|
В България се живее зле. Казано направо - много зле. Само в последните година и половина основното ядене на безработните и бедните пенсионери - баничките, са с двойно по-висока цена. Властта, скрита зад удобния тезис за криза, „коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен”, както писа гениалният ни поет Христо Ботев.
Предстои поредната парламентарна баталия за бюджета през 2011 г. Неговата съдба ще се реши от депутатите, народът няма да бъде питан. Основният довод е, че бюджетът може да бъде проумян само от незначителен брой професионални икономисти. Това е така, но доводът автоматично изключва 90 % от депутатите, които и хабер си нямат от „висша” икономика. Пълното разбиране на бюджета изисква знаенето на голям обем данни, които са достъпни само на Министерство на финансите. Това позволява на министъра на финансите да спекулира с информация, което се и прави, без мнозинството депутати дори да се усетят. Излиза, че обсъждането на бюджета се превръща в поредната лъжлива показност на гласност и откритост, т.е. пак ще залъгват народа с „макроикономическа стабилност” и ще продължават да го ограбват.
Може ли с нещо да се промени тази игра?
Може, и отговорността за това можене лежи преди всичко на опозицията. Просто тя трябва да се напъне и да преведе въпросите на националната бюджетна политика в понятия, разбираеми от всеки гражданин. Трябва, поне в общи черти, дебитът и кредитът да се приведат в часове работно време за седмица. Тогава хората веднага ще разберат какво значи всеки да работи два или десет часа седмично за да издържа парламента, правителството и президентството и какво - определен брой часове - за образование, здравеопазване, наука, отбрана, полиция и т.н.
Хората ще разберат колко часа ще работят за данъците и тегобите и колко часа - за себе си. С други думи, хората ще разберат на каква експлоатация са подложени и съгласни ли са да търпят тази експлоатация, както и колко и какво ще получат от държавата и намират ли това „колко и какво” за достатъчно. Това дава възможност за изказване на становища и за борба за отстояване на тези становища. Значителните решения като равнището на данъците, какво да се облага с данъци, процентът национален доход, отделян за инвестиране и др., може да се обосновават чрез социологически проучвания или чрез пряко електронно гласуване.
Напълно е възможна и промяна на гласуването в самия парламент, чрез която промяна да се премахне приемането на глави от бюджета чрез просто мнозинство, при което не се зачитат предложенията на малцинството - има различни процедури и формули, като се почне от най-простата, при която приетата количествена промяна е пропорционална на подадените за нея гласове, и се стигне до по-прецизни предложения, за които може да се прочете в специализираната литература.
Сега да пренесем казаното към българския парламент.
Нека при гласуването на конкретния пункт в пленарната зала да са всички 240 депутати и от тях 160 (67 %) души да са гласували за увеличаване с “х”. Тогава приетата промяна ще се окаже 67 % от предложената абсолютна стойност. Разликата със сега възприетата система за гласуване е очевидна.
Посоченият парламентарен вариант се базира на умозрителни схеми и на предположението, че мнението на малцинството се взема под внимание. При сегашните политически системи в повечето държави това не е осъществимо. Ето защо дейността на опозицията трябва да се съсредоточи върху привеждането на бюджета във вид, разбираем за народа, и той, бюджетът, да се интерпретира от гледна точка на непосредствените интереси на хората.
Най-добре ще бъде модифицираната форма на бюджета да се подложи на широко обществено обсъждане и електронно гласуване и резултатите да бъдат основата на обсъжданията в парламента. Може да бъдем сигурни, че тогава ще се разкрият неподозирани машинации и умопомрачителен финансов геноцид, след което правителството ще трябва да подаде оставка, без да е нужна процедура за вот на недоверие.
Осъществяването на това предложение е трудна работа, но кой е казал, че дейността на опозиция в условията на авторитарен режим е лесно?!
Който иска лесното, няма място в политиката.
|