"Нова Зора" - брой 28 - 13 юли 2010 г.

Сподели във Facebook
Кой се страхува от ЕНФ?
Факт е, че в „лявото” обществено пространство все повече се говори и обсъжда идеята за Единен ляв национален фронт, като единствена реална алтернатива на управляващия единен десен фронт. И нещо повече – като спасителна материална сила, акумулирала остатъчната народна енергия и способна да се пребори за властта. И колкото повече идеята намира поддръжка сред трудовите хора, сред мнозинството от българите, толкова повече се засилва нейното отрицание от много ръководни дейци на „леви” политически субекти. Това не предизвиква кой знае какво учудване, просто е потвърждение на неприятната истина колко бързо се забравят поуките на историята и колко бързо възтържествува първобитният егоистичен инстинкт. Та нали първото съветско правителство след Октомврийската революция беше коалиционно правителство от „леви” сили – болшевики и есери? Първите правителства в бившите социалистически страни бяха продукт на още по-широки коалиции - в правителството на Кимон Георгиев имаше само четирима министри-комунисти. Как и защо се забравят подобни примери?
Идеята за Единен ляв национален фронт не е само идея на ПП „Нова Зора”, или на която е да е друга „лява” партия. За съюзници на пролетариата в борбата му срещу властта на капитала се говори още в класическия марксизъм. „Велика заслуга на Ленин пред руската революция беше разкриването на всички опити чрез завъртени и празни фрази и термини да се предават интересите на работническата класа, да се отдават тези интереси на буржоазните своеволия. Революционно-демократична диктатура на пролетариата и селячеството вместо диктатура на буржоазията, бойкот на парламентарната говорилня и въоръжено въстание вместо участие в парламента, идея за „ляв блок” (курсив Е.Г.), когато буржоазният парламент все пак е налице, и използване на парламентарната трибуна за извънпарламентарна борба и срещу „пазенето” на буржоазния парламент – това е тактиката, развита от Ленин в брушурите: „Двете тактики” и „Победата на кадетите”. (Й. Сталин, в. „Правда”, бр. 86/1920 г.)
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Площадът пред Народното събрание се превърна в Капълъ чарши
“Съюзници-разбойници”, се пее в един позабравен боен марш от миналия век, в който се визират коварните ни съюзници от Балканската война - сърби и гърци. Днес на гърците не им е до нас, а със сърбите криво-ляво я караме, без да сме съюзници. Новият коварен враг обаче пак е съюзник по НАТО, Турция. Независимо от всички официални декларации за едва ли не вечно братство и взаимноизгоден алъш-вериш, Анкара изобщо не се е отказала от имперските си мераци. Последното свидетелство за това е анкетата, която турската телевизия TRT осъществи насред площада пред паметника на Царя Освободител.
Основният въпрос на комшиите бе уж невинен - дали България се е отказала от асимилаторската си политика. Каква асимилация, какви пет лева, след като в продължение на 8 години в София колеше и бесеше не друг, а анкарските петоколонци от ДПС.
Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Коалиция за България
В България отново на дневен ред е изключително актуалната тема за участието на нашата страна в големите енергийни проекти с национално, европейско и геополитическо значение. Към тази тема подчертан интерес в последните дни проявиха много държави, в това число с техни публични изявления. Този интерес потвърждава, че България все още има реален шанс да се утвърди като ключов фактор в енергийната политика на Балканите и в региона. Нашата категорична позиция е, че не бива да пропускаме тази възможност, защото тя засяга развитието на икономиката, технологичния потенциал на нацията, енергийната сигурност на бизнеса и гражданите, стандарта на живот на всички българи, а освен всичко останало - и националната сигурност.
В резултат на предприетите през последните няколко години действия се повиши реално геостратегическата тежест на страната ни в рамките на ЕС, НАТО и Каспийско-Черноморския регион. Чрез проектите АЕЦ „Белене”, газопроводите Южен поток и Набуко, нефтопровода Бургас-Александруполис, газовите връзки с Гърция, Турция и Румъния се постигна реална възможност за гарантиране на енергийна независимост, сигурност на доставките, евтина и достъпна енергия, които осигуряват развитието на икономиката. Тези стъпки бяха предприети и за преодоляването на негативните последствия от затварянето на 1, 2, 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, загубата на транзитния поток на газ като следствие от изграждането на Син поток през Турция - и всички добре си спомняме кой допусна Син поток да заобиколи България - кризисните проблеми, свързани с транзита през Украйна, остаряването на материалната база и предстоящото спиране на ключови за страната енергийни мощности. Постигнаха се принципни споразумения за алтернативни доставки на газ от Азербайджан, Туркменистан, Египет, Катар и др. и бяха подписани съответни документи. В резултат на тази политика България получи реален шанс да се превърне в енергиен център на Балканите, за което се говори близо 20 години. Но повече се говореше, отколкото се правеше.
