|
|
"Нова Зора" - брой 33 - 21 септември 2010 г.
| Братя, още не е късно! |
| "Зора" |
|
Неотдавна Софийската община ликвидира автобусните линии през делничните дни до “Бонсови поляни” на Люлин и хижа “Алеко” на Витоша. За велика радост на таксиметровите фирми, естествено. От друга страна пък, тази стъпка на кметицата Фандъкова е само частен пример за последователната кампания по унищожаване на нормалните комуникации както вътре в по-големите градове, така и между населените места в цяла България – кампания, провеждана неотстъпно вече години наред.
Стотици села вече са откъснати не само от останалата част на страната, но дори от общинските си центрове. Така към непосилните цени на билетите се прибавя и силовото закриване на превозвачески линии под предлог, че били нерентабилни.
Автобусни линии по републиканската пътна мрежа ще могат да се поддържат само между градове над 30 хиляди души население, предвиждат промените в Закона за автомобилните превози, подготвени от Министерството на транспорта. Според записаното в текста превозите по линиите в републиканската транспортна схема вече ще се възлагат с конкурс от министъра, а не както досега от общините.
По тази причина все повече българи няма да могат да си позволят даже елементарни неща като това да се доберат до другия край на града, да получат медицинска помощ или административна услуга в районния или областен център, да погостуват на децата и внуците си, които живеят в друго населено място.
Че става дума именно за целенасочена кампания, а не за единични казуси, се вижда и от официалната програма на БДЖ, в която са набелязани всевъзможни ликвидационни дейности – от това, че много влакове вече няма да спират на по-малките гари, та чак до закриването на цели железопътни линии.
Официалното оправдание е, че държавата няма пари, но това не е никак вярно, след като същата тая държава вече прахоса толкова милиарди за негодно въоръжение на виртуалната ни армия, за военните ни контингенти в т. нар. мироопазващи или мироналагащи сили, да не припомняме за кървавите народни пари, източвани от задгранични “инвеститори” с вампирски наклонности (чужди банки, чужди електроразпределители, чужди търговски вериги, чужди “концесионери” и пр.). Така например само през миналата година иноземните лихвари са отдрали от българските си клиенти над 5 млрд. лв.! А къде в конституцията е написано, че държавата ни не може да притежава свои банки, с които не само да осигурява една оздравяваща конкуренция на чуждите изнудвачи, но и да заработва честно и почтено солидни суми от собствения си финансов бизнес, които да използва на ползу роду?
Далеч от истината е и твърдението, че общинският и държавният транспорт били губещи. Фактът, че частните превозвачи с техните маршрутки, автобуси, тирове охотно се настаняват в опразнените – съзнателно или не - пазарни ниши, показва, че премахването на общинската и държавната конкуренция облагодетелства доста щедро и тях.
Всичко това, за съжаление, не е единственият начин, по който днешните българи биват натиквани все по-необратимо в тяхната селищна или домашна черупка.
Стотици хиляди хора се отказаха от телефоните си заради кожодерските тарифи, лишавайки се от възможността да чуват отвреме-навреме гласовете на своите близки роднини, приятели, колеги, джипита...
Изпращането на едно нищо и никакво писмо или колет често се оказва невъзможно – заради високите цени или просто заради затриването на местната поща. Телеграмите, които се признаваха и за официален документ в много случаи, бяха отдавна анулирани като “пощенска услуга”. Нали вече всички си имат мобилни оператори, холан, есемесите летят със страшна сила.
Милиони българи не от вчера са принудени да се информират за събитията у нас и в чужбина само и единствено от четирите “политически правилни” ефирни телевизии, чийто основен репертоар се изчерпва с шоуизявите на премиера Борисов, разглаголстването на задокеанския посланик и чалгата на силиконовите фолкпачаври. Не е по-различно положението и на ония сънародници, които все още могат да станат абонати на кабелните телевизии – по простата причина, че в почти всички вилнее свирепа цензура.
Не е за вярване, но ето че 36-години след влизането на България в клуба на ядрените държави за обикновения човек е почти невъзможно да си купува и вестници – културно благо, което е било по кесията и на безсребърника Захари Стоянов в мракобесните времена на “османското присъствие”. А ако случайно все пак може да си купи вестник, той само ще му промива мозъка в чест на германския ВАЦ или на медийните метастази на ДПС. Пък и това не е много сигурно, тъй като в множество малки села вече са ликвидирани и продажбите на преса. Книжарниците в по-малките селища също са само спомен от близкото минало. В епохата на интернет поне 90 процента от българските домакинства нямат достъп и до това достижение на цивилизацията, както и да ни лъжат официалните статистики.
Патронът на политическите ни парвенюта Джордж Сорос обяви навремето, че ще строи у нас отворено общество. Резултатът обаче неслучайно е точно обратният – милиони българи не живеят, а вегетират и умират, затворени принудително в своя дом, в своето селце, зад желязната завеса на тоталното инфомационно затъмнение, в оскотяваща мизерия и парализиращ страх дали ще се събудят утре живи заради нечуваната циганска престъпност. В тази съвсем целенасочено създадена действителност няма място за комуникации и общение дори с членовете на собственото семейство, камо ли за общи действия и съпротива на родовата, селищната, професионалната, регионалната или националната общност. Което всъщност е и главната задача на либералния капитализъм в България – да се смачкат и атомизират жителите на страната в такава степен, че да бъдат ограбвани съвсем безпрепятствено.
Води се истинска война на изтребление срещу народа. Българинът нагло бива лишаван от средства за препитание, от възможността да образова децата си, от дълга да се грижи за собственото си здраве и за здравето и старините на своите родители. И всичко това той приема едва ли не като природно бедствие, като неизбежност и предопределеност на съдбата. Пред очите му унищожаваха селското стопанство и индустрията, които го хранеха - той мълча! Ликвидираха почивните домове и санаториуми - гледаше безучастно. Не изръмжа дори когато посегнаха на училището, на науката, на културата и вярата, които го бяха съхранили през вековете на робството. Горчилката в душата му стана толкова гъста, че някак с безразличие отмина и първите по-открити и откровени удари на геноцида в областта на здравеопазването: закриваха селските здравни участъци, изграждани още по царско време; после посегнаха на поликлиниките в големите градове; сега ликвидират болниците в по-малките градчета!.. Но и това не е всичко - премахват в българското здравеопазване едно от най-големите му достойнства - диспансеризирането на хората, улучени от немилостивия жребий да ги застигне жълтата гостенка, или различни форми на рак или други, по-редки, но не по-малко безпощадни болести.
И всичко е съпроводено с димната завеса на изпразнени от съдържание думи и клетви за реформи. И никой не пита до какво водят тези реформи и има ли пряка връзка с тях фактът, че от страна с висока здравна култура и степен на здравеопазване, осигурени от българската държава, днес българите изпитват прелестите на скъпо платените грижи за здравето и най-високите цени на лекарствата в Европа. Превърнати са в сираци на собствената си държава от политиците, които те избират в продължение на 20 години и които не се уморяват да им повтарят, че това е само преддверието на вечността.
Българите вече разбират накъде води този път. Сираци на вечността, както е казал поетът, те осъзнават все по-ясно, че зад преддверието й зеят ненаситните огнени врати на ада. И се възправят. И си подават ръка.
Братя, още не е късно.
|
|
Нагоре
Съдържание на броя |
|
|