Преди няколко години – пак във в. “Нова Зора” – посочих, че наблюдавайки поведението на Бойко Борисов като полицейски шеф, съм научил за същността на PR-а повече, отколкото от четенето на дебели книги. Ще припомня.
Б.Б. възсядаше умело всяко благоприятно събитие. Когато хващаха някой дребен бандюга, той позираше гордо във всички медии.
Когато имаше неблагоприятно събитие (като многобройните поръчкови убийства, чиито извършители и досега не са хванати) никакъв го нямаше.
При липса на подходящи събития той сам ги създаваше – например откриваше детски пързалки.
Като кмет се експонираше пред току-що запълнени дупки по булевардите. Или се появяваше (в най-гледаното време!) като бракосъчетаващ приморския гларус Здравко...
Не зная кои подготвят днешния PR на премиера, но трябва да признаем, че си вършат доста добре работата.
Днешният правителствен PR подозрително напомня онова, което в учебниците се определя като кризисен PR. Само че – с някои съществени допълнения: той е някак предварителен и отклоняващ. С други думи, той се стреми да изпревари реалната криза и да отклони общественото внимание в по-благоприятна посока.
Трябва да признаем, че шумните полицейски акции със сензационни екшън-имена (Наглите, Октопод, Факирите, Силоваците и пр.) ефектно привлякоха всенародното внимание, удовлетвориха поне частично жадуваното възмездие и поддържат публичното напрежение вече доста време. (Нищо, че реалният им съдебен коефициент на полезно действие е малко съмнителен.) Махленско-клюкарското всекидневно съзнание на нашенеца получи обилна жълта стимулация. Темата е ужасно благодатна за експлоатиране от професионални хумористи, и те не закъсняха да се възползват.
За всеки по-далновидно мислещ българин е ясно, че правителството не може да оправдае голяма част от целенасочено събудените изборни очаквания – къде по обективни (кризисни), къде по субективни (кадрови) причини. Затова масовото внимание трябва да бъде отклонено – привлечено и захранено – с нещо по-сензационно. Увеличения на заплати и пенсии явно няма да има, но се задава увеличение на здравната вноска. Антикорупционните мерки са – поне засега – повече в сферата на говоренето за греховете на миналото правителство. Съдебни следствия уж има, реални резултати няма... Антимафиотските акции са определено телегенични – стоят много добре в новинарския блок, но помагат главно на рейтинга на вътрешния министър. И тъкмо народът облекчено да въздъхне, той научава, че повечето бандити са пуснати от ареста поради недостатъчни доказателства. Епичната сага около архизлодея Алексей Петров продължава, но с очевидно затихващи функции.
За разлика от театрално-медийните антимафиотски етюди протестът на лекарите беше съвсем реален. Това е първата голяма дупка по пътя на правителството. Задават се и други... Така нареченият импийчмънт на президента е непохватен опит да бъде запълнена тази PR дупка...
В добрия PR – само по себе си – няма нищо лошо. Той задължително присъства във всяко управление и е един от факторите за неговата успешност. Предишното управление е пример с отрицателен знак... Проблемът обаче е там, че PR е като Господ – “помага, но в кошара не вкарва”. Той не може да замени необходимите действия, да компенсира реалните пропуски. Или поне – може да ги маскира до време...
И това време неумолимо изтича...
Българският народ – както за сетен път доказаха последните 20-ина години – е доста лековерен и податлив на митомански внушения, но за кратко.
Практичното българско съзнание е изменчиво, днес вика “О’санна!”, а утре – “Разпни го!”. И силата на финалния откат е право пропорционална на наивния първоначален ентусиазъм.
Доказателство за което е политическата съдба на НДСВ и СДС.
Генерал Бойко Борисов: - Мутрата е мъртъв... Заснехте ли ме? Чао!..
карикатура: Тодор Цонев
|