|
За да се разкаже тази тъжна история, трябва да се започне отначало и да се проследи хронологията на събитието, а то е 10.11.1989 г. Година, която предопредели живота ни поне за 40 години напред. До днес са изминали 20 години, чакат ни още толкова - на мизерия, нищета и бездуховност. Общо взето, това представлява „демокрацията” у нас.
След преминаването ни от социализъм км капитализъм, първото нещо, което беше унищожено до основи буквално, бяха добре организираните текезесета. Защо първо тях? Защото те бяха символът на 45-те години социализъм и от тях не биваше да остане никакъв спомен за бъдещите поколения. Казвам ТКЗС, но трябва да уточня, че в структурата на селското стопанство се премина през много трансформации като ДЗС, АПК, ПАК, КЗ, но в крайна сметка народът се хранеше с качествени български продукти, за разлика от днес, когато живеем в капитализма и ядем ГМО.
Когато започна унищожението на символа на социализма от разни фашизоиди, на плебса му беше вменено, че няма нищо по-хубаво от „демокрацията” и „плурализма”. Думи, които никой не разбираше, но повтаряше до умопомрачение и помагаше на заличителите на селското ни стопанство, без да подозира, че по този начин обрича бъдещите поколения на глад. Най-усърдни в заличаването, естествено, бяха хора, които никога не са имали досег със свещената българска земя. Земя-хранилница! Подобно на Нерон, изгорихме всичко.
Вследствие на това престъпление земята беше раздробена на парчета и се оказа, че е трудно и скъпо да се обработва. Единственият ни капитал на нас, българите, е плодородната ни земя. „Земя като една човешка длан....”, както е изпял поетът. Една част от земята в настоящия момент пустее, друга е продадена незнайно на кого, трета е застроена с най-различни складови и бизнес-сгради. Отечеството ни се превърна в логистична база на новите ментори, които всъщност са колонизатори. Направиха се опити да се съхрани нещо и така се създадоха малки кооперации, тип „Орсовки”. Тяхната съдба естествено, беше предопределена, защото е ясно, че растениевъдство не може да има без животновъдство. Една част потънаха в дългове и преустановиха дейността си, а други попаднаха в страшната паст на арендаторите. Така България, от страна с развито земеделие, се превърна в плацдарм на САЩ. При една екстремална ситуация за страната ни, като например война, в съчетание с некадърно правителство, сме обречени на глад, защото е много вероятно в резерва на държавата да няма жито. Правителство, което ни връща години назад във времето на макартизма.
Народът бе опиянен от „демокрацията” и не можа да разбере, че псевдоелитът го тласка във блатото на тотална гибел и духовна пустош, мислейки, че това е така бленуваната свобода, без да разбира, че свободата е съизмерима с духовността. По този начин българинът беше откъснат от земята от разни продажни игноранти, надянали „мантията” на властта и отъждествили себе си с Бог, без да си дават сметка, че най-жестокото отмъщение е отмъщението на Земята. Но все пак има надежда. При наличието на воля и отговорност от страна на държавата изкупените масиви от плодородната ни земя могат да се одържавят и да се създадат кооперативи. Сега е времето!
|