|
След три месеца на блажено бездействие външният ни министър Николай Младенов изведнъж взе, че се активизира. Нещо повече, явно надраснал въпросите пред които е изправена българската дипломация, той се захвана с “разрешаването” на проблемите на Западните Балкани. Същите онези, от които западните му колеги и различни пратеници на ООН, ЕС и прочие отдавна са вдигнали ръце.
Архитектът на родната външна политика обаче е дълбоко убеден, че е изнамерил най-сетне формулата на “баланса” на интересите в западния дял на полуострова. И тя е - успехът на един не означава загуба за другия. За да докаже, че тази формула е наистина приложима и за да разпространи вестта за новата, активна българска позиция той проведе в началото на май блиц балканска обиколка.
|
Първата страна от Западните Балкани, която министър Младенов посети на 5 и 6 май 2010 г., бе съседна Македония. Една от трите причини, които първият ни дипломат изтъкна, да започне обиколката си именно от Скопие, е, че България иска диалог с македонските власти, който да се води директно, а не през медиите. Другите две причини, които изтъкна Младенов, са фактът, че България е член на НАТО и ЕС и иска да подпомогне интеграцията на съседните ни държави в тези организации, и желанието на българското правителство да сложи “ново начало” на политиката си на Балканския полуостров.
Високо прокламираното “ново начало” обаче се оказа всъщност продължаване на раздаването на “безусловна подкрепа” на съседите ни за членството им в ЕС. Такава подкрепа вече бе дадена на Турция от премиера Борисов, както и на Сърбия от шефката на парламента Цецка Цачева.
В първия ден от визитата си Николай Младенов дари с “подкрепата” ни за членство в ЕС и НАТО и македонските управляващи. Те пък взеха, че му се отблагодариха така, както само те си знаят и могат – повече от щедро. Още повече че той им даде и друг чудесен повод да направят това. Както посочи скопският в. “Вечер” българският външен министър е посрещнал 38-я си рожден ден в Скопие. По този повод македонският му колега Антонио Милошоски е организирал тържество в ресторант „Пелистер” в македонската столица. Според изданието била подготвена торта, както и изненада.
Изненадите, които властниците в Скопие бяха приготвили за Николай Младенов обаче, съвсем нямаха само сладникав привкус. В хода на посещението стана ясно, че Македония е подготвена да подпише Договор за добросъседство с България, но само ако официална София направи определени отстъпки в предложения от нея проект. За македонската страна неприемливи били исканията да се спре говора на омразата в македонските медии - щяло да бъде намеса в тяхната “независимост”, а предложенията за преразглеждане на интерпретацията на историята в учебниците и за общо честване на исторически събития и личности били направо “непристойни”.
Според Скопие “препъникамък” щял да бъде и тъй нареченият малцинствен въпрос. За да докаже все пак, че държи на добросъседските отношения, правителството на Груевски реши да приеме, по принцип, предложения от България договор, но с редица бележки и корекции, които бяха представени на Николай Младенов.
Стана ясно, че експертни екипи на двете страни ще продължат да работят по конкретното съдържание да договора с цел той да бъде подписан при официално посещение на Бойко Борисов в Македония през септември.
Друга неприятна “изненада”, която македонските “домакини” спретнаха на министър Николай Младенов, точно по време на посещението му в Скопие, бе навръх 6-и май, Деня на храбростта и на Българската армия. Двама български офицери, отиващи на поклонението на българските военни гробища край Ново село, Струмишко, не бяха допуснати да влязат в страната под измисления претекст, че са облечени във военни униформи (?!).
Дни след като министър Николай Младенов обяви “безусловна” подкрепа за Македония в желанието й да стане пълноправен член на Европейския съюз, дойде и насрочването на нов процес срещу Спаска Митрова в Кавадарци.
