"Нова Зора" - брой 8 - 23 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Ракетната рокировка
Перспективите да се разположат американски елементи на ПРО на българска територия, отново, като че ли развълнуваха обществеността. Нарочно казвам „като че ли” и „обществеността”, защото у повечето българи не усещам никакво вълнение, да не говорим, че парламентарната опозиция никаква я няма. Работата е там, че моментът за обществено и гражданско обсъждане на съвременната национална сигурност на България е изпуснат още при възникването на проблема за американските военни обекти на наша територия. Тогава беше извършена първата капитулация на страната. И днешният проблем е просто следствие от тази капитулация. „Решението за това къде да се разположат елементи на американския противоракетен щит у нас, е наполовина математическо, наполовина политическо - твърди фронтменът на атлантизма у нас Соломон Паси. – Смятам, че в духа на установеното военно сътрудничество между САЩ и България – изградените българо-американски бази на наша територия, съвсем естествено продължение би било да има и елементи на ПРО на наша територия”. (Vesti.bg, 12.02.2010 г.). Българският министър-председател заяви, че окончателното решение няма да се взема еднолично, а след консултации с Европейския съюз и в Българския парламент, но неговото мнение било, че трябва да се прояви „съюзническа солидарност”. Това отприщи манипулационна медийна вълна, чрез която различни личности се мъчат да убедят нацията, че става дума за инициатива на „европейското” НАТО за защита на ЕС, че предполагаемите елементи, разположени в България, ще бъдат част от „европейското ПРО”.
Автор: Проф. Евгений ГИНДЕВ>> Пълния текст...
Ековойната
  • или техники за модифициране на околната среда и промяна на климата
  • В апогея на “студената война” Джон фон Нойман отбелязва, че “Намесата в сферата на атмосферата и климата... ще се разгърне в мащаб, който днес е трудно да си представим... това ще предизвика много по-цялостно сриване на границите между нациите, отколкото заплахата от атомна или всяка друга война” (цит. по Спенсър Уиърт, в статията му “Ековойна: схеми на модификация”, Глоубъл Ризърч, 2009) През 1977 г. Общото събрание на ООН ратифицира международна конвенция, забраняваща “военно или друг вид използване с враждебни цели на техниките за модификации на околната среда с дълготрайни, разрушителни въздействия, обхващащи огромни площи” (Асошиейтед прес, 18 май 1977 г.) Конвенцията беше подписана както от САЩ, така и от Съветския съюз.
    “Водени от желанието за стабилизиране на мира... и спасяване на човечеството от опасността за използване на нови средства за водени на военни действия... Приемайки, че военното използване на такива (техниките за модификация на околната среда) ще има изключително вредни въздействия върху хората и техния начин на живот... С желанието за ефективна забрана на военното използване на тези техники, с цел елиминиране на многостранните опасности за човечеството от тях... и потвърждавайки съгласие за работа за постигане на тази цел... Всяко правителство, представляващо дадена страна и подписало тази Конвенция, се задължава да не се ангажира във военно използване на техниките за модификация на околната среда с широко обхватни, дълготрайни и силно разрушителни въздействия като средства за разрушаване, увреждане или навреждане на друга страна.
    Автор: Мишел ШОСУДОВСКИ>> Пълния текст...
    Господа, уважавайте литературата!
    Българската писателска общност с недоумение и тревога следи бъркотията, развихрила се напоследък около налаганата “отгоре” реформа на едно автономно учреждение, каквото е БАН – най-старата културна институция в страната, основана още по времето на османското иго и цели десет години преди самото създаване на Третата българска държава.
    Недоумението ни е породено от дилетантския, непрофесионален начин, по който някои отговорни фактори си представят реформирането на една толкова сложна и комплексна област, каквато е националната наука. А тревогата ни е предизвикана от реалната заплаха – проведена с ударнически темпове “реформа”, която да доведе до необратими за българската духовност последици.
    Автор: Петър ВЕЛЧЕВ>> Пълния текст...
    Октопод без пипала и пипала без октопод
    Както съобщиха свободните медии, през изминалата седмица родината любима се записа в световните анали с четири епохални събития:
    - Елица, голямата любов на баскитариста Годжи, го смени с Иван и Андрей, отлюспените от bTV мегазвезди.
    - Напорист ходжа от контингента на ДПС преследваше несравнимия актьор Любо Нейков, настоявайки да му развали черна магия.
    - Свръхвокалистът Миро, дето ще ни представя на Евровизията, и кралят на фолка Азис се засякоха в телевизионния ефир с абсолютно еднакви сака...
    Автор: Георги АСЬОВ>> Пълния текст...
    Децата на “Монсанто”
    По времето на Втората световна война “чистата раса” се прочистваше от замърсяващите я елементи, като им пускаха газ... Вкарваха едни хора в банята, уж че ще ги къпят, пускаха им газ вместо вода, а след това ги изриваха с булдозери и вагонетки, направо на бунището! Всичко това е документирано, прономеровано и прошнуровано в аналите на много бързо забравената ни и от Бога, и от хората история.
