|
В Европа настъпиха интересни времена - както в слънчева Гърция, където се е зародила европейската идея, така и във Великобритания, където тя прогнива под дъжда. Гърция, която получи сметката за дългия безплатен обяд, сега е най-мразената членка на евроклуба. Германците отменят резервациите си за почивка в Гърция (и си мислят, че тя би трябвало да си разпродаде островите, вместо да взема от спечелените им с усилен труд пари). Северноевропейците не смятат, че трябва да плащат, за да могат гърците да се пенсионират на 53 години. Великобритания, която стои настрана от опасния в момента клуб на общата валута, беше ударена от друго европейско проклятие, приело образа на коалиционна политика. Дейвид Камерън и неговите тори, които обичат да сипят огън и жупел по Европа, май ще си легнат с Ник Клег и неговите либерални демократи, прегръщащи топло европейската идея. Ако това стане, дори израелската дясна коалиция между религията и труда би изглеждала идеологически хармонична.
Да се смеем ли, да плачем ли?
Има нещо неустоимо комично в постлисабонска Европа с всичките приказки за това как тя ще си пробие път на световната сцена, като използва еврото за политически инструмент. Сега тя се е вкопчила в скандал заради гръцките авантаджии, докато Клег се опитва да се самоубеди, че смахнатите латвийски десни съюзници на Камерън в Европейския парламент всъщност не са от значение. Менуетът за Гърция между мудната, посръбваща бордо Ангела Меркел и нервния, лочещ минерална вода Никола Саркози, които зад принудителната дружба таят буен гняв, също е толкова мъчителен, че предизвиква кикот. Но, разбира се, в Гърция умират хора и това е сериозно. А най-важният политически експеримент на 20 век, Европейският съюз, преминава през големи затруднения, които са по-сериозни, отколкото може би изглеждат.
Не е лоша идея да се отложат празненствата. Нека за момент поиграем на обвинения - любимото хоби на европейските лидери. Омръзнаха ми всички тези глупости за спекулантите (“поведение на вълча глутница” и прочие). Европейските министри толкова отчаяно се мъчат да прехвърлят отговорността другиму, че вече дори обвиняват рейтинговите агенции за регистрирането на факта, че Гърция е разорена - това им е работата! А същите министри тъкмо бяха престанали да обвиняват агенциите, че са пренебрегнали рисковете - което не е тяхна работа, - в навечерието на финансовия срив през 2008 г.
Не. Вината за гръцката бъркотия се крие много по-дълбоко: в допускането на Гърция в еврозоната в еуфорията на 2000 г. и след това в облекчаването на условията на Пакта за стабилност (бюджетният дефицит да не надхвърля 3 % от БВП за годината) за Франция и Германия; в сегашното постевропейско състояние на Германия; и в абдикацията от всякакви общностни амбиции. Британската представа за ЕС - хлабав търговски пакт вместо политически съюз, - взема надмощие. Гърция прикриваше своята неефективност. Няма проблем да не се плащат данъци, ако можеш да наложиш облагане под формата на девалвация на националната валута. С въвеждането на еврото обаче това стана невъзможно, а практиките на укриване на данъци, масова корупция и 14-а заплата продължиха, докато светът не се събуди с новината, че Атина се е сдобила с бюджетен дефицит от 13 процента, както и с ново летище, финансирано от ЕС.
Сега Европа е изправена пред избора, който трябваше да направи Тимъти Гайтнър в Съединените щати преди около година - скъпоструващо спасяване или срив на икономиката. Не виждам сериозна алтернатива на плана на ЕС и Международния валутен фонд за спасяване на Гърция на стойност 140 милиарда долара, а още по-големият фонд за реагиране при спешни ситуации в еврозоната би трябвало да помогне за придобиването на увереност.
Основният проблем обаче ще се превърне в цирей - еврото е превърнало силно разнородни държави в сбирщина, в която валутните и фискалните политики не се намират под унифицирано управление. Проблемът ще се превърне в цирей отчасти защото Германия обърна гръб на Европа. Тактиката на Меркел да протака, е срамна, скъпоструваща и показателна. Солидарността от европейски тип сега е мръсна дума в Германия (“Гърците ни крадат парите!”, пищи таблоидът “Билд”), въпреки че именно европейската солидарност някога извади Германия от срамното положение след войната.
Има нещо вулгарно в това германците да размахват пръст на всички гърци, които преминаха на червен светофар. Сплотеността обаче е в отстъпление.
Вече казах, че еврото беше политически проект - така си беше. Французите го свързваха до голяма степен с единството в Европа, със “задълбочаване” на европейската идея и с политически силна Европа. С края на “студената война” приключи и това.
“Задълбочаването” беше заменено с “разширяване” - за задоволство на Великобритания и за сметка на единната валута. Един евентуален кабинет на Камерън няма да поправи това, без значение дали той ще се коалира с най-красивия английски полиглот Клег. Предстои да видим дали проблемите на Великобритания със собствения й дефицит няма да потопят лирата, или пък тя ще остане суха, встрани от водовъртежа в еврозоната. Лондон със сигурност няма пари, за да купи гръцките острови, а ако Германия ги имаше, всички щяха да се изнервят. Купонът свърши, но нека вдигнем по чаша узо на потъващия европейски кораб. Можеше и да е по-зле.
|