|
Експлоатация чрез виртуалната икономика
Класическата експлоатация през миналите векове се е извършвала главно над местната рботническа класа и колониално поробените народи.
През последните две десетилетия обаче особено силно развитие получи финансовата транснационална експлоатация. По същество това е добре известната стара търговска спекула с финансови стоки - ценни книжа, капитали и пр., извършвана в неолибералните условия на глобализираните банки и борси днес. Оказа се, че този вид експлоатация дава възможност за ограбване на едро на цели държаи и за реализиране на много по-големи и бързи печалби от тези, които биха се получили от класическото реално производство, при това без присъщите му неудобства и рискове, които се оставят в грижа на чуждите икономики.
Това високо “интелектуално” ноу-хау за ограбване на света бе специално създадено от хищния транснационален капитал в услуга на намеренията му за реколониализиране на света. Както вече споменах, нови стойности се създават само от човешкия труд. Придобиването им чрез спекула представлява присвояване на чужди, вече създадени стойности. Ето защо този нов вид “псевдоикономика”, която реализира огромни печалби от неравностойни финансово-спекулативни размени, без да произвежда нищо, получи названието виртуална (мнима) икономика. Обръщаме внимание, че това абсурдно творение на икономическата мисъл е възможно само при капитализма, където основната цел на производството на блага не са нуждите на хората, а реализирането на печалби, независимо по какъв начин, мним или реален.
Печалбите от “мнимата” икономика обаче са напълно реални. Съвсем резонно възниква въпросът откъде идват те. Мишена на виртуалната икономика, както вече загатнах, са работещите икономики по целия свят, които произвеждат реалните стойности - например икономиките на Индонезия, Аржентина, Южна Корея, Бразилия, Мексико, Русия, Турция и пр. В период на икономически подем там се вкарват отвън капитали под формата на кредити, валута, чуждестранни инвестиции, договори за публично-частно партньорство и пр., които позволяват на техните собственици да присвояват част от изработените от тези народи нови стойности. Капиталите остават там, докато носят приемлива доходност, след което се изтеглят обратно, оставяйки опустошена територия. Действието на този коварен механизъм за ограбване е подробно описан в множество научни публикации, които разкриват, как финансовият капитал е превърнат в чудовищен инструмент за изсмукване на богатства от бедните към богатите страни. Повечето от споменатите държави и до днес не могат да се съвземат от разрухата, в която бяха въвлечени.
За да си осигурят свободен достъп до всички икономики на планетата, богатите индустриални държави направиха и втора важна стъпка в изпълнението на своя план: наложиха на света нов неолиберален икономически ред за свободен трансфер на стоки и капитали и свързаха световните банки и фондови борси в единна компютризирана мрежа, позволяваща мигновени финансови транзакции до всяка точка на земното кълбо. С тези промени планетата бе превърната в глобално казино, където притежателите на крупния капитал играят суперхазарт и реализират колосални печалби. Този финансов абсурд донесе и другото име на виртуалната икономика - казинокапитализъм - система за хазартно ограбване на света, която не произвежда нищо.
Ето тук е скрито обяснението на загадката защо развитите държави стават все по-богати, а стандартът на живота им - по-висок, докато останалото човечество видимо обеднява. И ако световната криза прекъсна за извество време този безгрижен уют в клуба на богатите страни, за останалото население на земята тя донесе море от мизерия и нищета (включително и за нашата нещастна родина).
Въпреки абсурда на виртуалната икономика, добре платени идеологически фарисеи в чужбина и у нас продължават да превъзнасят капитализма като най-добрата, като “вечната” система за устройство на обществото, която с несъществени корекции ще продължи да съществува до “края на историята”. А родни политически инфантили продължават да им вярват и да се надяват, че това ще се случи. За съжаление, и част от нашето общество е манипулирана до такава степен, че гледа, без да осъзнава случващото се по света. При това положение бъдещето на обществото ни съвсем не е розово, освен ако не се появят нови апостоли, като първопроходците около Дядото, които да му отворят очите, за да прогледне и види, че “Цар Капитал е гол” и че на показ се виждат всичките му недъзи.
