|
Навръх Коледа на 2009 г. сайтът Столетие.ру публикува интервю със Станка Шопова, председател на фондация „Устойчиво развитие на България”, създадена през 1997 г. с цел да разширява и укрепва връзките между България и Русия. След публикуването на разговора на Галина Гусева с г-жа Станка Шопова на форума в сайта започва читателска дискусия, чийто патос може да се изрази накратко с фразата „на българите не бива да им се вярва, ще ни предадат и ще ни ударят в гръб”. Има много остри реплики, квалификации и доста неверни исторически препратки. Ако приемем, че това е представителна извадка за мнението на съвременните руснаци, нещата изглеждат гротескно тъжни. Изненадата на журналистите от сайта Столетие.ру е голяма и те приемат поканата за разговор, отправена им от Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания, който изразява своето несъгласие с крайните определения за България и български народ.
Интервюто на Галина Николаева с г-н Решетников е осъществено в деня на Националния празник на България 3 март т.г. Редакцията на в. „Нова Зора” предлага на читателите си този разговор с единствената претенция, че истината може да бъде само една. Иначе историята може и да се вижда под различен ъгъл и от различни гледни точки, но фактите трябва да се уважават.
|
- Леонид Петрович, има две мнения за нашите отношения с България. Първото е популярно и днес – българите са ни задължени за освобождението си от турско робство и възстановяването на българската държавност. Но вместо благодарност, те воюваха против нас в двете световни войни. Сега, когато Русия е по-слаба и не може да подкрепя икономически България, те веднага ни обърнаха гръб, влязоха в НАТО. Българите са предатели, потребители, народ, който няма понятие за дълг и национална чест. Второто мнение не е толкова популярно – българите воюваха против Русия в двете световни войни, защото преди 130 години, когато бе утвърдена българската държавност, на тях им бе наложен цар, немец по произход - по настояване на Бисмарк. И разбира се, когато възниква въпросът на чия страна да воюва България, той е решен не чрез всенароден референдум, а според волята на монарха немец.
- Първото, което особено ме засегна в отклика на разговора със Станка Шопова, е твърдението, че „българите ни удариха в гръб” и че „българите ни предават”. Кои са тези „ние”, които те предават? Кого са предали българите?
- Предполагам, че нас, руснаците...
- А самите руснаци нима не предадоха 25 милиона свои, също руснаци, в Украйна, в Казахстан, в Беларус, и т. н., като ги лишиха от руско гражданство и ги оставиха зад пределите на родината, когато СССР се разпадна?
- Но народът чрез референдум се обяви срещу разпадането на Съветския съюз...
- Само че после подкрепи идването на власт на разрушителите на страната – пасивно или активно, не е толкова важно. И в резултат ние изоставихме своите! Така че кои сме „ние”, каква е Русия, която българите днес са предали? Съветският съюз и неговата наследница Русия предадоха българите. И чехите, и поляците... Навсякъде имахме приятели – в България те бяха най-много. А ние всички тях ги предадохме. Предадохме Хонекер, предадохме Живков, който бе арестуван и умря под арест. Да, те бяха комунисти, но бяха наши приятели.
Онези, които сега говорят за българско предателство, трябва да помнят, че предатели преди всичко бяхме ние. И предадохме своите. И захвърлихме Източна Европа, отказахме се от нея. През 19 век руснаците извършиха подвиг – те проляха кръвта си за освобождението на братския православен народ – за българите. Това бе подвиг на целия народ – на руските войници, на офицерите, подвиг на дворянството, на руския цар. Това бе уникален подвиг на нашата страна. Убеден съм, че критиците на днешна България не познават тази част от историята, не знаят руската история преди Октомври 1917.
- Но руската история по време на болшевиките бе в по-голямата си част забранена. Справедливо ли е сега да виним нашия народ?
- Тогава не бива и така на едро да виним и другите народи, да разсъждаваме колко са лоши и предателски те. В такъв момент не е зле да погледнем самите себе си и да се убедим, че съвсем не винаги сме били на висота, особено в последните сто години. Това е още по-полезно, когато става дума за отношението към братски славянски народ.
- Аз съм била в София, и в писателски кръгове съм чувала мнения, че българите съвсем не са славяни...
- Тази теория е „набивана” в съзнанието на българското общество още от втората половина на 19 век. Набивана е от Запада чрез германофилските кръгове. Целта е ясна – да бъдат откъснати българите от славянството, от православието, а значи и от Русия. В годините на Втората световна война някои български изследователи, подкрепяни от Берлин, се опитваха да докажат арийския произход на българите. Като човек, който 33 години е работил в разузнаването, съвсем уверено мога да кажа, че чуждите спецслужби отделят много голямо внимание на историческите дискусии в страните, които се намират в сферата на техните интереси и със своите специфични методи се опитват да насочат споровете в науката в необходимата им посока.
