|
|
"Нова Зора" - брой 20 - 18 май 2010 г.
| Назад към Че Ка?! |
|
Наскоро премиерът Борисов обяви, че арестите са най-антикризисната мярка, а освен това са нещо, което той най може и най разбира. Ако се съди по броя на арестите, полицейските акции и спецоперации, направени за първите девет месеца от управленския мандат, кризата не само е преодоляна, но направо е сразена.
Проблемът на Борисов обаче е, че арестувани все още не значи осъдени. А осъдени иска не само той. Притеснението си за липса на осъдителни присъди, особено за организирана престъпност и корупция по върховете на властта, непрестанно заявяват и ЕС, и САЩ. Борисов се зарече, че ще върне доверието на западните партньори и на българското общество. И неговата дясна ръка Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, отговорно се зае с арестите. Остана отворен въпросът с присъдите. Затова вниманието се насочи към съдебната власт и по-специално към съда, за който западните партньори също предупреждават, че страда от редица недъзи и трябва да се реформира.
|
|
|
Дълговото робство
БНБ и българският провал |
|
Преди години Централната банка на САЩ, Федералният резерв, публикува документ, озаглавен така: „Механика на модерните пари”. Този документ описва институционализираната практика по създаването на пари, използвана от Федералния резерв и мрежата от глобални търговски банки, която той поддържа.
На първа страница в този документ се описва, че: „Целта на тази книжка е да опише процеса по създаването на пари в банкова система с частен резерв”. След това се описва процесът на частен резерв, чрез различна банкова терминология, непонятна за обикновените хора.
|
|
|
| До редколегията на в. "Нова Зора" |
|
Драги приятели,
Вестник „Нова Зора” навърши 20 години. Това е знаменит юбилей - на младеж, преодолял юношеските терзания, осъзнал „своето място във живота” и станал борец за правда и свобода, верен на Ботевия завет: „свободата е мила, а истината свята”.
Вестник „Нова Зора” остана от много малкото вестници, който не се поддаде на жълтия бяс да се ругае българския народ, да се глуми над неговата история - близката социалистическа и далечната възрожденска, защитавайки достойнството на революционерите патриоти и интернационалисти.
|
|
|
| "Набуко" или опера за три гроша |
|
Темата за „Набуко” продължава да бъде нещо като „камертон” за политкоректно говорене не само в ЕС. Питай някой политик или високопоставен чиновник какво мисли за въпросния газопровод и... оставаш с впечатление, че става въпрос за няколко месеца и аха, ще потече природен газ по тръбите, които още не са положени. Затова пък за източноевропейското чиновническо експертно братство ходенето по брюкселите е приятно и даже доходно (дават командировъчни), а в това време обикновеният електорат си отглежда зелето по полето.
Лично за мен темата „Набуко” ми прилича много на лансираната в часовете на партийната учебна година, преди доста време, тема за „интелектуализацията” (поумняване). Последното не се случи, но засега не се случва и първото.
|
|
|
| "День Победы" |
|
Вероятно мелодията на тази вълнуваща песен, изпълнявана многократно по време на отминалите празненства за Девети май в Русия, още звучи в ушите на онези българи, които изпитват уважение и любов към най-голямата славянска държава. Образцовият парад на Червения площад, концертите за ветераните и за младежите, вечерният салют над Кремъл – всичко това беше блестящо, вълнуващо и оптимистично. Очевидно беше желанието на организаторите да покажат, че Русия се въздига наново след ударите, които получи през последните двадесетина години, а светът трябва да преосмисли отношението си към нея. Без съмнение това желание се опира на съществуващи факти, но ако се замислим, ще разберем, че реалностите са доста по-сложни и разнопосочни от гледката на идеалните карета, маршируващи пред очите на избрани ветерани, на президентите от Русия, от Китай и от държавите-наследници на съветските републики, както и от умножилите се европейски славянски страни.
