|
|
"Нова Зора" - брой 33 - 21 септември 2010 г.
| Братя, още не е късно! |
|
Неотдавна Софийската община ликвидира автобусните линии през делничните дни до “Бонсови поляни” на Люлин и хижа “Алеко” на Витоша. За велика радост на таксиметровите фирми, естествено. От друга страна пък, тази стъпка на кметицата Фандъкова е само частен пример за последователната кампания по унищожаване на нормалните комуникации както вътре в по-големите градове, така и между населените места в цяла България – кампания, провеждана неотстъпно вече години наред.
Стотици села вече са откъснати не само от останалата част на страната, но дори от общинските си центрове. Така към непосилните цени на билетите се прибавя и силовото закриване на превозвачески линии под предлог, че били нерентабилни.
|
|
|
Да бъдеш равен на себе си - или другата йерархия на
звездната мъглявина |
|
На 30 септември т.г. поетът, белетристът, преводачът, дипломатът и приятелят на “Нова Зора” Никола Инджов ще отбележи достоен юбилей. Творбите на Никола Инджов са неопровержимо доказателство за талант – звучи напълно естествено, - и за огромен писателски работохолизъм – което е изцяло очевидно. За неговото творчество обикновено не пишат напоително, но пък вдъхновено; едни търсят началата му в орфизма, и как иначе, щом семката му идва от Беломорска Тракия, загадъчната люлка на толкова много история и култура; но човека, пропътувал половината свят, трудно ще го събереш в копринената черупка на доволство, сигурност и безалтернативност. Никола Инджов наистина е търсач, и не само на алтернативи, но и на най-фините светлосенки на словото, на мисълта, на изненадващите преходи. Доказват го и думите му. Слушайте: “Аз съм Никола Инджов и държа да заявя на всеослушание, че заради тези български поети, заради Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев, Никола Вапцаров не се срамувам, че и аз съм поет. И заради озарените очи от моя личен иконостас Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Асен Разцветников, Николай Хрелков, Ламар, Владимир Башев. Ето защо душата ми не е смрачена и изповядвам поезия!”
Малко е да се каже, но трябва. Скъпи поете, бъди все така неотстъпчив от таланта си, нека добрите феи бдят над дома ти, нека те пазят зорко, защото колко вяра може да окажеш на един поет?! Негови са ветровете на света и думите на вселената! Наздраве и на многая лета!!!
|
|
|
| На кого служи НСИ? |
|
На великия Марк Твен принадлежи мисълта, че има три вида лъжи - обикновена лъжа, предизборна лъжа и статистика.
Че въпросната институция винаги е изпълнявала правителствените поръчки, е ясно - народът не случайно я нарича “стъкмистика”. Последното изпълнение на НСИ обаче не може да с окачестви просто като лъжа. Нито пък може да бъде извинено с невежество. В това може да се убеди всеки, който си даде труда да хвърли един поглед върху въпросника на Националния статистически институт, с който догодина ще бъдат броени българските граждани, по-точно - в раздела, свързан с тяхната етническа принадлежност. Като възможни отговори в него са дадени определения като “българо-мохамедани” и “македонци”!
|
|
|
| Да се поклоним |
|
През тази година, в Деня на независимостта на България, обявена с Манифест от хълма на Царевец на 22 септември, се навършват и 89 години от смъртта на големия български възрожденец и народен поет Иван Вазов.
В национално освободителната борба апостол на Врачанския революционен комитет е Стоян Заимов. Пламенните му слова достигнали до сърцата на патриотите в този край, разпалвали родолюбие и готовност за борба. След тях бил и скромният учител от с. Дупни-връх Димитър Марков Терзийски. Само за два месеца повече от петстотин съзаклятници организирали революцонната сила в окръга. Но това е и времето, когато се пресичат неведомите революционни пътища на двамата български родолюбци Димитър М. Терзийски и поета Иван Вазов, член на революционния комитет в гр. Сопот.
|
|
|
| В капаните на нищожното битие |
|
Където започват „опашките”, там свършва цивилизацията. Опашката винаги вони на мизерия и на ориент. Тя е и унижение. Срамно признание за неуреден живот. И примирение с него.
