|
През тази година, в Деня на независимостта на България, обявена с Манифест от хълма на Царевец на 22 септември, се навършват и 89 години от смъртта на големия български възрожденец и народен поет Иван Вазов.
В национално освободителната борба апостол на Врачанския революционен комитет е Стоян Заимов. Пламенните му слова достигнали до сърцата на патриотите в този край, разпалвали родолюбие и готовност за борба. След тях бил и скромният учител от с. Дупни-връх Димитър Марков Терзийски. Само за два месеца повече от петстотин съзаклятници организирали революцонната сила в окръга. Но това е и времето, когато се пресичат неведомите революционни пътища на двамата български родолюбци Димитър М. Терзийски и поета Иван Вазов, член на революционния комитет в гр. Сопот.
По-късно, в зората на изстраданата свобода, през 1882 година, в къщата на учителя Димитър Терзийски, върху препълнените рафтове с книги, сам народният поет Иван Вазов прибавя и своята книга „Един кът от Стара планина”.
Времето тече, а с него и изпитанията на България. През тревожната есен на 1918 г. синовете на учителя Димитър Терзийски са по бойните полета. Иван Вазов отново спохожда стария си приятел в далечното старопланинско селце. Една снимка, случайно съхранена, разкрива по косвен път трайната връзка на тяхното приятелство, родено още в поборническите времена. Тя носи дата 11 август 1918 г. Направена е и е изпратена от по-големия син на Димитър М. Терзийски Иван до неговия първи братовчед, студента Цвятко Петков, на адрес, с. Бов, Софийско. На гърба й е написано: „Край Шкумба, 11 август 1918 г.... Ти как прекарваш, какво работиш сега. Защо не се разходиш до дома някой път. Разправи нещо ново из този край. Ако е там още народният ни поет Иван Вазов, поздрави го от мен. Желая му дълъг живот и здраве, да напише още много хубави работи... Привета ми – Иван, 36 сборна дивизия. (Изглед на пристанището Лин, на Охридското езеро, срещу град Охрид ).”
Три години по-късно, в края на септември, демобилизираните вече синове на Димитър М. Терзийски отдават своята почит пред тленните останки на големия български поет и скъп приятел на техния баща. По-малкият, поручикът от запаса Стоян Терзийски, първият фотограф и военен наблюдател от аероплан в световната военна фотография на авиацията, заснел Одринските позиции през 1912 г., с неразделния си фотоапарат запазва за поколенията и този последен миг пред саркофага на народния поет.
Да се поклоним и ние пред този, който създаде България в нашите души.
|