|
|
"Нова Зора" - брой 39 - 2 ноември 2010 г.
| Нагоре по стълбата на ешафодаПенсиите и онова, за което не се говори |
|
Не се говори, че всички промени в държавата се правят от непросветена и малоумна зараждаща се класа на капиталистите.
Не се говори, че управляващите са инструмент на тази класа и се гордеят, че с новия закон за корекция на бюджета заплатите и пенсиите няма да се намаляват, заплатите и пенсиите няма да се увеличават нито тази нито следващата година... Не се говори, че повече от две години България ще живее замразена в зимника на Европа. Не се говори за много други ужасно важни неща.
|
|
|
| В САЩ – избори без избор?Мрачни перспективи пред демократите и президента Обама |
|
В деня, когато читателят ще прочете този текст (2 ноември), в САЩ протичат може би най-решаващите през последния половин век избори след президентските от 1960 г., тогава демократът-либерал Джон Кенеди победи с минимална преднина кандидата на републиканците Ричард Никсън и стана най-младият в историята на държавата президент. Както е известно, опитът му да реформира САЩ завърши трагично – по-малко от 3 години след това куршумите прекъснаха земния му път, както и реформите му, и започна най-мрачният период в историята на САЩ, белязан с войни, див милитаризъм, антикомунизъм и антихуманизъм. Краят на този период, на който сме свидетели днес, е съпътстван от безпрецедентна икономическа криза, започнала през 2007 г. като финансова и сравнима с Голямата депресия от 1929 г., довела на свой ред до Втората световна война.
Днешните избори, макар и не за президент, са решаващи и за политическото бъдеще на президента Барак Обама. При очакваната победа на републиканците останалите 2 години от мандата му се обезсмислят и правят безпредметно кандидатирането му за втори мандат, защото без подкрепата на Конгреса (Долната камара) и Сената (Горната камара) всички президентски инициативи са обречени и функциите му стават чисто формално-представителни. Говори се дори, че вече се сондира избирането му на председателския пост на ООН – като първи председател на организацията от САЩ.
|
|
|
| Какво прави "Атака"? |
|
Свидетели сме на безпардонно грубо отношение от страна на управляващите (включително и премиера Б. Борисов) към учените от БАН. Най-малкото, което може да се каже за това, е „агресивно невежество”. За всички е ясно, че незаконното намаляване (респ. спиране) на финансовия ресурс за Академията означава ликвидиране на институцията. Останали без средства за съществуване, най-способните учени или ще заминат за чужбина, или окончателно ще се разделят с науката. След година-две дори и стотици милиони да се дадат за научни изследвания, разпиленият кадрови потенциал няма да се завърне. А както е известно, един учен се изгражда и квалифицира не за година-две, а поне за едно десетилетие.
Най-циничното е, че тази кампания срещу интелектуалния елит на нацията се извършва след положителната оценка, дадена на БАН от независими европейски експерти, осъществили одит на всички академични институти. И това се прави от управляваща партия, която се кълне в „европейския път за развитие на България”, а на практика води нацията към интелектуална деградация и тотално изпростяване.
|
|
|
| Историята на един господин Ц. |
|
Господин Ц. дойде във властта на крилете на приятелството. Рамото му загрубя от потупванията на върховния му приятел, колега и дори може да се каже фен. Доверието, което като храмов купол обгради щръклестата му фигура, извая нова нимба на привлекателността му. Малко след като встъпи в поста най-важен министър за вътрешната сигурност на държавата, дойде и признанието – той е и еротичният символ на млади и стари дами, тийн’с и дори невръстни хлапета, които сочат със страхопочитание автомобилите със синя лампа по улиците, вече превърнали се в лого на високия си началник.
Автентичната балканска действителност на слабата югоизточна държава му присади криле. Всички престъпни намерения, лица и организации потрепераха. Телевизия, преса и интернет, радиото и всички други средства за масова информация и дезинформация се превърнаха в рупори на неуморната му работохолична настървеност. От екраните гледаха справедливо-строгите изображения на наказваните – легнали на пода, с ръце на тила, с нос в тротоара, по тъмни ъгли и незнайни улици... Статистиката за заловените врагове на порядъка наду гуша като пеликан – повече не можеше и нямаше накъде да се събират данни. Кошът се препълни. И дойде обратното наливане. Мощна организация, която демократичните бананови републики боготворят по правило, обяви, че 73-ото място на страната на господин Ц. в индекса за корупция всъщност е доста... предно място. 13 експертни и бизнес проучвания сочели тенденцията, че родината на г-н Ц. е залята - буквално е удавена - в корупция, лобизъм и рушветизъм. Невероятно е, но сред основните причини за ръста на този глобален проблем се оказва финансовата криза.
