"Нова Зора" - брой 22 - 1 юни 2010 г.

Сподели във Facebook
Лавината тръгва
Боян ЧУКОВ

През последните месеци обикновеният българин е залят от обилен поток новини, касаещи ЕС. От теорията знаем, че огромното количество информация води до същите последици, както и липсата на информация.
Тревожното усещане за неприятности в близкото обозримо бъдеще се засилват и от хипернеадекватното оптимистично настроение на финансовия министър Симеон Дянков. Както казват патилите -„Колкото е по-голям оптимизмът, толкова е по-голям сривът”.
Политкоректното говорене на европейските лидери и преразказването на техните изказвания - във форма на анализ - от редица наши платени „независими анализатори”, само усилва интуитивно тревожното чувство у по-голямата част от българите.
Необходимо е да се отбележи и фактът, че в българските медии съвсем целенасочено се елиминират всички изказвания и анализи на световноизвестни експерти, които от доста време предупреждават за наближаващата „турбулентна зона”. Само министър Симеон Дянков вижда в предупредителните „потръсквания” признаци за излизане от кризата!?
Ядрото на ЕС винаги се е олицетворявало от франко-германския дует и неговата воля да се задълбочават интеграционните процеси в Съюза. В България, за съжаление, европейската тема се популяризира предимно от хора, които са на заплата в Брюксел или са някакъв вид „евротраншоеди” и естествено се опитват да представят нещата в розов вид. Финансовата трагедия, която се разрази в съседна Гърция ни поотвори очите, но за съжаление все още оценяваме това, което се случи в южната ни съседка като „земетресението в Индонезия”, което е факт, но не ни касае, защото е там някъде... Както казва нашият народ вече сме един такт след като “мечката е играла в съседския двор”... т.е. вече играе в нашия.
„Мечката” е тук и яко играе на мегдана у нас!
Нуриел Рубини, професор от Нюйоркския университет казва, че „финансовата криза само разруши гланцираната и ярка обвивка и откри разрастващата се с годините язва. Пътят към възстановяването ще бъде дълъг.” Американският експерт говори в глобален мащаб, но в историята е известно, че в „борбата сме всички заедно, рамо до рамо, но по стълбичката към гилотината се изкачваме самотни един по един”.
Уилям Песек от “Блуумбърг нюс” (Bloomberg News) е пределно ясен - „Докато САЩ се борят с безработицата, Еврозоната се опитва да избегне дезинтеграцията”. Кратко и ясно! Да излезе Симеон Дянков и да обясни от какъв зор близо цяла година се напъвахме и размахвахме финансовия топор над цяла България, за да влезем в изискванията на ERM 2 (И-Ер-Ем-две - преддверието на Еврозоната)?!? Въпросният „подскок на място” предизвика огромно количество лични трагедии и радикално обедняване на населението!
Изключително симптоматично е интервюто в германска медиа на френския философ Андре Глюксман. Той е един от героите на събитията през 1968 г. в Латинския квартал в Париж. Днес Андре Глюксман говори прекрасно немски, той е известен, агресивен русофоб, чиято баба е била принудена от нацистите да емигрира във Франция.
Германският “Ди Велт” публикува интервюто под заглавие „Немско-френският брачен съюз се разпадна”. Според Андре Глюксман „разпадна” (мин. св. време, б.р.), а не „разпада”. Философът е убеден, че Берлин се разделя с Париж и се обръща в посока на Москва. Както казват французите „le retour aux fundamentaux”, т.е. връщане към основите.
В случая Андре Глюксман говори за връщане към 19-и век. Това може да се каже и по друг начин. Връщане към класическата геополитика. Андре Глюксман констатира и общоизвестни факти като това, че Германия и Русия работят активно в енергийната сфера, че „Сименс” строи АЕЦ с руски партньор, а не с френската „Арева”. Подобни „детайли” се избягват много старателно от редица наши „анализатори”, когато се коментира енергийната политика на днешното правителство.
Андре Глюксман констатира и още един изключително важен факт - „...Германия не мисли повече в рамките на Евросъюза... Бъдещето на Германия - това е модернизацията на Русия. Това е вековна перспектива. Тя води от времената на Екатерина Велика, немска принцеса”. Портретът на последната е сложен на работното бюро на Ангела Меркел. Други портрети няма!
Една от големите слабости на Европа е, че тя не се обединява на базата на общи ценности - твърди френският философ. В края на своето интервю Андре Глюксман, който, напомням, е яростен русофоб прави неочаквано откровение - „Русия - това не е враг, а неопределеност (Unsicherheit)”. Щом Андре Глюксман стига до този извод, наистина нещата са се променили радикално в Европа.
На 13-и май т.г. Ангела Меркел заяви, че при крах на еврото ще се разруши не само Европейският съюз, но и цялата идея за европейското единство. На следващия ден френският президент Никола Саркози продължи - „Не става въпрос само за Гърция. Пред нас е системна криза на еврозоната, на която ще бъде даден незабавен отговор... Еврозоната това е единна Европа и ние няма да позволим на спекулантите да разрушат това, което се създава от десетилетия”.
Накратко, за какво става дума.
