|
- Покачването на цената на водата в София необходимост ли е, г-н Хитров?
- Докато загубите на вода продължават да се включват в цената, която плащат потребителите, „Софийска вода” АД няма интерес да инвестира във водопреносната мрежа. Формулата, по която операторът определя цената на водата, съдържа един парадокс - колкото са по-големи загубите, толкова по-висока е цената на водата. Нарушен е принципът потребителят да плаща само това, което консумира.
Ако „Софийска вода” АД беше намалила загубите на вода на 32% (в момента те са 63%) - съгласно договорните си задължения - реалната цена на водата сега трябваше да е 0,65 лв./куб. м, а не 1,40 лв./куб. м. За сравнение - загубите на вода в Париж са 12%, в Лондон - 11%, в Ню Йорк - 10,5%, във Виена - 9%, в Цюрих - 7,1%, в Хамбург - 3,5%.
Не забравяйте, че водата е безценна за човешкия организъм. Той издържа повече от 45 дни без храна, без вода не може да преживее повече от 2-3 денонощия! Ето защо водата за битови нужди навсякъде по света се намира под специална социална закрила на държавата! Новото - 8-мо поред, повишаване на цената, надхвърля повече от два пъти определената от българското законодателство социална поносимост (3,5% - 4% от месечния доход на едно домакинство).
- А как е решен въпросът в другите европейски страни?
- В страните, членки на ЕС, разходите за вода на едно домакинство възлизат на 0,6% -1% от месечния им доход. Както черното злато (петрола), така и водата (бялото злато) са природна даденост. Щом като цената на петрола варира (ту се качва, ту намалява), така трябва да бъде и с водата, а не постоянно да расте.
- А какви са задълженията на концесионера?
- Съгласно концесионния договор след 2006 г. концесионерът трябваше да разработи Програма за намаляване цената на водата с оглед поддържане на средна цена за срока на концесията (25 години) 0,65 до 0,70 лв./куб. м.
- Реално осъществимо ли е това?
- Отговорът е категорично да по следните причини:
- водоснабдяването на София е гравитачно и разходите за еленергия съставляват 7-9% от годишните разходи;
- промените в пазарните цени на ел енергията и течните горива нямат онази финансова тежест и формираща роля върху цената на водата, както е при другите оператори на ВиК услуги със смесено водоподаване;
- огромни са вътрешните резерви на системата, получаваща при входа си 235-240 млн. куб. м годишно, при общи загуби 135- 140 млн.куб. м и 86 млн. куб. м фактурирана вода, носеща реалните парични приходи. Намаляването на общите загуби за сметка на увеличаване на фактурираната вода е ключът към реалните възможности за намаляване цената на водата;
- използването на потенциалната енергия на водата чрез изграждане на 3-4 микроцентрали на местата, определени в техническите проекти, с които общината разполага отпреди 15 години, е другата технологична и оперативна възможност. Получаваната ел енергия, по изчисления на специалистите, покрива напълно нуждите от ел енергия на ВиК системата и генерира излишък за включване в градската електроразпределителна мрежа със съответни приходи. Това е верният път, а не монтиране на редуктори за намаляване (убиване) на налягането, които струват стотици хиляди лева, и се калкулират в цената на водата за потребителя;
- включването на ВЕЦ „Мала църква” и ВЕЦ „Симеоново” във финансовата схема на хидротехнически комплекс яз. „Бели Искър”-„Рилски водопровод” ще осигури допълнително приходи, които ще направят „Софийска вода” АД независима от банкови кредити.
Спирам дотук, защото оперативните и самозадоволяващи се възможности на софийската ВиК система при управление от опитен мениджърски екип практически са неограничени.
- С какво бизнес планът на „Софийска вода” АД за периода 2009-2013 г. предизвика исковата молба до ВАС?
- Тревожно бе обстоятелството, че след изминалите 9 години от концесионния договор се очертава трайна тенденция към увеличаване на опасността от влошаване на ефективността и сигурността на софийската ВиК система.
