"Нова Зора" - брой 7 - 16 февруари 2010 г.

Сподели във Facebook
Жак Атали:
Да оцелеем в кризите
"Зора"

„За да оцелее, всеки трябва да се изхитри да потърси слабите места в нещастието, за да успее да се измъкне мъничко от него”
Лао Ше - „Четири поколения под един и същи покрив”


През 2009 г. френското издателство „Фаяр” пусна на пазара книга на Жак Атали, в която се анализират причините и последиците от разразилата се през 2008 г. финансова криза в САЩ. Криза, която скоро надхвърли пределите на Америка и разтърси световната финансово-икономическа система, като се стовари и върху крехката икономика на България. Впрочем, неслучайно Атали говори за кризи в множествено число, а не за една криза. Обяснението е просто: сегашната криза не е нито първата, нито последната от този род в човешката история. Тя просто е част от кризисния цикъл на капитализма и след нейния край ще избухнат други кризи. Но дори и сама, днешната криза е придружена или ще бъде последвана от екологични, суровинни, енергийни, демографски, образователни, морални,социални, политически и военни кризи и конфликти.
Тези „съпътстващи щети” на съвременния капитализъм се проявяват различно в различните страни и региони. Например докато в Африка, Азия и Латинска Америка има бум на раждаемостта, в Европа населението застарява и стагнира числено, а в САЩ се увеличава, благодарение на миграцията от чужбина и се „латиноамериканизира”. Като цяло населението на планетата се увеличава и още през това десетилетие ще достигне 8 млрд. души, при 7 млрд. души в края на 2009 г. Тоест, нарастването му за десетина години ще е равно на това от началото на нашата ера до Втората световна война. И благодарение на увеличената продължителност на живота, за пръв път в човешката история броят на по-възрастните от 65 години ще надхвърли този на децата под 5-годишна възраст.

