"Нова Зора" - брой 19 - 11 май 2010 г.

Сподели във Facebook
20 години "ЗОРА"!
Казват, че когато лъжата е вече на другия край на земята, истината тепърва навлича очуканите си калеври. Така и ние тръгваме, драги читатели.
Но пряко мастиления мрак на тази убога действителност, в която нищите духом бяха водачи, безродниците – патриоти, посредствентите – гении, истината влачеше изтерзаните си нозе – към разсъмването, към светлината! Тя позна и вълчите ями, и безкръвните гилотини на тоталната инквизиция на духа, и кръстните мъки, и пещерния хлад на мъртвото време... И оцеля подир всичките загуби тежки.
Днес с покрусени очи всички виждаме мъченическия й лик и с болка изричаме нейното име: България! България на отровените реки, на обезлюдените села, на запуснатите нивя, на безлесните планини, на смъртно ранените убежища на българската душевност; България на жестоките пробойни в народната свяст, на размитите граници между доброто и злото, на раненото мироздание, на извечните български добродетели, на историческото безпаметство, на майцеотрицателството и братоотричането... Страшен е списъкът!
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Пролетта на нашето (не)доволство
По миналата неделя, от калдъръма пред Черногорския манастир „Св. Св. Козма и Дамян” (до брезнишкото село Гигинци), премиерът Борисов хвърли поредната си агитационна бомба: в сряда (05.05.2010 г.) правителството щяло да оповести антикризисни мерки, от които гражданите щели да останат „доволни”. А пък ако „онези” (БСП, ДПС, РЗС и „Синята коалиция”, б.р.) решат да поискат вот на недоверие на кабинета, премиерът щял да извади ГЕРБ от Народното събрание, за да им гледа сеира, без да участва в дебата. Така хората щели да видят как виновните за опосканата хазна искат да им стоварят и политическа криза.
Настроени предпразнично, гражданите зачакаха сюблимния момент, в който щяха да бъдат ощастливени с обещаните антикризисни мерки. Само непоправимите песимисти се питаха как така те ще задоволят всички? Понеже досега такова чудо не бяха виждали.
Автор: Трендафил ВЕЛИЧКОВ>> Пълния текст...
До главния редактор на в. "Нова Зора"
Уважаеми г-н Минчев,
Уважаеми другари,

Чета в. “Нова Зора” от неговото създаване. Добър вестник и става все по-добър и по-необходим за тези, които мислят както за причините, така и за виновниците, довели до днешното състояние политическия, икономическия и цялостния живот на страната. Които мислят и за нещата, които правим и трябва да правим, за да излезем от блатото, в което ни натикаха през годините на т. нар. преход, понякога и не без наше участие и мълчаливо съгласие. Подкрепям идеята ви за незабавно изграждане на ЕНФ на левите сили в България. Оценявам високо личните ви и на ПП “Нова Зора” усилия в това отношение и сериозно се притеснявам, че не срещате достатъчна подкрепа. Пиша ви обаче, провокиран от статията на проф. Чавдар Добрев в бр. 15 от 13 април т.г. Силна статия, както и всички материали, отпечатвани в “Нова Зора”. Убеден съм, че всички от политическия елит явно или тайно четат “Нова Зора”, но рядко някои от тях реагират. Особено е показателно мълчанието на всички медии по въпросите, повдигани от в. “Нова Зора”. Причините са ясни. В този смисъл, по мое мнение, и вие не правите достатъчно, за да накарате тези, за които пишете и които носят лична вина, да отговарят на поставените въпроси. Може и да не съм напълно прав, и ако е така, извинете ме.