Помня опашките в следвоенните години, когато всичко беше кът. Помня диви сиромашки скандали с дъх на прегорели манджи. Мислех си, че никога повече няма да преживея спарения дъх на убожеството. Но ето че миналото ни настигна. И пак се появи сянката на оня с кривака. За него – допъти.
|
|
|
| Задава се спектакъл на фалшива показност |
|
В България се живее зле. Казано направо - много зле. Само в последните година и половина основното ядене на безработните и бедните пенсионери - баничките, са с двойно по-висока цена. Властта, скрита зад удобния тезис за криза, „коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен”, както писа гениалният ни поет Христо Ботев.
Предстои поредната парламентарна баталия за бюджета през 2011 г. Неговата съдба ще се реши от депутатите, народът няма да бъде питан. Основният довод е, че бюджетът може да бъде проумян само от незначителен брой професионални икономисти. Това е така, но доводът автоматично изключва 90 % от депутатите, които и хабер си нямат от „висша” икономика. Пълното разбиране на бюджета изисква знаенето на голям обем данни, които са достъпни само на Министерство на финансите. Това позволява на министъра на финансите да спекулира с информация, което се и прави, без мнозинството депутати дори да се усетят. Излиза, че обсъждането на бюджета се превръща в поредната лъжлива показност на гласност и откритост, т.е. пак ще залъгват народа с „макроикономическа стабилност” и ще продължават да го ограбват.
Може ли с нещо да се промени тази игра?
|
|
|
| Забравени герои70 години от освобождението на Южна Добруджа |
|
Съгласно Букурещкия мирен договор от 28.07.1913 г. Южна Добруджа е анексирана от Румъния. По време на Първата световна война, на 1.09.1916 г., България обявява война на Румъния. До края на същата година румънските войски, макар и подкрепяни по суша и море от руски части, са разгромени и изтласкани от Добруджа.
На 5.05.1918 г. в Букурещ е сключен договор между Румъния и Четворния съюз (България, Германия, Австро-Унгария и Турция). Съгласно чл. 10 на този договор България си връща отнетата през 1913 г. Южна Добруджа, а в Северна Добруджа се установява кондоминиум (съвместно управление) на Четворния съюз.
След Солунското примирие (септември 1918 г.) България, респективно Южна Добруджа, са окупирани от съглашенски войски. В края на ноември - началото на декември 1918 г. в добруджанските градове започват да навлизат румънски офицери и войници. Съгласно Ньойския мирен договор (29 ноември 1919 г.) Южна Добруджа повторно е анексирана от Румъния.
Крайовският договор от 7.09.1940 г. постановява възвръщането но Южна Добруджа към България.
|
|
|
| Капитализмът - асоциален икономически анархизъм |
|
Класическата експлоатация през миналите векове се е извършвала главно над местната рботническа класа и колониално поробените народи.
През последните две десетилетия обаче особено силно развитие получи финансовата транснационална експлоатация. По същество това е добре известната стара търговска спекула с финансови стоки - ценни книжа, капитали и пр., извършвана в неолибералните условия на глобализираните банки и борси днес. Оказа се, че този вид експлоатация дава възможност за ограбване на едро на цели държаи и за реализиране на много по-големи и бързи печалби от тези, които биха се получили от класическото реално производство, при това без присъщите му неудобства и рискове, които се оставят в грижа на чуждите икономики.
Това високо “интелектуално” ноу-хау за ограбване на света бе специално създадено от хищния транснационален капитал в услуга на намеренията му за реколониализиране на света. Както вече споменах, нови стойности се създават само от човешкия труд. Придобиването им чрез спекула представлява присвояване на чужди, вече създадени стойности. Ето защо този нов вид “псевдоикономика”, която реализира огромни печалби от неравностойни финансово-спекулативни размени, без да произвежда нищо, получи названието виртуална (мнима) икономика. Обръщаме внимание, че това абсурдно творение на икономическата мисъл е възможно само при капитализма, където основната цел на производството на блага не са нуждите на хората, а реализирането на печалби, независимо по какъв начин, мним или реален.
|
|
|
| Вечното упование на българина |
|
Чувствата, които обикновените българи изпитват към руския народ и руската култура изглежда са неизтребими. 20 години „демократите” от СДС, НДСВ и сега от ГЕРБ внушават на нашите сънародници, че всичките злини и неблагополучия на България се дължат на факта, че след Втората световна война е останала в сферата на влияние на Сталин. Русофобите, повечето от които потомствени, избягват да отговарят на елементарни въпроси като:
- Можеше ли да има Трета българска държава без Руско-турската война 1877-1878 г?
