"Нова Зора" - брой 41 - 16 ноември 2010 г.

Сподели във Facebook
10 ноември - ден на великото разминаване
Тази година светлата дата 10 ноември мина без всенародни тържества, шествия и умилителни спомени на заслужили перестройчици за това “Как ей на, с тия две ръце, победих комунизма”. Мина и без откровения на водещи демократи за това, че “Да, вярно, че всичко оклепахме, изплескахме се съвсем, и нищо наистина не стана както го мислехме, пък и хлябът вече не стига, но затова пък имаме най-важното, имаме свобода”.
Откровения и разкрития от този тип не липсваха през изминалите години, но тази година стилът на празника беше съвсем друг – някак “задушевно – гузен”, също и някак умилително циничен. Празник тих и с намигане, празник на тия, които разбират, светъл ден за познавачи – но не и за простолюдието. Елитът празнува – но дискретно, докато простолюдието не се сеща за какво става дума.
А то е просто – това е празник на днешния български елит. Да, на оня същия чиито представители “не идват от резиденциите”, на истинските българияни, а не на българското простолюдие, на чистата и здрава част на населението, а не на балканските диваци.
Автор: Валентин ВАЦЕВ>> Пълния текст...
Предизвикателство в "Царството на тъмнината"
Когато разсъждавам върху проекта Алтернатива за българско възраждане, аз го оценявам като човек, който изповядва леви идеи и продължава да членува в Българската социалистическа партия. От друга страна, стремя се да изказвам откровено мнението си за Георги Първанов, независимо от постовете, каквито заема. Автор съм на първия политически портрет написан за него – “Момче от народа”, в който анализирам не само позитивните му качества, а и склонността му към непростими политически компромиси, неговата свързаност със среди, които играха неблаговидна роля по време на криминалния ни преход.
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Невидимата пробойна
  • Сдружение “Хелзинкски наблюдател - България” алармира комисия
    на Народното събрание за пробойна във външната граница на ЕС
  • Сдружение “Хелзинкски наблюдател – България” не спира да огласява и публикува документални доказателства за противоконституционното и незаконно решение № 39/1998 г. на Министерския съвет, уреждащо изплащане на български пенсии в Република Турция на загубилите българско гражданство лица, придобили по своя воля и свободен избор тамошно гражданство. Става дума за незачитане на чл. 5 и чл. 85 от българската Конституция по време на правителството на Иван Костов, в резултат на което турското вътрешно министерство не само запази българското гражданство на изселниците, но им върна около 300 000 отнети български паспорти, за да потърсят своите граждански и икономически права на наша територия. Подобно решение е избирателно, прието е от Меджлиса само за изселници от България и явно преследва стратегически цели, станали известни напоследък като неоосманската теория на турския външен министър Давутоглу.
    На 4 ноември т.г. Комисията по жалбите и правата на човека на 41-вото НС (председател г-н Йордан Бакалов, СДС) най-после изслуша председателя на правозащитното сдружение „Хелзинкски наблюдател - България” г-н Милко Бояджиев по казуса, неизвестен на повечето наши сънародници. „Не може едновременно да си и бежанец (Р Турция третира нашите изселници като бежанци, а ООН ги подпомогна с повече от 3 млрд долара) и емигрант (знайно е, че всички изселници са напуснали България по своя воля)”. Множественото гражданство поначало създава проблеми на ЕС с трети страни. Ето защо стремжът е то да се ограничи.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    Равносметката - 2
  • Какво стана между 10 ноември 1989 г. и 10 ноември 2010 г.
    и какво е неговото идеологическо оправдание?
  • През 1989 г. хората вярват все още в науката и прогреса. Според изследване на „Галъп” по поръчка на сп. „Жената днес” през 2004 г. всеки втори българин вярва в черна магия. Броят на астролозите в България днес e десет пъти повече от броя на астрономите. Обществото в този смисъл се е върнало столетия назад към средновековието.
    Справка в “Гугъл” от 2 ноември 2009 г. показва, че името на астроложката Алена се появява 7 350 000 пъти, на чалга певеца с неясна сексуална идентичност Азис - 6256 000, на Слави Трифонов – 596 000, докато това на ректора на Софийския университет професор Иван Илчев – само 88 400, на председателя на БАН академик Никола Съботинов – едва 10 700, на писателя Антон Дончев – 176 000, на Стефан Цанев – 27 100. Шефът на най-голямата научна институция в България е около 600 пъти по-малко известен в българското интернет пространство от астроложката Алена, а в това пространство доминират младите хора. Ректорът на Софийския университет е около 70 пъти по-малко значим отколкото Азис.
    Автор: Проф. Васил ПРОДАНОВ, дфн>> Пълния текст...