Бизнес план 2009-2013 г. на „Софийска вода” АД разкри за първи път сравнително ясно стратегията на оператора в областта на управлението на системата, нивата на услугите, ценовата политика и инвестициите. Това ни даде възможност да оценим бизнес-програмата професионално, както и основания да я отхвърлим като несъстоятелна, без да оставим съмнения за предубеденост. Ето и аргументите:
- необосновано са намалени водните количества при входа на системата - 224 409 355 куб м (2007 г.), на 164 768 700 куб. м (2013 г.); създава се погрешна представа за възможна икономия на воден ресурс по критерии, изисквани от ДКЕВР;
- общата водоснабдителна норма, задоволяваща нуждите от вода за бита, промишлеността и обществените консуматори, сведена под 150 л/ж./дн., не отговаря на динамиката на развитие на града, санитарно-хигиенните изисквания и навиците на населението;
- общите загуби на вода (физически и търговски) продължават да бъдат много високи (60%). Липсва изразена стратегия за намаляването им;
- умишлено се приема ниско ниво на фактурираната вода (до 89 млн. куб. м/год.) към 2013 г., за да се доказват малки приходи и необходимост от повишаване цената на водата, която през 2013 г. ще достигне 2,38 лв./куб. м;
- нереални нива за социалната поносимост на цената на ВиК услугите от 5,18 лв./куб. м през 2007 г. на 10,66 лв./куб. м за 2013 г.;
- несъбраните приходи от водата вместо да намаляват през годините и да подобряват финансовото състояние на оператора, се увеличават повече от два пъти - от 58 262 899 лв. през 2007 г. достигат 118 733 842 лв. през 2013 г.;
- липсва ясна концепция за реконструкция и модернизация на ВиК системата. Планира се подмяна до 20 км годишно на износени водопроводи, на парче, и разпръснати хаотично по райони в целия град София. Но при необходимост от подмяна на 1 800 км тръби на „Софийска вода” АД ще са й необходими цели 90 години!
- изостава строителството на канализационни колектори и вътрешноквартални канализационни мрежи. Цели райони и селища - 40 на брой, остават извън обхвата на бизнес-програмата;
- целенасочено са изоставени (поради решение на ВиК) цели райони, към които проявяват интерес строителните предприемачи, за да бъдат принудени да инвестират в инженерната инфраструктура свои средства, без да получават компенсации;
- липсва одиторски анализ на финансовата програма за инвестиционните намерения, размера на банковите кредити, лихвените проценти и погасяването им;
- финансовата схема за обслужване на заема от ИСПА дава възможности на „Софийска вода” АД да извлича търговска изгода от десетки милиони евро. Такива възможности ЕК не толерира, а санкционира;
- контролните нива на услугите не почиват на база нормативни наредби или Европейска директива.
- България е страна, бедна на водни ресурси. “Софийска вода” АД допуска огромни количества вода от ресурса на яз.”Искър”, възлизащи на 130-140 млн. куб.м годишно да бъдат неоползотворени и безвъзвратно губещи се за водоснабдяването на града в продължение на вече 9 години. Поетите задължения по договора изискваха ежегодно да се пести водният ресурс в размер на десетки милиона куб. м.
- липсва стратегия за подобряване на качеството на питейната вода. През последните години всички големи търговски и финансови центрове, болнични комплекси, хотели, държавни учреждения, вилни зони и жилищни сгради в различни райони на града са поставили собствени очистващи филтри при входа на сградната инсталация, непосредствено до водомера за отстраняване на механични замърсители. Всичко това е фотодокументирано!
- софийската вода притежава природен феномен, който атакува материала на тръбите и съкращава техния експлоатационен период. За ликвидирането на този феномен имаше разработени проекти и програми от Столичната община и Научноизследователския център по ВиК, които с идването на концесионера бяха прекратени. В момента обитателите на хиляди жилищни сгради се принуждават да сменят вътрешните сградни инсталации, което за мащабите на града се изразява в десетки милиона лева разходи за сметка на потребителите.
- при поет ангажимент по договора цената на водата през първите три години да остане на нивото на 2000 г. (0,45 лв./куб.м), тя надмина 0,65 лв./куб.м още през 2001 г., за да стигне в момента 1,40 лв./куб.м и планирана за 2013 г. 2,38 лв./куб.м. Не се спазва българското законодателство за социална поносимост на цената на водата, която за повече от 350 000 жители на града надхвърля предвидените по закон 3,5% от месечния семеен приход. За сравнение, в голяма част от страните в ЕС този процент е от 0,6 до 1,0 от месечния приход на едно домакинство.
- Какви инвестиции обещаха „Софийска вода” АД по принцип в концесионния договор и какво изпълниха?
- Ще върна читателя към времето на международния конкурс за избор на концесионер (1998-1999 г.). За финалния кръг от участващите 10 фирми от Европа и Америка бяха допуснати три: „Интернешънъл Уотьр Къмпани - Юнайтед Ютилитис” (Анг.), „СОР” (Фр.) и „Лионе Дезо” (Фр.).
За основни критерии при оценка на офертите са приети цената на водата на куб. м и размера на инвестициите, с които бъдещият концесионер ще въведе ВиК системата в техническа изправност. Най-благоприятна се оказва офертата на английската фирма, която предлага средна цена на водата за концесионния 25-годишен срок 0,64 лв./куб. м и инвестиции в размер на 152 млн. щ.д., т.е. с 25%-30% по-ниски стойности от тези на двете френски фирми.
Твърдеше се скандално, че от конкурсната комисия, оглавявана от тогавашния секретар на общината Асен Дюлгеров, е изтекла осведомителна информация към английската фирма, препоръчвана от тогавашния премиер на Англия Тони Блеър, която е коригирала своите конкурсни показатели до тези ниски нива.
