"Нова Зора" - брой 33 - 21 септември 2010 г.

Сподели във Facebook
Думи, както ги диктува сърцето ми
Минчо МИНЧЕВ

Тези предварителни думи дължа на читателите на “Нова Зора”, на хилядите български патриоти, на хората, които през годините не са ме обърквали или пък са ме бъркали с многото мои съименници, все достойни хора като проф. Минчо Петров Минчев или отличния патриот Минчо Генов Минчев. Споменавам техните имена, защото мисля, че и те биха се подписали под моите думи, и защото се налага да възпроизведа словото си, произнесено пред хилядния събор, седми поред, организиран от движение “Русофили” на 11 септември тази година край язовир “Копринка”. Правя го по волята на членовете на ПП “Нова Зора” от организациите ни в Казанлък, Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово, Шейново, Шипка, Ямбол, Сливен и Стара Загора, които присъстваха на събитието. Такова е желанието на десетки, да не кажа стотици обаждания на познати и непознати, които пожелаха да прочетат и осмислят отново онова, което може би аз, от тяхно име, изрекох тогава спонтанно и кратко - в сценария дори не беше предвидено да ми бъде предоставена думата. Не се лаская от суетни мисли за слава и известност. Тези, които са били по-близко до мен, знаят, че това най-малко ме вълнува. Но всички, в своите настоявания, твърдяха и твърдят, че казаното е необходимо и за движението, и за надеждата, и за горчилката, и за пътя, който ни предстои. Пък нали и писаното не гори, а и аз никога не съм се отказвал от думите си. А ето ги и тях, така, както ги диктува сърцето ми.

Драги приятели
и съмишленици,
Преди да кажа това, за което заставам пред вас, позволете ми, като главен редактор на в. “Нова Зора” и председател на едноименната партия, да засвидетелствам своята благодарност към организаторите на този вълнуващ събор: ръководството на движение “Русофили” в лицето на неговия председател Николай Малинов, и особено на кмета на община Казанлък г-н Стефан Дамянов, и председателя на Дружеството на русофилите в града др. Георги Захариев. На всички ви е известно, че хората, закърмени в пазвата на полето, между Балкана и Средна гора, са известни с това, че винаги са били в челото на всенационалния прогрес, особено когато става дума за територията на идеите и духа. Благодаря им за усилията да съхранят огъня на най-присъщото и неизтребимо българско чувство - освен България, и наравно с нея, да обичат честно и открито братска Русия.
Тук всички говориха за измеренията на тази любов и аз не ги оспорвам, но ще кажа: любовта към Русия не е горски дух! Не е песен на дървосекачи! Не е спомен за тайга, жалба за младост и песни край огъня! Тя е и това, но преди всичко е надстройката на онзи фундамент в живота на българи и руси, гранитният венец на който е там, на онзи връх, който България цяла винаги и всякога гледа, помни и пази. Тя е безпощадният урок по брадва за всяка предателска ръка и всеки език на клеватата, които се опитват да отделят брата от брата.
Днес светът се кланя на зелените пари, те купуват съвести, елити и победи. Не много успешно, и главно - не за дълго. Но историята, тази стара блудница, признава единствено другата валута - страшната червена валута на кръвта. На пролятата кръв. На кръвта за брата от брата - безкористна, топла и чиста. И никаква платена русофобия, никакви дирижирани оркестри и жалки солисти на лъжата и омразата не са в състояние да обезсмислят и обезценят общия ни път през годините. И те напразно се морят и напразно произвеждат отрова за душите ни. В православното небе на България гърми и винаги ще гърми камбаната на истината и в нея е възмездието и тяхната присъда, и основанията за нашето презрение към тях.
Ние не сме забравили, че тържеството на победителя, макар и временно, не се изразява единствено в разгрома на армията на победения; нито в разорението на неговия народ; нито в съсипията на градовете и селата му. То не е и в грабежа на неговите богатства и в насилието над жените на победените. Безпределът на перфидността и жестокостта на победителя се проявява, когато започне да пише учебниците по история за децата на победените. И всеки, който се постави на този етап в услуга на победителя, е нещо много по-мерзко от предател.
Затова този събор е нужен и важен. Вие сте призвани да съхраните извора на надеждата и посоката на пътя на България. Истината за нейното минало е основанието за нейното бъдеще!
Днес нашето Отечество има да решава огромните проблеми на своя утрешен ден. Но никога в нашата история досега ние не сме били по-безнадеждни сираци на вечността, без верни приятели и надеждни съюзници. Като единствен лъч на надеждата, като спасителна нишка на Ариадна за излизане от лабиринта на безвремието, в което попаднахме, остава да свети само надеждата за брата, който въпреки всичко няма да ни изостави в тази жестока беда. Но това изисква и ние да си помогнем, да съберем своите сили и да излезем отново на пътя на националния просперитет. Аз мисля, че първото условие за това е България незабавно да напусне антируския клуб на т. нар. нови демокрации, който има не само антируска, но и антиевропейска насоченост. Не ни е там мястото. Нашият път е с Русия, а не срещу нея. Двадесет години по този път срещу Русия България върви надолу. Днес приличаме на онзи бляскав някога град Севтополис, забит и удавен в тинята на този язовир, който свети като сребърна монета зад гърба ми. Но ако искаме отново да видим слънцето, като мислещи хора, трябва да си подадем ръце в Единен национален патриотичен фронт за спасение на Отечеството. И да се обърнем с лице към нашите братя.
Там, горе, в гранитната плоча на Мемориала на Шипка, са издълбани проникновените думи на поета:

Вдали от русской матери - земли
Здесь пали вы, отчизни славой милой,
Вы славу на Россию принесли
И сохранили славу до могилы.

На тях, на паметта за тях трябва да се уповаваме, приятели.
Това е пътят.
Друг път няма.
(На това място исках да извикам “Да живее България, да живее Русия!”
“Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его!”
Но от вълнение езикът ми бе като схванат, а устата пресъхнала.) Сега изписвам тези думи с надеждата, че малцина ще бъдат онези, които биха си помислили, че там, от трибуната, аз нямаше да ги изрека.

Нагоре
Съдържание на броя