|
„Учените глупаци са най-големите глупаци”
Латинска сентенция
|
От две седмици „политическият елит” ни пробутва най-новия си сапунен сериал, озаглавен „Президентът-милиардер.” Докато агентите на НАП издирваха неплатените данъци на заболели от амнезия футболисти и попфолк „звезди”, „най-добрият финансист в Източна Европа”, българският вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков обещаваше (с немска помощ) да разнищи швейцарските банкови сметки на десетина „спестовни” българи. Не толкова, за да провери как парите им са били придобити, а дали са платили съответните данъци. Впрочем, тази му „заслуга” бе приватизирана от премиера Борисов, който в интервю за в. „Стандарт”(08.03.2010) се похвали: „Не Дянков, аз поисках отварянето на швейцарските сметки”. Едва когато подписвал командировъчното на шефа на НАП за Берлин, Дянков бил научил за договорката, постигната от Бойко Борисов с Ангела Меркел.
Нейсе. Ако между данъчните измамници се окажат хора, активисти или близки до управляващата партия ГЕРБ и подкрепящите я „Атака” и „Синята коалиция”, не се съмняваме, че техните имена ще бъдат покрити с мрака на секретността и неприкосновеността на частната собственост. Богатството на „своите” не пречи, укоримо е само богатството на „чуждите”. Дори когато „свои” и „чужди” са крали от едно и също място, „спестявали” са в една и съща чужда банка и са „забравили” да си платят данъка за откраднатото.
В мътните времена на „прехода към демокрация и пазарна икономика” се потвърди старият добър предразсъдък на българина: „Всяко богатство започва с хайдутлук!” Впрочем, такова е било отношението към богатството и в първите години на Великата Френска революция от 1789 г. И най-вече по време на якобинската диктатура (1792-1794 г.), начело с Максимилиан Робеспиер, наречен „Неподкупния”. Тогава бившият даскал по математика в духовното училище в Арас, Жозеф Фуше, като комисар на Националния конвент, бил изпратен да усмирява контрареволюционния бунт в град Лион (вторият по големина град на Републиката бил осъден на заличаване от картата на Франция). Бъдещият министър на полицията на няколко режима и бъдещ херцог Отрантски, съчинил една инструкция, в която се твърди, че „всеки излишък е очевидно накърнение на народните права”; и че „републиканецът се нуждае само от желязо, хляб и 40 екю доход”. След това Фуше пристъпил към революционна експроприация, в това число на църквите, и към физическо унищожаване на контрареволюционерите. Ускорителят на революционния терор измислил масовото екзекутиране на бунтовниците с помощта на топове, поради което бил наречен „Лионският топчия”. След двумесечна шетня из окръг Долна Лоара, Фуше изпратил на Конвента донесение, в което уверявал депутатите: „Тук се червят (от срам – б.р.), ако още минават за богати”. Разбирай, треперят от страх. Свобода, братство, равенство!
И този яростен якобинец и кралеубиец (Фуше гласувал за гилотинирането на Людовик Шестнадесети) ще служи после като министър на полицията при Директорията, при Наполеон от двата му периода (преди и след заточението и бягството му от о. Елба) и при крал Людовик Тринадесети след реставрацията на монархията.
Симеон Дянков - "най-добрият финансист в Източна Европа"
снимка: Дарик Нюз
За тези му превъплъщения историята го наказала със забрава в изгнание: Фуше умрял в Триест на 26 декември 1820 г.
Ето че 218 години след Фуше, в България се появи един чиновник от Световната банка и в качеството си на министър на финансите обвини президента Георги Първанов, че бил „млад милиардер с десетки имоти в чужбина”. После в едно телевизионно шоу заяви, че не си спомнял да е правил такива изявления. На въпроса на водещите дали Първанов е „млад милиардер”, Симеон Дянков отговори: „Не е млад, определено”. А след напомнянето да каже дали президентът е „милиардер”, мръдна многозначително с рамене. В България, а и не само тук, подобен жест е равнозначен на „Това се разбира от само себе си!”
Ето как се сътвори поредният скандал между институциите в България. И той не може да се оправдае с „изпуснал се е Симеон”, както заяви по „Неделя 150” (07.03. 2010 г.) министърът на външните работи Николай Младенов.
