"Нова Зора" - брой 9 - 2 март февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Родилният вик на свободата
Трети март е ден на славата и подвига. На честта и достойнството. На благородството и на самопожертвувателността. Трети март е ден на живите и мъртвите българи и руси. За тях нищо не е забравено. От тях никой не е забравен.
В душата на народа, в скрижалите на духа, в паметта на кръвта гори жаравата на този ден. Може би затова не стихват и опитите да бъде оспорен, да бъде обруган и ако може – забравен дори.
Отначало не споменаваха кой ни е освободил. После ни наливаха в главите, че никой не е викал освободителите ни, а те решавали своите имперски задачи и попълзновения. После, през все по-засилващия се вой на мюезините от джамиите, сърцата ни вледени и друга “новоосъзната” истина. Една народна представителка, Клара Петрова, отсече: “Американците са ни освободили от турско робство, а Русия след тях само е минала и е обрала славата”. Така години наред търсеха ваксата и човъркаха душите ни, додето стана ясно, че нямало нужда да бъдем освобождавани, защото нямало и робство. Било само едно присъствие, взаимопроникване на култури. Нейсе! Да се прекръстим, че не ни просветлиха душите с откритието, че на Шипка се е сражавала американската морска пехота, а не витязите на Брянския полк, че при Плевен не ген. Скобелев е атакувал победоносно “Кованлъка”, а ген. Джордан Армстронг Къстър, начело на “Седма кавалерия”.
Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
Не изпускайте от очи Балканите...
  • Глобалният проект „Балканизация-800” стартира с
    международното признаване на Косово
  • Словосъчетанието „стратегия за национална сигурност” периодично се появява в българските медии и се превръща в нещо като „тепих” на междупартийни баталии, профилирани от вътрешнополитическия текущ момент. Естествено, наблюдава се и сблъсък в академичните среди, които също са мотивирани от партийни различия и усещането за собствената self-conception, съгласно теорията на бихевиоризма, т.е. концепцията на отделния експерт по въпросната тематика. Разбира се, интелектуалното любопитство на ангажираните с националната сигурност вибрира понякога гръмко, но по-често приглушено поставя редица въпроси като например има ли стратегия в сегашната българска политическа култура? Какви са тенденциите към настоящия момент? Защо самата дума стратегия предизвиква поредица от негативни усещания и предразсъдъци? Защо държавната администрация вече почти рефлексивно, даже при намек за стратегия, говори за признак за отдалечаване от реалността?
    Азбучна истина е, че за да говорим за стратегия, е задължително наличието на идеално (идеология). Ако идеалното е дефинирано и има ясен профил, естествено е гарантирана и неизбежната поява на стратегическа цел.
    Автор: Боян ЧУКОВ>> Пълния текст...
    Граждани ли сме, или престъпници? Това е въпросът!
    Оня ден прочетох, че държавата била съучастник в престъплението, а не жертва на алчни бизнесмени и корумпирани чиновници. Ставаше въпрос за „заменките”. Според Брюксел те били държавна помощ, облагодетелстваща определени хора. Според главния прокурор обаче, не били държавна помощ, а престъпление, извършено от шайка корумпирани чиновници. Затова ЕК нямала основания да кори България, че превърнала заменките в държавна политика за насърчаване на специфична група инвеститори в голф, спа, ловен туризъм?!..
    Още по-малко да я глобява с 1.5 млрд. лв.?!
    Нека припомним, че от години природозащитниците протестират срещу заменките на гори, но от страна на прокуратурата няма реакция. Едва когато Брюксел заплаши с тежки глоби, тя се задейства, но само словесно. Дали обаче съдебната власт има потенциала и волята да накаже шайката корумпирани чиновници? Впрочем, главният прокурор вече предупреди, че дори да има осъдителни присъди, не трябва да се очаква разваляне на сделките! С други думи, престъпление има, но наказание едва ли ще последва. Да не говорим за справедливост...
    И така, съучастник ли е държавата?
    Автор: Д-р Радко ХАНДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Голямата глътка на "Софийска вода" АД
    Вероятно малцина знаят, че съществува юридически субект, с името Организационен комитет за прекратяване концесията на “ВиК” системата на София (ОКПК). Създаден е през 2006 г. като структура на Националния комитет за подобряването на водоснабдяването в България (НКПВБ). В Организационния комитет участват общественици с голям принос в развитието на столичния град, хора, доказали своята воля и намерение да служат безвъзмездно на гражданското общество със своята активна позиция, отговорност и висок морал, независимо от това кой упражнява властта в България.
