|
Гневни божества и
транснационални компании по земите на Канада. Няма спор, че днешна Канада е една от най-добре уредените социални държави. За моето поколение тя бе обвеяна в романтиката на викингските „дракове”, достигнали североизточните й брегове още през 10 в., немеехме пред северозападния преход на Амундсен (1903-1904), затова с интерес гледах откриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър – двадесет и първите поред. На другия ден сериозен софийски вестник обясни някак необичайно случките в навечерието на откриването им - смъртта на грузинец, състезател по бобслей, „отказът” на 20-метровите тотеми - символи на четирите основни автохтонни племена, „да приемат” Олимпийския огън (един от тях не се издигна и след усилията на специалистите), незнайно как изскочилият рис по скиорското трасе в курорта Уилстър. Намекнато бе, че днешна Канада приветства домакинството на игрите, но „звяр и природа” и разгневени индиански божества, не. Но защо? Заради масовото изтребление на коренните жители, и то най-вече около Ванкувър...
Първите заселници в тази част на Американския континент, преди около 15000-26000 години, дошли вероятно от планините на Монголия и сибирските степи по Беринговата връзка (тогава твърда). Тук се развила цивилизация с анимистична митология, въплъщавана в дървени скулптури – тотеми. За векове Европа, с изключение на риболовните кораби на баски и англичани, сякаш „забравя” за Земята на Северния Атлантик. Но през 1497 г. италианецът Жан Кабот, на служба в английската флота, дебаркирал на североизточното крайбрежие и го обходил. Други безстрашни мореплаватели последвали примера му. Първите по-детайлни проучвания на Британска Колумбия (по протежение на Тихия океан) дължим на Джеймс Кук (1778) и на Джордж Ванкувър (1792-1794). Войни между Англия и Франция и въстания запълват почти век и половина от историята на съвременна Канада. Днес тя е федерация от 10 провинции и 3 територии, със столица Отава. Страната признава формално за държавен глава Британската корона, представлявана от Генерален губернатор, но истинската власт е в ръцете на премиер–министъра и Парламента. Канада е член на ООН от 1945 г., а от 1949 г. и на НАТО, основният икономически и финансов партньор на Канада са САЩ, с тях е съобразена и външната политика. 37% от близо 32-милионното канадско население е с британски произход, а 32% - с френски.
Двете най-големи коренни народности – амерендиени и инуити - и други по-малобройни, наречени от европейците с общото „индианци”, образуват нова група - “неоканадци”, заедно с много по-късните преселници от немско, италианско, украинско, скандинавско, полско, гръцко и азиатско потекло.
Давам тази справка, за да бъде разбран по-добре текстът на Жан-Мари Г. Льо Клезио, Нобелист по литература (2009), писател с активна гражданска позиция, публикуван във в. “Льо Монд” (ноември 2009).
Написаното от Льо Клезио освен че изяснява „гнева” на индианските божества, но и по особен начин кореспондира с нашата действителност днес, а и с онова, което става по света.
Мариана АНГЕЛОВА
|
Разгледайте добре снимката към текста, защото след известно време тя ще бъде само спомен.
Река Ромен е едно от онези чудесни места, които въпреки настъплението на промишлената революция, успя да оцелее досега. Дълга почти 500 км, тя свързва арктическата област на Квебек (френскоговорящ – М.А) с атлантическия бряг на Канада, малко над устието на р. Сен Лоран. Родена в горите на Големия север, р. Ромен пресича всички видове природни системи и захранва обширна площ с езера, по-малки реки и бързеи.
От незапомнени времена около реката се разполагат ловните пространства, из които бродят и живеят инуитите. Те съжителстват в хармония с Ромен („ромен” произлиза от инуитското „юрамен”, което значи „червен”, заради цвета на скалите покрай реката). За инуитите тя е свещена, тъй като е свързана с хилядолетната им история; тя е техният източник на дивеч, риба, а също и на целебни билки.
Компанията “Хидро-Квебек” е типично многонационално образувание на „големия” капитализъм с икономически интереси в Квебек и в САЩ. Проектът, започнал в 2009 г., предвижда построяването на 4 водоема с язовирни стени с цел производство на електричество за директна продажба в САЩ – гигантски консуматор на енергия. Тези огромни водоеми – стените на някои ще достигат до 200 м височина, ще обхванат по-голямата част от реката и басейна около нея. Гората ще изчезне, както и целият живот там, а след това растителността ще се “разложи” и екосистемата ще се „задуши”. С един само удар инуитите ще бъдат лишени от жизненото им обиталище.
