"Нова Зора" - брой 18 - 4 май 2010 г.

Сподели във Facebook
Девети май:
Битката за смисъла на историята
Наближава 9-и май – дата, която ще е много удобна като повод за поредното заклеймяване на „хитлеристко-сталинисткия заговор”, довел до неизброими беди за цялото прогресивно (европейско) човечество и за поредната вълна от пошли, медийни социал-либерални разсъждения относно единородието и единосъщието на нацизма и комунизма.
Българският политически елит, разбира се, няма да отбележи този ден – защото „ние вече празнуваме не 9-и май – деня на азиатското варварство и тоталитаризъм”, а 9-и май, деня на Европа, деня на евроатлантическата благодат, изляла се и над България напоследък.
Автор: Валентин ВАЦЕВ>> Пълния текст...
Как се криминализира цял стопански отрасъл
Ако в България все още има някакво правораздаване, прокуратурата по спешност трябва да обърне очи към Симеон Дянков, настоящият финансов министър на страната. Основанието – насилствено нагнетяване на криминогенната обстановка и нанасяне на тежки вреди на държавната хазна.
Както е известно, през последните месеци Дянков извърши двукратно, с нищо неоправдано поскъпване на тютюневите изделия, с което удари тежко по джобовете над два милиона пушачи и техните семейства. Целта и на този държавен рекет бе с новите акцизи да се осигурят по-големи постъпления в държавния бюджет. Резултатът обаче е точно обратният – драстично намаление дори на онова, което се е събирало преди именно заради ексцентричните начинания на този бивш служител на Световната банка.
Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...
Професионалисти
В края на април 1944 г., тринадесетгодишно момче, се събудих внезапно. Фенерче светеше в лицето ми, някой ровеше под възглавницата ми, а в лъчите се виждаше ръка и насочено към носа ми пистолетно дуло. Под друг лъч светлина две ръце с пистолети следяха баща ми, той обличаше дрехите, които му подаваха ръцете на майка, а двегодишният ми брат спеше непробудно... Още не бях осъзнал всичко, когато някой блъсна майка на пода и полицаите изведоха татко от стаята. Полицаите бяха безспорни професионалисти, в което се убедихме всички през следващите три месеца на разпитите. Разпитваха арестуваните в Бяла Слатина - техническото училище. Тогава беше война, ние не учехме и затова едно много полезно училище бе превърнато в полицейска крепост за разпити. Не можеше да излезе нищо от тази крепост. Аз тайно го обикалях цели дни, защото три месеца, всеки ден, носех храна на портала и получавах от специален полицай обратно вчерашните гърнета. Говореше се, че който от арестуваните не получава храна, умирал (тогава беше война и дори ние, селяните, нямаше какво да ядем). Още първия ден професионално счупили три ребра на баща ми (агента Кевата много пъти, професионално, скачал с ботушите от масата върху проснатия по гръб човек), а по два пръста на краката му бяха счупили с бухалка... Професионални разпити, всичко остана скрито чак до Девети. Които не могли да издържат разпита, също тайно (и наистина професионално) били погребвани в белослатинското бранище, недалече от техническото училище. След Девети видях лично как труповете са заровени професионално в калта.
Делото, на което присъствах тайно (13-годишен) беше във Враца, на 6 септември, 1944 г., осъдиха престъпниците различно – някои на 15 години, други като баща ми, до живот. А разбрах, че и съдиите са професионалисти, защото не повярваха, че арестите и разпитите са извършени незаконно и защото, като се прибирах с влака (след делото), главният съдия ме позна, дойде при мен и ми каза: „Не се безпокой, баща ти няма да лежи в затвора. Аз ще лежа вместо него”. Той явно е бил професионалист, защото два дни преди Девети, направо позна... („Кевата” не можа да лежи в затвора – умрял някъде по пътищата на Девети септември.)
Автор: Проф. Павел КАМЕНОВ, дфн>> Пълния текст...
Плашилото "Предсрочни избори"
След поредната президентска критика към правителството за явната му неспособност да решава проблемите на страната, която последва президентското вето върху поправките в НПК и тяхното изпращане в Конституционния съд, премиерът слънце Бойко Борисов изригна: предсрочни избори! При това президентски и парламентарни едновременно. Защо не и църковни, избори за патриарх на БПЦ например? Или синдикални? Понеже КНСБ и КТ „Подкрепа” заплашват със стачки по повод намеренията на правителството да вдигне ДДС (до 24 %) и да ореже парите за болнични и натрупани неползвани отпуски.
Лично премиерът се закани, че ако има протестни митинги, той ще застане на отсрещния тротоар. Сиреч, ще протестира ефективно срещу душманите на правителството. Смешно, смешно, та чак жалко! Имахме премиер цар, който бе наречен „Горския”, но премиер стачник още не сме виждали. Е, не е ли България страната на чудесата?
Автор: Людмил НЕДЯЛКОВ>> Пълния текст...
Катин 2010. Нова страница, или...?
На 28 април 2010 г. руските медии съобщиха „сензационна” новина. В интернет сайт на Росархив се появили цветни фотокопия на катинските документи от т. нар. секретен пакет № 1, от бившия архив на Политбюро на ЦК на КПСС. Би следвало да приемаме с умерен възторг тази нова страница от историята на катинското престъпление, както и равносметката от спора кой е виновникът за трагедията в Катинската гора.
