|
|
"Нова Зора" - брой 10 - 9 март 2010 г.
| Hай-тъмно е преди разсъмване |
|
Уважаеми приятели, другари,
Дами и господа,
На мен се падна високата чест да ви приветствам за участието ви в тази двудневна конференция „Новите български времена – вчера, днес и утре”. Спряхме се на този наслов, в широките координати на който ще се опитаме да потърсим заедно, в една демократична дискусия, мястото на България в Европа и света през втората половина на 20 век и първите десет години на новото хилядолетие. Ще огледаме извървения път не само защото въпросите за българската държавност и бъдеще винаги са били наши неизменни ориентири, а поради това, че съдбата на народа ни, неговата горест, тревоги и изпитания, с неумолима строгост ни заставят да потърсим отговора на въпроса какво да се прави. От статистическа гледна точка имаме и удобен информационен повод – само пред месеци се навършиха 20 години от едно събитие – 10 ноември, което отмести стрелката на живота ни и България пое по стръмния коловоз на новия азимут на надеждата. Пое възторжено, с доверие и бих казал дори – със завиден оптимизъм, че видимите несъвършенства и теготи на довчерашния живот могат да бъдат надмогнати и преодолени, че щастието – този стар измамник, е на една ръка разстояние, а само на разкрач са Канарските острови и лъскавите витрини на Монако и Париж; светещите маяци на световните аеродруми и всичко онова, което поетът нарича „шимящее чувство дорога”.
|
|
|
| Новото възраждане на БългарияДесет принципа на Българската контрареформацияКак да се върнем и да останем в
Историята напук на либералите |
|
Преди броени месеци българското общество отбеляза двадесетата годишнина на 10 ноември 1989 година. Беше отбелязано събитие, чийто смисъл тогава не беше ясен, а днес е.
Но поводът не бе нито исторически (защото нито една политическа сила не прие да припознае тази дата като свой празник, като свой творчески юбилей, освен – може би - Шесто управление на Държавна сигурност, но то пък безмълвно премина в историята, при това - както си му е редът - без да каже нищо), не бе и теоретически – защото всички досегашни опити за теоретическа обосновка на Светлата дата завършват еднотипно – като смехотворен конфуз. Но там, където Историята и Теорията срамежливо мълчат, се развихря идеологията, и то в своята класическа дефиниция като „превратно съзнание”.
|
|
|
| Голямата глътка на “Софийска вода“ АД |
|
- Покачването на цената на водата в София необходимост ли е, г-н Хитров?
- Докато загубите на вода продължават да се включват в цената, която плащат потребителите, „Софийска вода” АД няма интерес да инвестира във водопреносната мрежа. Формулата, по която операторът определя цената на водата, съдържа един парадокс - колкото са по-големи загубите, толкова по-висока е цената на водата. Нарушен е принципът потребителят да плаща само това, което консумира.
Ако „Софийска вода” АД беше намалила загубите на вода на 32% (в момента те са 63%) - съгласно договорните си задължения - реалната цена на водата сега трябваше да е 0,65 лв./куб. м, а не 1,40 лв./куб. м. За сравнение - загубите на вода в Париж са 12%, в Лондон - 11%, в Ню Йорк - 10,5%, във Виена - 9%, в Цюрих - 7,1%, в Хамбург - 3,5%.
Не забравяйте, че водата е безценна за човешкия организъм. Той издържа повече от 45 дни без храна, без вода не може да преживее повече от 2-3 денонощия! Ето защо водата за битови нужди навсякъде по света се намира под специална социална закрила на държавата! Новото - 8-мо поред, повишаване на цената, надхвърля повече от два пъти определената от българското законодателство социална поносимост (3,5% - 4% от месечния доход на едно домакинство).
|
|
|
| Българите никога не са предавали Русия! |
|
Навръх Коледа на 2009 г. сайтът Столетие.ру публикува интервю със Станка Шопова, председател на фондация „Устойчиво развитие на България”, създадена през 1997 г. с цел да разширява и укрепва връзките между България и Русия. След публикуването на разговора на Галина Гусева с г-жа Станка Шопова на форума в сайта започва читателска дискусия, чийто патос може да се изрази накратко с фразата „на българите не бива да им се вярва, ще ни предадат и ще ни ударят в гръб”. Има много остри реплики, квалификации и доста неверни исторически препратки. Ако приемем, че това е представителна извадка за мнението на съвременните руснаци, нещата изглеждат гротескно тъжни. Изненадата на журналистите от сайта Столетие.ру е голяма и те приемат поканата за разговор, отправена им от Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания, който изразява своето несъгласие с крайните определения за България и български народ.
