"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Турция:
Напрежението между армията и правителството продължава
"Зора"

Либералният ежедневник „Тараф”, позовавайки се на документи, разкри неотдавна съществуването на един, за кой ли път, заговор на армията, целящ да свали консервативното ислямско правителство на Партията на справедливостта и развитието (АКР – съкр. от турски).
Този път става дума за план, наречен „Бальоз” („Каменарски чук”), коментират европейски издания. Подготвен през 2003 г. от един вече пенсиониран генерал, планът предвиждал кървави атентати срещу две големи джамии в Истанбул и въздушни инциденти с Гърция с цел да се създаде обстановка на хаос и да се улесни вземането на властта от армията.
Главният редактор на „Тараф”, журналистът Ахмет Алтан, е твърде строг към военните: „Нашите генерали смесват лесно професионални и криминални дейности. Как някой, който мисли, че дългът на армията е да взривява джамии, да сваля собствените си изстребители и да арестува стотици хиляди хора, е могъл да стане командващ на Първа армия (Истанбул)? Как това лице е могло да стигне до този пост? Какъв е, значи, критерият, за да станеш генерал в нашата армия? Трябва ли да можеш да излагаш спокойно начина, по който ще стреляш по собственото си население, за да те номинират за генерал? Колко офицери мислят като него? Съществуването на друг комплот (наречен „Кафез”, той бе разкрит от „Тараф” през ноември 2009 г.) показва, че индивиди от този сорт са вилнели в лоното на турската армия още през 2009 г. Ако бе избухнал истински конфликт с външен враг, как нашата армия би била в състояние да го разбие? Трябва да се пристъпи към една голяма чистка, за да се сдобием с нова институция. Какво чакаме, за да го направим? Някой луд генерал да изпрати танковете на улицата ли?”
Политическият хроникьор Рушен Чакър пренася аферата в левия либерален всекидневник „Ватан”: „През последните години се изписа много за лекотата, с която турската армия произвеждаше привърженици на държавния преврат, но в замяна на това малко се коментираше фактът, че същата тази армия бе структура, способна да неутрализира собствените си пучистки елементи. Наистина, през 2007 г., в момента на избора на Абдуллах Гюл за президент, Генералният щаб се опита да се намеси, публикувайки едно зловещо „електронно предупреждение”. Въпреки това можем да смятаме, че изборът на сегашния началник на ГЩ да се въздържа занапред от този вид меморандуми, изразява способността на армията да извлича поуки от миналото. Тя очевидно винаги ще има пучисти в редовете си, но те никога няма да могат да приведат в изпълнение своите планове. Не само благодарение на механизмите за контрол, присъщи на армията, а много повече поради развитието на демокрацията и гражданското общество в нашата страна.”
В този контекст неотдавнашното решение на Конституционния съд, който обявява за невалиден закона, упълномощаващ гражданските съдилища да съдят военните, особено за опит за пуч, се възприе като реакция на апарата на държавата срещу правителството на АКР.
Известният коментатор Мехмет Али Биранд писа по този повод в популярния всекидневник „Поста”: „Това решение на Конституционния съд трябва да се разглежда като важна победа за турската армия. То ще успокои малко ГЩ, чийто морал от известно време бе паднал най-ниско. Още повече че това решение бе прието с единодушие от членовете на Съда. От близо две години присъстваме на една борба между армията и АКР (настояваща да постави ГЩ под контрола на цивилните), която не спира да се засилва.”
Дали ходатайството на Бойко Борисов за приемането на Турция в ЕС няма да се изтълкува от турските военни като вземане на страна в спора им с ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган? Дали сега бе моментът Бойко да иска компенсации за имотите на прокудените тракийски бежанци? Турските генерали и без това чакат повод, за да обвинят правителството в национална измяна.
Какъвто и да е отговорът на тези въпроси, струва си да се следи развитието на политическата обстановка в Турция. Защото един ден губещата страна в конфликта армия-правителство може да реши, че пътят към спасителния европейски пристан минава през България. Тогава ще е късно да се правим на неутрални.
Освен това турските политици и военни имат услужлива памет за това кой кога е бил с тях или против тях. Един успешен военен преврат в югоизточната ни съседка може да преобърне наопаки всички перспективи за демократизация и европеизация на Турция. До същия резултат може да доведе и пълзящата реислямизация. Коя от двете злини е по-малка?
Не е преувеличено да кажем, че спрямо Турция в момента българският „политически елит” гази в минно поле. Следователно, трябва да има очи и на тила си. Но къде такава деликатност у нашите политически еднодневки? Случаят Румяна Желева не ни ли стига?

Нагоре
Съдържание на броя