"Нова Зора" - брой 22 - 1 юни 2010 г.

Сподели във Facebook
Потопяването на "Чеонан": поредното издание
на тонкинската провокация
Стивън ГОУЪНС

На 20 май Южна Корея обяви, че притежава неопровержими доказателства как севернокорейска подводница е потопила неин кораб. Всъщност няма пряка връзка между КНДР и потопения съд. Изглежда малко вероятно Северна Корея да има отношение към инцидента.
Заключението не е мое. До този извод достигна Вон Си-Хун, шеф на южнокорейското разузнаване. В началото на април Вон заяви пред южнокорейската парламентарна комисия, че няма основания да обвързва Северна Корея с инцидента. Това бе казано след по-малко от две седмици, откакто южнокорейският военен кораб „Чеонан” потъна в района на о. Пеньондо.
Министърът на отбраната на Южна Корея Ким Тхе Ен подкрепи Вон и посочи, че екипажът на „Чеонан” не е намерил торпедото, пуснато от севернокорейска подводница. Ли Ки-Сик, шеф на отдела за морски операции на южнокорейския генерален щаб, се съгласи със своя началник: „В района на аварията не бяха открити севернокорейски военни кораби”.
Нека да отбележим - той употребява думата „авария”.
Официални лица от Министерството на отбраната заявиха, че не са открили нито една севернокорейска подводница в района по време на инцидента. Според Ли, „ние не открихме следи от придвижване на севернокорейски подводници в близост” – т.е. в района, където потъна „Чеонан”. Когато спекулациите за севернокорейското торпедо, потопило „Чеонан”, продължиха, Министерството на отбраната организира още една пресконференция, която да потвърди, че „не са установени никакви необичайни действия на КНДР за времето на катастрофата”. Пресаташето на Министерството на отбраната, Вон Тхе-Йо, съобщи на репортерите, че „не е установена някаква специфична активност на севернокорейски подводници, свързана с нещастния случай. Аз отново повтарям, че не съществуват такива действия, свързани пряко с гибелта на „Чеонан”. Адмирал Ли, шеф на отдела за морски операции в южнокорейския генерален щаб, добави: „Ние внимателно следихме за придвижване на севернокорейски кораби, включително подводници и други подводни апарати, по време на потопяването на „Чеонан”. Но военните не откриха нито една северна подводница на западната морска граница”.
Северна Корея решително отрече да е причастна към потопяването на „Чеонан”.
Ето така, въпреки твърденията, че севернокорейска подводница е пуснала торпедото, потопило „Чеонан”, веднага след инцидента южнокорейският военноморски флот не намери никакви северни кораби или друга апаратура, включително подводници, на мястото на катастрофата. Следвайки горещите следи от инцидента, министърът на отбраната Ли всъщност изключи атака на севернокорейско торпедо и отбеляза, че то би трябвало да е фиксирано от радарите, но те нищо не са прихванали.
Изглежда, скандалът бе съшит с бели конци.
Твърде малка е вероятността едно торпедо да разполови корвета, тежка 1200 тона. Бак Сенг-Жу, анализатор на Корейския институт за военни изследвания, казва, че „ако единично торпедо или плаваща мина може да разполови патрулен кораб, то ние трябва да пишем изцяло нова военна доктрина”.
„Чеонан” потъва в плитки води и при силно течение - това са условия, които не предполагат наличие на подводница. „Някои обвиняват Северна Корея” – казва Сон Янг-Му, бивш началник щаб на южнокорейските ВМС, „но и най-елементарната представа за мястото на корабокрушението не позволява да бъде направен такъв извод”.
Напротив, за разлика от хипотезата за севернокорейско торпедо и подводница, много по-правдоподобна изглежда версията, че „Чеонан” е разполовен и потъва при сблъсък с подводен риф. Това е съвсем вероятно да се случи в плитки води, в каквито е попаднала корветата. Според капитана на южнокорейската брегова охрана Го Йонг-Ену, който спасява 56 души от екипажа, той „получил заповед... незабавно да тръгне на спасителна операция с патрулния си кораб, който се намирал на 1,2 км югозападно от остров Пеньондо”.