Не ни се вярва за 20 години извън България г-н Дянков да е забравил езика на жестовете. Нито пък, че е толкова късопаметен, та да не помни какво е казал преди месеци. Не, вицето на Бойко Борисов, този „Брад Пит с очила”, както сам се нарече Дянков, просто е свикнал да се държи „хашлашки” (според бившия президент Ж. Желев), или като „хаймана”(както с най-добри чувства го нарече д-р Николай Михайлов по Нова тв „Здравей, България”, 09.03.2010 г.). Това той прави винаги щом „сопата слезе от гърба му”. Не му е виновна телевизията, която показва героите такива, каквито са: глупакът - като глупак, шутът- като шут!
Според проф. Кръстьо Петков, Дянков се държи като “американец в България”. Има една книга на Марк Твен, която си струва да се прочете - „Глупаци в чужбина”.
Този път дрънкането на вицепремиера му излезе солено: последва остра реакция от страна на държавния глава, който поиска Дянков или да докаже твърденията си, или да си подаде оставката. Премиерът Борисов отказа да се намесва в конфликта, уверявайки, че е забранил на министъра си да се изказва извън определения му ресор. Само че как ще забраниш на хлопката да дрънка, без да й вържеш езика? Небъдница е тази работа... Затова Бойко реши да изпрати вицето си сам да се обяснява с президента. И да му се извини, според някои.
На 5 март 2010 г. Симеон Дянков се отропа при Първанов, „за да се помъчи и да го помоли”, тоест да разсее „недоразумението”. Но вместо прошка си издейства още едно конско. (Първото бе, когато нарече „малоумие” един доклад, изготвен от група учени по поръчка на Първанов; второто – когато МФ остави президентстката институция без пари). Президентът и началникът на кабинета о.р. генерал Колев му припомниха и други грехове и директно го обявиха за съучастник в сценария за компрометиране на президентската институция. И, о, вероломство, стенограмата от беседата с Г. Първанов бе дадена за публикуване в медиите! Искахте прозрачност, на ви прозрачност! Тогава се видя колко несигурен може да бъде Дянков, оставен на четири очи с някой, който е по-властен от него.
Цялата олелия по повод публикуването на тази стенограма идва оттам, че Дянков се провали по същия начин както колежката му Желева пред Европарламента. Казано иначе, „изпусна се” във възможно най-негативния смисъл на този израз.
Трябваше ли да се разрази скандал, за да открие този „враг на съселите”, че „не трябва да се явява в такъв тип шоу”? Свършиха ли се сериозните проблеми на държавата, та министърът на финансите да се прави на палячо? Или е избрал да гледа на кризата като страничен наблюдател, докато митка по телевизиите?
От стенограмата на разговора им с Първанов стана ясно, че Дянков не е имал никакво намерение да се извинява. Поради това президент и вицепремиер си останаха всеки в своето окопче. Очевидно г-н Дянков си запазва джепането за мига, в който ще разполага със списъка на банковите сметки в Швейцария. И няма да има по-щастлив от него, ако се окаже, че и президентът ни е внасял там „бели пари за черни дни”; при това, без да плаща данъци. При всички случаи тезата за „президента милиардер” подлежи на доказване. В противен случай е клевета, за която някой трябва да си плати.
Що се отнася до „спестяванията” на българи в швейцарските банки, информация за намиращите се там авоари на стойност около 400 млн. лева е получена в НАП още през 2008 и 2009 г. по силата на европейска директива за спестяванията. Предполагам, че ако някой наш „спестовник” се е почувствал застрашен, той отдавна е прехвърлил парите си в други чужди банки и Дянков „ще вземе на босия цървулите”. Най-много да открие в списъка някой герберски мушморок. Затова подготвя алиби за предопределения си провал и го намира в това да посее подозрения към президента. Не за друго, а за прекомерно забогатяване.
А знае ли някой на колко милиона или милиарда възлиза собственото на Дянков и Борисов имане? И откога бившият (и бъдещ) банков чиновник стана душманин на милиардерите?! Да не би МВФ, който му е писал „отличен”, да е превзет от якобинците? И чий министър на финансите е г-н Дянков - на България или на СБ? Не е ли по-важно за него българските граждани да го харесват, а неСветовната банка? Коя държава е прокопсала, следвайки предписанията на МВФ и СБ? Аржентина, Гърция, Грузия, Балтийските републики или страните от Африка?