Като историк, ще кажа, че славяните, заселили в първите векове от новата ера България и Македония, са генетично единокръвни със славяните, живели в Киевска Рус – имат един език, семейни връзки (по тези въпроси може да прочетете трудовете на акад. Лихачов). Когато татаро-монголите ни разбиха, мнозина избягаха именно по тези краища, защото там бяха свои. В историческата наука има достатъчно достоверна версия, че светата княгиня Олга е родом от Плиска. Впрочем, Плиска и Псков са фонетично еднородни имена. Славяните на Балканите са претопили автохтонното население – тракийците, а после и прабългарската орда, като от това е останало само името им - българи. И при нас е така, нима ние не сме претопили куманите, печенегите, угро-финските племена, и слава Богу, от това не сме престанали да бъдем славяни.
Българите са най-близките ни родственици и това обяснява особената любов, която ни обединява. Това е любов природна, органична и генетична.
Помня как още младеж, аспирант, във всяко българско селце се хвърляха да ме прегръщат само затова, че съм руснак. Бях направо потресен от чувството за близост, което българите изпитват към руския човек.
В Гърция имам познат – синеок такъв, светлокос, не прилича много на грък. Той казваше, че винаги го обзема необяснимо вълнение само щом чуе думата „русин” и „Русия”. По-късно разбрах, че рпайонът, където е родното му място, е заселен още през 5-6-и век от балкански славяни. Мисля, че не оценяваме напълно силата на генетичното родство.
Повече от четиристотин паметника в България са посветени на освобождението от османско иго. Нито един не е разрушен. Имаше недоволство от паметниците на съветската армия, някъде може би и демонтираха нещо, но наистина, малко. Срещу паметниците на стара Русия обаче нищо подобно няма. През 1992 г. посетихме на Паметника на Альоша в Пловдив, бяха го изцапали с боя. Но до него се намира паметник от времето на Александър II – в памет на загиналите при Пловдив руски воини. Паметникът не е голям – тогава не са страдали от гигантомания, паметниците са били адекватни на човека. Та този паметник беше чист, обгрижен, никой не го е докосвал и с пръст. Така че българите пазят спомена за руския подвиг. Дори се откриват нови паметници, като този на ген. Скобелев край Плевен, или на капитан Киряев – първия руски офицер-доброволец, участник в сръбското въстание.* Загинал героично, начело на голям българо-сръбски отряд. През 2009 г. паметникът на капитана бе ремонтиран, и местинте хора се грижат за него. Подобни неща се случват на много места в страната.
Какво знаят днес за руснаците, отдали живота си за братския народ, тези, които сега обвиняват българите в предателство? На съвременните руснаци дали им говорят нещо имената на Гурко, Алабин, Калитин, Дондуков, Столетов и десетки други? А това са имена на улици и градове в България, издигнали са им паметници, където тържествено се отбелязва техният подвиг за Освобождението на България.
След победата на Русия на Балканите граф Николай Павлович Игнатиев, руският посланик в Истанбул, успява да убеди турците да подпишат Санстефанския мирен договор, според който в независимата българска държава влизат всички територии, населени с хора, говорещи български език. И се оказва, че България е голяма страна, с излаз на Егейско море. И това става не защото граф Игнатиев е българофил, както смятат мнозина, между тях и добре информирани руски историци и публицисти. Той наистина е обичал българите. Но преди всичко граф Игнатиев е бил руски държавник, голям геополитик, ако ползваме съвременния термин. Той добре е разбирал, че за да може Русия наистина да се закрепи на Балканите, на първо място й е необходима силна и приятелска България.
- Защо не Сърбия?
- При цялата ни близост със сръбския народ Сърбия бе, и за нещастие пак стана, територия, изолирана от Русия и без излаз на море. Ето на, трябваше да помогнем на сърбите по време на натовските бомбардировки по въздуха, а как да долетим? Тогава България и Румъния затвориха въздушното си пространство. Човекът, който мисли геополитически, разбира, че България е ключ на Русия към Балканите.
Затова преди 130 години, на Берлинския конгрес във връзка с Руско-турската война на Балканите, всички западни страни рязко се противопоставиха на голяма България. Тогава Русия, по много причини, не бе в състояние да защити позицията си. От Санстефанска България остана около една пета. Освен това Русия бе принудена да се съгласи монарх на България да бъде австроунгарец - първо Александър Батенберг – него българите скоро го свалиха, после – Фердинанд Сакскобургготски. Добре е известно, че българите са искали за трона княз Черкаски, и княз Дондуков-Корсаков.