    Комитетът се ръководи от принципите на гражданското общество, основани на доброволност и аполитичност и включва бивши кметове на град София до подписването на концесията през 2000 г., бивш главен прокурор на Република България (от 1991 до 1998 г., вече покойник), народни представители от 39-ото народно събрание, председатели на творчески съюзи, на браншови инженерно-технически сдружения, научни съюзи и асоциации, президенти на фирми, заместник-ректори и заместник декани на факултети и университети, председатели на пенсионерски съюзи, инженери, писатели, журналисти и др.
    Като обществено призната авторитетна гражданска организация, комитетът неведнъж се е обръщал към най-високите държавни институции, както и към кмета на Столична община във връзка със сериозните проблеми, които създава на гражданите и бизнеса концесионния договор за водата на София, както и съглашателската политика на Столичната община по отношение на концесионера “Софийска вода” АД, обслужващ корпоративни интереси.
    Автор: Инж. Ганчо ХИТРОВ пред в. “Нова Зора”
    в разговор с Минчо МИНЧЕВ
    >> Пълния текст...
    Умни на стълбите
    За сравнително кратко време Борисов, Първанов и приятели представиха показнo “Win-Win” (“печеля-печелиш”) схема с помощта на ключови “независими” институции. Началото й беше поставено още след изборите през лятото, а развръзката се разигра в последните няколко седмици. Накратко:
    - През юли миналата година, след състоялото се пред очите на всички поредно опорочаване на изборите във и извън България, главният прокурор внесе в Конституционния съд искането на РЗС и ВМРО да бъде касиран вотът само в секциите в Турция, така че да се отмени изборът на седем депутати от ДПС.
    - През август контролираният от президента Първанов Конституционен съд допусна за разглеждане молбата-гордост на Янето. Решението предизвика нещо като национален празник по интернет форумите. С особените си мнения съдиите Благовест Пунев и Румен Янков предупредиха за последиците от неадекватното искане, но кой да ги чуе - всички са потънали в радостни блянове, че най-после ще му се случи нещо на ДПС-то. В стил “умни на стълбите” - да прочетем, макар и безсмислено късно, кратката и ясна обосновка на Р. Янков: “Нещата се свеждат до това може ли главният прокурор (не само той, а и останалите органи по чл. 150 от конституцията) при действащата правна уредба да “препрати” искането на всяка отделна партия, която оспорва парламентарни избори, и по този начин да остане зад кадър, или да упражни правомощието си по чл. 150, ал. 1 от конституцията да “изпрати” от свое име до съда мотивирано искане с твърдение в какво се състои нарушението.” Ако постъпиш по първия начин, наистина ще получиш благосклонна оценка от гледище на една популистка демократична процедура: даваш възможност всеки участник да оспорва нарушени сакрални за демократичния процес правила - изискванията за явно, тайно и всеобщо гласуване.
    Автор: Борислав ВЛАДИМИРОВ>> Пълния текст...
    Фаворитнатите
    За един относително кратък период от най-важните чуждестранни телевизии в България изхвърчаха четирима асове на режимната журналистика - Инджев, Коритаров, Бареков, Цветков. Да се вгледаме по-отблизо в тяхната компания.
    Най-прозрачен в нея е Милен Цветков – самозабравил се нарцис, който си бе въобразил, че е върховен капацитет и последна инстанция по всички въпроси. Плиткият му ум, дебелашкото му поведение, войнстващото невежество и нетърпимост към чуждото мнение предлагаха на обществото един желан от режима показен образец за това какво трябва да представлява един преуспял “модерен човек” от епохата на всеобщото затъпяване и оскотяване. А иначе Цветков е завършил дефектология и е специализирал обучение на незрящи. Освен репортер в БНТ в началото на кариерата си е бил барман, зидаромазач, колбасар, разносвач на месни продукти и управител на пловдивско заведение. Дето се вика – много видяло и пак нищо не научило.
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    До другаря Сергей Станишев,
    председател на НС на БСП
    Ние, членовете на БСП от долуподписаните клубове по интереси при РС на БСП “Средец”, сме дълбоко обезпокоени и загрижени за нашата страна. У нас не остана несъсипана и незастрашена от разруха област на националния ни живот.
    България е в дълбоко кризисно състояние!
    Автор: Социалистите от Клуб по интереси на педагозите
    Клуб по интереси на историците
    Клуб по социално-политическите науки
    >> Пълния текст...