>> Пълния текст...
Позиция
ПП “Нова Зора” се солидаризира с тревогата, изразена в декларацията на ПГ на Коалиция за България. На страниците на в. “Нова Зора” неведнъж сме критикували остро и безкомпромисно правителството на ГЕРБ и лично премиера Бойко Борисов заради непоследователната политика във връзка със стратегическите енергийни проекти, в които наред с България взема участие Руската федерация.
Истина е, че правителството на ГЕРБ стана факторът, който прогони германския инвеститор RWE в проекта АЕЦ “Белене”; истина е, че правителството на ГЕРБ направи всичко възможно, за да бъде компрометиран проектът Бургас-Александруполис. Истина е също, че правителството на ГЕРБ отказваше да вземе позиция и бавеше “Южен поток”. Така беше до разговорите на министър-председателя Бойко Борисов с делегацията на правителството на РФ, водена от зам. министър-председателя Виктор Зубков. Но нещата се промениха. И това трябва да бъде отчетено. Постигнаха се договорености между двете страни да бъде осъществен газопроводът “Южен поток”, както и пътна карта за строителството на АЕЦ “Белене”. Това са положителни и обнадеждаващи стъпки в интерес на българската държава и българската левица би следвало да подкрепи осъществяването на тази политика. Наред с това българската левица има и друга задача - тя е призвана да се противопостави на опитите на могъщите компрадорски сили на т. нар. проамериканска партия в политиката и в медиите да заставят кабинета да отстъпи от вече постигнатите договорености с руската страна.
Автор: Минчо МИНЧЕВ
председател на ПП “Нова Зора”
>> Пълния текст...
Диверсификация на истината
В последните дни, особено след разговорите на министър-председателя Бойко Борисов с делегацията на правителството на РФ, водена от заместник министър-председателя Виктор Зубков, и постигнатите договорености по проекта “Южен поток”, както и за пътна карта на проекта АЕЦ “Белене”, напрежението в медиите и в политическите среди на дистанционно управление достигна своя предел. Встрани от вестникарската и медийна шумотевица на добре известни коментатори и политици екип на “Нова Зора” седмици наред задълбочено изследваше въпроса за истината по т. нар. пропуснати ползи от страна на българската държава и обвиненията за нанесени вреди на националните интереси на България при подписване на договорите от 27 април 1998 г. и 18 декември 2006 г. В дебрите на тази общо взето суха материя, ние успяхме да осъществим необходимия набор от факти, които просветеният читател на “Нова Зора”, надяваме се, ще оцени по достойнство.
И така, едва ли някой се съмнява, че природният газ е основен стратегически ресурс в съвременния свят. В България, както и във всички страни от Източна Европа, географски и исторически единственият източник на този ресурс към 2005 г. е Русия. В исторически план газопреносната система на България бе изградена (ако не се смята отделният газопровод Чирен-Враца) като част на системата на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на бившите социалистически страни с поетичното име “Северно сияние”.
Автор: "Нова Зора">> Пълния текст...
Британската термална единица
На световния пазар на енергоресурсите САЩ държат контролния пакет от нефтените находища. Благодарение на това те могат произволно да вдигат или намаляват цената на черното злато. И хлябът, и контролния пакет на световните финанси, също са в техни ръце. Но на пазара на природен газ всичко изглежда другояче. 56,45 % от световните запаси на газ са в Иран. Сигурно си мислите, че САЩ не могат да свалят цените на газа? Подценявате ги. Като не могат да контролират газовите запаси в света, те:
• първо, се опитват да го направят. Оттук и постоянните напъни да влязат в Иран. Неуморният стремеж на САЩ да ударят по Техеран, съвсем не се дължи на грижа за сигурността на човечеството поради ядрената програма на Иран;
• второ, те са изградили такава пазарна система, която им позволява да контролират цената на газа, без да се доближават до находищата
Автор: Николай СТАРИКОВ>> Пълния текст...
Печалбарството измести славянската ни духовност
- Как сте, г-н Воденичаров, “бутате” ли демократичните процеси или и Вие, като много от нас, вече се обезкуражихте?
- Не мога да се оплаквам. Засега съм здрав, Румен-младши влезе с отличен в 1-ва английска гимназия, а майка му, която се е посветила на него, все още я взимат за моя дъщеря. Другите ми три дъщери живеят и работят в България. Най голямата, Людмила, през тази година защити дисертация в Техническия университет. Всичките са големи скиорки и планинарки. Втората, Илиана, дори се изкачи до Базовия лагер на Еверест (5400 м), а после и на Монблан, в Алпите.
С други думи, микроклиматът ми е добър и това ми помага да съхранявам душевното си равновесие в безкрайния преход. 20 години, като автор на седмичника „Нова Зора”, и като оратор на повече от 500 митинги в Южния парк, се опитвам, както казваше Николай Хайтов, „С клечки да отварям очите на хората”. Оказа се доста непосилна работа. Клечките са на привършване.