Стотината граждани, събрали се пред президентството, за да подкрепят... министъра на финансите, будят сериозни съмнения в психическото си здраве. Все едно зайчета да подкрепят питона, който ги удушава едно по едно, преди да ги погълне!
Нека сега да не решаваме априори по коя част от обвинението „млад милиардер” президентът е невинен. Показателно е заявеното от Бойко пред „Стандарт”: „Понеже с него (Първанов) сме на една възраст, ще кажа, че е млад, но не е милиардер. Така че няма да се съглася с Дянков”.
По-важно е какво цели скандалът Дянков – Първанов в перспектива. Кой печели и кой всъщност стои зад него? Или каква поредна управленска гадост трябваше да прикрие той? Може би тайното приемане на американския натиск за ГМО? Или успешното закриване на обречените на безпаричие болници?
Със сигурност скандалът не е ориентиран само към президентските избори през 2011 г. Така или иначе, Първанов по конституция не може да се кандидатира за трети мандат, следователно не е потенциален съперник на Бойко Борисов за президентския пост. Отделен е въпросът, че всеки ляв кандидат за президент, със сигурност ще носи последиците от опита за компрометиране на Първанов. Последният може да поиска да бъде премиер, но за да стане такъв, трябва да оглави партия и да спечели парламентарни избори. Едва ли Първанов ще се задоволи с кариерата на учен историк, при положение че в БСП, която той хариза на Станишев, далеч не е решен лидерският въпрос. Не е пожелал, не се е върнал след две години на председателския пост в Столетницата.
Ако Георги Първанов остане в политиката, било начело на БСП, било на друга партия, има големи шансове да обере гласовете на недоволните от „реформите” на Борисов и Дянков. Защото зад гърба си ще има два поредни президентски мандата, спечелени мажоритарно. Никой друг политик на прехода не може да се похвали с това, а Дянков дори не се е явявал на избори. Обаче с реномето на „милиардер” и „прозападно ориентиран политик” Първанов трудно ще мине за алтернатива на управляващите днес.
Първо, оредяващите леви симпатизанти, които са на дъното на социалната стълбица, с право подозират всяко парвеню, забогатяло незнайно как в годините на прехода. С една президентска, министерска или депутатска заплата милиардер не се става, дори за пет мандата. Първанов познава тези настроения в обществото и затова е свръхчувствителен по темата за неговите „милиарди”.
Второ, редовите членове и симпатизанти на БСП едва ли са простили ренегатството на своите партийни лидери, които от противници на империализма и НАТО, се превърнаха в поддръжници и на военните авантюри на Пентагона в Ирак и Афганистан, и на американските военни бази на българска земя. Първанов не направи изключение. Напротив, надянал каска и бронежилетка, отиде да инспектира българския военен контингент в Ирак и дори кортежът му бе обстрелян от бунтовници. Не дай боже, да се окаже сега и „милиардер”...
Трето, по какво „социалната чувствителност” на Първанов се различава от социалния цинизъм на Костов, Симеон Сакскобургготски и „обединената” българска десница? Да не би социалният президент да е поискал отменяне на точковата система за пенсиониране, или е наложил вето върху „балансирания” рестриктивен бюджет на Дянков? Не, той наложи вето върху Закона за отбраната и въоръжените сили. И то защото проектът на МО му орязваше правата като Върховен главнокомандващ. Късно, прекалено късно се сети той и за социалните придобивки на военнослужещите и служителите от МВР. Още по-закъсняло е искането му да се отворят икономическите досиета на прехода. Това няма да се случи никога, защото никоя от политическите партии не е застрахована от неприятни изненади. Пък и както се твърди, такива досиета не съществуват. Налице са само съсипните на хайдушката приватизация, пример за което е агонията на МК „Кремиковци.”
Естествено е Иван Костов, наречен от Георги Първанов „кръстник на мафията в България”, да желае омаскаряването на президента чрез внушения за незаконно забогатяване, каквито се тиражират и за него самия.