Разбира се, вредите са предвидени. С помощта на добре овладяното изкуство „Разделяй и владей!”, което се прилага и при ликвидирането на природни дадености, “Хидро-Квебек” успя да убеди една част от инуитите, че ще получат обезщетения. За всеки страничен наблюдател е ясно: мащабният проект и стопанските ползи отказват много инуити от битката. Колко ли струва думата на автохтонен жител, обитаващ горите, пред могъществото на многонационалната компания?
Но една жена инуит – поетесата Рита Местокочо, от общността Минган, реши да започне борба за спасение на р. Ромен. Тя пише поеми за нея, възприемайки я като своя прародителка, предизвиква дискусии, разяснява до какво би довело за следващите поколения изчезването на реката.
Рита не говори само за хората, а и за животните, за растенията, за всеки елемент от понятието живот на този свят, който живот е и неин и комуто тя дължи всичко. С помощта на асоциации и групи за защита на запазили се древни малцинства, каквато е „Международна защита за продължаване на съществуването”, тя търси начин да спре чудовищния проект на “Хидро-Квебек”. Поетесата подчертава „ранимостта” на реката, екологичната катастрофа при заливане на долините с вода, споменава за пътищата, които ще трябва да се прокарат и неизбежно ще „прорежат” гората около строителните обекти.
Рита набляга върху уязвимостта на своя народ, осъден на смърт от проекта. А когато тези нейни аргументи не докосват сърцата на всички, тя търси подкрепа в юридическото право. Народността инуити, за разлика от другите заварени племена, никога не е подписвала споразумение с провинция Квебек относно предоставяне на изконните си територии. Стотици, ако не и хиляди поколения инуити са ползвали реката и басейна й. Днешното поколение и децата му не бива да бъдат затваряни в резерват, или да им се дадат няколко селища за обитаване, казва Рита, и е готова да заведе дело срещу “Хидро-Квебек”.
Ако такъв процес тръгне, това ще е историческо събитие: той няма да бъде съдебен процес само в полза на инуитите срещу една многонационална компания. Той ще е призив за помощ към всички по земното кълбо, които, макар и малобройни на собствените си земи, искат гласът им да бъде чут и да се въздаде правда. Те са слаби, но техният вик е силен. И ако ведно с грешките, допускани от технократичното ни общество, р. Ромен изчезне, всеки от нас ще е загубил по нещо и ние ще бъдем в правото си да попитаме, какво бъдеще се готви за идните поколения.
В неделя (21.10.2009 г. – М.А.) разбрах от Рита, че процесът нямало да се състои. Инуитите, под натиска на адвокатите на “Хидро-Квебек”, решили да подкрепят проекта. Договорът-споразумение съдържа неотменима клауза, че и занапред те се отказват от възражения. Решаващото обстоятелство за примирението им е обяснимо: със или без тяхното съгласие, нещата ще станат така, както пожелае компанията. Лесно е да критикуваш от морално справедлива гледна точка, ала обещанията за повишаване стандарта на живот на инуитите и за осигуряване работа на младите, са силни козове.
Изчезването на река Ромен си остава необратима драма, чиито последици сега не може да изчисли никой. Това ми напомня случилото се в САЩ преди 20 години – тогава индианските народи не бяха „открили”, все още, припечелването (по случайност) в казината на някой и друг долар за хляба. Апахите от Рюидозо, Ню Мексико, приеха да предоставят част от резерватите си за заравяне на радиоактивни отпадъци от атомните централи. За да бъдат задоволени все по-растящите нужди от енергия на най-лакомия потребител по нашата планета, в жертва бе принесено настоящето им съществувание, бъдещето им и красотата на общото човешко духовно наследство.
В случая с р. Ромен ще остане увековечено написаното от Рита Местокочо в поемата й „Нипен”, която завършва така: „И аз ще черпя от тази вода, за да пречистя душата си, / а камъните – моите прадеди – ще опазят сърцето ми”.
Колкото и да е странна мистичната нотка за „гнева” на индианските духове спрямо Зимните олимпийски игри, колкото и живописни да бяха одеждите и ритуалните танци на представители на коренните жители в Канада, противоречието между необузданата алчност за печалби и свещената повеля да запазим природата – нашата създателка, си остава неразрешено. Нещо повече – то се задълбочава апокалиптично.
Река в Квебек, Канада
|