|
Темата за „Набуко” продължава да бъде нещо като „камертон” за политкоректно говорене не само в ЕС. Питай някой политик или високопоставен чиновник какво мисли за въпросния газопровод и... оставаш с впечатление, че става въпрос за няколко месеца и аха, ще потече природен газ по тръбите, които още не са положени. Затова пък за източноевропейското чиновническо експертно братство ходенето по брюкселите е приятно и даже доходно (дават командировъчни), а в това време обикновеният електорат си отглежда зелето по полето.
Лично за мен темата „Набуко” ми прилича много на лансираната в часовете на партийната учебна година, преди доста време, тема за „интелектуализацията” (поумняване). Последното не се случи, но засега не се случва и първото.
Какво е положението към днешна дата по отношение на „Набуко”? Вече никой не се смее на шегата, че това е само опера, а някои добавят - или димка за три гроша. За изминалите години даже се оформи един експертен кръг от „набукисти”, които говорят предимно в бъдеще време, живеят си приятно, получават си добри заплати и имат постоянно усещането за значимост от европейски, че даже и световен мащаб.
Съвсем наскоро, от 13-15 април т.г., в Ашхабад (градът на любовта) се проведе Първият международен газов конгрес на Туркменистан. Засега цялата надежда за напълването на тръбата на „Набуко” е съсредоточена към страната на президента Гурбангула Бердимухамедов. Тези, които са гледали Парада на победата на 9-и май в Москва, няма как да не са видели прекрасния бял кон, който мина тържествено по Червения площад, язден от туркменистански офицер - командир на дефилиращата парадна рота от Ашхабад. Конят бе представен като потомък на коня на легендарния маршал Жуков. Самият Гурбангула Бердимухамедов в този момент сияеше с постсъветска гордост и радост. Последните две емоционални състояния на туркменистанския президент са за експертите в областта на дълбочинния анализ, но имат и чисто геополитическо измерение със съответните последствия в нефтогазовата сфера. Елементарно, Уотсън!
Но да се върнем и се фокусираме върху темата. На въпросния газов конгрес присъстваха представители на ЕС, начело с Гюнтер Отингер, еврокомисар по енергетиката. Очакваше се той да направи официално изявление по проекта „Набуко”, но такова не последва. Очевидно е, че очакванията на Брюксел по отношение на Туркменистан не се оправдават. ЕС силно се надяваше Ашхабад да се ангажира сериозно с Южния коридор, а не само за „Набуко”. Силно разочаровани останаха и от компанията RWE. Естествено, именно същата фирма влиза в консорциума „Набуко” и очакваше да подпише договор на 25 април т.г. за 10 млрд. куб. м годишно. Само няколко дни преди цитираната дата Ашхабад взе решение да не подписва нищо по отношение на бъдещи доставки. Както са казали първи англичаните, „Восток дело тонкое”, но очевидно днес руснаците ползват фразата по-често и много хора не знаят, че е превод от английски. Разочаровани са и останалите, както италианците от ENI, така и белгийците от “Enex”. Те са очаквали да получат около 16 млрд. куб. м сгъстен природен газ, което е близо 50% от обема на „Набуко”. Ашхабад се дърпа и не иска да поема ангажименти по отношение на т.нар. Южен коридор, който е един от централните елементи на европейската енергийна стратегия. Някои експерти твърдят, че Туркменистан не разполага с необходимите количества природен газ. Други обаче твърдят, че Гурбангула Бердимухамедов е добър и интелигентен политик, който предпочита да води своята страна в приятелската и сигурната добросъседска компания на Пекин и Москва.
От друга страна, динамизирането на двустранните отношения между Москва и Киев няма как да не засегнат „Набуко”, че даже и „Южен поток”. Москва и Киев предлагат на ЕС да започнат заедно модернизирането на украинската ГТМ (газотранспортна мрежа). Брюксел засега не показва ентусиазъм в тази насока. Тези, които имат добра памет, си спомнят, че Русия и Германия отдавна предлагаха на Киев да направят консорциум, който да се заеме с въпросната задача.
Ситуацията на европейския газов пазар се промени доста в последно време. Търсенето вече не е същото. То намаля. Дългосрочните договори за доставка на природен газ вече не са на мода. Днес далеч по-търсени са спотовите пазари. Последните не са обвързани с цената на нефта, за разлика от дългосрочните договори. Накратко, търсенето намаля, а „Набуко” за разлика от „Южен поток”, има проблеми и с ресурсната си база.
При така създалата се ситуация „Набуко”, към днешна дата, е по-скоро политическа декларация и добър източник на доходи за цитираните по-горе „набукисти”, които ще продължат да тичат по брюкселите, без да се интересуват от зелето. И всичко това най-вероятно чак до 2017 г. , когато...
Все пак „Набуко” един ден може да се реализира, но с ирански газ, както бе замислен преди години. Вероятно когато в Техеран се появи правителство, което да бъде приемливо за ЕС. Тогава Туркменистан няма да бъде нужен.
И докато у нас част от депутатския корпус с релефно откровени русофобски подвиквания по медиите искат да ни спасят „от руската газова зависимост”, то нашите южни съседи - турците, успяха да намалят с 10 % цената на руския газ за тях. Анкара смекчи и условията на сключения договор take or pay. Сега Турция може да намали обема на закупувания газ със 75 %, без да плаща наказателни санкции. Това прави, по данни от турските медии, около 160 млн. долара.
На 12 май т.г. в някои наши ежедневници бяха публикувани интервюта и данни, че най-вероятно за България руският природен газ ще поскъпне с около 10-15 %. Добре е известно, че това ще доведе до „мексиканска вълна” по ценовите етикети не само в бутиковите магазини, но и на Женския пазар, Римската стена, и така по цялата страна.
Предполагам, че няма да е далеч денят, в който обикновеният българин по своя джоб ще разбере, че непрофесионалните упражнения, действия и приказки в областта на външната политика му се стоварват на главата! Надявам се и да разбере, че ятото „независими” експерти с безобразно високи заплати по нашите стандарти, осигурявани от Джордж Сорос, си заработват надницата, а не защитават националните ни интереси и тези на обикновения гласоподавател.
Следете цените на газта, бензина и въглищата! Сравнявайте ги с тези на нашите съседи! Цифрите дават достатъчен повод за дълбоки пределекторални мисли и изводи. Ако не се получава и имате все още други идеи, си отворете хладилника в петък и го сравнете с някой петък към края на годината! Тогава паметта на много хора ще се динамизира и в главите им ще нахлуят свежи мисли!..
Само ние българите имаме поговорката - „Каква я мислехме... каква стана!”
|