ще включим, вестник или буркан от домашната зимнина ще отворим, от тях на мига изскача мистър Уорлик и започва да размахва пръст и да ни опъва нервите. При това вашингтонското превъзходителство явно се чувства длъжно да нравоучителства по всички възможни въпроси – като се започне с това на кого да възложим строителството на АЕЦ “Белене”, как най-добре “Шеврон” може да ни научи да произвеждаме шистов газ, и се стигне до тънките подробности около гейските паради в София.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    “Радка-пиратка” – кючек
    В началото на демокрацията присъствах на сватба. По едно време булката се възкачи на масата и под ритъма на модната тогава „Радка Пиратка“ неистово заигра кючек. Младите тактуваха с ръкопляскания и припяваха „дънките ш’ти цепна“, а по-възрастните, естествено, се възмущавахме . Тогава кючекът все още не беше навлязъл така широко в бита ни на съвременна европейска държава, смятахме го за ориенталско и не съвсем прилично за патриархалния ни едновремешен вкус кълчене
    Днес е друго. Преди време пресата донесе вестта за „напредъка ни“ - дори Боби Михайлов, шефът на футболния съюз, друсал як кючек на сватбата на миската Галена Димова с волейболния шеф Георги Георгиев. Изглежда, на Боби му е олекнало след погромите над националния отбор от Англия и Черна гора и след назначаването на плейбоя Матеус за треньор. Ако си послужим с футболната терминология, националната ни гордост – ръченицата – все по-често е аут.
    Автор: Таньо КЛИСУРОВ>> Пълния текст...
    Комплексно лакейство
    Кой е най-наболелият проблем на съвременна България? Ако си мислите, че това е съдбовният въпрос за оцеляването на българите и тяхната държава след предизвиканата от правителствените “реформи” всестранна катастрофа, грешите. Истината е, че проблем номер 1 на сегашните управляващи е да се спре изселването на български роми на Запад. Така оценява нещата например високорейтинговият вицепремиер Цветанов. А ето и доказателствата за това според неговите собствени думи: “Наредихме на регионалните звена на министерството да предотвратяват организираната миграция на ромите към страни от ЕС”. Цитатът е от среща на домопритежателя Цветанов с представители на чуждестранни медии в столицата. И това съвсем не са голи приказки: пак по уверенията на вътрешния министър правителството вече подготвя “комплексна стратегия, обединявайки усилията на различни институции, за да се справи с проблема, свързан с масовата нелегална емиграция, като същевременно се търсят по-добри пътища за интегриране на ромския етнос”.
    Така значи.
    По всички останали въпроси правителството действа на принципа на дурашката импровизация – това ни скимнало на момента, него ще направим в икономиката, финансите, здравеопазването, образованието. Днес ни текнало едно, утре друго. И само по циганския въпрос изработваме “комплексна стратегия”, “обединявайки усилията на различни институции”.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Поколението
    Познаваме обичайния рефрен на еколози и песимисти от всякакъв цвят за бъдещето: „Какъв свят ще оставим на децата си?” Възможно е, обаче, както ни приканва към това радикалният писател Джейн Семпрун, умрял неотдавна, фразата да се обърне. И да се постави един друг, също толкова тревожен въпрос: „На какви деца ще оставим света?”
    За да видим отговора на този въпрос, пожелахме - по случай 20-годишнината на „Куриер интернасионал”, - да очертаем портрета на тези 18-25-годишни, които скоро ще вземат света в ръцете си. И - изненада – констатацията не е толкова мрачна. Разбира се, тук-там намираме каторжници на хляба, т.е. финансирането на следването, сексуални смущения, скитничества, дрога и т.н. Но в Иран, както в Мианмар (новото име на Бирма, бел. “Н.З.”), в Хаити, както и в Украйна, младежите се вълнуват, разсъждават, действат, понякога се борят. Накратко, не се задоволяват да оцеляват или да консумират. Нетът (интернет, б. ”Н.З.”), вездесъщ във всекидневния живот, им помага да се срещат, да обменят идеи.
    Автор: Филип Тюро-ДАНЖЕН>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!