Всичко това говори, че националният ни интерес налага България не само да не подкрепя, но и изрично да се противопостави на членството на Македония в ЕС, ако Скопие не изпълни следните условия: спиране на натиска срещу граждани на Македония с българско самосъзнание; спиране на речта на омразата срещу България и българските граждани; реформиране на образователната система на Македония, за да спрат фалшификациите на общата ни история; реформиране на македонските специални служби и спиране на финансирането и насърчаването на незаконната сепаратистка организация ОМО „Илинден”. Всякаква друга “позиция” и “подкрепа” е отстъпление от българските интереси.
Че формулата успехът на един не означава загуба за другия е неприложима за днешните реалности в Западните Балкани, стана ясно и от визитата на Николай Младенов на 7 и 8 май в Сърбия. Както се и очакваше, големият препъникамък за добрите намерения на външния ни министър се оказа казусът “Косово”.
По време на срещата на 7 май на българския външен министър със сръбския му колега Вук Йеремич неговият домакин поиска по-голяма чувствителност на България към сръбската позиция именно по Косово. В отговор Николай Младенов заяви: “Ние разбираме тежестта на общественото мнение в Сърбия по този въпрос, но от нас, политиците, зависи да намерим начин да подобрим живота на хората в бъдеще, включително и на сръбското малцинство в Косово”. Сръбската позиция обаче остава непроменена - евентуалните разговори между Белград и Прищина, за които настояват международната общност и косовските албанци, няма да решат проблемите, но ще помогнат кризата да бъде под контрол. Според повечето анализатори в момента няма да се случи нищо съществено, тъй като Сърбия очаква решението на Международния съд в Хага, а Прищина не желае да дискутира по въпроси, които не са свързани с технически проблеми. Междувременно всички страни опипват почвата и готовността за решаване на проблема.
На камък удариха усилията на Външно да докаже, че най-сетне е намерило чудодеен лек за решаване на гноясалите проблеми на Балканите и при срещата на 8 май в Ниш на Николай Младенов с българи от Западните покрайнини. С патоса на питомник на “Отворено общество” първият ни дипломат призова българите в Сърбия да бъдат не само мост, а и двигател на посланията, които България иска да изпрати към страните от региона. Печалбата за една страна не трябва да бъде свързана със загуба за друга, каза и пред българите Николай Младенов. Имате уникални възможности да бъдете лоялни граждани на Сърбия и добри българи, като добри българи вие ще имате подкрепата на всички български институции, увери Младенов. Иван Николов, председател на Културния център в Босилеград, покани българския външен министър да посети Босилеград. Той бе категоричен, че икономическите проблеми са основните за хората от Босилеград и региона, те заплашват селата с обезлюдяване, младите бягат, безработицата е огромна. В Босилеград се оплакват от полицейски произвол. Само за три дни има седем наказателни глоби срещу хора, които шофират автомобили с български регистрационни номера.
Не може добрите отношения между България и Сърбия да се градят за сметка на българското малцинство, каза Иван Николов. По думите му – би било хубаво българите да са мост в отношенията между двете страни, но в момента те се чувстват като жертва. Българите в Сърбия представиха и друг голям проблем – спирането на границата на български книги и учебници, на материали за културноинформационните центрове. Те се оплакаха и от затруднени връзки с Министерството на образованието. В отговор българският външен министър ги призова сами да отстояват правата, които имат. Няма схема, по която ние, в София, да решим проблемите, които вие представяте само пред нас, ако те не са представени пред институциите, които имат отговорността да управляват тази държава – заяви външният министър и с това призна собственото си и на България безсилие или нежелание да им помогне.
|
Пълният крах на напъните на министър Николай Младенов да стане “помирителят” на Западните Балкани пролича и по време на втората част на обиколката му, която започна на 10 май в Подгорица. И в Черна гора, както и в Косово, където обиколката продължи, а също в Босна и Херцеговина, и в Албания, които бяха следващите спирки, илюзиите, че България може да бъде фактор на Балакните се рушаха една след друга.
Крайният резултат от неколкодневното блиц турне на Николай Младенов бе, че Външно министерство претърпя пълно балканско фиаско.
|
|