|
„Поради липсата на лекари, достъпът до медицинско обслужване е станал истинска пътека с препятствия за португалците.”
Така журналистът Роберто Бесса Морейра започва своя разказ за „нощните бдения” на пациентите: не в някое село, загубено из дълбоката провинция на Португалия, а в десетхилядното португалско градче Лордело, отстоящо само на 30 км от град Порто. Репортажът на Морейра е публикуван в лисабонския „Диарио де нотисиаш”. Предаваме текста с незначителни съкращения.
|
Пред местния Център за медицинско обслужване всеки четвъртък се повтаря един и същи ритуал: десетки португалци се редят на опашка и прекарват нощта под открито небе, за да се запишат за медицински преглед през... следващата седмица. Първите кандидати пристигат към 23 ч: едни си носят одеяла и възглавници, други – табуретки. И това се случва в страна, членка на ЕС, в която можеш да се запишеш за преглед и по интернет! Има и хора, които срещу 5 евро ще продадат на сутринта „мястото си”, но най-често идват такива без личен лекар. Поради липса на лекари в това положение са близо 1 милион португалци, а според Синдиката на общопрактикуващите лекари през 2015 г. такива ще са 3 млн. граждани на страната.
Мария Мануела Милейро, на 35 години, е пристигнала първа. „Лекарят ми предписа изследвания и аз му нося резултатите”. Тя живее в Лордело от близо година и все още няма личен лекар.
Алзира Нунеш Ферейра работи в ресторант, в отпуск по болест е след операция на рамото. Но не по тази причина 53-годишната жена е тук от 23,30 часа. „Внучката ми се роди преди три месеца и оттогава не е имала консултация. Дъщеря ми няма лекуващ лекар, а моят ми каза, че не можел да я поеме, понеже вече имал прекалено много пациенти.”(В Португалия лекуващият лекар, ако е претоварен, може да откаже да поеме пациент – б.пр.). Алзира се надява лекарят да приеме нея, внучката и зет й.
Шумът от разговорите продължава до 8 ч сутринта и обитателите на съседните жилищни блокове понякога викат жандармерията.
Грасинда Алмейда, на 45 години, е без личен лекар от 3 години. Има хипертония и трябва да се консултира с лекар най-малко веднъж на месец: „Но тъй като нямам лекуващ лекар, идвам винаги тук в 3 ч сутринта. Средно има по 40-50 души, които чакат.” Грасинда е дошла с приятелката си Мария Розарио Естевеш, чието здравословно състояние изисква редовно наблюдение: „Стават вече две години, откакто трябва да идвам през нощта, за да получа прием”, оплаква се тя, добавя, че й се е случвало да оставя децата си – на 4 и на 9 години, да спят сами вкъщи.
Фернандо Лопес, на 57 години, е принуден след всяка „дълга, бяла нощ” пред Центъра да работи цяло денонощие в един дървопреработвателен завод. Пристигнал към 3 часа и 10 минути, с табуретка в ръка, той е дошъл да запише прием за жена си, дъщеря си и себе си.
Часовете минават и ритъмът на пристигането на пациенти става забързан. Към 3,10 ч идва ред на Антонио Коельо. „Принуден съм да идвам тук всеки месец. Три години, откакто съм в отпуск по болест, трябва да го подновявам всеки месец. Ако не получа преглед, губя правата си” - обяснява той.
Пет минути по-късно идва Ернесто Сантош. Той вече е изкарал една нощ под открито небе миналата седмица, но лекарят го нямало и трябвало да се върне. „Така се случва винаги, когато някой лекар не дойде”, жалва се той.
Съмва се, а десетки хора чакат. Няма съмнение, че следващия четвъртък ритуалът ще се повтори.
Португалският седмичник „Визао” нарича явлението „хаос в болницата”. Хаосът се засилва особено след решението на правителството да позволи на лекари от обществените болници да работят и в частните. Така се отворила същинска „кутия на Пандора”: много лекари предпочитат да минат Рубикон заради възнаграждения, достигащи до 30 000 евро на месец в частните болници. Гинеколог към края на своята кариера може да получи предложение за работа в частна болница със заплата от 10 000 евро: 4 пъти повече, отколкото в обществените болници. Така частните болници „ловят” специалисти, а обществените функционират с 2 пъти по-малко лекари от преди.
Според британския „Дейли телеграф”, в Обединеното кралство Великобритания на 650 000 души се пада по 1 дежурен лекар. Разследване на вестника разкрива, че дори в лондонските дистрикти (окръзи - б.пр.) Барнет и Енфийлд, чието население е нараснало на 650 000 души, един-единствен лекар, специалист по обща медицина дежурил през нощта на 30 срещу 31 януари. А предишната седмица в Съфолк, Източна Англия, при 600 000 души население са дежурили двама лекари.
Службата за медицински дежурства на NHS (система за обществено здравеопазване на Обединеното кралство) е подложена на остри критики заради смъртта на двама пациенти, лекувани от заместващ лекар, повикан от Германия. На всичко отгоре не говорел добре английски. Даниел Убани, назначил летална доза диаморфин на един пациент, на 4 февруари т.г. е признат от съдебната полиция за виновен за непредумишлено убийство. А това било първото му дежурство! Случаят постави под съмнение и методите за подбор на лекари в Обединеното кралство. И още нещо: от 2004 г., датата на договорените с NHS промени, лекарите във Великобритания могат да откажат да работят през нощта или през уикенда.
Бел. Н.З. Повредата не е във вашия телевизор, а в системата. Според „Дейли телеграф” медицинските грижи варират според регионите. При еднакъв брой обитатели някои региони може да имат до 8 пъти повече дежурни лекари. Как при това положение да вярваме, че „здравната реформа” на Симеон Дянков и Божидар Нанев ще подобри здравеопазването? Нали моделът е един и същ? Дали не пристъпваме към нещо, от което богатият Запад е на път да се откаже? И кой ще опере пешкира за този предопределен провал? Със сигурност няма да е г-н Дянков, нито който и да било от политиците на ГЕРБ. Цената на маймунското подражание на отречени от света модели ще заплатят пациентите, истинските жертви на „здравната реформа”. И на първо място хората, които не могат да си платят здравните осигуровки.
|