Първо, какви „спекуланти” се опитват да разрушат ЕС? Май за Джордж Сорос става въпрос и неговите „мамелюци”,* разпръснати в Европа, че даже и у нас по телевизионните екрани! Нали именно те ни обясняват що е „национален интерес” и „как да се преборим с временните затруднения”! Второ, още при въвеждането на еврото, в рамките на единната валутна система, бяха обединени страни със съвършено различни модели на икономика. Тези от Севера получаваха доходи най-вече от износ на стоки с висок процент на добавена стойност, а Югът си живееше предимно за сметка на туризъм и износ на хранителни продукти. Може ли някой да определи стратегията на настоящето правителство в икономиката? В коя от двете групи (Север или Юг) сме? Май в нито една от двете! След като се правят систематични опити да се унищожи БАН и образованието, съвсем скоро ще стане ясно, че и българските фермери ще останат с пръст в уста, когато дойде време за плащанията по европроектите. И там предстои грандиозен провал защото сегашното правителство изгони окончателно и последните островчета на административен капацитет, който бе изграждан упорито и с много труд от предишните правителства. Наличието на последния бе гаранция за резултатен диалог с Еврокомисията. Иначе е ясно, че отново ще влезе в ход мантрата - „За всичко е виновна тристранната коалиция”. И така до края...
Ако днес трябва да се дават пари на Гърция, то малко по-късно ще се наложи да се дават пари на Португалия, Испания, май и на Великобритания... За Унгария, Латвия... За България май никой няма и да иска да говори. Отпускането на 110 млрд. евро на Гърция е само печелене на време, през което основните играчи ще разиграват своите тактически игри.
За създалата се ситуация в ЕС има, естествено, и друго обяснение. Шумно рекламираните мероприятия на Г-20 не доведоха до никакви конкретни и сериозни резултати. Засега единствените печеливши са САЩ и Китай. Логично е Германия да не приеме ролята, която й се отрежда в подобна глобална схема. Берлин е безспорен лидер в ЕС. Германия предприе множество мерки за изграждането на нови финансово-икономически отношения в света след кризата. Франция и Италия предпочетоха да не последват усилията на Берлин. Саркози и „приятелят Берлускони” както го нарича Владимир Путин, не уважиха поканата на Кремъл за 9 май т.г., а Ангела Меркел седна до руския премиер на трибуната в День победы.
Именно на 9 май т.г. всички имаха възможност да видят огромен на пръв поглед парадокс. Съюзниците по антихитлеристката коалиция не уважиха поканата на Кремъл. Барак Обама предложи вместо него да присъства вицепрезидентът Байдън, но Москва с достойнство и нараснало самочувствие категорично отказа. Лондон също не прати никого на подходящо ниво. Саркози се разсея. Единствено Германия уважи по адекватен начин парада на Червения площад. Ако бъдем точни, класическата геополитика победи на 9 май 2010 г!
Германия се обърна с лице към вечните си интереси на Изток. Вместо конфронтация с Русия тя е на път да избере икономическата интеграция. Новата вътрешнополитическа ситуация в Украйна (сфера на германските интереси) ще катализира изграждането на „източния геополитически вектор” на Берлин. Раздвижването на Дунавската стратегия на ЕС и финансовото й обезпечаване е само един от признаците, че Германия методично ще продължи да изгражда, под благосклонния поглед на Кремъл, своя „германски свят”. Нашият град Русе е много сериозен, вероятен и потенциален бенефициент на програми по цитираната по-горе стратегия. И обратното, шумно прокламираното „Източно партньорство” видимо започва да линее и вместо конкретни стъпки, се върви към акцентирането върху конференции, симпозиуми и др. удобни за евробюрокрацията мероприятия, позволяващи да се отчита дейност и оправдаване на изразходваните средства на европейския данъкоплатец. Провалът към днешна дата на алтернативните американски енергийни проекти допълнително подля вода на еврото.
В исторически план сближаването на Русия и Германия винаги е водило до световни катаклизми като Първата и Втората световни войни. Алтернативният геополитически полюс се е стремял винаги да ги сблъска челно. Дали ще успее и този път?
За Москва е далеч по-лесно да се разбере с Берлин, отколкото с евробюрократите в Брюксел. Ако Еврозоната се провали, то Г-2 ще изпъкне по-релефно и светът ще премине към глобалното влияние на САЩ и Китай. Не е сложно да се досетим, че при евентуално подобно развитие на обстановката в геополитически план ще спечелят Кремъл и Берлин.
От известно време върви постоянен слух в интернет, че Германия напуска Еврозоната. От десет дни има даже и снимка на прясно напечатани банкноти по 100 марки. Факт са и коментарите в този дух на Ансгар Белке, научен директор на Германския институт за икономически изледвания в Берлин. Алфонсо Туор, икономически редактор на швейцарското списание „Кориере дел Тисино” е убеден, че Германия ще напусне Еврозоната през следващите 1-2 месеца. Той е убеден, че с парите, които Берлин даде на Гърция, германците са се „откупили”. Това според Алфонсо Туор е цената, която се плаща за завръщане към марката.
Предстоят ни интересни времена. Проблемът ни е състои в това, че лавината на финансово-икономическата криза наближава и вече и да искаме, няма как да се спасим навреме. Често над загробването на цели народи и над белеещи се кости на тяхните сънародници в гробищата стои надписът „Прекалено късно”.
Просто след време ще ни се наложи да започваме отново да строим всичко от самото начало! Ако се върнем към класическите въпроси: „Кой е виновен?” и „Какво да се прави?”, то отговорът на двете питания в неговия православно-славянски вариант е – „Глупаците и дупките”... Нещо да ви напомня от ежедневието?!.

Нагоре
Съдържание на броя