В България Каин няма почивен ден, политиците ни по правило не се замислят за утрешния ден. Работят на парче: днес да решим партийните задачи, пък утре - други да му мислят! Това с особена сила се отнася за времената след 10 ноември 1989 г. ЖМЖ и компания уж демонтирваха системата, а всъщност разглобиха държавата. Прицелваха се в комунизма, а улучиха България. Изписваха вежди, а извадиха очите на цял народ, който и да се взира в бъдещето, освен смрачени хоризонти, днес няма какво друго да види.
На 29 декември 1989 г. в Бояна заседаваше пленум на ЦК на БКП, начело с Петър Младенов, Андрей Луканов и Александър Лилов. Някога, в зората на демокрацията, “Нова Зора” го определи като “пленум на горещия картоф”. На него се решаваха въпроси от вътрешнопартиен властови характер и героите на това събитие бяха приготвили самара и кошовете на Тодор Живков, за да ги напълнят с камъните на т. нар. негативни явления. Надяваха се така да трасират пътя към епохата на новото светло бъдеще, начело – разбира се, - с лъчезарните им образи. Докъде я докараха, видяхме и разбрахме всички. Тогава в своя основен доклад Александър Лилов нарече възродителния процес “най-голямото национално престъпление на 20 век”. И не се замисли дори, че така натовари с вина народа ни и за други “по-малки престъпления”, които в своя исторически път той нито е вършил, нито е смислял дори. Народът не върна обратно хвърления по него камък, но не прости тежкия удар в гърба. И не забрави ръката, която подло замахна към него.
Много вода изтече оттогава. Мислехме, че злото отдавна спи под камъка, легнал като надгробна плоча над не богатия, но все пак уреден някогашен живот на българина. Но не би. От писмото до председателя на 41-вото народно събрание от народните представители Иван Костов, Мартин Димитров, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Любомир Иванов, Мариана Даракчиева, Иван Николаев Иванов, Кирчо Димитров, Лъчезар Благовестов Тошев и Михаил Михайлов, от предложения проект за декларация и мотивите към нея, става ясно, че в България Каин няма почивен ден. За нормалния българин остава напълно непонятно обаче защо Иван Костов и компания искат непременно да докажат пред света, че България е провеждала “етническо прочистване и асимилация”. Нима те не знаят, че нито етническо прочистване не е извършвано, нито пък има макар и един случай на асимилационна практика.
Ако това беше инициатива на група лаици или новооглашени гербери, човек да каже - аджамии са, сбъркали са. Но предводителят им Иван Костов е заемал поста министър-председател на България цели четири години, и е участник в българския политически живот вече 20 години. Нима той не знае, че “мюсюлманско малцинство” в България няма? Че има неоспорими научни доказателства и исторически свидетелства за българския произход на това население. Защо го прави тогава? Спомня ли си той как само седмица след злополучния перестроечен пленум на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., когато въпросът за възродителния процес се решаваше, без да се мисли за утрешния ден ни на държава, ни на народ, се роди Движението за права и свободи, на 4 януари 1990 г. По-късно самият той го определи като “проклятие за България”. Какво ще се роди сега, след приемането на тази декларация, вменяваща историческа вина на българската държава, на българското общество и на българите въобще? Мисли ли за това Иван Костов? И към кого всъщност той отправя послание? Към “международната общност”, която иска да убеди, че режимът в социалистическа България заслужава да бъде заклеймен?! Напразно се мори и чука на отворена врата. “Международната общност” не се нуждае да я агитират за антикомунизъм. Така че няма смисъл.
Разбира ли Иван Костов обаче, че по този начин не помага на наследниците на тракийските бежанци; че дава аргументи на доброволно изселилите се от България мюсюлмани да предявяват искания за всевъзможни компенсации към българската държава, с които буквално ще я загробят? Не казва ли той на уязвената от САЩ и от Швеция наша съседка Турция, че в България факторът, който може да осигури нейните интереси, се нарича Иван Костов и ДСБ? Не ДПС. Не Доган. Не Бойко Борисов, а Иван Костов, когото величаеха късополите журналистки и меркантилни политолози като новият Стамболов. Не Стамболов, дори и Васил Радославов не става от него след този му разобличителен ход, след това негово самопризнание в национално предателство.
Когато на изборите предупреждавахме, че ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов, имахме предвид тъкмо такива негови “ювелирни” изпълнения в политиката, и бяхме наясно, че за него в нея няма мило и драго. Ако перифразираме неговите думи, Иван Костов е проклятието на България. И той е този, който наред със Симеон Дянков ще завлече в политическото небитие и непотопяемия дори Бойко Борисов. Защото Иван Костов се интересува само от властта, от победата, независимо на каква цена я тя. Няма за него политическа коректност, съюзници, българска държава, партия и народно бъдеще. Те са само средствата и пътят към властта и победата на този Каин от Драгалевци. Ревността към успеха на другия взривява кръвта му, стимулира нагона му да убива политически, без значение дали това ще бъде СДС, партийни съратници, българска икономика или българско бъдеще.
Но да оставим Иван Костов. С този си ход той показа на България своя истински образ. Някога Оскар Уайлд написа своя незабравим “Портрет на Дориан Грей”. Не така талантливо, но затова пък откровено и самоубийствено, своя политически образ и своята политическа присъда написа и Иван Костов.
Остава да видим дали са живи и бързи рефлексите на Бойко Борисов.
Отстояване на "демокрацията"
карикатура: Тодор Цонев
Иван Костов: - Не е важно "колко можем и колко
знаем", важното е, че ви пр-р-редадохме!..
карикатура: Тодор Цонев
|