"Нова Зора" - брой 36 - 12 октомври 2010 г.

Сподели във Facebook
Радост в долината на умрелите слонове
Има една стара традиция, на която нито началото, нито причините се знаят, но която се спазва досконално– всяка световноизвестна знаменитост, всяка глобална звезда, всеки символ на епохата, залязвайки окончателно, сиреч разделяйки се със славата и встъпвайки в преддверието на Мрака – минава през България. Примерите за това са много и всеки може да си ги спомни – и Мадона (хм!) е само един от по-новите. Да, Рейгън и Джон Ленън като че ли нарушиха традицията, но те със сигурност имаха много сериозни извинителни причини за това. Да, Бриджит Бардо наистина все още не ни е зарадвала с присъствието си – но това просто означава, че жената все още не се е видиотила окончателно, че не е потънала съвсем в безсмисленост и в историческо непотребство.
Горбачов не е Бриджит Бардо. Първо, за разлика от г-жа Бардо той не обича мечките, а една определена мечка (руската) мрази съвсем искрено (но пък на каква взаимност се радва!), и второ – виж по-горе – Бриджит Бардо все пак има някаква роля и смисъл в този живот, а случаят с Михал Сергеич не е такъв.
Автор: Валентин ВАЦЕВ>> Пълния текст...
"Дружбата" с Турция ни струва все по-скъпо
В поредния позор за управлението на ГЕРБ се превърна официалното посещение на турския премиер Реджеп Ердоган в България на 4 октомври 2010 г. Знак, че това може да се случи, премиерът Бойко Борисов даде още в края на януари т.г., по време на работната му визита в Анкара. Едва ли обаче някой е очаквал срамните позиции, които българският премиер зае по време на срещата. Явно заслепен от факта, че е обект на международно внимание първият ни министър направо задмина себе си, правейки темане след темане на високия не само по сан, но и по ръст “скъп гост”.
Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
Правителството е вредно за здравето
Случи се най-логичното: събирано по сокаци и разклони, правителството на ГЕРБ се оплете в собствените си противоречия и неосъществими обещания. На четиринадесетия месец от своето възкачване „Премиерът Слънце” Бойко Борисов призна: „Аз толкова мога!.. Щом не ви харесва, викате си Станишев, Доган и си ви дооправят. Толкова.”
В напрегнат диалог със Сашо Диков по „Канал 3”, Борисов се оплака от преумора и от собствената си здравна реформа. Последната била „единствения трън в петата на правителството”, буксувала и управлението не се справяло. Интересно е защо когато опозицията говори за провал на правителството в здравеопазването, от ГЕРБ отричат яростно, а когато премиерът казва, че не се справят, това се представя за успешна здравна политика? И защо, след като Борисов лично защити идеята на Министерство на здравеопазването от 2011 г. пациентите официално да доплащат част (до 20%) от своето лечение, малко по-късно прие оставката на министъра на здравеопазването д-р Анна-Мария Борисова? Формалното оправдание бе, че Борисова е огласила това предложение на сайта на МЗ, без да го съгласува с премиера. „Което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола” - казвали древните римляни. Освен това през 2011 г. предстоят президентски и общински избори и трябва да се коткат, а не да се отблъскват потенциалните гласоподаватели на ГЕРБ. В такова време спират всякакви приказки за тежки реформи, свързани със съкращения на хора и структури, или с увеличаване на данъци и такси.
Автор: Петко ПЕТКОВ>> Пълния текст...
Депесарските деребеи искат закон, който да ги постави над закона
От 12 май насам в страната и чужбина се води злостна депесарска кампания срещу решението на Върховния касационен съд от същата дата. Както е известно, тази висша държавна инстанция постанови заличаването на досегашния незаконен главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и възстанови ръководните сановници на вероизповедението в състава им от 1996 г. Избраният преди 14 години духовен водач Хаджи Басри Хаджишериф обаче вече е покойник, а председателят на Висшия мюсюлмански съвет Недим Генджев е “спорна фигура, която не се приема от всички мюсюлмани”.