- И Игнатиев. Него особена са обичали. Наричат го „Рицаря на Балканите”.
- Да, и граф Игнатиев. Но Русия не е можела да си позволи да подкрепи тези желания на българите. Или не се е решила. Така че Русия наистина освободи българите, но после не затвърди успеха си.
И още един съществен момент. Когато България е под турско господство, основният търговски път – Истанбул–Германия, минава през територията на България.
- Това е така и днес.
- Да, и сега е така. По този маршрут са работили българи, хотелиери, магазинери, търговци и прочие, те правели бизнес по турско-германския маршрут. И естествено са били под съответното влияние. Децата си пращали да учат в Австро-Унгария и Германия. Ето от този тъничък слой възникват германофилски ориентирани българи. Друга част работили по направление Турция–Одеса, после Гърция–Одеса. Разбира се, техните деца учели в Русия. Така че русофобите в България са рожба на онзи тънък слой хора, свързани с Германия и Австро-Унгария .
Да не забравяме, че двамата първи монарси за България са били абсолютно чужди, нямали са нито етническо, нито ментално отношение към българите, практически не са ги интересували. И само третият, Борис Сакскобургготски, е ориентиран към българите цар. При раждането си той е кръстен в католическата вяра, но на двегодишна възраст баща му Фердинанд е бил принуден, под натиска на българската русофилска партия и на Русия, да го кръсти в православието. Негов кръстник е нашият господар Николай Втори. Цар Борис обичал България, той възприел начина на живот тук. Но в навечерието на Първата световна война България е управлявана от цар Фердинанд, а той е бил изцяло ориентиран към родната си Виена и към Берлин. И естествено, обявил война на Антантата.
Общата ни фронтова линия с България е била всичко на всичко 100 км в района на устието на р. Дунав. Тя възникнала през 1915 г., след съкрушителния и мълниеносен разгром на Румъния, която участвала на страната на Антантата. И срещу Русия се оказват две-три български дивизии. Радко Димитриев – знаменитият руски генерал и прославен герой от войните, командващ корпуса на императорската армия (по-късно болшевиките зверски го убиват) – та този ген. Димитриев е българин, емигрирал е в Русия след падането на поредното русофилско правителство. Той приближава брега на Дунав и крещи на български: „Братя! Нима сте тръгнали срещу русите?” Доста българи преминават на нашия бряг. Ето така се сдобиваме със значително количество пленени българи, въпреки че няма особени боеве по тази участък на фронта...
- И все пак в масовото съзнание е популярно мнението, че България е воювала срещу Русия.
- Изборът на България през Първата световна война е до голяма степен следствие от нашите слабости и грешки на Берлинския конгрес. И няма защо да виним за това целия български народ. В края на краищата през 1918 г. той се отрече от Фердинад – чужденеца, отявления германофил. До 1918 г. България е единствената страна, където съществуват русофилски партии, чиято програмна цел е съюз с Русия.
- Но да се върнем по същество. В България Станка Шопова ръководи програмата „България и Русия
– заедно завинаги”.
И още един, исторически епизод. Бялата армия напуска Крим, за да се реформира. Но щом се оказва в България, цар Борис ги интернира. И те вече не са армия, а пленници. Това не е ли предателство?
- Това е още едно погрешно мнение. Врангел наистина се надявал да спаси Бялата армия. По указания на англичаните и французите той решава временно да я разположи в тежките условия на Гърция (Лемнос) и Турция (Галиполи). Докато е в Лондон и Париж, той издейства прехвърлянето на армията в славянските страни – Югославия и България. След дълго забавяне от страна на „съюзниците” в средата на 1921 г. е получено съгласието им.
На българите им е било трудно да приемат белите, защото са страна, загубила Първата световна война, а това означава загуба на територия, контрибуции и т.н. Освен това в този период идва на власт правителството на Ал. Стамболийски, което поема по пътя на приятелски отношения със Съветска Русия. Стамболийски дори се включва в Селския интернационал. Така че цар Борис приел белите, но под натиска на лявото правителство Бялата армия – повече от сто генерали и офицери, - е въдворена в Югославия. След убийството на Стамболийски в преврата на десните отношенията на официална София с белите емигранти се нормализират и 30 000 наши съотечественици заживяват в България, като дават значителен принос в развитието на редица сфери на културата и науката.