Интервюто на Галина Николаева с г-н Решетников е осъществено в деня на Националния празник на България 3 март т.г. Редакцията на в. „Нова Зора” предлага на читателите си този разговор с единствената претенция, че истината може да бъде само една. Иначе историята може и да се вижда под различен ъгъл и от различни гледни точки, но фактите трябва да се уважават.
|
|
|
| "Белите нощи" на здравеопазването |
|
„Поради липсата на лекари, достъпът до медицинско обслужване е станал истинска пътека с препятствия за португалците.”
Така журналистът Роберто Бесса Морейра започва своя разказ за „нощните бдения” на пациентите: не в някое село, загубено из дълбоката провинция на Португалия, а в десетхилядното португалско градче Лордело, отстоящо само на 30 км от град Порто. Репортажът на Морейра е публикуван в лисабонския „Диарио де нотисиаш”. Предаваме текста с незначителни съкращения.
|
|
|
| Да страдаш в името на ЕС... или глобализацията |
|
Страната ни се насочва към затягане на колана и пенсиониране на 67 години. Но това са усилия, наложени от световните пазари, а не поради изискване на ентусиазиращата европейска перспектива.
Сигурно е много трудно да оповестиш план за усвояването на 50 млрд. евро и за повишаване на пенсионната възраст на 67 години, без да хвърлиш камък по ЕС. Ако Европа не позволява да се правят реформи, а фактурата за тях се представя на Брюксел, за какво ни е тя? Разбира се, в Испания сме свикнали с уволненията, с потребителското свиване и бюджетните орязвания. Но предшествениците на Сапатеро винаги можеха да обвържат необходимостта от жертви с някаква важна колективна цел по отношение на ЕС.
|
|
|
| Седмицата като памфлет |
|
Когато Бойко беше кмет на София, изобщо не спеше. Нощем, когато цяла България потъваше в праведен сън, Той разстилаше на кухненската маса картата на столицата и провеждаше ката ден революционни транспортни реформи. Накратко казано, променяше движението на комуналния транспорт така прекрасно, че никой да не може да каже кое превозно средство откъде идва, къде спира и накъде отива.
Сега същите функции се изпълняват от г-жа Фандъкова и трябва да се признае, че в много отношения тя вече надмина своя учител. Тази сутрин например добирането ми до месторабота ми струваше двукратно повече време, както и трикратно повече пари. Дай Боже, мадам кметицата да продължи все в същия дух и по-нататък, чак докато софиянци преминат изцяло на таксита.
|
|
|
| Двата гряха на Симеон Дянков |
|
В България кабинет без поразяваща уста не може. Още от Нейчо Неев по Берово време, който се обезсмърти с фразата “Егати държавата, дето аз съм й вицепремиер”. Сегашният такъв и финансов министър Симеон Дянков убедително изпълнява тази роля. Досега не е забелязан случай да се произнесе по някаква тема и с това да не предизвика скандал. Или в най-добрия случай недоумение и подигравки. Този път обаче Дянков определено преигра.
В началото на миналата седмица участва в тв шоу на Андрей и Иван по Нова телевизия. В хода на шоуто водещият се опита да го въвлече в разговор за притежавани от “младия милиардер” Първанов луксозни имоти у нас и в чужбина. Къде на шега, къде наистина, получи се конфузно двусмислие. На следващия ден президентът Първанов поиска от Дянков или да докаже твърденията си, или да си подаде оставката. “Поразяващата уста” отговори чрез пресцентъра си, че не е набеждавал държавния глава и показа стенограма от разговора в тв шоуто. И разбира се, прехвърли вината върху неизвестни лица, които подвели президента. Но в контекста на въпроса млад милиардер ли е Първанов отговорът на Дянков е “определено не е млад”. И за всеки непредубеден звучи наистина двусмислено. По време на обясненията между двамата, които се състояха в петък, по настояване на министър-председателя, Първанов атакува. Неговите оценки приличаха на прочетени от в. “Нова Зора”.
|
|
|
|
Бойко Борисов: Аз гарантирам, господа
|
|