    Днес апологетите на “чистата раса” са станали къде-къде по перфидни и изобретателни в своята злонамерена дейност за едно ново прочистване и съграждане на неподвластно на утвърдените обществени и природни закони общество. Вместо да предизвикват и дразнят обществентото мнение и вместо да си създават хиляди трудности с транспортирането на милиони хора, организация и строителство на скъпи газови инсталации, а така също и лагери за “профилактика и подготовка на така наречения “човешки материал”, те сътвориха ГМО!
    Автор: Марин АБАДЖИЕВ>> Пълния текст...
    Шамари за соросоидите
    „Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак”. Тази поговорка като че ли подхожда за авторите на режисирани допитвания до зрителите на БНТ във връзка с нейната 50-годишнина. Копират се американски или европейски практики (формати) за годишни класации на събития, артисти, спортисти и политици под любопитното заглавие „Българските събития на 20 век”. Отнапред е ясно, че резултатите не могат да са сред най-представителните, защото гласуването изключва голяма част от българите, които наистина са свидетели на някои от събитията. Но просто не ползват мобилни телефони и компютри и мислят да завършат жизнения си път и без изпращане на есемеси.
    Самото гласуване се предшества от неприкрита сугестия на подходящо подбрани VIP-персони и “интелектуалци”, които ние наричаме със събирателното име „соросоиди” и които са призвани да оформят общественото мнение в полза на демокрацията, моля ви се.
    Автор: Румен ВОДЕНИЧАРОВ>> Пълния текст...
    На чай със Сара Пейлин
    Прочутото бостънско “Пиене на чай” от 1773 г. е паметно за всички американци, защото е предвестник на Американската революция, т.е. ,на Войната за независимост и създаването на тяхната държава. Тогава жителите на град Бостън, в английската колония Масачусетс, се разбунтували и отказали да плащат данъци на Великобритания, без да имат представители в Лондонския парламент, и изхвърлили в океана балите с чай, стоварени в пристанището с английските кораби. И ето че съвсем неочаквано някогашното славно “пиене на чай” даде името на едно ново явление в съвременните Съединени щати – появата и развитието на движението за “Пиене на чай”, което за малко повече от година се превърна в неделима част от политическия пейзаж на Америка.
    Разбира се, интересът към този феномен идва от разни посоки.
    Освен естественото любопитство към живота на световната свръхсила, новите явления в Америка отразяват и новото съотношение на силите в света, и промените, които започват да се проявяват и ще се проявяват и в други държави. По същия начин, по който раждането на независимата Американска република преди 234 години показа на човечеството, че монархиите са вчерашният ден на историята, днешните събития зад океана могат да ни подскажат и някои черти на бъдещето, което си пробива път и по други паралели и меридиани.
    Автор: Христо МАЛЕЕВ>> Пълния текст...
    Заточеният музей
    Става въпрос за Националния исторически музей. Защо заточен? Ами какво друго освен заточение е актът да напъдиш накрай света (в случая накрай София) една културна институция, която е средоточие на българската национална памет.
    НИМ бе прокуден от Съдебната палата в Дом № 1 на правителствената резиденция „Бояна”. Чрез това преместване, ако използваме по-мека дума, българската национална съкровищница, каквато по същество е НИМ, бе осъдена на нефункционалност. Щото, кой ще се потири, и то при усложнени комуникации, в покрайнините на един разхвърлян и хаотичен град, за да се съприкоснови, образно казано, с диханието на вековете?!
    Небъдница е тая!
    Автор: Венцеслав НАЧЕВ>> Пълния текст...
    Пътешествие в българската история
    Миналогодишното посещение на голяма българска делегация в Япония, водена от президента Георги Първанов и съставена от политици и стопански и културни дейци, беше значително събитие в отношенията между нашите две страни. С това бе поставено началото на Година на България в Япония и на Япония в България.
    Заедно с необходимите политически и икономически контакти в този януари, които продължиха през цялата година, важно място заеха културните изяви и сред тях проблемите на културно-историческото наследство в общокултурен и научен аспект. Характерно за тях бе, че не се отличават с общоприетата в такива случаи показност, а имаха напълно делови характер. Това беше най-добре изразено с откриването на изложбата с древнотракийски паметници на изкуството, която впрочем беше посветена на 50-годишнината от възобновяването на дипломатическите отношения между двете държави (1959 г.). Както можеше да се очаква, тази изложба възбуди небивал интерес и предизвика възхищението на многомилионна японска публика.
    Автор: Проф. Димитър ОВЧАРОВ>> Пълния текст...