В периода между двете световни войни пред цар Борис – който в средата на 20-те години става пълноправен стопанин на България – се изправя трудният въпрос на кого да разчита навън. Няколко обстоятелства пречат на сближаването с България. Това все още е комунистическа Русия с всички произтичащи от това последствия за монархическа и православна България. И още по-опасното е, че в България винаги е имало силно ляво движение и веднага би се намерил общ език със Съветите. Сближаването със Съветска Русия е наистина опасно за страната и Борис...
- ...се старае да стои по-далеч от чудовището.
- Именно. Но разбира се, тук си казва думата и европейският, немско-австрийски произход на Борис и майка му, която е италианка.
Най-важното е, че идвайки на власт, Хитлер обещал да изпълни най-голямат българска национална мечта – обединението на всички българи. Той им обещал онова, за което навремето се борил граф Николай Павлович Игнатиев – да обедини в една държава всички земи, където живеят българи, да присъедини Македония – и гръцката, и югославската част. До Втората световна война мнозина, особено на Запад, вярваха на Хитлер, или поне са искали да му вярват.
Англо-саксите, както и преди, са били против голяма България, но и Съветският съюз не им я обещавал.
- Защо?
- Вероятно защото по същото време се обвързахме с французите и англичаните. Така че Москва изпрати в България своя емисар Соболев, през 1940 г., с предложението България да влезе в коалиция със СССР срещу Германия, но за разлика от Хитлер, нищо конкретно не предложи и цар Борис отхвърли предложението ни.
Все пак той успя, въпреки натиска на Германия, да не влезе във война със СССР до смъртта си през 43-та година.
България не ни е обявявала война. Тя обяви война на Англия и САЩ, които са далеко. Българските войски влязоха в Егейска и Охридска Македония, както Хитлер бе обещал. По-голямата част от населението ги приемаше на първо време като освободители. Български войски участваха и в окупацията на Южна Сърбия, където много твърдо, да не кажем жестоко, се бореха със сръбските партизани комунисти. Някои от акциите на българските войски в района може да бъдат окачествени и като военни престъпления.
Особено след Курската битка през 1943 г. Хитлер нееднократно изисква от София да изпрати на Източния фронт поне две дивизии. Но цар Борис му обяснявал, че може да го направи, но още след месец те щели да преминат на руска страна. След поредната визита в немската квартира цар Борис се завръща в България и умира внезапно.
- За неговата смърт се говори, че може да е отровен от немците.
- Да, има такива слухове. Едва ли обаче може да бъде доказано, но фактът на смъртта след поредните преговори с Хитлер наистина събужда подозрения. Само че и след смъртта му, онези, които идват на власт – Филов, Багрянов, Муравиев и другите (наследникът на Борис тогава е дете), дори и те се откопчват от участие във войната срещу нас. България даже успява да отклони влизането на немски войски на своя територия. Има немски военни бази в Бургас и Варна, но няма окупация. Въпреки че всички съседни страни били окупирани и разгромени, българите се спасили и дори получили териториални придобивки. Но това не опрадвава, естествено, политиката на съюз с фашистка Германия, която следват българските власти тогава. С услужливо настървение те биха хвърлили срещу Съветския съюз български войски, но много доблре са знаели, че по-голямата част от българския народ ще се възпротиви. Това ги заставило да отказват исканията на своите стопани хитлеристи. Така че българите не стрелят по руснаци и нож не ни вадят.
- Наложи ми се да чуя мнение, че българите не са никакви войници в сравнение със сърбите.
- Такива сравнения едва ли са уместни. През Сръбско-българската война от 1885 г. българите разбиват сърбите, които са смели войници, особено в настъпление. В първата третина на 20 век сръбската армия се е формирала под влиянието на френски военни експерти. Българската армия е създавана и обучавана от руски офицери, после с нея работили немски военни. Аз съм сигурен, че когато става дума за защита на Родината, и българите, и сърбите са самоотвержени войници.
- Но в Югославия имаше силно партизанско движение, а за българските партизани в Русия нищо не сме чули.
- Сръбското население в Югославия - разбита, разгромена и унижена, имаше ясен мотив да се бори срещу немците и техните съучастници – ген. Недич и сръбския фашист Льотич. Сръбското комунистическо движение за съпротива стана най-масовото и ефикасното в окупирана Европа. Но представете си подвига на онези българи, които въпреки благоприятните условия, в които се намира България, все пак организират партизанско движение с антифашистки лозунги. Нека да са били дори само 8-10 хиляди души, но ги е поддържала голяма част от населението – хранили са ги, укривали са ги, давали са им информация.
