"Нова Зора" - брой 22 - 1 юни 2010 г.

Сподели във Facebook
Лавината тръгва
През последните месеци обикновеният българин е залят от обилен поток новини, касаещи ЕС. От теорията знаем, че огромното количество информация води до същите последици, както и липсата на информация.
Тревожното усещане за неприятности в близкото обозримо бъдеще се засилват и от хипернеадекватното оптимистично настроение на финансовия министър Симеон Дянков. Както казват патилите -„Колкото е по-голям оптимизмът, толкова е по-голям сривът”.
Политкоректното говорене на европейските лидери и преразказването на техните изказвания - във форма на анализ - от редица наши платени „независими анализатори”, само усилва интуитивно тревожното чувство у по-голямата част от българите.
Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
Как контейнерът срина демокрацията
  • Все по-трудно е да се дефинира какво
    всъщност означава “американска икономика”
  • - И така, Вие казвате, че контейнерите са унищожили демокрацията?

    - Да, от тях започна спиралата на все по-глобализиращата се конкуренция, която принуди фирмите да навлязат по-радикално в политиката. Представете си какъв шок за американската икономика бе фактът, че през 70-те години съотношението между вноса и местното производство се промени от 1:7 на 1:3. А без контейнерите това не можеше да стане.
    Разбира се, когато тръгна нашествието на азиатски стоки, в Америка се дигна шум, че вносът унищожава нашите предприятия, които губят своята конкурентоспособност. Правителството започна да ограничава импорта с цел да смекчи конкуренцията на държавите с по-евтина работна ръка. Резултатът обаче се оказа по-различен от очакванията.
    Когато се натъкнаха на бариерите пред вноса, задграничните производители започнаха да строят фабриките си в Америка. Преди началото на този процес три големи местни производители контролираха цялото американско автомобилостроене. Днес японците и европейците дават хляб на една пета от заетите в автомобилната индустрия. Нито една от трите големи чикагски фирми вече не е сигурна за своето бъдеще.
    В условията на засилващата се конкуренция американските авто- и самолетостроителни компания изпаднаха в пълна зависимост от правителствените регулации, които определят разходите за труда или екологичните норми. И нищо чудно, че изправени пред бездната, фирмите започнаха да инвестират все повече пари в политиката.

    - Големите предприятия винаги са го правели...

