"Нова Зора" - брой 22 - 1 юни 2010 г.

Сподели във Facebook
Кой иска да спечели милиони... от дългове?
Филип Тюро-ДАНЖЕН

Те отново реагират по спешност, без да се питат за бъдещето. Запушват пробойните, „успокояват” пазарите, но изобщо не успокояват европейците. И прехвърлят на бъдещите поколения тежестта на дълга.
Това, което неточно наричат „гръцката криза”, сложи току-що, на 9-и май 2010 г., края на нещо, което досега беше европейското приключение - една авантюра, изтъкана от малки стъпки, от споразумения и компромиси.
По ирония на историята, точно на един 9-и май преди 60 години Роберт Шуман отправяше от „Ке д’Орсе” (МВнР на Франция, б. пр.) призив към Германия за съвместно производство на въглища и стомана. Предложение, което малко по малко щеше да задвижи общностния процес.
Днес на Европейския съюз му липсва почти всичко: ясни институции, лидерство, процедури, които поне малко да са демократични, ясна визия за неговите жизнени интереси.
След въглищата (ЕОВС – Европейска общност за въглища и стомана, създадена с Парижкия договор от 18 април 1951, б.р.), РАС и присъединяването на страните от Източна Европа, еврото трябваше да бъде най-важната крачка към интеграцията. Европейската преса може само да го констатира - това бе пълен провал и европейците дълго време ще плащат цената му. Както казва Томас Фридман, хроникьорът на „Ню Йорк Таймс”, мишлето е мъртво и повече няма да ни носи насън и едно парче под възглавницата...
Европейците - да се надяваме на това, - окончателно изгубиха млечните си зъби. Може би тази криза ще ги подтикне да потърсят сметка и да не вярват повече на старите истории.
Само един пример: френската икономика. Вървим към свиване на вътрешното производство с 3 % през 2010 г. В действителност активността - поради липсата на иновация и на успех в износа, - е подкрепяна с изопнати ръце от консумацията, иначе казано, от самото публично харчене и от социалните помощи. Нещо, което съставлява повече от една трета от брутния вътрешен продукт!
Днес тези помощи смекчават отраженията на кризата и възпрепятстват мизерията, което е добре. Но те не уреждат въпроса за бъдещето и планините от дългове. Допреди седмица обаче единствената хипотеза за бъдещето беше европейската конструкция.

“КИ”, 19 май 2010 г.

Нагоре
Съдържание на броя