Предлагам статията “Временният Бойко” от Чавдар Добрев да бъде изпратена официално и персонално до Бойко Борисов, всички министри, ръководители на партии, в съда и прокуратурата, до редакторите на печатните и електронните медии. До всички депутати на ГЕРБ, задължително. Всички те в някаква степен трябва да отговорят на зададените от Чавдар Добрев въпроси. Нека другарят Сергей Станишев и неговите заместници в ПГ по-настойчиво да питат в Народното събрание защо Бойко Борисов продължава да се занимава само с тройната коалиция и нейните “грехове”, а не се връща назад във времето, за което го пита проф. Чавдар Добрев.
Автор: Борис КОДИКОВ>> Пълния текст...
Вдигни се, страна огромна!
Такова е началото на най-страхотната песен за подвига на руския народ във Втората световна война. Както и останалите военни песни, тя събира в себе си гняв и народен подем, чувство за смъртна опасност и вяра в силите на СССР да унищожи фашистката чума. Тук обръщението не е към любимата, минорните нотки се стопяват в изкуство на грандиозния епос, творящ символи на историческото изпитание и победата.
Забележете, тази творба на руския дух възниква, когато немската армия се придвижва устремно към Москва, когато машината на хитлеризма сякаш няма кой да я спре, когато за повечето хора на планетата разгромът на СССР изглежда предрешен. Моят баща беше непоправим русофил. Казвам непоправим, защото нищо не можеше, даже и в такъв обречен исторически миг, да разколебае вярата му, че Русия е непобедима. През 1941 г., а и след това, той жадно слушаше новините по радио Москва и по радио Лондон, като веднага, върху окачена на стената карта, с карфички отбелязваше първо маршрута на отстъплението на съветската армия, а после похода й към Берлин.
Автор: Проф. Чавдар ДОБРЕВ>> Пълния текст...
Капан за принца
Българите не сме аборигени. Нашата държава е световна. Българките са най-красивите жени. И най-преданите. Ние, мъжете на България, сме едни от най-силните. Нашата земя е райски кът. Поради което световните господари искат да ни лапнат. Няма друг народ, който да е оцелял петстотин години под робство. Империя, която не се съобразява с тези наши качества – рухва. Светът ще загине не от социализъм, а от липса на такъв. А предателството не е само у нас, то е предизвикано от общия вселенски страх.
Иване, братко. Позволи ми да ти посветя тези думи за твоята седемдесетгодишнина. Ти винаги си воювал за България, особено през последните двадесет години на реставрация на назначен капитализъм, по пътя към „Пер Лашез”, в луксозен концлагер, и постъпателен геноцид. През това време аз бях хамалин и просяк, останах само просяк. Моите телевизионни директори се казват Леда Милева, Павел Писарев, инженер Иван Славков. Има неща, които ти не знаеш за мен, и други, които аз не знам за теб. Дойдох между вас от бетоновите възли, изкопите, мините, корабите и океана. Когато прочетох „Неосветените дворове” на Радичков, избягах от траулера. Споделих в „Работническо дело” с теб, че искам да стана писател, а ти ми отвърна:
- За тези упражнения се иска среда!
Проф. Тодор ВЕЛЧЕВ – Тато>> Пълния текст...
Демослучки за поучки
Изминаха вече над 20 години от началото на т.нар. преход в България. Какви очаквания бяха, какви надежди, мечтания, обещания!? И колко много фалш, лъжи, лицемерие, грабежи. Но това хората го видяха и осъзнаха много късно, а не малко от хората и до днес са същите заблудени овце. Емерсон има една мисъл, валидна за всички времена и народи: “Ние знаем не онова, което виждаме, а виждаме това, което знаем”.
Връщам се назад във времето и подреждам едни реални случки, които леко открехват завесите на съзнателните затъмнения.