- Но какъв ги е мотивирало?
- Една от основните причини е, че Хитлер напада СССР-Русия, а българските власти другаруват с Хитлер, и такава власт значи трябва да падне.
Ето един факт. В годините на войната в България действа съветско посолство. И тя е страна от хитлеристката коалиция! Впрочем за нас това било твърде важно „око” в лагера на противника – и за разузнаването, и за дипломацията.
Има един човек – Никифор Никифоров, председател на Военния трибунал на България, член на царския военен съвет, в който влизат седем души. Та той е бил наш разузнавач, давал ни е ценна информация – царят се връща от поредните преговори с Хитлер и ние веднага получаваме необходимите данни. Например първите данни за подготвяната от немците операция „Цитадела” – това е Курската дъга, - е получена от българския генерал Никифоров. Или пък началникът на Генщаба на България ген. Лукаш първоначално предавал информация на нашия агент ген. Стоян Заимов, а след гибелта му – на Никифоров. Лукаш знаел добре, че и Заимов, и Никифоров са русофили, и все пак съзнателно им съобщавал много важна за Москва информация. Има и още много подобни примери, но за тях все още не бива да се говори. Защо тези хора помагали на руснаците? Ами защото исторически, генетично, и сърдечно са били свързани с Русия. Хитлер не успял да се споразумее с българските власти да изпратят войски на руския фронт, но получил съгласие за набиране на доброволци. И какво станало? Доброволците, които тръгнали да воюват с Русия, били всичко на всичко 74 души. За цялата страна! Така че набирането на доброволци приключило набързо.
Е, нима това се нарича „нож в гърба”?
Шефът на дипломатическата мисия в София през 1941-1944 г. Яковлев ми е разказвал как СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Той получил указание от Москва да връчи нота на регентското правителство (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър, с когото са в чудесни отношения. Посрещат го дружелюбно. Яковлев заявява, че му е поръчано да прочете нотата – на основание, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че снабдява Хитлер със сирене, месо и т.н. – СССР обявява война на България... Министърът извикал с треперещ от вълнение глас: „Но вие сте си загубили ума! Влизайте в България, ще ви посрещнем с хляб и сол. Ако искате, българската армия ще се строи за почетен караул от границата та до София. Защо ни е да воюваме с руснаците!” Нашият дипломат настоява, че трябва да предаде нотата. „Така си подмятахме нотата пет минути, като горещ картоф – разказва ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злощастна нота, и побягнах. А той крещи след мен: „Господин Яковлев, ама вземете си нотата!”
Съветската армия все пак влезе в България под маршовете на българските военни оркестри. Левите сили се вдигнаха и свалиха правителството, формирано бе правителство на Отечествения фронт, но то остави на власт малолетния цар и регентите. Новото правителство обяви война на Германия, българската армия влезе в Унгария и активно воюва с фашистите до Виена.
Това са фактите.
И после, в края на 80-те и началото на 90-те години, ние изоставихме България. Тя не ни интересуваше. Елцин и екипът му гледаха към САЩ, оставиха американците и техните съюзници да се разпореждат в страните от Източна Европа. Но въпреки това, в средата на 90-те години, благодарение на гласовете и на русофилите, в България дойде на власт социалистическата партия. Нейните лидери се обърнаха за подкрепа към Москва. Елцин отново отказа.
По-нататък няма какво интересно да се каже. Разбира се, България, както и страните от Източна Европа, не можа самичка да се справи с натиска на Запада. На власт дойдоха прозападни сили, които повлякоха българския народ, изморен, разочарован от нищетата, от несбъднатите надежди, към Европа и НАТО. Къде ли ще завлекат за пореден път България? Как да не се окаже пак в отбора на губещите. Обаче проблемът на малките източноевропейски страни е, че те нямат реална алтернатива на такъв пагубен път. По-рано имаше – това бе Съветският съюз. В икономически, а и в политически смисъл тези страни не могат да съществуват без помощта на някаква външна сила. Затова сега всички са в НАТО, което се прокрадва дори към бившите съветски републики. Властите в Черна гора, които векове са били приятелска страна, обявяват, че са готови да влязат в НАТО.
Нашето предателство през 90-те години дълго време няма да се забрави.
България е красива страна, и народът е много добър. Дрюжелюбен и гостоприемен. Примерът на един прекрасен човек и радетел за руско-българската дружба като Станка Шопова съвсем не е единственият случай. В България безспорно има и хора, които не обичат руснаците. Впрочем, защо да ни обичат такива, каквито сме днес?
|