    Началото на пътя към преизподнята
    - Г-н Зикулов, като участник в Пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г. бихте ли споделили с нашите читатели спомените си за събитията от това време? Макар че те не са покрити с плътната завеса на мълчанието, много са сенките и полусенките, които се нуждаят от осветяване.

    - Обикновено за 10 ноември се говори като за историческа дата, на която е поставено началото на разграждането на комунизма и на прехода към демокрация. Изхождайки от това, което настъпи след този ден, аз бих го нарекъл начало на пътя към преизподнята.
    Комунизъм като реална обществена историческа формация никога не е съществувал. Поради което не може и дума да става за неговото разграждане. В България след смяната на второто правителство на Отечествения фронт под председателството на Кимон Георгиев бе създадено правителство, доминирано от БКП при символичното участие на БЗНС. То се самоопределяше като социалистическо. Наименованията “комунистическа държава”, “комунистически лагер” са американско пропагандно клише, наложило се вече в целия свят.
    Смяната на Тодор Живков беше необходима, но тя беше само един от дългата верига епизоди, които в своята съвкупност съставляваха поражението на държавите от Варшавския договор в “студената война”. Тя бе освобождение на България от порочните методи на късния социализъм, но едновременно с това поставяше началото на упадъка на България като държава. Процес, който продължава и до днес.
    Ген. полк. оз Васил ЗИКУЛОВ
    пред „Нова Зора”
    >> Пълния текст...
    Десети ноември – победители и победени
  • Скици на тримата победители и обща снимка на победените
  • Двадесет и една години след датата, която трябваше да открие нови хоризонти на България, нацията ни стои стъписана и разединена, без воля за работа, без цел за следване и без представа за нещата, които ще ни донесе утрешният ден. Медиите -–печатни и електронни, не внесоха яснота сред царуващата обърканост, като изключим похвалното слово, което Петър Стоянов произнесе по Националната телевизия за себе си и за двамината си колеги. “Десети ноември е знаменит с това – отсече Петър Стоянов, - че донесе края на комунизма у нас, а Желю Желев, моя милост и Иван Костов сме мъжете, които заковаха последните пирони в ковчега на българските комунисти и сложиха параф на заключителните документи”. И за да бъде по-убедителен за слушателите, прибави, че тези свои виждания относно Десети ноември Петър Стоянов е сверил онзи ден със Збигнев Бжежинки и Хенри Кисинджър при своето поредно пътуване до САЩ.
    Няма що, така ще да е било: победителите говорят, победените са бавномислещи. И мълчат. Свеждат глава и се потулват. Преди обаче да се оттеглим в горите тилилейски на забвението, ни се иска да кажем нещо за триумфа на победителите, който свлече България и българското общество от престижното 29-о място на низходящото 72-ро сред 193-те държави, членки на ООН. Излъченият първи победител Желю Желев бе и първият дисидент, първият председател на СДС и първият демократично назначен президент. Американският посланик Сол Полански му беше поръчител, кукловод и душеприказчик. Вследствие на което в първата си реч Желю Желев заяви: “Задача на задачите от днес до обозримо бъдеще е разграждане и безмилостно ликвидиране на всички тоталитарни структури”.
    Автор: Методи ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...
    Европа не е икона
    Някога Бай Ганьо беше казал: “Абе европейци сме, ама не съвсем”. Ще ми се да обърна въпроса: а дали европейците са европейци, или и те не съвсем са такива. Щото каквото и да си говорим, средностатистическият европейски бюргер си е лика-прилика с кой да е балкански простак. И единият, и другият се наливат с бира и се уригват на обществени места. И други простотии правят, за които не е прието да се говори пред благовъзпитани хора.
    Европа не е едноизмерно понятие. И тя, казано по евангелски, има своите “петна и бръчки”. И яд ме хваща когато внуците на близачите на сахани (в султанските и пашовските сараи имало и такава прислуга) с почти просълзени от умиление очи сматрят къде европците, като не пропускат да ни натякват колко сме ние убоги и изостанали и как с ускорени темпове трябва да се цивилизоваме. А Петър Стоянов, в битността си на президент, дори гръмко прогласи, че ние сме направили своя “цивилизационен избор” с извръщането на очи къде Брюксел.
    Много напираме да се прекръстим в чужда черква!
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    Непредизвестената победа на Барак Обама
    Както знаете, победата на републиканците на междинните избори в Съединените щати беше отдавна предизвестена. Въпросите се въртяха около подробностите: дали те ще спечелят мнозинство и в Сената, каква ще е бройката на депутатите от едната и от другата партии, кои личности ще влязат в Конгреса и прочее. Разбира се, интересно за всички ни е да знаем не само какво се е случило зад океана, но и как то ще се отрази на нашия живот. При това анализът на тези сбития не е лесна работа.