Беше около година след началото на криминалната “революция”. Извикаха ни на съвещание в т.нар. Партиен дом, всички завеждащи Окръжни партийни архиви. Аз бях такъв от преди година и половина. Влязохме в определената зала, но после ни заведоха в други. Съвещанието се водеше от зам.-председателя на БСП Димитър Йончев. Обсъждаше се обстановката в страната и какво да се прави с архивите. Имаше разумни предложения, както и нелепи и несъдържателни. Д. Йончев също взе отношение, но предимно по политически и икономически проблеми. Още тогава забелязах, че той не е наясно със съдържанието на архивите, но има информация, която ние нямаме. След няколко дни във вестник излезе стенограма на срещата. Част от разумните изказвания липсваше. И до днес не е ясно кой смени залата, направи скрит запис и го даде на пресата?! След това имаше куп лъжи и внушения за партийните архиви. Сценаристите на прехода обаче направиха голяма грешка, като не унищожиха архивите, но пък историята и бъдещите поколения спечелиха, защото истината в тях се различава много от лъжите и внушенията за онова време. Ще добавя, че само в Пазарджик се пазят над 850 фонда. Това е няколко километра документация.
Автор: Илия СТЕФАНОВ>> Пълния текст...
Муха в супата
Представете си един супер шикарен ресторант. Като за „по-първи хора”, както би се изразил Иванчо Йотата. Кристални полюлеи, дискретно музициращ камерен оркестър (за предпочитане дамски), камини, килими, сервитьори с бели ръкавици, които пристъпят с достолепието на кралски гвардейци. От димящи кратери със сребърен черпак се разсипва супа. И, о ужас, в супата – муха!
И отиват по дяволите и кристалните полюлеи, и дискретно музициращият дамски оркестър, и целият аристократичен лукс, който не може да скрие имитативната парвенющина на хора, които отдавна не са си сменяли чорапите.
И мухата в супата престава да бъде случайност. Тя е нещо като увенчаващ шедьовър на байганьовската простотия на прехода.
Ето такива видения го спохождат човек, когато пред взорите му се възправят т. нар. мили родни картинки от политическото ни битие. Уж всичко е прономеровано и прошнурувано, искаме да кажем изпедепцано до последния детайл, и, хоп - в супата муха.
Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
"Наследство от пепелища. Историята на ЦРУ"
Във Вашингтон битката за бъдещето на американското разузнаване става напрегната. Обединеният комитет на началник-щабовете се бори за служба, която да е твърдо под техен контрол. Армията и флотът изискват служби за себе си. Дж. Едгар Хувър желае ФБР да ръководи шпионажа по света. Държавният департамент се стреми към господство. Дори министърът на съобщенията се включва в състезанието.
Генерал Магрудър формулира проблема: „Тайните разузнавателни операции водят със себе си постоянно нарушаване на всички правила – пише той19. – Направо казано, такива операции са по необходимост извън закона, а понякога – незаконни“. Той твърди убедително, че Пентагонът и Държавният департамент не могат да рискуват с осъществяването на такива мисии. Те трябва да бъдат поети от нова секретна организация.
Но почти никой не е останал, за да попълни редовете й. „Усилието за събиране на информация, повече или по-малко спря“ – твърди полковник Бил Куин, подчинен на генерал Магрудър в Отдела за стратегически операции.20 Пет от всеки шест ветерани на ССО са се върнали към стария си живот. Те виждат останалото от американското разузнаване като „нещо очевидно паянтово и неустойчиво21 – казва Хелмс, – една очевидно незаконна организация с непредсказуема продължителност на живота“. Броят им намалява с около 10 000 за три месеца, за да достигне 1967 в края на 1945 г. Резидентурите в Лондон, Париж, Рим, Виена, Мадрид, Лисабон и Стокхолм губят почти всичките си офицери. От двайсет и три азиатски поста петнайсет са затворени. На четвъртата годишнина от Пърл Харбър, убеден, че Труман е дерайлирал американското разузнаване, Алън Дълес се връща на бюрото си в “Съливан и Кромуел”, нюйоркската адвокатска фирма, в която брат му Джон Фостър Дълес е партньор. Франк Уизнър взема пример и също се връща в Ню Йорк, в своята адвокатска фирма “Картър и Ледярд”.