Румен ВОДЕНИЧАРОВ пред в. "Нова Зора">> Пълния текст...
Голямата глътка на "Софийска вода"
Уважаеми г-н Минчев,
За да се избегнат всякакви съмнения или погрешни тълкувания на нашите намерения относно: съображенията и мотивите да се обърнем към политическите партии, представени в Народното събрание, и в Столичния общински съвет, в т.ч. и към институции с голям принос при формирането на общественото мнение; както и от уважение към неприкосновеността на застъпваните от нас принципи на независими граждански формации, сме длъжни да заявим следното.
Припомняме, че Организационният комитет за прекратяване концесията на ВиК системата на София (ОКПК) е създаден през 2006 г. като структура на Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България (НКПВБ - юридически субект, регистриран през 1994 г.). В ОКПК участват специалисти и общественици с голям принос в развитието на столичния град, доказали своята воля и намерение да служат безкористно на гражданското общество с активната си позиция, отговорност и висок морал, независимо от това кой упражнява властта в Република България.
Автор: инж. Ганчо ХИТРОВ>> Пълния текст...
Все повече българи затъват в тресавището на мизерията
Даже бездушните евробюрократи разбраха, че мизерията в България е ужасна, само Бойко Борисов и компания не само се правят, че такова животно нема, но и твърдят, че е точно обратното – животът ни все повече се подобрявал.
Междувременно едно официално изследване на Евростат по поръчка на Европейската комисия показва, че в условията на все по-задълбочаващата се криза цели 60 на сто от българите очакват в най-близко бъдеще да закъсат съвсем със сметките, които получават. Репрезентативното изследване, направено чрез анкети с над 25 хил. души в периода юли 2009 - май 2010, бе изнесено в Европейския парламент на международна среща, посветена на “хората, живеещи в бедност”.
Автор: Иво БРАТОЕВ>> Пълния текст...
Синдикалист да си в България
Eдна от първите работи, които кукловодите на Новия световен ред трябваше да свършат в България след 1989 г. бе да не допуснат съществуването на профсъюзи. “Подкрепа”, която първоначално бе щурмовият отряд на СДС, скоро последва съдбата на полската “Солидарност”. Няма да плачем за нея, но по лошото е, че и “казионните”, които имаха шанса да се превърнат в истински синдикат, начело с Кръстьо Петков се продадоха и се превърнаха в беззъб ортак на политиците, легитимиращ невижданата експлоатация на обикновените хора в България.
Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
Вместо светлинка в тунела – още по-тъмен тунел
Хазартната стопанска “политика” на кабинета вече дава своите “плодове”. С всеки изминал ден кризата все повече придобива мащабите на общонационална катастрофа.
Обикновените хора чувстват това по продънените си джобове, статистиката и социолозите го потвърждават с данни и цифри, на които няма как да се възрази. Над половината фирми в България са замразили заплатите на работниците и служителите си от началото на годината. Данните са от представително проучване на НЦИОМ, проведено в 580 компании от различни отрасли. В края на миналата година със замразени заплати са били “само” 38 на сто от фирмите в страната. Същевременно очакванията са, че през 2010 г. съкращения на персонала ще предприемат около 40 на сто от предприятията. През 2009 г. до съкращения прибегнаха близо два пъти по-малко предприемачи и мениджъри. Сред другите мерки за оцеляване на фирмите в кризата са принудителното пускане в отпуск и намаленото работно време. Тази мярка вече се прилага в 29 процента от компаниите. Според експерти в индустрията все пак се забелязват “известни наченки” на оттласкване от дъното. В останалите отрасли обаче ситуацията е плачевна.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Империята на срама
Както казва героят на Чарлз Дикенс от „Приключенията на Оливър Туист”: „Адът, това е да си беден.”
Ралф Бънч, помощник на генералния секретар на ООН (1959-1971 г.) и Нобелов лауреат за мир през 1950 г., отбелязва, че за мнозината, познали само страдание и мизерия в мирно и военно време, мирът, ще има смисъл, ако бъде изразен в хляб или ориз, в убежище, здравеопазване и образование, както и в свобода и човешко достойнство. Какъв мир, когато през 2004 г. разходите за въоръжения на всички държави надхвърлиха 1000 млрд. долара и от тогава само се увеличават! Само войната в Ирак е струвала на САЩ 4,8 млрд. долара месечно (от септември 2003 до септември 2004 г.).
Според Еразъм Ротердамски мирът има цена и може да се купи. Но „световната война срещу тероризма” заслепява тези, които я водят, поради което се превръща в самоцел. А само с една част от разходите за въоръжение би могъл да се купи мир, вместо да се води хилядолетна война без ясно идентифицирани врагове и предвидим край.
Автор: Жан ЗИГЛЕР>> Пълния текст...

Зора е!
Зора е!