"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Академици, горе челата!
Венцел КРАНЦ

От месеци вече БАН е обект на апетитите на властта. Каквито и доводи да вади министър Сергей Игнатов, с каквито и финансови аргументи да му приглася колегата му Симеон Дянков, и на децата вече е ясно, че става въпрос за милионите на БАН. А общата оценка се колебае между три милиарда лева и същата цифра, но в евро.
Атаката срещу БАН започна още в зората на демокрацията. За нейното пълно ликвидиране пледираха сините талибани на Филип Димитров, така както стана в Грузия. Добре че не му остана време. Следващите правителства се отказаха от директни действия. Само дето я оставиха на гладна диета. Но тъй като в България вече почти не остана какво да се приватизира, дойде ред и най-старата българска академична институция. Институция, учредена преди Освобождението. И дори преди независимата българска църква.
Явно и механичните сливания на институти, и насилственото пенсиониране на заслужили учени се видя недостатъчно на правителството на ГЕРБ. Затова дойде ударът с досиетата - за да се омаскари напълно репутацията на БАН. И да се убеди обществеността да преглътне и този пореден удар върху българската духовност.
Само че ефектът май не се получи. Защото тази част българското общество, която се интересува от проблема, отдавна е наясно, че всяка уважаваща себе си разузнавателна служба - през всички времена и при всички режими - винаги е ползвала интелектуалния потенциал на нацията. Достатъчно е да споменем само британската легенда Томас Е. Лорънс. Или неговият не по-малко известен сънародник, сър Арнолд Тойнби - най-значимият историк на миналия век, който прекарва и двете световни войни в специалните служби на Негово величество...
Ами че то така е било и у нас. Както стана ясно от досиетата на 44-те академични агенти. Останалите са били в научно-техническото разузнаване.
С една дума, вместо да избоде очи, комисията по досиетата май изписа вежди.

Нагоре
Съдържание на броя