- Кой разруши София през 1944 г. – Червената армия –„окупаторка” или авиацията на съюзниците?
- Можеше ли без помощта на Русия икономиката на България да заеме престижното 29 място в света?
и т.н.
|
|
|
| Думи, както ги диктува сърцето ми |
|
Тези предварителни думи дължа на читателите на “Нова Зора”, на хилядите български патриоти, на хората, които през годините не са ме обърквали или пък са ме бъркали с многото мои съименници, все достойни хора като проф. Минчо Петров Минчев или отличния патриот Минчо Генов Минчев. Споменавам техните имена, защото мисля, че и те биха се подписали под моите думи, и защото се налага да възпроизведа словото си, произнесено пред хилядния събор, седми поред, организиран от движение “Русофили” на 11 септември тази година край язовир “Копринка”. Правя го по волята на членовете на ПП “Нова Зора” от организациите ни в Казанлък, Горна Оряховица, Велико Търново, Габрово, Шейново, Шипка, Ямбол, Сливен и Стара Загора, които присъстваха на събитието. Такова е желанието на десетки, да не кажа стотици обаждания на познати и непознати, които пожелаха да прочетат и осмислят отново онова, което може би аз, от тяхно име, изрекох тогава спонтанно и кратко - в сценария дори не беше предвидено да ми бъде предоставена думата. Не се лаская от суетни мисли за слава и известност. Тези, които са били по-близко до мен, знаят, че това най-малко ме вълнува. Но всички, в своите настоявания, твърдяха и твърдят, че казаното е необходимо и за движението, и за надеждата, и за горчилката, и за пътя, който ни предстои. Пък нали и писаното не гори, а и аз никога не съм се отказвал от думите си. А ето ги и тях, така, както ги диктува сърцето ми.
|
|
|
| Параграф 22 по герберски |
|
И през ум не ни е минавало да смятаме Борисов и компания за образцови демократи, но действителността отдавна надмина и най-черните прокоби. За тия тъмни балкански субекти нито моралът, нито Хартата за правата на човека, нито законите на България и дори нейната Конституция нямат никакво значение. А ето и последните примери в тази човеконенавистническа посока.
И така, ако не си си платил здравните или пенсионните осигуровки, нямаш право на лична карта, задграничен паспорт и шофьорска книжка. Този правен шедьовър обсъждали управниците според Десислава Атанасова, тарторка на здравната комисия в парламента. И това “обсъждане” не е никак случайно – съвсем наскоро лично тарторът на тарторите Бойко се възмути от факта, че 1,7 млн. българи не си внасят здравните вноски. Пак той заяви, че парламентарното мнозинство ще “обмисли” механизми, които да накарат раята да си плаща осигуровките. На Бойко, изглежда, и през ум не му минава, че тия 1,7 млн. парии презрени просто не са в състояние да правят такива разходи.
|
|
|
| Той идва! |
|
Проф. Захари Захариев, председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, президент на фондация “Славяни”, бивш настоятел на закрития вече Славянски университет, бивш член на ВС на БСП, неин бивш депутат в Народното събрание и бивш зам.-министър на културата, носител на високи съветски, руски, държавни и обществени награди и действащ председател на дискусионния “Клуб 21” към Градския съвет на БСП – София, ще докара на 7 и 8 октомври в “Шератон” бившия президент на СССР и бивш генерален секретар на КПСС Михаил Сергеевич Горбачов. Проф. Захари Захариев и неговата фондация “Славяни”, ведно с Михаил Горбачов и неговата фондация “Форум за нова политика”, организират международна конференция “Европа гледа на Изток”. На конференцията освен бившият президент на СССР и бивш генерален секретар на КПСС Михаил Горбачов ще присъства и настоящият олигарх Александър Лебедев – един от най-непримиримите критици на Владимир Путин. В конференцията ще вземат участие и други бивши държавници и политици, както оповести в броя си от 13 септември в. “Дневен Труд” - Горбачов събира в София световния политически елит. Проф. Захари Захариев посреща Фелипе Гонсалес и Александър Лебедев.
|
|
|
|
Зора е!
|
|