    Новите еничари на България
    Доживяхме да видим в 21 век и съвременните еничари на България. Какво имам предвид? Ами много просто – новите управници, които са узурпирали властта и говорят в първо лице единствено число. И не само това, а дори обвиняват своите предшественици, че са “хунта от мошеници”. Не мога да повярвам, че може да има такава вулгарност! Явно не си дават сметка, колко много приличат на Караибрахим, но за разлика от него сами са приели еничарството за своя съдба. Това състояние може да се обясни по фройдистки - егоцентризъм, комплексарщина, раздвоена самоличност и омраза към всичко българско и родно. Няма как по друг начин да си обясним всички “реформи” в здравеопазване, образование, здравно осигуряване и всичко, което народът все още помни от годините на една друга социална система, която те с омраза наричат комунизъм. Не знам защо тези зомбита си мислят, че народът е толкова глупав?
    В България освен младото “демократично” поколение, което е рожба на новата образователна система, има и едно друго поколение – априлското, принадлежащо на социализма, при което образователната система даваше знания, и най-вече учеше на мислене и патриотизъм. Именно това поколение се явява пречка за осъществяването на най-голрямото престъпление спрямо Майка България. На практика срещу това поколение се извършва абсолютен геноцид. С новата “реформирана” пенсионна система ще видим пенсии на кукуво лято. Обричат ни на мизерия и опитват да докажат теорията на Дарвин за естествения подбор. Същото се отнася и за нашите родители, които построиха България, за да има какво да се краде вече двадесет години. На това унижение трябва да се сложи край!
    Автор: Наталия ПЕТРОВА>> Пълния текст...
    Русия пред избор
    „Русия пред избор” – така е нарекъл своя аналитичен обзор за основните тенденции в развитието на страната Евгений Примаков, президент на Търговско-промишлената палата на Руската федерация. Такива доклади - вече традиционно – през януари се изнасят на заседанията на „Меркурий клуб”, в Центъра по международна търговия в Москва, на Краснопресненска крайбрежна.
    Евгений Примаков започна с погрешните оценки и прогнози за 2009 г. В началото на световната финансова криза много хора, и то високопоставени, сляпо повярваха в прогнозата, че Русия ще си остане остров на стабилността. Но не се случи. В частност, не бе дооценена и интеграцията на Русия в световната икономика, не бяха подложени на преоценка мерките за защита на икономиката в случай на срив на нефтените цени в докризисния период.
    Автор: Александър БОНДАР>> Пълния текст...
    Съкровища
    Поетът Северски, от севера към юга, през екватора и тропиците, в целия интелектуален потенциал на твоите поетични мъдрости, които ме хвърлят в пътешествие на размисъл и спомени. До мен са “Белият кит”, “Татарската пустиня”, “Островът на съкровищата” и твоята фрагментарна поетична философия “Бодли по пътя”.
    Спомням си преди половин век момиченце, застанало на пътното платно, и връхлетял автомобил върху него. Дрипав мъжага, с бързината на орел, грабна детето и го хвърли в ръцете на неговата майка. Тя извика:
    - Съкровище, съкровище!..
    Автор: Тодор ВЕЛЧЕВ – Тато>> Пълния текст...
    Заедно ще победим
    Уважаеми читатели,
    драги членове и сипматизанти на “Нова Зора”,
    приятели,

    На 6 и 7 март в София, в Националния дом на науката и техниката - на ул. “Г. С. Раковски” 108, ще се проведе интердисциплинарна конференция на тема: “Новите времена на България - вчера, днес и утре”.
    Спряхме се на този наслов, в широките координати на който ще се опитаме да потърсим мястото на Отечеството ни в Европа и света през втората половина на 20 век и първите десет години на новото хилядолетие. Ще огледаме извървения път не само защото въпросите за българската държавност и бъдеще винаги са били неизменните ориентири за “Нова Зора”, а поради това, че съдбата на народа ни, неговата горест, неговите надежди, радости и изпитания, днес ни заставят да потърсим навременен отговор на вечния славянски въпрос какво да се прави.
    Автор: Минчо МИНЧЕВ>> Пълния текст...
    Забравените българи
    От началото на новата година в кабинета на председателя на ПП “Нова Зора” има интересен стенен календар. На него са репродуцирани изображения на българския герб от XIV в. нататък, взети от различни западни източници. Наред с останалото, тези гербове показват, че цели столетия след унищожаването на българската държава европейските просветени среди продължават да се респектират от нейния погинал блясък. Но Европа не си спомня за българите само от книгите. В различни страни на континента има немалко наши сънародници, които влизат в тамошните анали по една или друга причина. Тук не става дума за личности от калибъра на Московския патриарх Киприан, Киевския митрополит Григорий Цамблак или Цариградския патриарх Йосиф II, на работилия в сръбския кралски двор писател Константин Костенечки или св. Никодим Тисмански, основател на едноименния манастир в Трансилвания. В случая имаме предвид наши сънародници с по-скромен принос в задграничната история.
    Такъв е например някой си Миклош (Никола), “българин от Македония”, който разгромил турците при тяхно нахлуване в Унгария в началото на XV в.
    Автор: Ангел БАРУСОВ>> Пълния текст...