Най-напред да припомним, че кремълските катински документи са разсекретени от президента Елцин още през 1992 г. Копия от тези документи бяха предадени на полската страна на 14 октомври същата година. През 1999 г. черно-белите копия на катинските документи са публикувани в руско-полския сборник „Катин. Пленниците на необявената война”.
Владислав ШВЕД>> Пълния текст...
Катин и Девети май
През януари 1944 г. Съветският съюз предприема собствено разследване от специална комисия, известна като „Комисията Бурденко”, която приписва престъплението на германската страна. Това е и официално възприетата позиция на Полската народна република до 1956 г., т.е. до 20-ия конгрес на КПСС. Никакви документи на са представени на обществеността.
След 1956 г. съветските ръководители започват с намеци да сигнализират на полските ръководители, че притежават допълнителна информация по „случая Катин”, без да казват нищо повече. Това става известно на полската общественост и отново възбужда духовете, подклаждани допълнително от огромен брой западни публикации с антисъветска насоченост. Профсъюзът „Солидарност”, сложил началото на контрареволюцията в Полша, възприе катинската история като знаме в своята антисъветска и антикомунистическа пропаганда и политическа борба. На среща между М. Горбачов и полския президент В. Ярузелски, на 13.04.1990 г. за първи път съветската страна заявява, че „за гибелта на полските офицери са виновни Берия, Меркулов и техните подчинени”. Това окончателно развръзва ръцете на полската антисъветска пропаганда.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Духовните връзки между българите и руснаците
По призив на Светия синод, цялата църковна общественост в Русия (духовни организации, манастири, православни братства, църковно-енорийски попечителства, различни благотворителни организации) бързали да внесат своя принос в борбата за освобождаване на славянските народи. Към края на войната дарените от народа средства били 14 милиона рубли. Както Ф.М. Достоевски писал, в страната се разгърнало “движение, което почти не може да се наблюдава при другите народи поради своята самоотверженост и безкористност и поради благоговейната религиозна жажда да се пострада за правото дело”.
В състава на руската Дунавска армия било включено и Българското опълчение от 12 отряда, с обща численост 10 хиляди човека, начело с генерал Н.Г. Столетов, бъдещ герой на Шипка и Плевен. Измежду опълченците били и представителите на българското духовенство. Много български манастири били превърнати в лазарети, складове за продоволствия и боеприпаси за воините освободители.
Женският манастир „Въведение Богородично”, построен с активното участие на Русия в град Казанлък, в началото на 19 век, станал място за жестока разправа на турците над монахините и укрилите се там мирни жители - за един ден там били смазани три хиляди души, заради това, че посрещнали с хляб и сол донските казаци на генерал Гурко.
Автор: Олга РЕШЕТНИКОВА>> Пълния текст...
Голямата врътка на "Софийска вода"
След като на 2 и 9 март 2010 г. пред обществеността бяха изнесени скрито водените преговори на британската компания “Юнайтед ютилитис”, собственик на концесионера “Софийска вода” АД, за продажба на бизнеса си в България на френски конкуренти (подробности - в бр. 9 и бр. 10 на в. “Нова Зора”, 2010 г.), на 4 април 2010 г. това събитие официално бе потвърдено и пред журналисти от столичните медии. Изпълнителният директор на “Софийска вода” АД г-н Иван Иванов обяви също, че преди да бъде продадена, на “Софийска вода” АД й трябват “3,5 милиарда лева за въвеждане на В и К системата на София в техническа изправност”.
Учудва и буди крайно недоумение обстоятелството, че за тези преговори, които се отчитат като навлезли в напреднала фаза по съобщения в пресата, не е бил уведомен концедентът – Столичната община, и нейният кмет г-жа Йорданка Фандъкова.
Автор: Инж. Ганчо ХИТРОВ>> Пълния текст...
"Въздушната война"
на САЩ и Англия с България в годините на Втората световна война
Името на публициста Кирил Янев е сред най-ярките имена в българския печат от близкото ни минало. Още се помнят неговите публикации за хора и събития, оставили незаличими следи в историята на България, Европа и света. Само заглавията на книгите му са над 30. С цялото си творчество той пресъздава миналото – възкресява герои и злодеи, прави черно-бяла снимка на вчерашния ден, на която читателят вижда достойни и низки имена.
Като изключително обективен документалист, той ни се представя и с най-новата си книга “Операция “Пойнт Бленк” – цел България”, излязла от печат в издателска къща “Световит” в дните пред 65-ата годишнина от края на Втората световна война. Това е своеобразен исторически репортаж за времето от декември 1941 г. до подписването на Парижкия мирен договор през 1947 г., през който период България, като сателит на Хитлерова Германия, бе във война със страните от антихитлеристката коалиция.
Автор: Кирил МОМЧИЛОВ>> Пълния текст...
Аз загинах край Ржев
Аз загинах край Ржев,
сред блатата и мрака,
в пета рота, сред рев
на жестока атака.

Не видях светлина
и не чух как се гръмна –
стръмнина, тишина,
като в пропаст бездънна.

И в живота безкраен,
до последния ден,
нито знак, нито спомен
ще остане от мен.
Автор: Александър ТВАРДОВСКИ>> Пълния текст...

Червеното знаме над Райхстага
Берлин. 1945 г. Възмездието тържествува.