Великобритания, Франция, Съединените щати – тези главни западни участници в антихитлеровата коалиция, бяха представени с чиновници - посланиците си в Москва, както и с малки военни групи, поканени за първи път да участват в парада с личното си оръжие, редом до руските си колеги. Струва ми се, че досега подобен жест към Русия не е проявявала нито една западна държава, а руските войници от времето на Наполеон не са марширували нито в Париж, нито в Лондон, въпреки че именно кръвта на милионите руски синове спаси континента ни от фашисткия ботуш. Нека си припомним колко дни трябваха на немските дивизии, за да победят и окупират Франция, да не говорим за останалите европейски държави. И само водите на Ламанша спестиха на гордия британски лъв унижението от подобна незавидна участ.
|
|
|
| Балканското фиаско на инициативата "Младенов" |
|
След три месеца на блажено бездействие външният ни министър Николай Младенов изведнъж взе, че се активизира. Нещо повече, явно надраснал въпросите пред които е изправена българската дипломация, той се захвана с “разрешаването” на проблемите на Западните Балкани. Същите онези, от които западните му колеги и различни пратеници на ООН, ЕС и прочие отдавна са вдигнали ръце.
Архитектът на родната външна политика обаче е дълбоко убеден, че е изнамерил най-сетне формулата на “баланса” на интересите в западния дял на полуострова. И тя е - успехът на един не означава загуба за другия. За да докаже, че тази формула е наистина приложима и за да разпространи вестта за новата, активна българска позиция той проведе в началото на май блиц балканска обиколка.
|
|
|
| Кризата такава, каквато е |
|
Неотдавна от устата на министъра на финансите Симеон Дянков излезе поредната опашата лъжа: левите партии пилеели обществените средства, а десните оправяли щетите от лявото управление.
Не е нужно да си работил в Световната банка, за да знаеш, че световната финансова криза тръгна не от страна с комунистическо или социалистическо правителство, а от Меката на неоконсерватизма и глобализма Съединените американски щати. Това не е нито първата, нито последната криза, но връзката й с предходните е безспорна: всички те са продукт на капитализма, на алчността и безотговорността на политическия и бизнес „елит.”
През 2008 г. САЩ все още се управляваха от дясното правителство на републиканеца Джордж Уокър Буш. Последният е точно толкова „ляв”, колкото и „идеолога на икономическата политика на ГЕРБ” Симеон Дянков. Или както той се саморекламира като „най-добрият финансист в Източна Европа”, „седмият в цяла Европа” и „един от стоте топикономисти в света.” Фактът, че неотдавна правителството на Бойко Борисов реши предсрочно да актуализира „най-добрия бюджет в ЕС”, показва колко предвидливо от СБ са освободили икономическия си експерт Дянков, оставяйки го да се дообразова в България. Неслучайно тази персона се ползва едва с 24 % обществено одобрение.
|
|
|
| Отнетото спасение на света |
|
Човек може да харесва повече или по-малко поезията на Анибал Радичев, но според мен не би могъл да не я разпознае. Защото в нея е силен индивидуалният глас, оригинално е отношението към нещата, които ни заобикалят. Макар да е изпълнена с вълни на експресията, тази поезия е по-скоро проникновеност на разума, който не иска да се примири с лошото вселенско и обществено устройство.
В случая образите възникват не така спонтанно, в тях е вложен талант да се моделират съзнателно отделните ситуации, различните състояния на душата, присъстваме на процес, когато логиката, синтезът на ума се трансформират в чувство или в подобие на чувството. По презумпция резултатът от такова превалиране на интелекта би трябвало да е недостатъчност на естественост и органика. Случва се обратаното! И то при положение, че Радичев използва обилно информационни и технически термини, че амбициозно се движи в една крачка с новите ритми на епохата, че преустройва демонстративно лексиката, образните варианти, речевите обрати, интонационните моменти в руслото на променения предметен живот от края на 20 век и началото на 21 век, че влиза на стилистично равнище в остър спор с традиционния словесен арсенал. Тези езикови новаторства се проявиха още в стихосбирката му „Скок в пространството” (2001 г.).
|
|
|
| Подкрепа за ЕНЛФ |
|
Уважаеми другари,
Изминаха двадесет години от началото на 1990 г., когато ни сполетя разрухата. През това време десните сили у нас, заедно с дисидентите от БСП, създадоха мощна пропагандстка машина – вестници, радиа и телевизии, които денонощно обработват общественото мислене и съзнание. Те са насочени предимно към младото поколение, доказвайки му колко „страшно” е било по време на социализма.