Автор: Тим УАЙНЪР>> Пълния текст...
Турската неоосманска политика на Балканите
Многобройните конференции на мюсюлманските общини в България, които се проведоха през последните години, всъщност незаконно провъзгласиха за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Този човек, когото част от българските мюсюлмани обявиха за духовен водач, е следствен, защото избирането му за главен мюфтия бе резултат от груби фалшификации. Моноетническата турска партия ДПС бе неотменна част от коалиционната власт в България чак до парламентарните избори през 2009 г., тя бе създадена с подкрепа извън страната. Дълго време ДПС възпрепятстваше хода на разследването заради споменатите фалшификации, а Мустафа Хаджи се чувства комфортно и наводни България с десетки проповедници на различни ислямски секти в Европа и в арабския свят.
Днес политическите покровители на М. Хаджи вътре в България се оказаха в опозиция и в публичните си изказвания, в това число и в Русия, Мустафа Хаджи рязко критикува българските държавни институции. Той твърди, че мюсюлманското малцинство в България е дискриминирано и подтискано, а правителството в София иска да лиши мюсюлманите от демократичните права, завоювани в предишните години, не разрешава създаването на мюсюлмански център, пречи на строителството на минарета в новите джамии, опитва се да изключи исляма от задължителните предмети в средното училище – там, където съответното население е мнозинство, и иска да закрие Висшия ислямски институт.
В наскорошно интервю за турските медии М. Хаджи дори обвини българското правителство във възраждане на асимилаторската политика към мюсюлманите, провеждана в началото на 80-те години от комунистите, под прякото ръководство на Т. Живков. Мустафа Хаджи предяви специални претенции по повод екстрадицията от България на представителя на Управлението по религиозните въпроси Адем Ходжа - заради пране на пари. След това Хаджи още по-активно се обяви срещу „опасността от християнизация на Европа” и нестабилната позиция на исляма на Европейския континент.
Автор: Николай ДИМЛЕВИЧ>> Пълния текст...
Световният капитализъм е на смъртния си одър
  • Този обществен строй никога не е имал нищо общо с пазарната икономика
  • Проф. Иманюел Уолърстийн (род. 1930 г.) е световноизвестен американски социолог, автор на една от най-важните теории за същността на съвременната световна капиталистическа система.
    Проф. Иманюел УОЛЪРСТИЙН
    пред сп. “Политика”, Варшава
    >> Пълния текст...
    Новините такива, каквито трябва да са
    * Министерството на здравеопазването съобщава, че депутатските мерцедеси са опасни за вашето здраве.
    * При посещението си у нас някой си Хамлет, принц Датски, е установил, че в България няма нищо, дето да не е гнило.
    * Бившата депутатка Мария Капон обяви, че Народното събрание си има черна каса, а тя – цяла стая с луксозни обувки.
    * У нас и Андерсеновата приказка е наопаки – политиците ни започват като лебеди и свършват като грозни патенца.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
    Свръхбогатите също плачат
    Редица скромни американци изгубиха своето жилище заради кризата. Днес тя засяга и най-заможните.
    Знаменитости и обезпечени вече имат обща точка със стотици хиляди американци от средните и нисшите класи: банката се готви да запорира техния дом. Броят на конфискациите на жилища, над които тегнат ипотеки от 5 млн. долара или повече, би трябвало да нарасне нетно през тази година, според проучване на „Реалти Трек” за „Уолстрийт джърнал”.
    В началото на април един замък в стил „Тюдор” от квартала „Бел Еър” на Лос Анжелис, принадлежащ на актьора Никълъс Кейдж, бе изложен на търг след запор и накрая предаден на организацията заемодател.
    Автор: Крейг КАРМИН, Джеймс Р. ХАГЪРТИ
    „Уолстрийт джърнал”
    >> Пълния текст...

    Зора е!
    Зора е!