Спорна - неспорна, но законът е на негова страна. Само дето детронираният депесарски кадър Мустафа Алиш Хаджи е по-голям и от Върховния касационен съд, и от закона. “На практика аз съм главен мюфтия... – размахва пръстче г-н Мустафа. - За мюсюлманите това е реалното и ще продължи още пет години... Ако на съда не му харесва, да си вземе Генджев и да го прави каквото си иска, но мюсюлманите няма да го приемат” – попържа магистратите низвергнатият претендент.
Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...
Горбачов и горбачовщина
  • Несбъднати щения на една международна конференция
  • Писал съм нееднократно за личността на държавника и политика Михаил Горбачов. В средата на 80-те години бях горещ негов почитател и вярвах на думите му, че възглавява световно движение за демократизация на социализма, за неговото реформиране към хоризонтите на свободата. Уважавах Горбачов, тъй като бях убеден, че зрелият социализъм е в дълбока криза и се нуждае от промени, които да ограничат привилегиите на номенклатурата и да дадат тласък на нови икономически и духовни процеси. Процеси, в името на обновлението на съвременното социалистическо общество, включително и чрез усвояване и адаптиране на редица механизми, проработили в условията на развития капитализъм. Стигах даже до мисълта за възможни сцепления между елементи от едната и другата общност, тоест, не смятах за толкова безумен проекта за конвергенция между позитивите на двете доминиращи обществени системи.
    Михаил Горбачов като деформиран продукт на една деформираща се социална система се оказа двуличен и безпринципен политик, способен едно да говори, а друго да прави. През втората половина на 80-те години той подмени риториката си за “истинския ленинизъм” с действия за унищожаване на съществуващия социализъм в СССР и целия свят. Няколко години по-късно в Турция дословно заяви, че целта на живота му е била да ликвидира комунизма, следователно, и партията, която тогава ръководеше. Съзнателно изтласка на предно място реформите в политиката – с прехода от социализъм към капитализъм, и остави на самотек икономическите реформи. По този начин той се конфронтира с философията на китайските комунисти, които първо осъществиха радикални промени в икономиката, а след това, или наред с това, пристъпиха към промени в политическата сфера. Впрочем Тодор Живков влезе в открита полемика по този проблем с Горбачов, като настояваше, че използваните от Горбачов подходи водят към хаос и унищожаване на идеята за стопански възход и човешка справедливост.
    Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
    А после питат защо ги биеш по мутрата
    Историята на европейските народи и на европейската цивилизация е пълна с трагични и жестоки драми, с вековни борби, с кървави поражения и с вдъхновяващи победи. Днес, когато е очевиден стремеж за консолидация на европейските народи пред лицето на глобализацията и глобализма, тяхната история се превръща в политика. Каква ще бъде тази политика, зависи не само от брюкселските бюрократи, а и от това доколко се схваща характерът и смисълът на природно-историческия процес в пълния обем на неговото диалектическо развитие. Ярка илюстрация са събитията на Иберийския полуостров преди повече от тринадесет века.
    През 7 век започва първата вълна на мюсюлманската експанзия. В 711 г. мюсюлманските войски от араби и бербери прекосяват Гибралтар и нахлуват в Испания. С огън и меч те бързо се придвижват на север и за десет години е завоювана почти цяла Испания. Прехвърляйки Пиренеите, мюсюлманите достигат до бреговете на Лоара и само тежкото поражение край Поатие от армията на франките, водени от Карл Мартел, спира придвижването им в Европа. Започва вековна борба на испанците за освобождение, получила названието Реконкиста.
    Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
    МК “Кремиковци” – образ неизвестен
    - Инж. Маринов, Вие сте автор на технологията за валцуване на изключително жилавата нисколегирана ламарина, с която се изграждаха газопреносните мрежи. И друг път сме обсъждали и писали в „Нова Зора” за предизвестения край на “Кремиковци”. Но сега чувствам, че таите голяма болка.
    Какво представляваше металургичният гигант “Кремиковци”, когато Вие работехте там?