Но как така инцидент, който от самото начало се представя за авария, без участие на КНДР, изведнъж, след месец и половина, се превърна във въпиющо доказателство за севернокорейската агресия? Такова е мнението на следователите, назначени от правителството на Южна Корея. Отговорът трябва да се търси в предизборните съображения на управляващата Велика национална партия в Южна Корея, поради нуждите й да мобилизира масова подкрепа чрез засилване на конфронтацията със Севера. Зад раздуването на балона за севернокорейското участие в гибелта на „Чеонан” не е трудно да се видят и интересите на американските производители на оръжие. Южнокорейският президент Ли Мун Бак получи от тях масова подкрепа, когато се обърна към тях с молба да бъде снабден с хидролокационно оборудване и с военни кораби, за да може да възпре нарастващата заплаха от „севернокорейска агресия”.
Ли ненавижда КНДР, предпочита конфронтацията със Севера, а не мирното съвместно съществуване и засиленото сътрудничество, което следваха предшествениците му. Фабрикуването на севернокорейско участие в трагедията с „Чеонан” служи на интересите на Ли. Ако избирателите от Юга повярват в севернокорейската заплаха – а всичко се движи именно в такава посока, - политиката на ястреба Ли ще се възприеме като единствено вярна. Това ще помогне в голяма степен на неговата партия в изборите за местни органи на властта – кметове и губернатори, които ще се проведат през юни т.г.
Освен това външната политика на Ли е насочена към ускоряване на колапса на Северна Корея. Ли зае поста през февруари 2008 г. и преразгледа 10-годишния курс на безусловна помощ за Севера. Отказа се от по-нататъшна работа върху пограничните икономически проекти. Обвиненията срещу КНДР, че има пръст в потопяването на „Чеонан”, ще облекчи получаването на подкрепа за курса на конфронтация, който президентът следва.
И накрая, корпорация РАНД оказва натиск върху Южна Корея да се снабди със сензорни системи за откриване на севернокорейски подводници и военни кораби. Противниците на сегашния президент, завършен американски лакей, наричат зоната за сигурност около офиса на Ли „Щат Южна Корея”. Южнокорейският президент с радост ще предостави на американските корпорации тлъсти доставки на нови оръжия за южнокорейската армия.
Като имаме предвид споменатите политически реалии, няма защо да се учудваме, че членовете на президентската партия обвиниха севернокорейско торпедо за потопяването на „Чеонан”. По същия начин администрацията на Буш първо обвини Саддам Хюсейн за трагедията от 11 септември, а после, със задна дата, започна да търси „доказателства” за обвиненията, така че да оправдае вече планираното нахлуване в Ирак (по-късно администрацията на Буш изфабрикува разузнавателно досие за иракските неконвенционални въоръжения).
Фактите сочат, че Министерството на отбраната е било подложено на сериозен натиск от страна на политиците, които настояват, че КНДР е престъпник. Самият Ли Мун Бак твърди, че „интуицията” му подсказва вината на Северна Корея. Днес опозицията обвинява Ли в използване на тактиката „червена опасност” заради мобилизирането на подкрепа от избирателите, тъй като на 2 юни предстоят избори. Лидерите на четирите най-големи опозиционни партии, съвместно с граждански движения, излъчиха заявление, осъждащо правителственото разследване, наречено още и недостоверно.
Никак не е чудно. Още преди да бъдат публикувани резултатите от разследването, Ли заяви, че трябва да се укрепва и усъвършенства системата на сигурност с цел подготовка за отвръщане на удара от страна на Севера. Той дори подготви пакет от санкции срещу КНДР, в случай, че разследването потвърди същото, към което го насочила „интуицията” му.
На 2 август 1964 г. САЩ обявиха, че три северновиетнамски торпедоносци непровокирано нападнали ескадрения миноносец „Мадокс” в залива Тонкин. Инцидентът позволи на президента Линдън Джонсън да получи поръчка от Конгреса за засилване на военната интервенция във Виетнам. През 1971 г. „Ню Йорк таймс” съобщи, че в секретен доклад на Пентагона инцидентът е характеризиран като изфабрикуван, а целта била да се даде аргумент за ескалация на въоръжената намеса. В действителност не съществувало подобно нападение.
Случаят с „Чеонан” има твърде много прилики с тонкинската провокация. Както обикновено, агресорът обвинява набелязаната жертва на агресия в непровокирано нападение, за да създаде повод за агресия под предлог за самозащита.

Нагоре
Съдържание на броя