    Доган пак тръгна към властта
    В ДПС май решиха, че времето за снишаване е отминало и отново тръгнаха в атака. И с гръм и трясък реанимираха версията, че смъртта на бившия шеф на политическия кабинет на Ахмед Доган, Ахмед Емин, е била целенасочен сценарий за удар срещу партията и нейния лидер, който обаче е неуспешен. Допълнението е, че Емин бил инструмент на предишното ръководство на ДАНС и вероятно на бившия висш съветник в агенцията Алексей Петров, сиреч Трактора, който в момента е обвиняем като глава на организираната престъпна група “Октопод”. Емин обаче не издържал на натиска и се самоубил.
    “Ахмед Емин не се е намирал в нормално състояние, бил е поставен в ситуация на тежък натиск и тежка преса - нещо, което ни дава основание да зададем въпроса - имал ли е той някаква връзка със службите за сигурност?”, коментира Камен Костадинов от ДПС. Всичко това допълнително вдига напрежението в и без това разрастващия се скандал около ДАНС, политиците и Алексей Петров. От ДАНС, естествено, отрекоха, че Ахмед Емин е бил агент на ДАНС и на НСС, и на Държавна сигурност. Затворената страница с делото “Емин” бе отворена преди няколко дни от премиера Бойко Борисов, който изненадващо заговори за “тежки грешки” при разследването, за липсващи документи и за справки на ДАНС, които обаче са били предадени на прокуратурата.
    Автор: д-р Теодор БОЕВ>> Пълния текст...
    Митът за силната ръка
    Както и откъдето да погледнем силната ръка, можем да я видим едностранно и едноцветно – силата на слабите и последна надежда на бедните. Тя е възжелана във времена на екстремни събития, при управленската немощ и агресивен спад на икономиката, довела българина до просешка тояга. Някой приватизационен бос ще смръщи лице, ала грубата кръпка върху дрехата на бай Минчо Гердемски от Сакарския край не може да се скрие, защото, както той казва често: три неща не могат да се скрият – лоша кашлица, простотия и беднотия.
    От всички съседи, близки и далечни, единствен българинът влезе в Европейския съюз с обувки от времето на социализма и с дрешки втора употреба. Вчерашните и днешните властващи дяволски ни внушават, че най-сетне и ние сме се вредили на европейското хоро, ала как да им повярваме, когато хубава Яна е напуснала дома на Балканджи Йово и под мигащ фенер в Париж или Лондон очаква поредния клиент, а внукът на Дельо войвода се е цанил като санитарен работник при някой “размазан Джон”. Е, как да не мечтаеш за онзи бич божий, и не утре, не и вдругиден, още днес да дойде, та най-сетне да прогони търговците от храма и над хижите да възтържествува “Вечна обич, вечна правда на света”.
    И небесата, изглежда, дочуха стенанията и воплите от прага на българския дом и Силната ръка се появи; от половин година насам тя възседна и министър-председателското седло, с поръчението на масовия избирател към нея: не само да гони грешниците, но и да ги настигне.
    Автор: Димитър КРАЛЕВ>> Пълния текст...
    Халваджията за бозаджията
    Нищо по-гнусно и нелицеприятно няма от унизителната сервилност на българските политици спрямо Големия брат. Особено ако днешния не ти дава нищо (за разлика от вчерашния!) а само те ползва като безгласна пионка в Голямата се шахматна игра.
    На такова слагачество станахме свидетели миналата седмица. В четвъртък посланикът на САЩ Джеймс Уорлик се изказа, че България трябва да има независима енергийна политика. Без да споменава Русия, недвусмислено намекна, че България трябва максимално да диверсифицира своите източници на газ. В интерес на истината, той дори не пя дитирамби за проекта “Набуко”, и дори се изказа че и той не е достатъчен, за да има Българи авариен вариант при всички възможни кризисни ситуации. Всичко на пръв поглед наистина много сдържано и коректно.
    Автор: Валентин ХРИСТОВ>> Пълния текст...
    Турция на кръстопът
    Проблемите на Турция трябва да бъдат разрешени в рамките на конституцията, каза в изявлението си президентът на страната Абдуллах Гюл след срещата си с премиера Реджеп Ердоган и началника на Генералния щаб на турската армия ген. Илкер Башбуг. Премиерът Ердоган пък се ограничи с едно-единствено изречение: “Срещата мина доста добре”.