Ако до 2040 г. световното население се увеличи с 30%, броят на по-възрастните от 65 г. ще нарасне със 160 %, а този на по-възрастните от 80 г. - с 250%. По численост на населението Индия ще изпревари Китай и ако живеещите в двете азиатски страни хора поискат начин на живот, както в богатия Запад, ще възникнат огромни проблеми. Естествено е при това положение някои политици да реанимират теорията на Малтус за свръхнаселението и да прибегнат към разпалването на войни, грипни, СПИН и други епидемии, както и към отравяне на хората с генномодифицирани организми (ГМО), за „да се приведе числеността на световното население в съответствие с ограничените ресурси на планетата”. По-точно, с интересите на „златния милиард”.
Обаче фактът, че финансовата криза от 2008 г. избухна в страна, като САЩ, която в никой случай не е пренаселена, показва, че „кучето е заровено другаде”.
В увода към своята книга Атали посочва виновника: „Неспособността на Запада да поддържа жизненото си равнище, без да задлъжнява, която е най-дълбоката причина за тази криза, далеч не е премахната... Дълбоката причина за кризата трябва да се търси, както винаги, в една дългосрочна тенденция: нарастващото затруднение, което среща Западът, за да компенсира вътрешното си изчерпване чрез ресурси, дошли от останалата част на света”. Казано иначе, чрез ограбването на останалия свят.
„Изчерпаният Запад - продължава Атали - с неговите ограничени човешки, технологични и финансови ресурси, установи глобализация на пазарите (в частност, на финансовите пазари), с цел да привлича ресурсите на останалия свят. Това му позволява да поддържа своето жизнено равнище с цената на един планетарен финансов балон. Изчерпването на Запада, задлъжняването на държавите, отсъствието на правни правила – тази верига, причина за кризата, има опасност да продължи да функционира още дълго време. Тя носи сериозни заплахи за оцеляването на хората, предприятията и нациите утре”.
Авторът разкрива с цифри и факти колко щедро и безотговорно американските банки са отпускали ипотечни кредити на домакинствата и са спекулирали с финансовите инструменти. Самата американска държава е живяла и продължава да живее на кредит, увеличавайки дефицита във федералния бюджет на 2 трилиона долара за 2009 г. А когато финансовият балон се спука, повличайки към дъното банки като „Лемън брадърс”, инвестиционни, застрахователни, пенсионни и други фондове и групи, правителството на Барак Обама се намеси, преливайки им средства от Федералния резерв.
Същото направиха и правителствата в „Стара Европа”, които продължават да внушават на България, че държавата не може да финансира частни предприятия, нито да субсидира селското стопанство.
Западните правителства нарушиха собствените си принципи, като с пари на днешните и бъдещите данъкоплатци платиха вчерашните грешки на банкерите и им гарантираха бонуси днес. За последните три месеца на 2008 г. американските банки, според Атали, са загубили 80 млрд. долара, но са получили 175 млрд. долара субсидии от Федералния резерв и са раздали като бонуси на своите кадри 36 млрд. долара. В частност банката „Голдман Сакс” е платила за същата година само 14 млн. долара данъци на Федералния резерв, а е получила от него 10 млрд. долара субсидии и е раздала на своите „traders”(търговци) 20 млрд. долара. Четирите основни банки на „Уолстрийт” (“Джей Пи Морган”, „Чейз”, „Голдман Сакс” и „Морган Стенли”) са разпределили общо като бонуси през същата тази година 40% от 45–те милиарда долара, получени от данъкоплатците, сиреч 18 млрд.
Джоб срам няма!
В същото време, според Атали, голяма част от американското население през 2009 г. вече живее по-зле, отколкото през 1989 г. Сиреч, преди рухването на комунистическата система. Броят на хората, официално безработни в САЩ, е двойно по-голям от този от края на 2007 г., достигайки 14,7 млн. души, към които се добавят 6,4 млн., търсещи работа, но не водени на отчет в активното население. Реалната безработица, според неназован от Атали служител на Федералния резерв, надхвърля 16 %. Само от януари до септември 2009 г. са били отнети или са били на път да бъдат отнети жилищата на над 20 млн. американски домакинства, взели ипотечни кредити и не успели да ги върнат заради финансовата криза. За тях обаче няма кой да се погрижи: правителството „спасява” банките и банкерите, които предизвикаха кризата...
И точно един такъв „банкер” – Симеон Дянков, дойде да ни учи на спестовност в публичните разходи! Дори се самопровъзгласи за най-добрия икономист в Източна Европа и за ученик на шефа на Федералния резерв на САЩ Бернанке...
Атали ни предупреждава, че сегашната криза, подобно на тези преди нея, ще свърши някой ден, но ще остави неизброими жертви и само няколко победители. До края на кризата обаче е още далеч: „Защото, противно на онова, в което триумфалните крясъци на няколко политици и шепа банкери биха искали да ни накарат да вярваме, разразилата се през 2008 г. финансова криза, разкрила една много по-стара икономическа криза, далеч не е завършила. Освен това към нея ще се добавят много други сътресения – технологични, икономически, политически, здравни, екологични, културни и лични. Те ще направят още по-неразгадаем и още по-несигурен света, в който всеки един от нас ще трябва да се стреми да живее, да оцелее, да живее по-дълго. Кризи и сътресения ще донесат на хората, предприятията и нациите много разочарования и агресии.”
И още: „Извън САЩ, най-засегнатите от кризата страни, естествено са тези, които са най-интегрирани в англосаксонската финансова система: Европа, Япония и Мексико.”
А съвременните социалнополитически системи, според автора, „не правят нищо, абсолютно нищо сериозно, за да отстранят заплахите, надвиснали над оцеляването на индивидите, предприятията, нациите и дори човечеството. Нещо по-лошо: каквото и да казват, за да се легитимират, те нямат никаква причина да го правят, понеже се изхранват от енергията на живеещите там.
Пазарът няма никакъв интерес от това хората да умират прекалено стари, предприятията да продължават да функционират, а нациите да упорстват в своето съществуване. Напротив, той е заинтересуван от тяхното изчезване, за да може по-ефикасно и според интересите си да отпуска редките ресурси.”
И каква е рецептата за оцеляване на Жак Атали?
Първо, да не чакаме нищо от никого;
Второ, да разглеждаме всяка заплаха като възможност да преосмислим своето място в света, да ускорим промените в живота си, да установим коренно нови етика, морал, поведения, професии и съюзи;
Трето, да знаем, че нашето оцеляване не предполага непременно да чакаме някаква генерална реформа, милостиня или спасител; че то не изисква унищожаването на другите, а преди всичко самоусъвършенстване и внимателно търсене на съюзници; че не трябва да се гради за момента, а и за по-дълъг срок; че това оцеляване не се свежда до запазване на придобивките, а може да цели надхвърлянето на установените порядки.
Атали формулира седем принципа на стратегията за оцеляване: самоуважение, напрежение, съпричастност, съпротивление, творчество, повсеместност и революционно мислене. И цитира Махатма Ганди, който казва: „Бъдете вие самите промяната, която искате да видите в света.” Очевидно Атали приема тази мъдрост.
Едно от средствата на промяната е революцията. Предстои ли такава? Може би да. Защото, ако се осъществи песимистичният сценарий, описан от Атали, към края на 2010 г. броят на безработните в света ще достигне 210 млн. души, а този в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – 60 млн. души. Младежите, имигрантите, слабо квалифицираните, възрастните и временните работници ще пострадат най-много. Тогава ще си спомнят, че в борбата с капитала пролетариите могат да загубят само оковите си.
В крайна сметка това десетилетие може да не се окаже особено мирно и ние трябва да се готвим да живеем в обстановка на политически и военни кризи. Раздразнението на масите от лошото управление, от грабежа на шепата богаташи, от нищетата на простосмъртните, както и от войните, които капиталът провокира, вече доведе до няколко революции.
Хората не искат само да оцеляват, а да живеят достойно и по-дълго. Или, както казва режисьорът Уди Алън: „Не желая да постигна безсмъртие, благодарение на своето произведение, а искам да постигна безсмъртие, като не умра”. Много преди него и при съвсем различни обстоятелства поетът с ватенката Пеньо Пенев написа:
„Безсмъртно нека остане навеки
построеното тука от мене.”
Две философии, разделени от цял Атлантически океан!
Точно преди Втората световна война Андре Жид пише в своя „Журнал”: „Светът ще бъде спасен, ако това е възможно, само от непокорните. Без тях е свършено с нашата цивилизация, с нашата култура, с това, което сме обичали, и което даваше на нашето присъствие върху земята едно тайно оправдание. Те, тези непокорни, са „солта на земята” и отговорните пред Бога.”

Нагоре
Съдържание на броя