Особено силна и ефективна се оказа атаката им в училищата: там дисциплината рухваше, учебниците по история и литература изопачаваха истината.
|
|
|
| Декларация на бивши военни разузнавачи от БНА по повод 65-ата годишнина на Празника на победата |
|
Девети май е велик празник за държавите, народите, етническите малцинства, културните и религиозните общности, политическите и обществените организации и частни лица, взели участие във Втората световна война на страната на антифашистката коалиция. Той е основание за тяхната законна гордост от общопризнатия им принос за разгрома на фашизма.
Признат за гордост навсякъде, но не и у нас!
България е единствената държава в света, която посреща великия празник с действащ, уникален по своето лицемерие и недомислици Закон за досиетата.
|
|
|
| Защо беше ликвидирано селското стопанство на България? |
|
За да се разкаже тази тъжна история, трябва да се започне отначало и да се проследи хронологията на събитието, а то е 10.11.1989 г. Година, която предопредели живота ни поне за 40 години напред. До днес са изминали 20 години, чакат ни още толкова - на мизерия, нищета и бездуховност. Общо взето, това представлява „демокрацията” у нас.
След преминаването ни от социализъм км капитализъм, първото нещо, което беше унищожено до основи буквално, бяха добре организираните текезесета. Защо първо тях? Защото те бяха символът на 45-те години социализъм и от тях не биваше да остане никакъв спомен за бъдещите поколения. Казвам ТКЗС, но трябва да уточня, че в структурата на селското стопанство се премина през много трансформации като ДЗС, АПК, ПАК, КЗ, но в крайна сметка народът се хранеше с качествени български продукти, за разлика от днес, когато живеем в капитализма и ядем ГМО.
|
|
|
| Европа! Европа! |
|
В Европа настъпиха интересни времена - както в слънчева Гърция, където се е зародила европейската идея, така и във Великобритания, където тя прогнива под дъжда. Гърция, която получи сметката за дългия безплатен обяд, сега е най-мразената членка на евроклуба. Германците отменят резервациите си за почивка в Гърция (и си мислят, че тя би трябвало да си разпродаде островите, вместо да взема от спечелените им с усилен труд пари). Северноевропейците не смятат, че трябва да плащат, за да могат гърците да се пенсионират на 53 години. Великобритания, която стои настрана от опасния в момента клуб на общата валута, беше ударена от друго европейско проклятие, приело образа на коалиционна политика. Дейвид Камерън и неговите тори, които обичат да сипят огън и жупел по Европа, май ще си легнат с Ник Клег и неговите либерални демократи, прегръщащи топло европейската идея. Ако това стане, дори израелската дясна коалиция между религията и труда би изглеждала идеологически хармонична.
Да се смеем ли, да плачем ли?
Има нещо неустоимо комично в постлисабонска Европа с всичките приказки за това как тя ще си пробие път на световната сцена, като използва еврото за политически инструмент. Сега тя се е вкопчила в скандал заради гръцките авантаджии, докато Клег се опитва да се самоубеди, че смахнатите латвийски десни съюзници на Камерън в Европейския парламент всъщност не са от значение. Менуетът за Гърция между мудната, посръбваща бордо Ангела Меркел и нервния, лочещ минерална вода Никола Саркози, които зад принудителната дружба таят буен гняв, също е толкова мъчителен, че предизвиква кикот. Но, разбира се, в Гърция умират хора и това е сериозно. А най-важният политически експеримент на 20 век, Европейският съюз, преминава през големи затруднения, които са по-сериозни, отколкото може би изглеждат.
|
|
|
|
Зора е!
|
|