Инструментите на
казинокапитализма
Големите играчи в глобалното казино не разчитат само на лотарийното си щастие. Решаваща роля за техния успех има икономическата им информираност и дори възможността да влияят върху протичащите процеси. В глобалното казино на световните борси те биват подпомагани от финансови интермедиатори - маклери, брокери, дилъри и прочие борсови крупиета.
Финансовите инструменти на казинокапитализма са най-разнообразни и непрекъснато се изобретяват нови продукти. По същество това са ценни книжа за спекулация с акции, опции, облигации, фючърсни и форуърдни контракти, сертификати, арбитражни инструменти и пр., дериватите (производните ценни книжа) за основната финансова стока - капиталът и неговите параметри. Спекулативното им приложение е най-различно: от спекула с валута, кредитиране, до хазартни залози за движението на лихвите, курса на акциите и дори за метеорологичната прогноза. Повечето от тези инструменти имат и реално предназначение, което отдавна е отстъпило водещо място на спекулативната им употреба. Структурата на глобалното казино е крайно усложнена и се състои от голям брой финансови институции - борси, банки, фондове, застрахователни компании, клирингови бюра, рейтиннгови агенции и прочие, всяка от които има ред допълнителни разновидности със специфични свои функции.
Целият този почти необозрим финансов Молох допълнително е обвързан с правителства и международни организации и формира суперсложна, почти непонятна за непосветените, спекулативна система, чиято сметка за хазарта трябва да плащат имено те.
И тук възниква основният въпрос - кому е нужна цялата тази чудовищна финансова машина на световния капитализъм? Каква е ползата за човешкото общество от спекулативната виртуална икономика, която “създава” вече 1/3 от брутния вътрешен продукт на главния експлоататор на човечеството Съединените щати? Не е ли тя по същество извратен финансов механизъм за ограбване на света от една или от група богати държави?
Отговорът е кратък: това е точно така, но щом тя е творение на всемогъщия капитал, всичко по пътя му към максималната печалба ще се прави, дори и да е във вреда на обществото. Виртуалната икономика дава отговор и на основния въпрос откъде идва богатството на Съединените щати, откъде са средствата им за поддържане на най-големия военен бюджет на планетата, за водене на безумни регионални войни, за скъпи космически програми, за разработката на свръхсекретни оръжия и същевременно за поддържане на завиден стандарт на живота? Как е възможно САЩ да произвеждат 20% от брутния планетарен продукт, а да консумират 40% от него, т.е. двойно повече? Оставяме настрана ролята на петродоларите в тази мръсна игра, но подобен начин на съществуване може да си позволи само държава с аморална политика, която ограбва останалия свят и гради своето благосъстояние и хегемония над него изцяло с негови средства. Изумително, но е факт!
Кредитната
финансова криза
Най-страшното на почти неуправляемата виртуална икономика е, че тя носи в себе си характерната за капитализма зараза от циклични кризи, периодично изпада в кома и създава смъртоносна опасност за цялото човечество.
Азбучна истина за капиталистическата икономика е, че колкото по-бързи и големи са печалбите в нея, толкова по-ужасявящи са загубите при катастрофа. Нагледна илюстрация за подобен апокалиптичен инцидент представлява кризата, която днес разтърсва света. Какво представлява това бедствие, което съсипа съществуването на милиарди хора по земята? Кризата се дължи на присъщи на системата причини и на фатални грешки във финансовата политика на Съединените щати. Както всяка криза, и тя се изразява в свръхпредлагането на определен (в случая специфичен) вид стока - банкови кредити.
Добре известно е, че основната стока на банките, от която те печелят, са кредитите, а тяхната цена е лихвата. Ето защо, в стремежа си към печалба, те се стремят да “раздават” (по-точно да продават) колкото е възможно по-голямо количество от тях. И точно тук, както при всяка криза, банките този път не успяха да преценят съответствието на пазара с техните желания, не спряха навреме свръхкредитирането и нагазиха фатално в тресавището на неплатежоспособността на своите клиенти.
С идването на Роналд Рейгън на власт 1980 г. в САЩ се развиха някои специфични неолиберални процеси, засягащи дейността на финансовия сектор. С въвеждането на неговата “New Economy” (“Нова икономика”) започна дерегулация на банките, т.е. те получиха право да извършват операции, които преди това бяха ограничени със закон.
(следва)
|