    - Убеден съм, че “Кремиковци” е въпрос на национална кауза, на национален суверенитет, а не обикновено производство, което се мери в тонове продукция. Има една малка страна, от индустрията на която е тръгнала идеята за днешния Европейски съюз (от Обединението за въглища и стомана). Това е Люксембург. Там се произвеждат по 19 тона стомана на глава от населението . За сравнение САЩ произвеждат по 500 кг на човек, а Япония - по 1 тон. Не се чудете защо Люксембург е първата страна в ЕС по доход на глава от населението. Малка страна да има собствена металургия, е невероятна работа!

    - Само арматурно желязо и най-обикновена стомана „СТАЛ 3” ли произвеждахте толкова години?

    - Точно тук нашите сънародници са дълбоко заблудени. “Кремиковци” остава непознато и непризнато. Пушеците и екологията са едно, а качеството на стоманите е друго. И Англия, и Германия, и САЩ не са започнали с по-чиста металургия. В Питсбърг преди 70 години е било невъзможно да се носи бяла риза. Да не говорим за смога в днешен Китай, който настигна САЩ по производство на стомана и дължи невероятния си растеж на факта, че разви собствена металургия.
    В “Кремиковци” имахме изключителни специалисти в стоманолеенето. Инж.Златан Стоянов беше металург от световна класа. Стоманите, които леехме и валцувахме, осигуряваха производството на нашите машиностроителни заводи, заводите от ВПК (снарядна стомана, брони), ламарината за корабостроенето, нисколегираната стомана за АЕЦ „Козлодуй.”
    Инж. Андон МАРИНОВ, металург,
    пред в. “Нова Зора”
    >> Пълния текст...
    Престъпността в Народна република България
    и състоянието й след 1989 г.
    В съответствие с темата на теоретичната конференция намирам за уместно да направя съобщение по тази болезнена тема за обществото, която касае всеки обикновен граждани. За престъпността преди 9.ІХ.1944 г. не разполагам с конкретни данни и затова не мога да ги посоча и да направя сравнение с изследвания период. Имам възможност обаче да съпоставя постиженията на правозащитните и правораздавателните органи в борбата с престъпността през годините на социалистическата държава до 1989 г., със сегашното състояние на т.нар. демократична държава, макар и само схематично, като се спра на няколко най-основни криминологични показатели, с които разполагам.
    Основният показател за състоянието на традиционната престъпност - кражби, грабежи, противозаконни отнемания на МПС, убийства, изнасилвания и др., са регистрираните престъпления на 100 000 души от населението. През социалистическия период, в 1976 г., те са 471, през 1989 - съответно 663, а през 1997 г. достигат най-високото си ниво - 2 898, което е нарастване с над четири пъти в сравнение с 1989 г.
    Автор: Тодор ПРЕДОВ, доктор по право>> Пълния текст...
    „Набуко” - тръбата на раздора
    През есента на тази или в началото на следващата година е възможно да бъде прието решение за започване на строителството на газопровод по проекта „Набукко”. Разработват се и други проекти за транспортиране на газ от Азербайджан, Туркменистан и Казахстан към Европа, които да заобиколят Русия. Тези хипотетични маршрути преминават по правило през Грузия и Турция. Може да се каже, че проектите на системи от магистрални газопроводи и нефтопроводи, които да заобикалят Русия, се превърнаха в главен лост за въздействие от страна на западните страни и елитите на бившите съветски републики върху Русия.
    Всичко започна с проекта за нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан, за който на Запад се заговори още през първата половина на 90-те години и скоро получи подкрепата на двете стари лисици Едуард Шеварднадзе и Гейдар Алиев. По този начин бе положено началото на превръщането на Кавказ, и особено на Грузия, в полигон за агресивна русофобия и проамериканска „цветна революция”. Примерът на Грузия (в смисъл на антируски преврат) бе последван в Украйна. Една от първите стъпки на „оранжевата” украинска власт бе изваждането наяве, а на практика фактическото измисляне на проблеми по транзитирането на газ през територията на Украйна към Европа. Между другото това се правеше даже във вреда на икономическите интереси на самата Украйна, но пък бе изгодно на определени сили на Запад, тъй като така или иначе нанесе вреди по имиджа на „Газпром” като надежден доставчик на газ. Даже Александър Лукашенко, някога верен „съюзник” на Москва, се вкопчи с две ръце в газовите и нефтените тръби и явно смята тяхното наличие като залог за непоколебимостта на собствената си власт, което се представя от него като борба за „суверенитета на Беларус”.
