"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Край Босфора шум се вдига...
Проф. Димитър ОВЧАРОВ

Пред внушителния вход на Президентството се чува шумна човешка гълчава. Проблясват автоматите на почетния гвардейски караул. Предстои откриване на представителна изложба за средновековните български столици Плиска, Велики Преслав, Търновград. На мраморно стъпало в обширното фоайе е стъпил президентът и произнася слово за великата старобългарска култура, една от най-древните и богати в Европа. Споменава и имената на бележити български владетели: създателят на българската държава хан Аспарух, победителят над византийците хан Крум, строителят на великолепни сгради кан Омуртаг... А когато стигна до възхода на българската култура при цар Симеон и неговите подвизи под мощните крепостни стени на византийската столица, спомних си една прекрасна карикатура на Илия Бешков.
В тази своя творба ненадминатият и дълбокомислен художник е нарисувал сам себе си да взима интервю от цар Симеон. Облечен в своите царски одежди, българският владетел строго и поучително заключава: “И ние правехме едно време ешмедемета,* но ги правехме под стените на Цариград...”
Ех, Симеоне, царю честити! – помислих си аз. – Лесно ти е било да изречеш тези думи преди хиляда години. Ако беше жив днес, сабите и щитовете на твоите войскари нямаше да бляскат край Босфора пред стените на Константинопол, а щяха да вдигат шум чак до мечтаната от нашите политици шенгенска граница. Но юначните българи нямаше да могат да попаднат в еврозоната, за да се похвалят на западните европейци колко е богата тяхната земя, а тронът на българския цар е златен.
О, времена, о, нрави!

Нагоре
Съдържание на броя