"Нова Зора" - брой 22 - 1 юни 2010 г.

Сподели във Facebook
Телевизионни простотии
Проф. Огнян САПАРЕВ

Първият (невнимателен) поглед към нашенските телевизии напоследък ще констатира главно две неща:
• че са непоносимо претоварени от реклами;
• че са завладени от хубавички, но нерядко празноглави и кресливи “патки”, които обичат да се правят на интелигентни (не се смятам за “сексист”, но масовото телевизионно кудкудякане ми идва в повече).
Вторият (по-внимателен) поглед към телевизиите ще констатира, че те са адски загрижени за манипулираното оглупяване на целокупния български народ. За всеки е ясно, че телевизионните забавления стават все по-вулгарни.
Обяснимо е, че средното телевизионно равнище не може да се откъсва много от средното равнище на масовата аудитория, ако не иска да загуби обратна връзка. И все пак – би трябвало да има някаква мярка.
Тъкмо тази мярка все повече се губи.
Някой ще подскаже, че през последните 10 или 20 години се забелязва все по-масово изпростяване на населението. И понеже телевизията трябва да върви след победителите... пардон, бизнесмените, то... Само че телевизията не върви след зрителите в споменатата простотия, а бодро и ентусиазирано ги води към нея...
Като говорим за “масово изпростяване”, не трябва да забравяме, че в известна степен тук се включват най-органично някои прояви на глобализацията (американизацията) и смяната на масовия вкус под влияние на новите информационни процеси и съсипаното ни образование. По обективни причини между вкуса на старото и младото поколение се появи пропаст, която се задълбочава.
Има великолепни актьори. Има много добри постановчици. Но потребността от забавни сценки е голяма, а добрите сценаристи – малко.
И Рачков, и Зуека се чудят как най-палячовски да импровизират, за да запълнят идиотските места в “Пълна лудница”. Засега като че ли най-добре се справят сценаристите на “Комиците”.
В България е пълно със “Звезди”. Холивуд ряпа да яде. Звезда до звездата, мила моя майнольо. Всички искат да са в центъра на публичното внимание. Да излязат от анонимността. Искат известност, за да я осребрят тук и веднага!
Интересно как в малка България, където хората най-махленски се познават, а и – както е казано – “всички са братовчеди” – се появи тази смешна звездомания. Тя всъщност е обратната страна на “махленския” комплекс. Бил си Някой в своята задушевна Махала. Но в Големия град си Никой. И даваш мило и драго, за да излезеш от тази подтискаща анонимност - чрез произшествие, скандали, пластични операции и разбира се, участие в “Биг Брадър”.
Ето, че си дойдохме на думата.
Напоследък “Биг Брадър” е най-яркият символ на всенародното изпростяване. Не защото в близко бъдеще няма да дойдат и по-лоши (охо, само стой, та гледай!). И не защото там няма отделни интересни екземпляри, а защото като организация е най-претенциозният досега. И около него – чрез съпътстващи клюкарски програми – е съсредоточена дейността на цяла една централна телевизия. Защото досега не е имало чак такова безмозъчно кудкудякане около този “формат”, чак такива комерсиални напъни, чак такава откровена клюкарска пошлост. (Бедни, бедни Ники Кънчев, моите съболезнования!) И виновни за всичко това не са просто участниците, а едни други “важни” особи, за чиято характеристика е най-подходяща хубавата турска дума “пезевенк”.
Няма да се занимаваме с “Биг Брадър”, защото е прекалено лесно да го ругаем. Нека се върнем към един по-частен проблем, отбелязан в началото.
Защо смехът става все по-вулгарен, а хуморът – все по-клозетен? За това има обективни и субективни причини.
Комичното обича да се заиграва на границата между Прилично и Неприлично. Да жонглира с всякакви Двусмислици. Отдавна е забелязано, че в атмосфера на смях и закачки са допустими такива нарушения на Моралната норма, които са немислими в сериозна обстановка. Проблемът е там, че през последните две десетилетия почти всички Бариери бяха взривени. Не били демократични, били наследство от “тоталитаризма” и прочие. Не случайно няма свежи вицове. Днес сякаш всичко е позволено – нищо не ни скандализира, затова е необходимо нещо по така. Да те “смъдне” под далака, както би казал Бай Ганю... Виждаме го често в някои прояви на клозетен хумор в “Шоуто на Слави”, в неудържимите простотии на Иван и Андрей – и къде ли не още. Всичко това нямаше да дразни толкова, ако беше поднесено с малко повече вкус, а не така плоско и брутално. Тъкмо тук се крият “субективните” причини на проблема. Бързането, лакомията, рекламните съображения... Изобщо – съобразяването с лошия вкус, който се предполага у зрителя, но със сигурност първо присъства у водещия (сценариста).
Една от възможните алтернативи на “кудкудякащата” телевизия е разследващата. Защото публичността може да бъде не само шоу и суета, но и атрактивно оръжие срещу нередностите. Всички знаем, че мнозина злоупотребяват със служебното си положение, а още по-масово – не си гледат съвестно работата – но никой не иска този факт, добре известен в тесен колегиален кръг, да стане компрометиращо публично достояние.
Всички сме виждали с удовлетворение поне някои от разследванията на журналиста Васил Иванов. Всички сме гледали с интерес някои от разобличителните репортажи на “Господари на ефира”. Напоследък сме свидетели на “приморските” далавери на “социално слабите” роднини на висши съдии. Без тази скандална публичност кой техен колега щеше да им обърне внимание?
Телевизионната публичност е често единственото ефективно оръжие срещу злоупотребите на силните на деня, които владеят лостовете на бюрократичната безнаказаност. Особено в партийно-корумпирана страна като България тази публичност може да даде убедително алиби на властта, отговаряйки на измъченото чувство за справедливост и възмездие у съсипания от Голямото разграбване (евфемистично наречено Преход) български народ.
Тази насока би трябвало да развие повече българската телевизия. По този път има само един препъникамък, на който тя е попадала. Това е небезизвестното “вадене нож на умряло куче”.
Под достойнството на всесилната телевизионна камера е да “разобличава” някоя нещастна баба, която (незаконно) продава гащи на пазарното кьоше, за да спечели пари за хляб. Да, това е по-безопасно. Даже може да бъде и “по-забавно”. Но не е достойно...
Я чакай! Ами че това не е ли вариант на толкова модерния напоследък “риалити” формат?! Нещо като “Биг Брадър”, в който – обаче – има смисъл и кауза!
И няма нищо общо с телевизионните простотии...

Нагоре
Съдържание на броя