    - Но никога не са харчели толкова много, колкото сега. Никога преди те не са били толкова слаби, толкова несигурни за бъдещето си и така зависими от решенията на политиците.
    През 50-те и 60-те години на 20 в. всички те бяха колоси на стоманени фундаменти. Не беше нужно да се безпокоят за утрешния ден, защото властта и мощните профсъюзи се грижеха за тях. Слабата конкуренция, възможността да повишават цените, регулирането на конюнктурата чрез споразумения между правителството, синдикатите и управите на фирмите даваха възможност на мениджърите да удовлетворяват исканията за заплати и социални придобивки на техните работници.
    Преди войната във Виетнам голяма част от американските работници се изравниха по стандарт със средната класа. Но ето че засилващата се конкуренция и новите технологии започнаха да променят тази конфигурация. С появата на персоналните компютри, а после и на интернет, концерните започнаха да плетат глобални снабдителски мрежи. Вносът престана да е само купуване на задгранична продукция. Днес половината от американските стоки се произвеждат с детайли от задграничните филиали на щатските концерни. След монтирането им голяма част от тях пак заминават в чужбина. Така например една четвърт от детайлите на двигателите, произвеждани от “Дженерал електрик” за канадските самолети “Бомбардиър”, са изработени пак от “Дженерал електрик”, но във фабриките му в... Япония! Ето защо с всяка изминала година е все по-трудно да се каже коя стока е американска и коя вносна, все по-трудно е да се дефинира какво всъщност означават думите “американска икономика”.
    Робърт РАЙХ пред
    “Незбендник интелигента”
    >> Пълния текст...
    Планът Кифенаар в действие
    Едва ли някой си спомня името на американския генерал Хенри Кифенаар, който преди десетина години бе поканен у нас да анализира състоянието на българската армия и нейната оптимална численост.Тогава той категорично посочи цифрата 24 000 души - сиреч, една, хайде да са две дивизии. Включително ВВС и флота.
    Тогава всички медии (по това време те все още имаха някаква относителна независмост) ревнаха против тези препоръки. Сега от МО твърдят, че ще разчитат само на собствена експертиза, но днес това е най-споменаваната цифра за новата численост на армията. Мотивите - българската армия е голяма, а поддръжката й излиза скъпо на данъкоплатците. В България на 10 000 души се падали по 45 военнослужещи, като по този показател в ЕС ни изпреварва само Гърция със 119 военни.
    Автор: Валентин ХРИСТОВ>> Пълния текст...
    Мотивиране на умрял Калкулатор
    „Когато забележиш, че яздиш умрял кон, слез от него”, гласи древната мъдрост на индианците от Дакота.
    В началото на април единият любим кон на министър-председателя Бойко Борисов се гътна. Изпуши му на Калкулатора икономиката, издъниха му се финансите. Провали се политически, срина се управленски, скапа му се пицата, без да успее да се балансира. Така, както се беше обявил за европейски отличник в обездката, опъна петалата и издъхна насред прерията, в каквото успяха да превърнат България за 20 години.
    Че Калкулатора бере душа, беше очевидно още миналата есен. Скъп му беше обаче на премиера, вносен беше, чак от Америка свръхважни треньори му го доставиха с много суперлативни препоръки, нетърпящи възражения. Пък и не е индианец нашият премиер, нищо че е запленен от Винету и червенокожите синове на Голямата мечка, препускащи на гърба на волни мустанги.
    Автор: Илия ИЛИЕВ>> Пълния текст...
    Кой иска да спечели милиони... от дългове?
    Те отново реагират по спешност, без да се питат за бъдещето. Запушват пробойните, „успокояват” пазарите, но изобщо не успокояват европейците. И прехвърлят на бъдещите поколения тежестта на дълга.
    Това, което неточно наричат „гръцката криза”, сложи току-що, на 9-и май 2010 г., края на нещо, което досега беше европейското приключение - една авантюра, изтъкана от малки стъпки, от споразумения и компромиси.
    Автор: Филип Тюро-ДАНЖЕН>> Пълния текст...
    Телевизионни простотии
    Първият (невнимателен) поглед към нашенските телевизии напоследък ще констатира главно две неща:
    • че са непоносимо претоварени от реклами;
    • че са завладени от хубавички, но нерядко празноглави и кресливи “патки”, които обичат да се правят на интелигентни (не се смятам за “сексист”, но масовото телевизионно кудкудякане ми идва в повече).
    Вторият (по-внимателен) поглед към телевизиите ще констатира, че те са адски загрижени за манипулираното оглупяване на целокупния български народ. За всеки е ясно, че телевизионните забавления стават все по-вулгарни.
    Автор: Проф. Огнян САПАРЕВ>> Пълния текст...
    Скопие "почете" 24 май с мълчание
    Тазгодишният 24 май мина почти незабелязано в Македония. Големият държавен празник – Денот на македонските и сесловенските просветители и учители - не бе почетен с празненства и бе отбелязан само с поздравление от премиера.
    Отбелязвайки общочовешкото значение на делото на двамата братя Кирил и Методий, Никола Груевски не пропусна възможността и този път да засегне най-чувствителната струна в “македонската” душа. “...Ние измежду първите в Европа, прокламира високо пред съгражданите си той, четеме Библията на собствен език.”
    Празничното мълчание, с което бе отпразнуван 24 май край Вардар, обаче накара, може би с право, някои медии в Скопие да се запитат дали славянските просветители не се вписват в политиката на управляващите на т.нар. антиквизация.
    Автор: Евгений ЕКОВ>> Пълния текст...
    Потопяването на "Чеонан": поредното издание
    на тонкинската провокация
    На 20 май Южна Корея обяви, че притежава неопровержими доказателства как севернокорейска подводница е потопила неин кораб. Всъщност няма пряка връзка между КНДР и потопения съд. Изглежда малко вероятно Северна Корея да има отношение към инцидента.
    Заключението не е мое. До този извод достигна Вон Си-Хун, шеф на южнокорейското разузнаване. В началото на април Вон заяви пред южнокорейската парламентарна комисия, че няма основания да обвързва Северна Корея с инцидента. Това бе казано след по-малко от две седмици, откакто южнокорейският военен кораб „Чеонан” потъна в района на о. Пеньондо.
    Министърът на отбраната на Южна Корея Ким Тхе Ен подкрепи Вон и посочи, че екипажът на „Чеонан” не е намерил торпедото, пуснато от севернокорейска подводница. Ли Ки-Сик, шеф на отдела за морски операции на южнокорейския генерален щаб, се съгласи със своя началник: „В района на аварията не бяха открити севернокорейски военни кораби”.
    Нека да отбележим - той употребява думата „авария”.
    Автор: Стивън ГОУЪНС>> Пълния текст...
    След всяка "Осанна!" идва и "Разпни го!"
    Фалшивото божество все някога пада. Като завлича в пропастта не само излъганото стадо, ни и цялото общество, което е нехаело за неговото шарлатанство.
    Фалшивият бог има само един проблем – рано или късно навън настъпва денят, в който повярвалите в него поставят ребром въпроса: щом като си бог всемогъщ и ние така ревниво принасяме своите жертви пред твоите олтари, къде са тогава обещаните от тебе чудеса?
    А чудесата така и не идват, колкото и търпеливо да е идолопоклонническото стадо. И колкото повече се напъва самозваното божество я да поръси тълпата с манна небесна, я да я нахрани с три риби и пет самуна, я да й осигури безплатни зрелища с крокодили и разни други гадинки, толкова повече се оплита като петел в кълчищата на все по-завладяващата го безизходица. В същите тия кълчища, в които след още месец-два ще затъне цялата страна. Тогава фалшивият идол започва да се оправдава с тежкото наследство, оставено му от предишните божества, както и с лошото “качество” на неговите пасоми.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Риалити новини
    • Уррааа! Световноизвестното списание “Сайънс монитор” публикува възторжена ода за образователния министър Сергей Игнатов. “За разлика от феодалните старци в БАН, които не са допринесли с нищо за науката, г-н Игнатов е светило от фараонски мащаб – именно Той е откривателят на египетските пирамиди и Розетския камък, както и на образователната система, за която държавата не харчи никакви пари” – изтъква списанието.
    • Чуждестранните инвеститори с гордост уведомяват родната статистика, че ликвидират по 50 хил. работни места на месец.
    • Честните хора имат само един порок – на сърцето, показват проучвания на родни медици.
    Автор: Иво БРАТОЕВ>> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!