Не ме учудва и това, че Командира и някои от ГЕРБ и „Атака” отново настояват за импийчмънт на президента. Поразява ме само невежеството и упоритостта, с която се мъчат да направят Ангел Марин президент. Защото, съгласно Конституцията на Република България, при предсрочно отстраняване на президента, неговото място заема вицепрезидентът. Да не би той да им харесва повече? Или всичко е един пошъл театър на сенките, в който главните действащи лица остават зад чаршафа и не личи, дали се борят, или скрито се договарят? А между нашите „герои” има твърде много общи тайни, включително за общите им „спонсори”. Само един такъв, Алексей Петров, е в ареста. Временно, според мен.
Маса хора, подпомогнали избирателните кампании на Желев, Стоянов, Първанов, Костов, Сакскобургготски, Доган и др. натрупаха състояния, включително с присвоени еврофондове. Но като „спомоществователи” на управляващите, те остават ненаказани и до днес. Колко му е хората да си помислят, че лъвският пай от откраднатото се е стекъл в партийните каси, а защо не и в сметките на политиците на прехода? Включително на Първанов.
Но нали всеки е невинен до доказване на противното? А до доказването на незаконността на „първия милиард” на който и да е богаташ, има да се извърви дълъг път. Стига, разбира се, този милиард да съществува.
Най-смешното в цялата тази история е, че от ГЕРБ защитиха с нарочна декларация министъра на финансите, който дори не е член на партията. По същия начин защитаваха „професионализма и честността” на кандидата за еврокомисар Румяна Желева, въпреки че ги направи за резил пред Европарламента. Защо по същия начин не защитиха министъра за българите в чужбина, когато той заплаши Турция с вето на нейното еврочленство, ако не изплати 20 млрд. долара компенсации на прогонените тракийски бежанци? Напротив, Божидар Димитров получи последно предупреждение от самия премиер Борисов. А министърът на финансите Симеон Дянков дори не спомена за тези милиарди.
Има нещо още по-карикатурно: Симеон Дянков, Иван Костов, Мартин Димитров и Волен Сидеров се правят на сиромахомили, бидейки типични представители на десницата, за която богатството е висша ценност, а не порок. За да не остане по-назад, председателят на НС г-жа Цачева оповести, че ще предложи на депутатите временно да се откажат от увеличението на техните заплати и дори да върнат получените от януари до март 2010 г. допълнителни 330 лв. Каква щедрост! Или може би проява на закъсняла съвест?
Нищо подобно. По-скоро става реч за най-обикновена демагогия. Защото в „тази страна” 360 000 души са напълно безработни, а до края на годината броят им ще нарасне с още 100 000 души. Те какво увеличение да върнат, като някои не получават дори социални помощи? А пък на работещите се предлага намален работен ден и съответно, намаляване на техните заплати. Вероятно МФ подготвя обществеността за ново затягане на коланите и чрез скандали отвлича вниманието от факта, че от постната Дянкова пица ще остане само кутията.
Не, в България политиците не се червят от срам заради неприлично голямото си забогатяване. „Парите не миришат!” - казвал император Веспасиан, когато обложил с данък обществените тоалетни. В противен случай у нас нямаше да има толкова частни палати, яхти, самолети, маркови автомобили и дори частни улици в най-богатите квартали на големите градове. Само летящи чинии не са започнали да си купуват! Ако някои крият размера на своето имане, то не е от срам, а от страх: ако не ги отвлекат и оберат „Наглите” или „Факирите”, държавата ще ги обложи с данъци. Ал Капоне не можаха да го осъдят в САЩ за друго, освен за неплащане на данъци, как ще го осъдят в България? Тук политика, правосъдие, рекет, контрабанда и други форми на организирана престъпност са се преплели така, че всеки опит за разплитане на змийското кълбо може да завърши летално. Поради това се имитира, а не се води истинска борба с престъпността. Полиция и прокуратура организират показни операции и смущават съня на съдиите, а те им го връщат, като пускат задържаните: „поради липса на годни доказателства”. Ако все пак от кумова срама понякога за по-дълго оставят в ареста някой от „Наглите”, „Совите”, „Факирите”, „Крокодилите” или „Октопод”, то е за да замажат очите на Европа. Да не би, санким, ЕК да ни спре отново еврофондовете. Същото е предназначението и на нескопосания сериал, който наблюдаваме с нарастваща погнуса.
Световната банка в действие
карикатура: Тодор Цонев
|