    Звучи твърде общо и твърде банално. Защото става дума за тежка политическа криза, която може да завърши по най-драматичен начин. Читателите ни вече са в течение на ескалацията на напрежението в югоизточната ни съседка след арестите на близо 50 високопоставени военнослужещи в рамките на разследването на предполагаем заговор за военен преврат с кодовото назавание “Чук”. Предполага се, че включвал планове за провокиране на конфликт с Гърция в Егейско море и взривяване на бомби в някои от най-препълнените джамии в Истанбул. Тези действия имали за цел да създадат впечатление, че правителството не може да гарантира националната сигурност и е необходима намесата на армията за овладяване на хаоса.
    Автор: Илко ДЕБЪРЛИЕВ>> Пълния текст...
    Да не подценяваме “феодалните старци”!
    Задължен съм да призная откровено, че не разбирам нищо от финанси. Не мога да се справя дори с месечния семеен бюджет, а да не говорим за този на държавата... Точно затова досега, а и никога в бъдеще, няма да давам съвети как да се съвземе бедната ни държава, което е длъжен да направи министър Симеон Дянков.
    Същевременно трябва убедено да заявя, че имам добър поглед върху българската култура и по-специално - върху състоянието на българската наука. Тъкмо затова се изумявам от изцепките не на друг, а на финансовия министър относно ролята на науката в цялостния обществен живот, и по-точно на науката, създавана от Българската академия на науките. Ако първоначалните му категорични “сентенции” можеха да се оценяват като предизборни словоизлияния, по-нататъшното му говорене вече надминава допустимото. За да се достигне до фундаменталното определение за научните качества на академичните кадри - “феодални старци”. Някои биха възприели тези думи като емоционален взрив в устата на речовития “държавник”, но това не е така, защото той продължи да повтаря и потретя изречените “мъдрости”. Не е необходимо да се проследява цялостния ход на неговото мъдрословие и можем само да припомним скорошното му твърдение, че в “БАН няма сериозни разработки”, защото учените били “заети да се ковладят един друг” (в. “24 часа” от 16.02.2010 г.). Точно тези негови обобщаващи констатации ме предизвикаха да посоча с конкретен пример колко неверни и преднамерени са те.
    Автор: Проф. Димитър ОВЧАРОВ>> Пълния текст...
    Паралелната власт
    Ясно е, надявам се, за какво говорим – паралелната власт е тъмната оная власт, ръководена от могъщи олигарси, от престъпни синдикати, от корпорации в сянка. Това е държава в държавата. И нещо по-страшно – официалната държава – наречете я легитимна, представителна, фасадна – е дълбоко проядена, дори в известна степен и превзета от “държавата” на престъпността. Вече, както по всички личи, босовете на тъмната власт са се домогнали до командни висоти в управлението. Все още не знаем (ах, тази класифицирана информация!) колко високо в йерархичната стълбица са се изкачили тъмните герои на прехода. Но едно е ясно – държавата е дълбоко проядена от нерегламентираните взаимоотношения, меко казано, между изпълнителната власт и престъпната такава. Над последната, както по всичко личи, е разпънат и политически чадър. А чадърът е позлатен. Как иначе.
    А тази симбиоза – сливане – ни дава представата за мафия. И нека не ни приказват, че в България мафия нямало, а имало само организирана престъпност.
    Само!
    Прави се опит за зариване на главата в пясъка на безотговорността. И на страха да се признае истината. Тя изглежда, е много страшна, много излагаща – във всякакъв план, – за да бъде индикирана и назована.
    И какво се прави?
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    Незабравена тъжна приказка
    От началото на новата година в кабинета на председателя на ПП “Нова Зора” има интересен стенен календар. На него са репродуцирани изображения на българския герб от XIV в. нататък, взети от различни западни източници. Наред с останалото, тези гербове показват, че цели столетия след унищожаването на българската държава европейските просветени среди продължават да се респектират от нейния погинал блясък. Но Европа не си спомня за българите само от книгите. В различни страни на континента има немалко наши сънародници, които влизат в тамошните анали по една или друга причина. Тук не става дума за личности от калибъра на Московския патриарх Киприан, Киевския митрополит Григорий Цамблак или Цариградския патриарх Йосиф II, на работилия в сръбския кралски двор писател Константин Костенечки или св. Никодим Тисмански, основател на едноименния манастир в Трансилвания. В случая имаме предвид наши сънародници с по-скромен принос в задграничната история.
    Такъв е например някой си Миклош (Никола), “българин от Македония”, който разгромил турците при тяхно нахлуване в Унгария в началото на XV в.