    Повечето коментатори пречупват станалото през призмата на своите възгледи, своите желания и своите интереси. И тъй като и възгледите, и желанията, и интересите са разнообразни, коментарите също са различни. Как тогава да различим истината от заблудата, вероятното от невъзможното, полезното от зловредното?
    Може би като начало би трябвало да анализираме сухите факти, защото когато те говорят, дори боговете мълчат. На втори ноември партията на президента Обама претърпя поражение, което самият той определи като “разгром”. Тя загуби шест места в Сената (от януари догодина в него ще има 53 демократи, 46 републиканци и 1 засега неизвестен), над шестдесет места в Палатата (съотношението там ще бъде 239 републиканци, 190 демократи при 6 все още неизвестни), девет губернатори, както и доста депутати в щатските парламенти. Поражение от такъв мащаб президентската партия в Америка не помни от далечната 1938 г. по време на мандата на Франклин Рузвелт. Две години по-късно Рузвелт бе преизбран за президент със значително мнозинство, шест години по-късно бе избран за трети пореден път (по-късно тази възможност бе забранена с поправка към Конституцията), но това, естествено, не означава, че преизбирането на Барак Обама е гарантирано. Всичко все още предстои, вариантите са разнообразни, а този е един от тях.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Обръщение
    Посрещаме с тревога и безпокойство огласените намерения за разполагането на елементи на противоракетна отбрана (ПРО) на САЩ на територията на нашата страна.
    Убедени сме, че този въпрос от изключителна важност за националната ни сигурност следва да бъде предмет на широко обществено и институционално обсъждане, при ясно формулирани аргументи “за” и “против” и при пълна прозрачност в съответствие с Конституцията на Република България.
    Известно е, че редица страни – членки на НАТО, включително Турция, отказват да разполагат такива съоръжения на своя територия.
    Автор: Национално движение "Русофили",
    форум "България-Русия",
    Славянско дружество в България
    >> Пълния текст...
    Дилма Русеф е "заразена с лявата идея" още от дете
    И така, полубългарката Дилма Русеф е новият президент на 180-милионна Бразилия. Но коя всъщност е тя?
    Г-жа Русеф е жена с изключителна биография. Родена е през 1947 г. в Белу Оризонте. Баща й е българският комунист, инженер и поет Петър Русев, търговец на платове в Габрово, който през 1928 г. бяга във Франция по политически причини. Там се запознава с поетесата Елисавета Багряна, с която остават близки приятели докрай. След Втората световна война Петър Русев заминава за Аржентина, а после се преселва в Бразилия, където се жени за тамошна учителка. Постепенно се отдръпва от политическия живот и става преуспяващ строителен предприемач. Умира от инфаркт през 1962 г.
    Автор: "Зора">> Пълния текст...
    Неуморният сеяч
    От петнайсетина години насам сред българското общество се наблюдават странни феномени. Когато по телевизията се появяваше американският посланик Монгмомъри или неговият колега Пардю, на българина направо му домъчняваше за съветския посланик, който гостуваше на синия екран само в навечерието на 7 ноември. В последно време обаче феноменът прие още по-странни форми – достатъчно е на екрана само да се мерне посланик Уорлик, и на нашенеца просто му се приплаква за Монтгомъри и Пардю.
    В този случай обаче обяснението е доста просто – г-н Уорлик е толкова симпатичен и тактичен, че ни вдига кръвното повече от всички досегашни американски посланици, взети заедно. Телевизор ли ще включим, вестник или буркан от домашната зимнина ще отворим, от тях на мига изскача мистър Уорлик и започва да размахва пръст и да ни опъва нервите. При това вашингтонското превъзходителство явно се чувства длъжно да нравоучителства по всички възможни въпроси – като се започне с това на кого да възложим строителството на АЕЦ “Белене”, как най-добре “Шеврон” може да ни научи да произвеждаме шистов газ, и се стигне до тънките подробности около гейските паради в София.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Из тарифата на достъпните за всеки медицински услуги
    Както е известно, Светата конституция гарантира на всеки български гражданин достъпни медицински услуги. И това е точно така – ако човек реши да посети зъболекарския кабинет например, никой не се опитва да възпрепятства с оръжие достъпа му до него. И ето че гарантираната достъпност до дентистките услуги започва по следната тарифа:
    Лечение на кариес – 40-80 лв.
    Лечение на трикоренен зъб – 100-250 лв.
    Вадене на нерв – 30-50 лв. ...
    Автор: Иво ГЕОРГИЕВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!