Месеци преди приключване на избора на концесионер имах среща с тогавашния премиер на България Иван Костов, на която присъства и началникът на кабинета му Николай Вълчев. Информирах подробно премиера за проблемите, които София и нейните граждани ще имат при концесиониране на ВиК системата.
- Имаше ли ефект Вашето предупреждение?
- Няколко години по-късно, по щастлива случайност разбрах, че премиерът е взел под внимание аргументите ми. Върху писмо на посланика на САЩ в София е поставена с нищо неангажиращата България кратка резолюция: „Стефан Софиянски, Антоан Николов - За решаване по компетентност”.
Още от първите месеци на влизането си в качеството на концесионер „Софийска вода” АД прави голямото си финансово източване. На 01.02.2001 г. по платежно нареждане на „Софийска вода” АД са преведени чрез Сити банк на „Интернешънъл Уотър” в Амстердам сумата от 4 138 500 евро плюс комисиона в размер на 322,82 евро, или обща сума от 4 138 822,82 евро, и на „Юнайтед Ютилитис” в Лондон сумата от 4 368 556,64 евро плюс комисиона в размер на 322,82 евро, или общо 4 368 878,46 евро. И до момента няма отговор от „Софийска вода” АД за какво са използвани тези средства.
На 15.12.2000 г. „Софийска вода” АД подписва договор за заем с ЕБВР на обща стойност 60 630 730 лв. за срок от 15 години, от които след 8 години е ползвала едва 10 млн. лв.
- Но защо, нали операторът винаги е твърдял, че няма средства за реализиране на инвестиционната си програма?
- А случайно ли е съвпадението на размера на тази сума с преведената на 01.02.2001 г.? Защо непогасената част от въпросния заем, който към 14.04.2008 г. възлиза на 50 717 606 лв. се предлага за рефинансиране при реализиране на инвестиционната програма за периода 2009-2013 г.? Какво е било движението на тези пари, къде и за какво са използвани? Изключвам да са били замразени в банковия сейф.
През първите 4 години „Софийска вода” АД беше задължена да вложи в рехабилитация на износената водоснабдителна мрежа 35 млн. лв. и да подмени най-малко 100 км водопроводни тръби. В реален план бяха инвестирани 8-10 млн. лв. и подменени не повече от 5 км тръби.
В две последователни години 2003 и 2004 г., „Софийска вода” АД изпълни под 75% от инвестиционната си програма, което съгласно договора означаваше прекратяването му по вина на концесионера.
- Не мислите ли, че през изминалите 8 години огромни средства са вложени не по предназначение?
- Да, така е, големи заплати за ръководния персонал, командировки, покриване на семейните разходи на английски специалисти, леки коли, обзавеждане на офиси, PR акции, листовки, бюлетини и др. Някои дори доведоха до редица обществени скандали. В края на 2008 г. „Софийска вода” АД отчита 176 млн. лв. вложени инвестиции, които по преценка на ЕК са в границите на 50 млн. лв.
В бизнес план 2009-2013 г. „Софийска вода” АД планира инвестиционна програма в размер на 240 млн. лв., от които 190 млн. лв. собствени средства и 50 млн. лв. заем от ЕБВР.
- Какво е състоянието в „Софийска вода” АД днес според Вас?
- „Софийска вода” АД изпадна в тежка ситуация. Нараства недоволството към нивото на услугите, които предлага, и от затрудненията, които създава на физически и юридически лица, превръщайки се от оператор на битови услуги в общински администратор.
Събитията, които протичат, са тревожни и изискват сериозен анализ от страна на Столичната община. Колкото и старателно мажоритарният акционер („Юнайтед Ютилитис”) да пази в тайна намеренията си да напусне софийския воден пазар (което направи през 2004 г. „Интернешънъл Уотър къмпани”), първите сериозни признаци се проявяват.
Водят се необявени, скрити преговори и се сондират намерения за привличане и включване в схемата на нов акционер в „Софийска вода” АД, а на по-късен етап - препродаване на дяловия капитал.
Не изключвам и възможността за преговори относно създаване на картелно сдружение с други чуждестранни фирми с цел разпределяне на зони и диктуване на условията при концесионирането на ВиК системи в страната. Вероятно такава стратегия и форма на управление ще се опита да наложи Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
- Според Вас какво може да се направи в подобен случай?
- Независимо от това какви са скритите намерения на „Софийска вода” АД, Столичната община, като концедент на договора, задължително трябва да предприеме изпреварващ ход и да открие процедура за прекратяване на договора по вина на концесионера. Така ще избегне и неутрализира последиците от препродажбата на дялов капитал.
Затова и София се обединява в борбата за прекратяване на концесията, и в това отношение общинската администрация трябва да разчита на подкрепата на своите граждани. Подписаната от десетки граждански сдружения декларация гарантира тази подкрепа!
|