    Автор: Георги ПЕНЧЕВ>> Пълния текст...
    „Възродителният процес” и европейският опит
    Тия дни Комисията по вероизповедания и правата на човека към българското Народно събрание прие декларация, внесена от г-н Иван Костов и “Синята коалиция”, чийто съпредседател е той. Чрез документа се осъжда политиката на българската държава, проведена през средата и края на 80-те години на миналия век спрямо “мюсюлманското малцинство”. Комисията утвърждава, че е наложена асимилационна политика спрямо мюсюлманите в страната, че било налице „етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим”. Предстои декларацията да се гласува в Народното събрание и повече гледни точки около визираните събития няма да са излишни, защото позицията на сегашната българска държава може да се окаже фатална за съдбата на България.
    Всяко хуманистично развито съзнание счита за абсолютно недопустимо насилието върху хора, които не влизат в престъпно противоречие със закона и актуалните хуманистични принципи, а ги изповядват и практикуват. Но ето че отново се търси под вола теле и виновници за така наречения възродителен процес, иницииран и осъществен от българската държава през средата на 80-те години на 20 век спрямо български граждани с турско етническо самосъзнание.
    Погледнато през призмата на стратегическите национални интереси и националната сигурност обаче, процесът имаше свои категорични мотиви и основания.
    Автор: Тодор БИКОВ>> Пълния текст...
    Спомени на един полковник от ДС
    Книгата се състои от две части: “Време е да се каже истината” и “Пътеписи” – Пекин, Париж, Москва, Ленинград, Волгоград, с внушителния обем от 312 страници, включващ и богат илюстративен материал. Авторът – полк. Димитър Гелков, започва работа като офицер в МВР през 1950 г. и служи до пенсионирането си през 1986 г. на различни длъжности в Гранични войски, Второ и Шесто управление на МВР, а в периода 01.06.1974 г. - 01.06.1986 г. е на двойно подчинение, като началник на отдел по режима и охраната на Министерството на машиностроенето и електрониката. Военното и цивилното му юридическо образование, както и дългогодишната му служба в различни поделения, позволяват да има широк поглед както върху дейността на МВР, така и в цялостния политически, икономически и културен живот на страната. Почитател на литературата и журналистиката, той пише статии, пътеписи и стихове. След извършените политически промени на 10 ноември 1989 г., участва в различни граждански комитети и сдружения, които застават с декларации в защита на важни за страната обществено-политически проблеми като влизането на страната ни в НАТО и ЕС; разполагането на американски военни бази в България; изпращането на наши войски в Косово, Ирак и Афганистан; запазването на АЕЦ „Козлодуй” и жп гара София; разсекретяването на архивите на ДС и др. Той пише отворени писма до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя на Р. България, БНТ и др., в защита на ген. Любен Петров, на граничния полицай Михаил Цонков, против почитането на т.нар. жертви на комунизма от народните представители (02.02.2008 г.), компрометирането на имената на истинските „велики българи”, чрез включване на лица от съвременността, някои от които счита за национални предатели, и пр. Чрез читателите на книгата „иска думата” (стр. 235-236) и се обръща към президента, председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет на Република България да се преустанови дискредитирането на разузнавачите и контраразузнавачите на бившата ДС със закона, приет на
    Автор: Д-р Тодор ПРЕДОВ>> Пълния текст...
    Йошка Фишер се върна в играта
    През последните месеци Йошка Фишер, бивш вицеканцлер и външен министър (1998-2005 г.) на Германия, е пак в голямата игра. Сега той заема изразяващия се в астрономическа заплата пост “съветник” на проекта “Набуко”.
    Както е известно, “Набуко” е политически мотивирана авантюра, чиято цел е да конкурира руските доставки на земен газ за Западна Европа. Авантюрата е там, че по тръбите, които ще тръгват от Турция, трябва да потече газ от такива несигурни източници като Иран, кюрдската част на Ирак, Туркменистан и др. Интимната задачка на Фишер в случая е да гарантира политическото съучастничество на съответните държави. Сега-засега обаче е ясен най-вече фактът, че кабинетът на Бойко Борисов не се нуждае от неговата агитация – официална София вече е с двата крака и в тази зачената отвъд Атлантика авантюра.
    Автор: Георги БОРИСОВ>> Пълния текст...

    Бойко Борисов: Аз гарантирам, господа
    Бойко Борисов: Аз гарантирам, господа