|
|
|
| Кого по-напред да пази Бойко? |
|
Днес придворните анализатори на общественото мнение констатират хем голям спад в рейтинга на премиера Борисов и на ГЕРБ, хем продължават да твърдят, че ако сега се проведат парламентарни избори, ГЕРБ може да получи абсолютно мнозинство в Народното събрание. Може, но дали ще стане? И дали зад този парадокс не стои някаква нова политическа шарлатания, след като Борисов започна да изказва съчувствие към ДПС заради предишното им съдружие с БСП? В предаването на БНТ „Панорама” (22.10.2010 г.) Борисов заяви, че БСП си приписвала всички успехи от съвместното управление с ДПС, а неуспехите оставяли за Доган и компания. Представителят на ДПС Лютви Местан изслуша благосклонно неговата тирада. На нас тя ни прозвуча като покана за бъдещо съортачване. Неслучайно хидроенергийният възел „Цанков камък” се оказа „великолепно съоръжение, най-голямото, построено от 30 години” - според министър Трайков, и само високата му стойност боде очите на премиера. С толкова бетон можело да се построи бетонна магистрала. Хонорарът на Доган вече не се споменава, след като се оказа, че и Цветанов е получавал пари за „анализи”.
|
|
|
| Е Н Ф – единствено верният път |
|
Отдавна чета и харесвам високо патриотичния вестник “Нова Зора”. Смело мога да кажа, че той е камбана и будителска трибуна за борба на честните и подтиснати трудови хора за един по-достъпен човешки живот. За повече права и социална справедливост. Възхищавам се от неговата последователност в ценностите които проповядва. Особено високо ценя идеята за ЕНФ. Мисля обаче, че от днес нататък не трябва да има и брой на вестника, без да се засягат въпросите и задачите, свързани с изграждането и разширяване на социалната и гражданска база на ЕНФ, за спасение и възраждане на Отечеството; за икономическо, духовно и нравствено въздигане на българския народ. Мисля, че в посока към ЕНФ в. “Нова Зора” трябва да намали статиите и рубриките с теоретико-академично-философски стил на писане, както по съдържание, така и по обем. Това, което ще се пише във вестника, трябва да бъде по-разбираемо, по-близко и по-съществено за живота на обикновения човек и читател от града и селото. И той да вижда в него по-ясно своя пътеводител, съюзник и защитник. Да го направи последовател на изконните ценности и идеи, излъчвани от страниците на вестника, привличайки го с магнетична сила в ЕНФ.
|
|
|
Да погледнем в миналото,
за да съберем сили за бъдещето |
|
Излезе от печат издание, посветено на стогодишнината на Радневската партийна организация. В хрониката са публикувани 1160 исторически, политически, документални и лични фотографии на хора и събития, отразяващи вековния неравен път през епохата на борбата срещу монархо-фашистката диктатура, на съзидателния труд за социалистическо изграждане на Раднево и Радневския регион и началото на противоречивата епоха, характерна с отрицание на всичко изграждано десетки години наред със самоотвержения труд и вдъхновението на две поколения българи. За младите, които ще разлистят изданието, остава откривателството на един непознат за нашите дни дух на съзидание, на патриотизъм, на воля за по-добър живот и бъдеще. Без да има претенциите за историческа пълнота, изданието е повод за поглед в историята на цели отрасли, дейности, предприятия и човешки съдби.
През месец ноември се навършват 100 години от създаването на организацията на БСП - Раднево. Един век на героична борба за извоюването на социално справедлив живот. Век на съзидателен труд и безкористно отстояване на идеите, заложени от Димитър Благоев. Сто години - преобразили из основи живота и бита на няколко поколения жители в нашия район.
|
|
|
| Който сее вятър, жъне бури |
|
В разстояние на няколко седмици протестираха синдикалисти и пенсионери, медици и артисти, студенти и полицаи, миньори и “феодални старци” от БАН. Последните дори официално обявиха, че прекратяват изпълнението на натрапената им “реформа”. Недоволстват всички обикновени българи, недоволстват дори “работодателите”. Въпрос на месец-два е отделните протести да станат общи, а после и всеобщи.
През последните дни по-активни бяха действията на студентите. “Искаме да учим!” е девизът, под който излезе на улицата академичната младеж. А онова, за което настояват студентите, е да им бъдат осигурени що-годе условия за учение и бит, да се сложи край на сегашната ненормалност, каквато нашата университетската общност не е преживявала дори през войните от миналия век.
|
|
|
| Курабийки за английската кралица |
|
Може би си спомняте прочутата песничка на Булат Окуджава за краля, който тръгнал на война. И за поръката, която на прощаване му дала неговата кралица: да й донесе от войната сладки курабийки. Защото, както мъдро напомня поетът, курабийките никога не стигат за всички.