    Автор: Георгий ВЕКУА, Тбилиси>> Пълния текст...
    Извинете ме за откровеността
    Уважаеми г-н Минчев,
    Силно ме вълнуват няколко неща, които си позволявам да споделя с вас.
    Първо, искам лично да Ви поздравя за чудесната реч, която признесохте на 11.09.2010 на язовир “Копринка”, където се проведе съборът на българо-руската дружба. Взели сте и чудесното решение да публикувате тази реч на страниците на вестника. Уверявам Ви, че всеки българин, който чете тази реч, затаява дъх и топли вълни обливат тялото му. Успели сте да намерите най-точните думи, за да изразите и нарисувате голямата любов, която хранят в душите си два братски народа – българския и руския.
    Автор: Величко КАДИЕВ>> Пълния текст...
    Предупреждението
    Няма съмнение, че живущите в България граждани с турско национално съзнание са потомци на насила потурчени българи. Свидетелствата и доказателствата за това са хиляди, но ще отбележа само едно, абсолютно неопровержимо, защото е написано от високопоставен турски общественик - Мидхат паша, дългогодишен управител на „Туна вилаети”, сиреч България, а по-късно министър-председател на Турция. От всички турски държавници Мидхат паша най-добре познава социалния и духовен живот на българите по време на робството. Няколко месеца след освобождението на България той изпраща статия във френското списание „Ла ревю сиантефик”, озаглавена „Турция, нейното минало, настояще и бъдеще”(в бр. 49 от 1878 г., стр. 1149-1154, списанието я отпечатва). В статията си (написана на френски) Мидхат паша категорично твърди, че мюсюлманите в България са потомци на насила потурчени българи. Ето само един пасаж (стр. 1152): „Първо трябва да се има предвид, че между българите, към които се проявява толкова жив интерес, има повече от един милион мюсюлмани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България. Това са потомци на потурчени българи, приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли са от същите социални слоеве. Измежду тях има и такива, които говорят само български език”.
    Автор: О. р. полк. Димитър ВАНДОВ>> Пълния текст...
    Идват новите латифундисти
  • Да спрем погрома на българското земеделие
  • Уважаема редакция,
    С голям интерес и задълбоченост прочетох статията на Атанас Тодоров “Милост за земеделеца”, поместена в бр. 34 на в. “Нова Зора” и останах много доволен от нейния критичен и аналитичен характер.
    Лично на мен, като обикновен гражданин и като агроном с 39 години стаж, не ми е безразлично какво става с нашето селско стопанство. Боли ме, че беше унищожен десетилетният труд на стотици хиляди кооператори и селскостопански специалисти. На много места ликвидационните съвети бяха наложени с полицията, а демократично избраните управителни съвети на стопанствата бяха прогонени. Политически озлобените и професионално некомпетентните ликвидатори започнаха предварително планираното и системно унищожаване на цветущите селскостопански предприятия. За този жесток погром на българското земеделие досега няма наказан нито един държавник или пряк изпълнител.
    Автор: Живко КОЛЕВ>> Пълния текст...
    Европейският съюз в агония
    Това не е нито насилствена, нито трагична смърт, а една дълга агония. Толкова бавна, че ще можем един ден да я погледнем от другата страна на Атлантика, за да си дадем сметка, че европейският проект, който ние вземаме за свършен факт от над половин столетие, вече не е такъв.
    Упадъкът на Европа е отчасти икономически, но това не е нищо в сравнение с едно по-сериозно заболяване, което е на път да се разпространи на Стария континент. От Лондон до Берлин, минавайки през Варшава, Европа познава ренационализация на своя политически пейзаж, при която всяка страна се улавя за суверенитет, който по-рано е била готова да пожертва в името на осъществяването на колективната мечта.
    Автор: Чарлз КАПЧЪН>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!