Наскоро премиерът Борисов обяви, че арестите са най-антикризисната мярка, а освен това са нещо, което той най може и най разбира. Ако се съди по броя на арестите, полицейските акции и спецоперации, направени за първите девет месеца от управленския мандат, кризата не само е преодоляна, но направо е сразена.
Проблемът на Борисов обаче е, че арестувани все още не значи осъдени. А осъдени иска не само той. Притеснението си за липса на осъдителни присъди, особено за организирана престъпност и корупция по върховете на властта, непрестанно заявяват и ЕС, и САЩ. Борисов се зарече, че ще върне доверието на западните партньори и на българското общество. И неговата дясна ръка Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, отговорно се зае с арестите. Остана отворен въпросът с присъдите. Затова вниманието се насочи към съдебната власт и по-специално към съда, за който западните партньори също предупреждават, че страда от редица недъзи и трябва да се реформира.
В момента обаче за съдебна реформа не се говори. Вместо това усилията бяха хвърлени за промени в наказателната политика, което бе гарантирано с ревизия в три ключови закона. Те са само прелюдия към следваща радикална стъпка - създаване на специализиран наказателен съд, който мнозина оприличиха на “извънреден трибунал”.
Критиците на тази идея набързо бяха поставени в ъгъла с думите, че не желаят държавата да се справи с тежката престъпност и следователно всеки, който е против спецсъда, е част от “Октопода”. За съда вече бе обявено, че е част от “Октопода”. Въобще единствената сигурна предпоставка към момента е, че Борисов и Цветанов са извън “Октопода” и те решават кой е “вътре” и кой е “вън” в зависимост от това как се отнася към мерките им за борба с “Октопода”.
Този гениален по своята простота подход ще бъде приложен и при създаването на спецсъда, чиито членове ще бъдат внимателно селектирани по правила и критерии, върху които спецслужбите и МВР ще имат достатъчен контрол. Все още неизпробваният механизъм на целия комплекс от мерки може да бъде хипотетично възпроизведен чрез следния пример: публикуването на неуместен коментар в интернет може до доведе до изваждане на експресна разпечатка за всички контакти на потребителя, която в рамките на 2 дни се оказва в районното. Това стана възможно с промените в Закона за електронните съобщения. (В същото време за експресна поръчка за паспорт се чака значително повече.)
След изпусната пиперлива реплика в интернет един недоволен от акциите на правителството потребител например може да получи обвинение за подготовка за убийство или някоя диверсия. Това са тежки престъпления, които задействат и механизмите на променения Наказателно-процесуален кодекс. Образува се досъдебно производство. Само едно неявяване на обвинения или неговия адвокат без уважителна причина, дава възможност на прокурора, за да не се бавят нещата, да се назначи резервен адвокат. От тук нататък вече няма значение дали призовкарят ще намери някой, за да го призове редовно. Обвиняемият може въобще да не разбере какво му се случва (в досъдебната фаза прокурорът определя резервния адвокат), обвинителят сам си е назначил съперник, който има право да движи процеса, защото недоволният интернет-потребител така и не се появява, а призовкарят продължава да не го намира. Разследващите, за чиито капацитет и компетентност вече никой не се сеща, могат да решат да закачат на СРС-та заподозрения и да му пратят “сянка”.
Това, че призовкарят не е открил някого, не означава, че службите не знаят постоянно къде е той. “Оперативната необходимост” може да наложи призовкарят да продължава да не намира лицето, докато не дойде моментът за повдигане на обвинението. Ошашавеният човек вижда, че доказателствата са събрани със СРС, а анонимният свидетел е агент на ДАНС например. Това, второто обаче, той още не го знае. Няма и да го разбере, защото агентите на ДАНС се разкриват само пред съдията. Тези доказателства, според новия НПК, вече са достатъчни за издаване на осъдителна присъда. При реализирането на оперативно-издирвателните мероприятия, може да е установено, че лицето не си говори само със себе си по телефона и дори се вижда с други “лица и хора”, които също се държат конспиративно, но говорят много невъздържано срещу най-новите мерки на управляващите. Без съмнение тук става дума за намерения, та даже и за закани за извършване на тежки престъпления. Така може да се формира вътрешното убеждение на прокурора, че става дума за организирана престъпна група.
Организираните престъпни групи обаче ще бъдат подсъдни на новия наказателен съд, който ще е съставен само от съдии-отличници, защото другите са свързани с “Октопода” и имат сексуални, икономически и наркотични зависимости. А и без това не могат да осигурят справедливостта, която обществото очаква от двадесет години. Да не пропуснем само, че съдиите-отличници ще се назначават по предложение на доскорошния прокурор, сега министър на правосъдието, с благословията на спецслужбите, които ще осигуряват анонимния свидетел. А, и още едно допълнение - анонимният свидетел ще е колега с прокурора, който е назначил резервния адвокат. Така специализираният съдия трябва да отсъди справедливо. Нищо че той работи в една сграда и дори ходи на общи събрания по проблемите за съдебната власт със специализирания прокурор.
Това обаче не е всичко. ”Ще продължим с реформите”, гарантира вътрешният министър Цветан Цветанов по време на обсъждането на идеята за спецсъдилището. На същото събитие, на което присъстваха и магистрати, подбрани абсолютно “случайно”, министърът обяви, че който е против идеята за специализирания съд, не иска държавата да е по-силна от организираната престъпност. Очевидно управляващите и парламентарната им група, съставена от доста бивши полицаи и следователи, няма намерение да се вслуша в тезите на съдии, адвокати и правозащитници, че няма нужда от създаването на подобен съд, а от цялостна, качествена и задълбочена реформа на системата и главно в досъдебното производство. Защото съдът преценява събраните доказателства от МВР и прокуратурата.
Никой не говори за това, че в съда влизат дела, в които са допуснати куриозни грешки. Вместо това вниманието е съсредоточено върху създаването на съд, който трябва да се произнесе с присъда в рамките на една година, като презумпцията е, че тази присъда трябва задължително да е осъдителна. Това се посреща с одобрение сред мнозинството от българските граждани, голяма част от които и до днес смятат, че комунизмът не е бил нещо лошо, независимо от отнетите им граждански свободи. Борисов и Цветанов или Цветанов и Борисов - според рейтингите на социологическите проучвания - нямат нищо против да минат покрай сложните, демократични и конституционно регламентирани процедури и да обявят: ако вие сте потърпевш от “Наглите”, “Октопода”, “Лапачите”, “Апашите”, “Тотаджиите”, “Регистраторите”, “Терористите”, “Недосегаемите”, “Сладурите” и още, и още, и още, толкова ли ще сте загрижени по какъв начин тези лица и хора ще попаднат в затвора?
p>
|
Б.р. Като уточняваме, че заглавието е на редакцията, не може да не се съгласим с автора, че правителството де факто се готви да погази и конституцията, и всички световни и европейски харти за правата на човека. Остава ни само да добавим - по този начин в затвора може да са окажат не само - и дори не толкова! - гангстерите, колкото неудобните политически опоненти...
|
|