Звучната мелодия и шеговитите думи на песничката ми дойдоха наум, когато тези дни си мислех за приетия наскоро Стратегически преглед на отбраната и сигурността на Великобритания, която се мъчи да се приспособи към жестокия свят след края на “студената война”. Този документ е многозначителен, особено ако погледнем отвъд многобройните цифри и названия на бюджети и оръжейни системи. По принцип философията за изграждане на въоръжените сили е тясно свързана с политиката на всяка държава, с нейните цели и надежди за налагане на своята воля над волята на другите. Особено значение би трябвало да имат документите, определяни като “стратегически”, но тази модерна дума напоследък се употребява под път и над път и затова се изпразва от съдържание.
За необходимостта от нов Стратегически преглед, който да замени последния подобен документ, приет преди 12 години, се говореше отдавна. Английските власти изчакаха парламентарните избори, за да дадат възможност на новото правителство да уточни своята военна, а значи и своята външна политика. След като стана ясно кой ще управлява страната, работата по Стратегическия преглед бе ускорена и той се появи на бял свят, разделен на две половинки, на 18 и 19 октомври. Общата първа част бе публикувана, а конкретната втора част бе представена в Парламента от премиера Дейвид Камерън.
|
|
|
| Проскрипциите на Попова |
|
В последно време в публичното пространство усилено се дискутира законопроектът на Министерството на правосъдието за конфискация на имуществото, придобито от незаконна дейност. Последният вариант на проекта придоби популярност и като проект „Попова” (по името на министъра на правосъдието) или закон „Кушлев”. Това не е принципно нов закон и досега бе известен като законът „Петканов”, който се изпълнява от т. нар. комисия Кушлев. Вносителите му твърдят, че законът е насочен към възстановяване на справедливостта в обществото и е сериозно оръжие в борбата с организираната престъпност и корупцията.
За „Дарик радио” министър Попова съобщи, че Европейската комисия за демокрация чрез право (т.нар. Венецианска комисия) е одобрила проектозакона. Трябва да се подчертае, че проектът на закона, публикуван на английски език на страниците на Венецианската комисия, е критикуван сериозно от юриспруденцията и правозащитниците в страната. В становище до Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Венецианската комисия 20 авторитетни юристи, между които бившият конституционен съдия Димитър Гочев, проф. Огнян Герджиков, адвокатите Татяна Дончева и Борислав Цеков, бившият зам.-председател на комисията „Кушлев” Емилия Михайлова и др. се обявяват срещу проекта на закона в този му вид. Те аргументирано изтъкват, че „законодателната тенденция към създаване на повече репресивни способи и институции под предлог за борба с престъпността застрашава устоите на демократичното общество. Подобни законопроекти създават практики на границата на произвола и лесно могат да се превърнат в средство за натиск над различни лица, по причини, различни от посочените в мотивите”.
|
|
|
Творческият порив на художника
На 22 октомври се навършиха 107 години
от рождението на Златю Бояджиев |
|
Уникалното художествено явление Златю Бояджиев, какъвто го знаем през последните две десетилетия от живота му, има необикновена биография, чието летоброене започва от една физиологична катастрофа, вследствие на която художникът изгубва способността си на общуване чрез говора и писмените знаци, както и да си служи с дясната ръка. Освободено от натрупаните познания и изобразителен опит, художественото му съзнание изведнъж се оказва в различно, „непокрито” състояние, характерно за необучените художници и децата.
И преди съдбовната 1951-ва Златю Бояджиев е значим и интересен художник. Пейзажите, портретите и композициите му се отличават с поетично очарование и характеристичност. Някои пейзажи са живописвани в приглушени багрени хармонии, в други експресивното състояние на природата е постигнато чрез багрената звучност, но като цяло това са живописно-лирични откровения за скъпи на сърцето късчета земя – родното село Брезово, Стария Пловдив, Асеновград и др. Портретите му свидетелстват за проникване в душевността на модела (”Портрет на младо момиче” – 1945, „Портрет на аптекаря Б.” – 1947, портрети на майката и бащата на художника и др.). Жанровите сцени, изградени с пластическа убедителност и известна стилизация и обобщеност на формите и цветовата разработка (”Брезовски овчари”, „Почивка”, „На нивата”, „Пъдари”, „Копач” и други от 40-те години на 20-и век) са вдъхновени от народния бит, видян през призмата на идилистично-носталгичното отношение и отличаващи се с детайлно познаване на етнохарактерното.
|
|
|
|
Зора е!
|
|