|
Чувствата, които обикновените българи изпитват към руския народ и руската култура изглежда са неизтребими. 20 години „демократите” от СДС, НДСВ и сега от ГЕРБ внушават на нашите сънародници, че всичките злини и неблагополучия на България се дължат на факта, че след Втората световна война е останала в сферата на влияние на Сталин. Русофобите, повечето от които потомствени, избягват да отговарят на елементарни въпроси като:
- Можеше ли да има Трета българска държава без Руско-турската война 1877-1878 г?
- Кой разруши София през 1944 г. – Червената армия –„окупаторка” или авиацията на съюзниците?
- Можеше ли без помощта на Русия икономиката на България да заеме престижното 29 място в света?
и т.н.
Историческото махало, изглежда, започва да се връща към равновесно положение. Оказа се, че с човешки права и членство в НАТО и ЕС българите нито могат да си построят по-лесно жилища, нито да изучат децата си, нито да напълнят хладилника си. Но спомените на цяло поколение българи са живи. И затова те се събират всяка година на язовир “Копринка”.
Повечето от тези хора, които не се срамуват да се наречат „русофили”, не са от столицата, а от всички краища на страната. Те са работили в Коми, в Оренбург, на най-различни строежи в необятната съветска страна. И те бяха гурбетчии, но различни от сегашните. Те обичаха България и винаги се връщаха, защото руските хора наричаха Родината им „кусочек рая”. И те бяха горди с нея.
Русофилите се събират на “Копринка” от 2003 година вече за седми път. Косите на мнозина от тях са бели, но душите им копнеят за блага дума, руска песен и руска реч. Това е непринудена и напълно доброволна среща на стари приятели, делили радости и скърби, студ и жега, организирани в движение “Русофили”. Неговият председател Николай Малинов, като отчете пред събраното множество извършеното през изминалата година, подчерта в своето слово, че хората, участници в това движение, са на първо място огорчени от политиците на днешна България, защото те с лека ръка са готови да зачеркнат миналото и да се предложат на всеки следващ покровител. И в същото време съпричастните към Движението искат да видят Русия отново световна сила, а България - неин славянски съюзник.
Тази година певецът Веселин Маринов не се появи. Той вече е ангажиран с другите, които гонят престъпниците. Но пяха Бисер Киров и Марги Хранова и хората останаха доволни, че не всички артисти се обръщат по вятъра.
Много бяха самодейните състави, които се редуваха на естрадата. Видя се, че и децата на обикновените русофили са закърмени с искрена обич към руските хора и Русия. За разлика от децата на бившата и настояща номенклатура, които усърдно обслужват интересите на новия „голям брат” Съединените щати, готови са да приемат на наша територия чужди военни бази, и в същото време не престават да говорят за „имперския рефлекс на Русия”.
Русофилите са леви трудови хора. Ето защо с голямо внимание и одобрение беше посрещнато словото на председателя на ПП „Нова Зора” Минчо М. Минчев за нуждата от създаване на Единен национален фронт (ЕНФ), който подобно на ОФ преди 65 години да съумее с демократични избори да постигне обрат на статуквото и да прекъсне погрома на Отечеството, осъществяван от десните русофоби.
Дали посланието на ПП „Нова Зора” ще бъде чуто на „Позитано” 20, предстои да разберем на предстоящия конгрес на БСП.
Но независимо от всичко, сигурен съм, че русофилите догодина отново ще са на язовир “Копринка” и отново ще вдигат чаши с наздравица за дружбата и надеждата - вечните упования на българина, че утрешният ден ще бъде по-добър, защото светът все пак ще осъзнае часа, в който Русия се е възправила. И така ще бъде, докато я има Русия!
|